Постинг
13.10.2009 12:53 -
Дъщеря ми
Автор: romanov
Категория: Изкуство
Прочетен: 15769 Коментари: 85 Гласове:
Последна промяна: 20.05.2010 21:56
Прочетен: 15769 Коментари: 85 Гласове:
32
Последна промяна: 20.05.2010 21:56
Не си броях оргазмите. Изкушаващото преди занимание, сега ми стана тегаво. За една нощ ме люби пет пъти без да заспи или да пие хапчета. После вече не броях, само се наслаждавах на полета Защото ме караше ме да литна, да се извися над града и отгоре да се наблюдавам колко съм щастлива. На почти четиридесет съм, няма какво друго да изпитвам, освен истинска наслада. Няма много време, пия до дъно. Знаеш какво е да си на осемнадесет. Започваш да мислиш с вагината си и докато се осъзнаеш, ти честитят първото дете. Ожениха ни. Преди не беше като сега. Имаше малко ако не ред, поне свян, за пред хората. Зорът идва после
Мъжът фукня излезе, баскетболист с натрошени колене. Миткаше, не спираше. Хванал го веднъж треньорът му, с дъщеря си. Тя на шестнадесет. Пребил ги и двамата. Накарал го да скочи от третия етаж на хотела. Отдолу плочник. И до там - моят спря със спорта. Пак че оцеля.
И тръгна назад всичко. Аз и работя и уча, да си завърша средното, той уж гледа малката, а пие по цял ден. Каквото изкарам от бакшиши, за памперси и пиене отива. Почнах да крада от барчето, та да имаме за ядене пари.
Хвана ме собственикът, мутра, тъкмо бяха излезли на мода. А бях хубава, окото му все подир задника ми тичаше. Е, сега, няма как, платих си. Вечер си ми даваше бутилката за моя пияница, даже и с колата ме е карал.
Веднъж ми рече, остави го. Това, да кажем, добре, а после! Той женен за втора, а момичетата не му бяха проблем, за какво съм му аз.
- Ще работиш – вика – пак за мен. В тоя живот, все някой за някого работи. Но ще има поне къде да живееш без наем, ясли на малката ще уредя. И пари ще направиш, зарежи го, пак ти казвам.
Не му мислих много, беше ми омръзнал с вечните си претенции и самосъжаления. И наистина го зарязах. Може да ми е грях, като дойде време, ще си платя. Аз като че ли за друго и не живея, само борчове оправям. Мои и чужди. И заработих при Татрата, така му викаха.
Работата ли? Ха познай! Курва бях, на повикване. И за да не мисля за глупости, докато съм свободна, ме назначи администратор на хотела си, сметките му да водя, с останалите момичета да се оправям. Нещо като "мадам" бях. Хотелът, до Дунав, оня синият, „Трите очи“ му викат. Е той е негов. По-точно, беше. Докато не го застреляха румънските митничари. Разправяха после, че ТИР с цигари необмитен се опитал да прекара през Дунав мост, ама не платил на когото трябва. Други пък говорят, че с нашите бандюги тук не се е разбрал, те го фитнали.
Както и да е, май само аз си поплаках на гроба му. Идва вдовицата, втората му жена, кучката, още там, на погребението, вика:
-Има защо да ревеш! До обяд да си стегнала багажа и да си изчезнала от хотела, ясно!
Не чака и дванадесет да мине, с ченгета дойде. И тъкмо чупя пръсти, багаж изнасям, детето пищи, пристига една кола. Слиза един от нея, слаб като пръчка, с очила, нотариус. Вади плик, вие ли сте Мая Стоева, пита ме.
-Аз съм – пуля се насреща му, и вдовичката, втората му жена, кучката - и тя се пули, и ченгетата гледат като треснати.
- Хотелът е ваш, това е последната воля на покойният Васил Иванов Татражиков. Ето ви документите. Елате следобед в кантората на „Радецки“ да оформим...
Боже! Изплатила ли съм всичко към теб, вече, та ме даряваш така!
Васил...Той и име си имал, човешко. Бог да го прости!
Вдовичката пищи, беззаконие, до президента щяла да се жалва, ченгета сумтят, я грабвайте багажа обратно, нареждам им, и елате вътре да почерпя.
- А ти, фусто непоръбена, - викам й - лакомо дупе нали знаеш какво прави. Малко са ти палатите, дето ти остави Татрата, къщата в Басарбово и вилата на Текето! А сега, да те видя, дали няма да останеш като насрана, като не вземеш хотела, дето душата си съм драла тук, тухла по тухла, от земята до третия етаж, с ей тия ръчици да строя! И детето ми и то, с четката, ходи и боядисва, докато ти на морето си развяваш изкуствените цици и кльощавият задник.
Врътна се оная ми ти кокона, изфуча като самолетен двигател, набра инерция и тогаз, такова яко псуване и ругане падна, ако Татрата ги чуеше някак, от гроба би излязъл, да й напука капацуната. Замина тая, останахме с дъщерята, хотела и дванадесетте момичета, които ми се водеха. Щото и докато жив беше шефът, аз колех, аз бесех. Така бе преценил, сигурно съм го заслужила, както и наследството. И понеже, животът ме прецака още младичка, човешки се отнасях с тях, давах си им тяхното, а те не се осмеляваха да ме лъжат, защото страхът му имаха приживе. Но, аз разбирах, че така вече не може, затова - събрах ги, дръпнах им една реч:
- Момичета, първо да пием по едно за Бог да прости Татрата! Останахме само ние, от гаража. Камионът го бракуваха поради липса на части, остарял модел. Знаете всички, бяхте и на погребението. Време е да седнем и да решим как ще я караме, занапред. Плащам ви до днес заработеното, както си е уговорката, след това чакам предложения. Която от вас иска, може да си ходи, която остане - остане.
Къде да идат момичетата? В тая държава, дето никой не го е грижа за никого, освен за себе си, на улицата ли, откъдето дойдоха!?
Договорихме се, останаха си. То и бизнесът се поузакони. Аз и счетоводител им бях, здравните осигуровки, данъчните им, всичко оправях. Те си се грижеха за магистралата. Деца на демокрацията, от невръстни там, друго и не умееха да правят.
Питаш ме как се оправих с конкуренцията. Васил, още жив беше, ме заведе веднъж в някаква маза, извън града, по тъмно. До там с вързани очи бях. „Колкото по-малко видиш, по-спокойно ще спиш“ ми бе казал.
В тая маза се бяха събрали все от вестниците хора, най-върлите бандити на империята, ако мога да перифразирам заглавието на един стар филм. Тия хора познавах по физиономии, от снимките по преса и телевизия, кога съм мислила аз, че на живо ще ги срещна. Та още тогава се разбраха, за югоизточната част на магистралата. Васил плати едни пари, да не ти казвам, за тридесет години напред. И никой няма да му се меси в бизнеса. От своя страна, той също не навлиза в чужда територия.
Слушах ги и се чудех, при тия милиони, дето въртят нашите политици, и договори, с които се уж обвързват, ако имаха поне малко от бандитската лоялност, а не лакомия, тая наша държава, знаеш ли откога да се беше оправила! Но понякога бандитът по-човек излиза от политика.
Та така. Дадоха му и телефон - направо в София да звъни, ако има проблеми, независимо след кои избори и кое правителство дойде на власт. Там нещата са разпределени за години напред. Тоя телефон и до днес стои в плика със завещанието му, не съм го ползвала.
И ето, на, вече петнадесет години въртя бизнеса. За някого може лъжа да е, но аз си знам. За хората съм сестрата на Татрата, имам почит и уважение. Данъци плащам, ей тия две хотелчета, басейн и спа-център сама съм построила. Лятото тук е пълно с туристи, погледни колко заведения има наоколо, що народ храня. Напролет, горе, в гората, започваме приют за деца да строим. А кажи, кой ти е мислил, че от парцал като мене – бизнес-дама ще се излюпи, а!
Та тоя, новият, охрана ми е. На двадесет и две, яко момче, но и мъжко. От ченгетата го измъкнах, за един акумулатор щеше да иде на топло. Взех го, поговорихме си, разбра ме. Верен ми е, човечен. Оня ден, в бурята, в реката скочи, една баба рускиня да вади, на осемдесет. Не повярвах! Запитах го – струва ли си, тя, дето е казано, пътник е.
- Не се и замислих – бърше се с кърпата, а от очите му искри, все едно огънчета е насъбрал във водите. - Никой не ме е учил, че човешкият живот се измерва с години!
- А с какво – питам го.
- С дела – отговаря ми, а искрите в очите му в жарава избуяват. - На теб ли точно да ги обяснявам тия неща?
Така ме гледаше и нея вечер, когато се напих. Ей така, мъчно ми беше, годишнина на Татрата правихме, бившият ми дотягаше с вечните си молби за пари, дъщерята вече порасна, взе да позакъснява, и за нея се тревожа...
Видя ме подпита, прихвана ме, нежно, като дете ме занесе до леглото, съблече ме, викам си, айде, отече се, тоя сега съм му се паднала, но не! Нито си го и помисли! Зави ме, приказка, вика, искаш ли да ти разкажа? И се смее, смехът му, като на малко дете с нова играчка.
Е не знам какви дяволи нахлуха в душата ми, тогава. Не съм светица, ама можех ли, имах ли избор, нямаше да се спра на него, че той е дете пред мен. Но се врътна наопаки стаята, от алкохола е, мисля си, а в себе си знам, че се опитвам да се лъжа, та да замажа очите на съвестта си. Същата, дето се завря сетне в ъгъла без гък да каже, когато яхнах щастието.
То бяха целувки, по челото, очите, устните, шията; надолу - гърдите, под тях, още по-надолу, корема, бедрата; заравяше глава в скута ми и ме изпиваше цялата. Ласките му, нещо толкова забравено, да не казвам непознато, ме върнаха към ония младежки години, когато разпъпващото от неузрели трепети и тревоги тяло е разпънато на кръст, сърцето - пълно с неясни желания, а мечтите - една от друга по-хубави и бленувани. И ако изключим празника на тялото, вътре в мен бе светло, пълно с надежда. Толкова, колкото се чувства всяко едно момиче, още след приказката за принца, който ще я отведе един ден, на бял кон, в замъка си, за да изживеят голямата любов. И макар, никак да не отиваше на годините ми, в тия моменти вярвах! И изживявах неизживяното, отдавах му се с радост и плам, не мислейки за утре, за после. Нямаше "след това", имаше сега. Възроди ме това момче. Мислех, че закърнялата ми през годините душа е неспособна на такива чувства. Но ето, изрових ги от пепелта, там били през цялото това време, денят си са чакали. И дойде времето, да им се радвам.
И да! На четиридесет съм!
И да! Летя!
От ден на ден го правя по-уверено, вече и инструктор мога да съм. Не си броя оргазмите. Зная, че ще съм любена повече от пет пъти тази нощ, а ще съм целувана и галена, докато слънцето си натопи очите сутринта в Дунав. И че няма да ми плащат за любов. Нито аз ще плащам. Платила съм. Сега събирам лихвите от вложенията си, с ласките на ей тоя, двадесет и две годишният.
И ми е хубаво!
Ето я и щерката. Дългокрака, със ситна походка, като да залита, но не. Стъпка в стъпка поставя, като на ревю. На баща си, баскетболиста, краката хубавите е взела, и моето полюшване, от ханша. Гърдите й наедрели, все сутиени купуваме, мъжете оскотяват, като я зърнат. Страх ме е, да не попадне в лапите им, затуй с нея ходи питбула, Мишо. Знаеш, всякакви ги има, ловци на млада плът.
Днес изглежда особено хубава. То е, защото е щастлива, да, така е, щастлива е, познавам си я. И се качва горе, в стаята си, ще звъни на мобилния; така си говорехме някога, когато се налагаше да остава сама нощем, а аз трябваше да работя. Обслужвах клиентите със слушалка на ухото, разправях й приказки, докато заработвах насъщния, често задъхана, друг път на пресекулки, с половин уста...
Мамка му, какви времена, не ща да си спомням за тях; ако можех, на часа бих ги заличила от паметта си.
Ето, звъни ми, ще й вдигна, да си я чуя. Откак Мишо й е бодигард, съм спокойна. С него няма страшно, човек би изял заради нея, а мен ми стигат нощите, в които ме кара да летя.
-Ало, кажи бе, мамче...А, добре, добре!...Много се радвам...Така ли? Браво, моето момиче, а по английски?...Чудесно! Ти си ми гордостта!...Но не се обаждаш само, за да ми кажеш за оценките си, нали? Познавам те, днес си особено сияйна, я разкажи, разкажи на мама, кой те е направил толкова щастлива?...Да! Разбира се, че те слушам, милото ми!...
- ...и да ти кажа, и аз не повярвах, мамо! Боже, толкова съм щастлива! Ти винаги си ми говорила, да внимавам, да се пазя от случайните връзки с мъже, да не избързвам, но това, това, което ми се случи е прекрасно! Повярвай ми.За пръв път, мамо, никога преди не съм се чувствала така. Той е прекрасен, неземен, ласките му са вълшебни, също като приказките за Принца, само дето дойде с нашият мерцедес, а не на бял кон. Щастлива съм, мила майко! И ти благодаря! Благодаря ти, че се сети да ми го дадеш за охрана. Тоя Мишо! Та аз не го и забелязвах иначе. Бодигардче някакво! А то се оказа – какво! Мъжът на живота ми! Направо летя от щастие! ...Ало, мамо? Мамо, там ли си?...Мамо!...Проклети телефони!...Мамо, чуваш ли ме...?
Р. Романов
dobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)
Развитието на човечеството след Атлантид...
Когато двама се карат , третият умира
Развитието на човечеството след Атлантид...
Когато двама се карат , третият умира
дали Мишо е мъжкия вариант на мама? :)
А и дъщеря й израстна;а в тази среда, едва ли ще бъде опазена за дълго.. мишо може би е едва началото...
Поздрави!
цитирайА и дъщеря й израстна;а в тази среда, едва ли ще бъде опазена за дълго.. мишо може би е едва началото...
Поздрави!
2.
romanov -
dorichela точен отговор не може да има, поне не еднозначен. Може във всички посоки да се развие връзката им:) Задължително ли е средата да се оаже решаващ факт
13.10.2009 13:10
13.10.2009 13:10
dorichela написа:
дали Мишо е мъжкия вариант на мама? :)
А и дъщеря й израстна;а в тази среда, едва ли ще бъде опазена за дълго.. мишо може би е едва началото...
Поздрави!
А и дъщеря й израстна;а в тази среда, едва ли ще бъде опазена за дълго.. мишо може би е едва началото...
Поздрави!
според мен средата има огромно влияние......
цитирайПишеш увлекателно и грабващо.
Тъкмо се бях зарадвала на щастието на жената и тряс... жестоката гилотина на действителността.
Надявам се някой ден да напишеш един оптимистичен разказ, след който да не остава горчив привкус.
цитирайТъкмо се бях зарадвала на щастието на жената и тряс... жестоката гилотина на действителността.
Надявам се някой ден да напишеш един оптимистичен разказ, след който да не остава горчив привкус.
5.
romanov -
dorichela Има, но защо трябва да е фатален? Нима не познаваш деца на търговци, които са станали художници, или строители? Същото е и с формирането на характера
13.10.2009 13:18
13.10.2009 13:18
dorichela написа:
според мен средата има огромно влияние......
не казвам,че непременно ще стане така, но е много възможно :) Но това е просто един вариант :)
цитирай
7.
romanov -
lotos16 Жената пак си е щастлива, вече с щастието на майка:) И аз искам да го напиша, само дето не знам дали и кога...:) Благодаря ти!
13.10.2009 13:19
13.10.2009 13:19
lotos16 написа:
Пишеш увлекателно и грабващо.
Тъкмо се бях зарадвала на щастието на жената и тряс... жестоката гилотина на действителността.
Надявам се някой ден да напишеш един оптимистичен разказ, след който да не остава горчив привкус.
Тъкмо се бях зарадвала на щастието на жената и тряс... жестоката гилотина на действителността.
Надявам се някой ден да напишеш един оптимистичен разказ, след който да не остава горчив привкус.
dorichela написа:
не казвам,че непременно ще стане така, но е много възможно :) Но това е просто един вариант :)
а след като е щастлива, защо онемява, когато дъщеря й и казва за Мишо? :) Все пак тя го е избрала един вид.. Уж за охрана, но виж откъде изкочи зайчето..
цитирай
10.
romanov -
dorichela Твърде кратък е бил полета й, не е очаквала, мислейки за себе си, не се е и надявала дъщеря й, невръстната, да попадне в същите прегръдки на любовта и
13.10.2009 13:28
13.10.2009 13:28
dorichela написа:
а след като е щастлива, защо онемява, когато дъщеря й и казва за Мишо? :) Все пак тя го е избрала един вид.. Уж за охрана, но виж откъде изкочи зайчето..
"Живота не се измерва с години" :)
цитирайromanov написа:
dorichela написа:
а след като е щастлива, защо онемява, когато дъщеря й и казва за Мишо? :) Все пак тя го е избрала един вид.. Уж за охрана, но виж откъде изкочи зайчето..
13.
romanov -
dorichela Не ти ли е хрумвало, след като говорим, за стойност на живота? Спасил е баба на 80? Защо?
13.10.2009 13:33
13.10.2009 13:33
dorichela написа:
"Живота не се измерва с години" :)
Очаквах, че ще има изненада в края на разказа:)
Прекрасно пишеш!
цитирайПрекрасно пишеш!
Той е спасил човешки живот, няма значение на колко години е... Дали на 5, 35, 85..... Все е човек. Просто е реагирал светкавично, без да губи време в мислене
цитирайckarlet написа:
Очаквах, че ще има изненада в края на разказа:)
Прекрасно пишеш!
Прекрасно пишеш!
17.
romanov -
dorichela Да, така е, но къде ти е въпросът тук? За кое точно ме питаш?
13.10.2009 13:44
13.10.2009 13:44
dorichela написа:
Той е спасил човешки живот, няма значение на колко години е... Дали на 5, 35, 85..... Все е човек. Просто е реагирал светкавично, без да губи време в мислене
Мая е полетяла високо, високо, и изведнъж ... с прекършени криле пада главоломно! Ами ревността - през нощта с майката, през деня - с дъщерята? Как Мая да изтрие спомените и да бъде щастлива заради дъщеря си? (ако Мишо се спре при дъщеря й, че както скача от легло на легло...)
цитирай 13. romanov - dorichela Не ти ли е хрумвало, след като говорим, за стойност на живота? Спасил е баба на 80? Защо?
13:33
цитирай13:33
20.
romanov -
lotos16 Въпросът ти има резон, но ако се спре на дъщерята, мая ще-не ше, трябва да преглътне, заради нея! Ревността и да я има, няма я!А ако не-
13.10.2009 13:49
13.10.2009 13:49
lotos16 написа:
Мая е полетяла високо, високо, и изведнъж ... с прекършени криле пада главоломно! Ами ревността - през нощта с майката, през деня - с дъщерята? Как Мая да изтрие спомените и да бъде щастлива заради дъщеря си? (ако Мишо се спре при дъщеря й, че както скача от легло на легло...)
..ще плува по Дунав най-вероятно, защото тогава ще се превърне в кошмара, от който майката най-се бои, мъжката похот.
dorichela написа:
"Живота не се измерва с години" :)
13:47 - Отговорих на твоя въпрос, Романов :) Не аз питам, а ти...
от: dorichela За постинг: Дъщеря ми
13. romanov - dorichela Не ти ли е хрумвало, след като говорим, за стойност на живота? Спасил е баба на 80? Защо?
13:33
Одобри | Изтрий
трябва да се почне ;-))) И тая щерка що не учи в Лондон ??? Поне можеше да бъде някой Майкъл.
цитирай
23.
romanov -
tili Благодаря :)) Тя е дете от работническата класа, къв Лондон и ти сега, само разпалваш въображенията:))
13.10.2009 13:52
13.10.2009 13:52
tili написа:
трябва да се почне ;-))) И тая щерка що не учи в Лондон ??? Поне можеше да бъде някой Майкъл.
- Докога ?
- Докогато слънцето потопи очите си в Дунав.
- И тогава ?
- Звъни ...
---------------------
Прррривет, romanov ! :)))
цитирай- Докогато слънцето потопи очите си в Дунав.
- И тогава ?
- Звъни ...
---------------------
Прррривет, romanov ! :)))
palisandar написа:
- Докога ?
- Докогато слънцето потопи очите си в Дунав.
- И тогава ?
- Звъни ...
---------------------
Прррривет, romanov ! :)))
- Докогато слънцето потопи очите си в Дунав.
- И тогава ?
- Звъни ...
---------------------
Прррривет, romanov ! :)))
Привет, palisandar ! ;)))
Слушах ги и се чудех, при тия милиони, дето въртят нашите политици, и договори, с които се уж обвързват, ако имаха поне малко от бандитската лоялност, а не лакомия, тая наша държава, знаеш ли откога да се беше оправила!
цитирайпредпочитам наистина да има питбул Мишо, а пък бодигарда да се казва - Тишо да кажем (от Тихомир) :) Ама и ти си жесток леко де - остави жената да се порадва, след толкова години. То вярно, че съдбата поднася най-неочаквани удари, ама има и доста справедливост.
цитирай
28.
romanov -
ninariz ами ако се замислим а и стова, което всекидневно се върши вече 20 год...
13.10.2009 14:28
13.10.2009 14:28
ninariz написа:
Слушах ги и се чудех, при тия милиони, дето въртят нашите политици, и договори, с които се уж обвързват, ако имаха поне малко от бандитската лоялност, а не лакомия, тая наша държава, знаеш ли откога да се беше оправила!
29.
romanov -
him Порадвала се е, щом и на нас се похвали:) А инак, серизоно, така е! Съдбата...
13.10.2009 14:30
13.10.2009 14:30
him написа:
предпочитам наистина да има питбул Мишо, а пък бодигарда да се казва - Тишо да кажем (от Тихомир) :) Ама и ти си жесток леко де - остави жената да се порадва, след толкова години. То вярно, че съдбата поднася най-неочаквани удари, ама има и доста справедливост.
А за Тишо и Мишо, ще го уредим, някак си, другият път:))))
след като ми се струва(и е вярно, мисля), че можеш да напишеш разказ и от въздуха, защо не провокираш фантазията си, като верните ти читатели ти изпращат теми, а ти пишеш по тях? Така според мен ще ги приобщиш още повече. Не че се съмнявам, че нямаш въображение, но смятам, че това ще придаде допълнителна свежест в блога ти.
цитирайЗа пореден път се възхищавам на таланта ти.
Макар, че беше дълъг разказа, прочетох го на един дъх.:)
В живота става така - винаги плащаме солено за изживяното щастие или за извършените грехове!
За пореден път живота на твоята героиня се преобръща, дали ще има сили да се изправи пак?
цитирайМакар, че беше дълъг разказа, прочетох го на един дъх.:)
В живота става така - винаги плащаме солено за изживяното щастие или за извършените грехове!
За пореден път живота на твоята героиня се преобръща, дали ще има сили да се изправи пак?
32.
romanov -
him Бих могъл да опитам, само че, знаеш, ако идеята не те " грабне" може и да не се получи нищо..
13.10.2009 14:53
13.10.2009 14:53
him написа:
след като ми се струва(и е вярно, мисля), че можеш да напишеш разказ и от въздуха, защо не провокираш фантазията си, като верните ти читатели ти изпращат теми, а ти пишеш по тях? Така според мен ще ги приобщиш още повече. Не че се съмнявам, че нямаш въображение, но смятам, че това ще придаде допълнителна свежест в блога ти.
Много увлекателен разказ и с неочакван край!Браво!
цитирай
34.
romanov -
djgator Бих могъл да ти отговоря на 100 % ако съм замислил продължение.
13.10.2009 14:56
13.10.2009 14:56
djgator написа:
За пореден път се възхищавам на таланта ти.
Макар, че беше дълъг разказа, прочетох го на един дъх.:)
В живота става така - винаги плащаме солено за изживяното щастие или за извършените грехове!
За пореден път живота на твоята героиня се преобръща, дали ще има сили да се изправи пак?
Макар, че беше дълъг разказа, прочетох го на един дъх.:)
В живота става така - винаги плащаме солено за изживяното щастие или за извършените грехове!
За пореден път живота на твоята героиня се преобръща, дали ще има сили да се изправи пак?
В случая, както ти спомена, "колата се е преобърнала", но нищо фатално, освен загубата на любовник в крайна сметка. Живяла е толкова години без такъв, не би трябвало да е фатално за нея, като за човек говоря...
chernysha написа:
Много увлекателен разказ и с неочакван край!Браво!
Явно си приличат повече от колкото трябва. Не е чудно тогава, че са се влюбили в един и същ мъж.
Крушата не пада по далеч от дървото!
Една истинска история разказана по чудесен начин!
цитирайКрушата не пада по далеч от дървото!
Една истинска история разказана по чудесен начин!
37.
romanov -
krotalka Не, няма граници, но наистина са си приличали, щом и Мишо ги е харесал..:)
13.10.2009 15:27
13.10.2009 15:27
krotalka написа:
Явно си приличат повече от колкото трябва. Не е чудно тогава, че са се влюбили в един и същ мъж.
Крушата не пада по далеч от дървото!
Една истинска история разказана по чудесен начин!
Крушата не пада по далеч от дървото!
Една истинска история разказана по чудесен начин!
Няма нищо фатално в случая. Жената си е знаела предварително:
"На почти четиридесет съм, няма какво друго да изпитвам, освен истинска наслада. Няма много време, пия до дъно."
Няма много време - не е ли достатъчно ясно! Тази връзка е обречена от самото начало. Колкото вземе от нея - толкова. Без ревност, без съжаление. До дъно. Може би точно затова (и заради спасената старица) го е пратила да охранява дъщеря и. Всяка майка желае най-доброто за детето си. А този вече е проверен, и като човек, и като любовник. Какво повече.
Поздрави, Романов! Пак ме накара да съпреживявам, да мисля...че и да пиша :)))
цитирай"На почти четиридесет съм, няма какво друго да изпитвам, освен истинска наслада. Няма много време, пия до дъно."
Няма много време - не е ли достатъчно ясно! Тази връзка е обречена от самото начало. Колкото вземе от нея - толкова. Без ревност, без съжаление. До дъно. Може би точно затова (и заради спасената старица) го е пратила да охранява дъщеря и. Всяка майка желае най-доброто за детето си. А този вече е проверен, и като човек, и като любовник. Какво повече.
Поздрави, Романов! Пак ме накара да съпреживявам, да мисля...че и да пиша :)))
mamas написа:
Няма нищо фатално в случая. Жената си е знаела предварително:
"На почти четиридесет съм, няма какво друго да изпитвам, освен истинска наслада. Няма много време, пия до дъно."
Няма много време - не е ли достатъчно ясно! Тази връзка е обречена от самото начало. Колкото вземе от нея - толкова. Без ревност, без съжаление. До дъно. Може би точно затова (и заради спасената старица) го е пратила да охранява дъщеря и. Всяка майка желае най-доброто за детето си. А този вече е проверен, и като човек, и като любовник. Какво повече.
Поздрави, Романов! Пак ме накара да съпреживявам, да мисля...че и да пиша :)))
"На почти четиридесет съм, няма какво друго да изпитвам, освен истинска наслада. Няма много време, пия до дъно."
Няма много време - не е ли достатъчно ясно! Тази връзка е обречена от самото начало. Колкото вземе от нея - толкова. Без ревност, без съжаление. До дъно. Може би точно затова (и заради спасената старица) го е пратила да охранява дъщеря и. Всяка майка желае най-доброто за детето си. А този вече е проверен, и като човек, и като любовник. Какво повече.
Поздрави, Романов! Пак ме накара да съпреживявам, да мисля...че и да пиша :)))
а и тази дума - "капацуната" не бях я чувал от десетилетия, май си е от онези, русенските, като "билюрче", "бутер" прочие, дето ги няма другаде.
цитирайе персонаж, по който всяка жена би лапнала :)
Независимо от възрастта си :)
Много хубав разказ, поздрави!
цитирайНезависимо от възрастта си :)
Много хубав разказ, поздрави!
42.
romanov -
vmir :)) И ние, барабар Петко с мъжете, със собствена идентичност:)))
13.10.2009 16:08
13.10.2009 16:08
vmir написа:
а и тази дума - "капацуната" не бях я чувал от десетилетия, май си е от онези, русенските, като "билюрче", "бутер" прочие, дето ги няма другаде.
43.
romanov -
elensia Благодаря, а за жените, е, вие си знаете за цвета на конете и принцовете:)
13.10.2009 16:10
13.10.2009 16:10
elensia написа:
е персонаж, по който всяка жена би лапнала :)
Независимо от възрастта си :)
Много хубав разказ, поздрави!
Независимо от възрастта си :)
Много хубав разказ, поздрави!
не още от началото разбира се, но след средата. Нещата никога не са такива, каквито изглеждат и няма безплатен обяд, няма всичкоо си платил по-рано, плащаш за всичко непрекъснато и в същото време трупаш нови дългове, защото никой не е безгрешен. Много хубав разказ за съвременният живот на една бизнесдама. И аз познавам, но донякъде една много талантлива и преуспяваща бизнесдама, която започна от нищото, но имаше здрав гръб.
цитирайkasnaprolet9999 написа:
не още от началото разбира се, но след средата. Нещата никога не са такива, каквито изглеждат и няма безплатен обяд, няма всичкоо си платил по-рано, плащаш за всичко непрекъснато и в същото време трупаш нови дългове, защото никой не е безгрешен. Много хубав разказ за съвременният живот на една бизнесдама. И аз познавам, но донякъде една много талантлива и преуспяваща бизнесдама, която започна от нищото, но имаше здрав гръб.
и днес,когато сменяме сезоните пак ме изненадваш приятно с това,което си е наша деиствителност!При това изключително реалистично написана...Благодаря ти за удоволствието да го прочета!Поздрави от мен:)
цитирайче то си е така, даже ако ми позволиш като на вътрешен да те поправя, правилното е "капацината".
Не е ли така, или аз греша?
цитирайНе е ли така, или аз греша?
hope17 написа:
и днес,когато сменяме сезоните пак ме изненадваш приятно с това,което си е наша деиствителност!При това изключително реалистично написана...Благодаря ти за удоволствието да го прочета!Поздрави от мен:)
vmir написа:
че то си е така, даже ако ми позволиш като на вътрешен да те поправя, правилното е "капацината".
Не е ли така, или аз греша?
Не е ли така, или аз греша?
не, че толкова държа да споря, но заради истината да отбележа, че според мен "капацуна" е компромиса между чистотата на оригинала и думи близки по смисъл като муцуна и кратуна.
цитирайvmir написа:
не, че толкова държа да споря, но заради истината да отбележа, че според мен "капацуна" е компромиса между чистотата на оригинала и думи близки по смисъл като муцуна и кратуна.
Ето отговора:
http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%86%D1%83%D0%BD%D0%B0
но не смея, защото професията ми не е свързана с лексиката, просто си спомням думата единствено като "капацина", а "капацуна" e явно по-нова версия, която ми беше непозната до момента.
цитирайvmir написа:
но не смея, защото професията ми не е свързана с лексиката, просто си спомням думата единствено като "капацина", а "капацуна" e явно по-нова версия, която ми беше непозната до момента.
браво :)
цитирайpilcho написа:
браво :)
На съдбата
номерата
нив'га не е късно
да опиташ -
нито на петнайсет,
нито на чет'рийсет.
А тя се смее -
гледа ни в очите -
с една ръка ни дава
с другата - отнема...
И чудеш се
къде ли е баланса
вътре в тебе -
да плачеш
или да се смееш
... с нея ;)
цитирайномерата
нив'га не е късно
да опиташ -
нито на петнайсет,
нито на чет'рийсет.
А тя се смее -
гледа ни в очите -
с една ръка ни дава
с другата - отнема...
И чудеш се
къде ли е баланса
вътре в тебе -
да плачеш
или да се смееш
... с нея ;)
min11hetep написа:
На съдбата
номерата
нив'га не е късно
да опиташ -
нито на петнайсет,
нито на чет'рийсет.
А тя се смее -
гледа ни в очите -
с една ръка ни дава
с другата - отнема...
И чудеш се
къде ли е баланса
вътре в тебе -
да плачеш
или да се смееш
... с нея ;)
номерата
нив'га не е късно
да опиташ -
нито на петнайсет,
нито на чет'рийсет.
А тя се смее -
гледа ни в очите -
с една ръка ни дава
с другата - отнема...
И чудеш се
къде ли е баланса
вътре в тебе -
да плачеш
или да се смееш
... с нея ;)
mirandolina написа:
... Каквото и да се говори за жените, едно нещо е най-важно....ВАЖНОТО Е ДА СИ ЖЕЛАНА ! Благодаря ти, Романов !:)))
Извинявай, че толкова късно се включвам.
Извинявай, че толкова късно се включвам.
Супер!
Лека вечер и от мен!:)
цитирайЛека вечер и от мен!:)
Дам, заглавието :) Бях забравила за него докато четях. А той краят си бил ясен още в началото. :) Владееш магията на словото.
Поздрав!
цитирайПоздрав!
една нейна мечта е сбъдната, страдала достатъчно много , нопо-добре с дъщеря й , отколкото с някоя друга, поне по-малко ще я боли....
а защо той е спал с нея.... и с 2-те ..трябв аад си дадем отговорите
цитирайа защо той е спал с нея.... и с 2-те ..трябв аад си дадем отговорите
"От ден на ден го правя по-уверено, вече и инструктор мога да съм. Не си броя оргазмите. Зная, че ще съм любена повече от пет пъти тази нощ, а ще съм целувана и галена, докато слънцето си натопи очите сутринта в Дунав. И че няма да ми плащат за любов. Нито аз ще плащам. Платила съм. Сега събирам лихвите от вложенията си, с ласките на ей тоя, двадесет и две годишният.
И ми е хубаво!"
Много хубаво е написано, тази част ми хареса, има чувства и смисъл в нея.
цитирайИ ми е хубаво!"
Много хубаво е написано, тази част ми хареса, има чувства и смисъл в нея.
Здравей, искам само да те поздравя и да благодаря за удоволствието което изпитах от прочетеното. Увлекателно и истинско
Очаквам следващото
цитирайОчаквам следващото
64.
gataca -
Страхотен разказ с дъх на преход. :)
14.10.2009 00:20
14.10.2009 00:20
Страхотен разказ с дъх на преход. :)
цитирайgataca написа:
Страхотен разказ с дъх на преход. :)
smile999 написа:
Супер!
Лека вечер и от мен!:)
Лека вечер и от мен!:)
qbylkovcvqt написа:
Дам, заглавието :) Бях забравила за него докато четях. А той краят си бил ясен още в началото. :) Владееш магията на словото.
Поздрав!
Поздрав!
vselena777 написа:
една нейна мечта е сбъдната, страдала достатъчно много , нопо-добре с дъщеря й , отколкото с някоя друга, поне по-малко ще я боли....
а защо той е спал с нея.... и с 2-те ..трябв аад си дадем отговорите
а защо той е спал с нея.... и с 2-те ..трябв аад си дадем отговорите
annie87 написа:
"От ден на ден го правя по-уверено, вече и инструктор мога да съм. Не си броя оргазмите. Зная, че ще съм любена повече от пет пъти тази нощ, а ще съм целувана и галена, докато слънцето си натопи очите сутринта в Дунав. И че няма да ми плащат за любов. Нито аз ще плащам. Платила съм. Сега събирам лихвите от вложенията си, с ласките на ей тоя, двадесет и две годишният.
И ми е хубаво!"
Много хубаво е написано, тази част ми хареса, има чувства и смисъл в нея.
И ми е хубаво!"
Много хубаво е написано, тази част ми хареса, има чувства и смисъл в нея.
70.
romanov -
juliann Здравей, благодаря, ако скучаеш, разгледай по-назад, в блога:)
14.10.2009 05:20
14.10.2009 05:20
juliann написа:
Здравей, искам само да те поздравя и да благодаря за удоволствието което изпитах от прочетеното. Увлекателно и истинско
Очаквам следващото
Очаквам следващото
russaliq написа:
и аз като vmir не съвсем по темата.
Къде на Текето има такива вили?
Къде на Текето има такива вили?
Това е разказ, просто разказ!
Добро утро, Романов..Човек не може да надскочи социалната си среда..очакванията се препрокриват, надеждите са оцеляване, любовта се свежда до секс ..
Аз лично мисля, че главната ти героиня е доволна от всичко това. Напълно е била наясно , че връзката й с младото момче е преходна и се е отдала , безрезервно. А дъщеря й е не нейното копие и отражение в неясното бъдеще. Хубав разказ! Поздрави
цитирайАз лично мисля, че главната ти героиня е доволна от всичко това. Напълно е била наясно , че връзката й с младото момче е преходна и се е отдала , безрезервно. А дъщеря й е не нейното копие и отражение в неясното бъдеще. Хубав разказ! Поздрави
miaa написа:
Добро утро, Романов..Човек не може да надскочи социалната си среда..очакванията се препрокриват, надеждите са оцеляване, любовта се свежда до секс ..
Аз лично мисля, че главната ти героиня е доволна от всичко това. Напълно е била наясно , че връзката й с младото момче е преходна и се е отдала , безрезервно. А дъщеря й е не нейното копие и отражение в неясното бъдеще. Хубав разказ! Поздрави
Аз лично мисля, че главната ти героиня е доволна от всичко това. Напълно е била наясно , че връзката й с младото момче е преходна и се е отдала , безрезервно. А дъщеря й е не нейното копие и отражение в неясното бъдеще. Хубав разказ! Поздрави
стара чанта с младо момче за гадже има само по филмите. в "сексът и градът" например.
в живота такова нещо винаги е или за пари, или за власт... иначе е противоестествено някак си.
и аз да бях на това момче, и аз щях на дъщерята да се метна. майката да си хване някой 40-50-годишен.
цитирайв живота такова нещо винаги е или за пари, или за власт... иначе е противоестествено някак си.
и аз да бях на това момче, и аз щях на дъщерята да се метна. майката да си хване някой 40-50-годишен.
Здравей! Хубав разказ - увлекателен, заинтрегуващ, вълнуващ с логичен край! Една добре представена реалност.Смятам , че главната героиня е очаквала такава развръска, но по късно във времето......затова няма думи!
цитирайstone написа:
стара чанта с младо момче за гадже има само по филмите. в "сексът и градът" например.
в живота такова нещо винаги е или за пари, или за власт... иначе е противоестествено някак си.
и аз да бях на това момче, и аз щях на дъщерята да се метна. майката да си хване някой 40-50-годишен.
в живота такова нещо винаги е или за пари, или за власт... иначе е противоестествено някак си.
и аз да бях на това момче, и аз щях на дъщерята да се метна. майката да си хване някой 40-50-годишен.
zwezdadd написа:
Здравей! Хубав разказ - увлекателен, заинтрегуващ, вълнуващ с логичен край! Една добре представена реалност.Смятам , че главната героиня е очаквала такава развръска, но по късно във времето......затова няма думи!
и може би още повече я заболяло,че е дъщеря й .... аи не е очаквала точно с нея ад го дели.....а защо мишо е с майката...много варианти ми идват в главата
цитирайинтересуват ме тия изключения и какво се случва с по-възрастният човек във връзката. "младите" са така непостоянни, а след това всички знаем, че боли.
цитирайКраят беше логичен! Просто нямаше начин да не стане така. А иначе това е животът! Шарен! Никога не си сигурен какво изненада ще ти донесе! Но вместо да хленчиш е най-добре да се опиташ да измъкнеш най-доброто от всяка ситуация. Пък и да сгрешиш, никой не е безгрешен! Важното е като станеш на 80 и погледнеш назад да няма за какво да съжеляваш или поне да не са твърде много нещата, за които да ти е мъчно! А иначе има кой да ни съди! За това, живейте ТУК и СЕГА! Бъдещето... кой го знае какво ще е.
цитирайКато казвам, че има изключения, те не са изключения от разочарованията на обикновените, равностойни във възрастта връзки. Но са с по-тежки последствия, защото се разбиват бракове, деца остават нещастни и т.н, все нелицеприятни неща...
Но има хора с голяма разлика в годините, които провокират размисъл с браковете си, а това, колко и дали са щастливи, си знаят само те:)
При всички положения си е риск, но има ли любов, знаеш, тя не пита...
цитирайНо има хора с голяма разлика в годините, които провокират размисъл с браковете си, а това, колко и дали са щастливи, си знаят само те:)
При всички положения си е риск, но има ли любов, знаеш, тя не пита...
rpatel написа:
Краят беше логичен! Просто нямаше начин да не стане така. А иначе това е животът! Шарен! Никога не си сигурен какво изненада ще ти донесе! Но вместо да хленчиш е най-добре да се опиташ да измъкнеш най-доброто от всяка ситуация. Пък и да сгрешиш, никой не е безгрешен! Важното е като станеш на 80 и погледнеш назад да няма за какво да съжеляваш или поне да не са твърде много нещата, за които да ти е мъчно! А иначе има кой да ни съди! За това, живейте ТУК и СЕГА! Бъдещето... кой го знае какво ще е.
83.
анонимен -
kъm ком 80
14.10.2009 13:50
14.10.2009 13:50
Здравей Вселена 777 - поздрав от Звезда. Да има много варианти - но да не забравяме МАЙКАТА ПРИРОДА и това, че сме нейно творение и всеки от половете си има своите белези. Мишо не е изключение - а типичен представител....млад, енергичен, с буйна кръв..!!!
цитирай1 вариант - да е с нея заради пари, слава и т.н, но защо пък толкова много ще я люби и ще й дава
2 вариант - може и с 2-те, пък повече е влюбен в дъщерята...
3. на коя повече държи - може би пък малката да е само да е за забавление или пък съжалява майката ...знам ли...
животът е много сложен
цитирай2 вариант - може и с 2-те, пък повече е влюбен в дъщерята...
3. на коя повече държи - може би пък малката да е само да е за забавление или пък съжалява майката ...знам ли...
животът е много сложен
a za dnes - нищо ли? Обади се като пуснеш нещо, че май си ме зарибил и ще трябва да ходя в комуната на ка4ак ;-)))))))))))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. http://blagab.blogspot.com/проза, поезия, изкуство
2. http://liternet.bg/
3. http://www.slovo.bg/
4. http://litclub.bg/
5. СтърШелЪ
6. Балкани
7. Фантастика
8. kulturni-novini
9. Кино
10. От всичко
11. Народна библиотека
12. друго
13. Театър
14. Моят блог с НЕПУБЛИКУВАНИ РАЗКАЗИ
15. http://literaturensviat.com/
16. http://xenos-bushcraft.com/blog/
2. http://liternet.bg/
3. http://www.slovo.bg/
4. http://litclub.bg/
5. СтърШелЪ
6. Балкани
7. Фантастика
8. kulturni-novini
9. Кино
10. От всичко
11. Народна библиотека
12. друго
13. Театър
14. Моят блог с НЕПУБЛИКУВАНИ РАЗКАЗИ
15. http://literaturensviat.com/
16. http://xenos-bushcraft.com/blog/
