На свечеряване странник слезе от коня си пред входа на хана. Бе едър мъж с обветрено лице и ведър поглед. С избелели от слънцето, пропити с прахоляк от дългата езда дрехи. През рамото му висеше кожена чанта пълна с книги. Книги имаше и в дисагите, закрепени върху хълбоците на коня. Той отведе животното до каменното корито, където го остави да пие.      На двора излезе жена. Бе хубава, към трийсетте. В ръце държеше ваза с току що натопени цветя. Те приветливо кимнаха на непознатия; стори му се, че му се усмихнаха десетки сини очи.      - Добре дошъл. Ще останеш ли за нощувка? – гласът на жената, топъл и мек, го извади от унеса.      По плочника изтичаха пет – шест годишно момиченце и малко по-голямо момченце. Те се гонеха – шумни и улисани в някаква игра.      Очите на жената се навлажниха от умиление, усмивка легна на устните й. Наклонила глава на рамото си, тя с любов наблюдаваше малчуганите.      „Защо пък да не остана тая нощ” – помисли си странникът.- „Тук е толкова хубаво”      От към кухнята долиташе аромат на готвено, подрънкваха съдове, скоро щяха да сервират вечерята. Това най му липсваше по време на безкрайните пътувания – уюта и топлината на семейното огнище…      - Ферхунде! Ти ми изневери! – гневно изригна момченцето и пристъпи към сестра си с вдигнат юмрук.    - Не съм, Шевкет! Кълна се в Аллах! – тросна му се момиченцето.      Откъм постройката се показа възрастна жена и викна:      - Ваня, Петьо, Мария! Сериалът започва… - После забеляза мъжа. - Защо държите човека отвън. - Влезте, господине, заповядайте!    - Бързо! Филма! – викнаха в глас децата.    - После ще си признаеш всичко – вземаше на един дъх стълбите Петьо. – Дали си ми изневерявала и дали Нихат е мой син, или Осман е негов баща.    - Ти пък! – засмя се Мария. - Чакай да видим какво става по-нататък де.      Поспря се преди да влезе и се обърна към брат си:      - Отсега нататък ще ме наричаш Мануела-Ферхунде.    - А ти мен Освалдо-Шевкет.      Жената се обърна към странника, сякаш едва сега си спомни, че е още тук.      - Ще останеш ли за вечеря и нощувка?      Мъжът вдигна глава към отрупаното със звезди небе, после погледна в тъмното – натам, където се белееше самотния път, от който бе дошъл и поклати глава:      - Не… Отбих се само да напоя коня.    Р. Романов 10.2010  

и сега бях там, на един дъх спря времето, направо си вълшебствал, обичам разказите ти и благодаря...!!!изпълни душата ми с мисъл за щастливи небесни пътници-звезди!!!

Невероятен контраст си постигнал...Силно ,малко тъжно...но факт .
Поздравления !

ъх! Ужас! Точно така се получава май...
:)

Щурците и звездните нощи.
В тях има повече от поезия.
Има дъх на прясно сено.
Има загадъчни шепоти.
Подрънкване на чанове.
Кучешки лай. Писък на нощни птици.
Ромон на вода...
Пъстри черги, сякаш изписани с думи,
изтъкани приказки и предания,...
които някога разказваше баба...

***

Ама признай им на турските филми -
толкова естествено им се получава.
Показват обичаи, нрави, вмъкват народната мъдрост...
И всичко се преплита с безмилостното настъпване на новото...
Задаваш ли си въпроса - защо не си играят
на Камен и Боряна - чудни български имена,
зазидани в студено стъкло
и рецитиращи артисти, ... неприятното усещане
за звук на нокът върху стъкло...

Магьоснико...:)

Да запазим българските традиции и дух е неотложен въпрос на възпитание в семейството..
Да пазим и съхраняваме онова,което ни прави, различни и уникални..Да запазим идентичността си , означава да обичаме себе си.Как да даваме любов на хората, ако не се ценим:)Защото ,ако я загубим, губим себе си! Радвам се, че те има:)
Благодаря ти за хубавия и мъдър разказ Романов!

О, аз отлично те разбрах! :)

Поздравления!:)

Преди децата са раснали с Тимур и неговата команда, с волята на човека без крака, който иска да лети, с героизма на съветските войници, с партизаните.
Сменят се приоритетите, имената, нагласите, кумирите, но все са привнесени, а не наши.
Кога ли ще се появат български герои и образи, на които децата да искат да приличат?

Даже графикът за хранене на животните на село, е съобразен с тия сериали.
Превзеха ни живота. Аз не гледам телевизия, но около мен вечно се коментират последните събития от тия сериали. Като наркомания е. Сега вече разбирам недоволството на непушачите :)))
Хубав разказ!

Вчера нали видя какво се случи - Режисьори и продуценти - знакови имена от българското кино в последните години, демонстративно напуснаха фестивала "Златната роза" в знак на протест срещу намаляването на средствата за кино и многократното нарушаване на закона за киното от страна на Министерството на културата.
Ставаме като зеленчуците на пазара- унищожаваме родното производство,за да внасяме отвън. Мо не по-хубави, а защото са нечия далавера...
С киното (културата)е още по-страшно, защото влияе на хората.

Поздрави от Шехерезада-Анджелина:)))))

Не гледам лелевизия, но някак ми е познат филмът - просмуква се знайш! Бързо поене на кончето и беж, крачета, да бягаме - ама къде?...

Това е жалко. Те са в такава манипулативна възраст, възприемат тези неща като даденост. Какво ли ще ни дойде до главите някой ден?!

Единият хваща пътя, а другите... и те...
Поздравления!

Добро подсещане...да можеше да стигне до когото трябва :(
Поздрави

Не зная дали е типично, но е автентично!:)
Както и разочарованието на пътника.:)
Когато истинският живот е затихнал, в семействата преживяват съдбите на героите от сериалите.

Посланието е едно разумно предупреждение,
на което не бива да се гледа със снизхождение!:)

Сърдечно те поздравявам!
Позитивен житейски и творчески ден ти желая!:)

най-дългият - до нас самите...

Много добре написано!
Поздрави за успешна седмица!

Хубав е, стоплен от мекотата на семейното огнище. Но е добре, когато е огрян от светлината на новите хоризонти. Тези, които сърцето и мисълта търсят сами.
Поздравления за разказа!

Хубаво е посланието и на фона тази твоя "тишина" още по въздействащо...
Поздравления за което!
Пишеш наистина вълнуващо!

Харесва ми!

щом виждаш път.
Човеколюбието не те напуска:)
Поздрави, Румен Романов.

Харесва ми и съм ти признателен за тези неща! Страхотна проза!

Много е добро!

Вълнуваща тема!

Изключително!!!

Не трябваше да влизам, щото където вляза, разплакани булки оставям и псуващи витязи! Ти, обаче ме разбери, тренирам сатира!

Към останалите... Защо бе Косарче, защо бе мили хора, така мелодраматично?
Че Авторът се е избъзикал с турските сериали, а вие , по навик, циврите!

Конникът , впрочем съм аз. нали , Маестро!
Бъди здрав!

Благодаря на всички!

Отново си с хубав разказ по съвременна тема, Романов!
Усетих тъжната, но фина нишка на твоето послание, но аз повече наблегнах на семейния уют, който си описал, на жизнения, радостен и звънлив глас на дечицата, които можем да чуем и днес...Всичко останало зависи от нас...
Поздрави и от мен!

а още не сме тръгнали.
Поздрави и от мен!
Бъди здрав!