Разказът е на:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=188153

Направо разтърсващо.......

Този път ми подейства, като сутришно кафе! Както аз го обичам, силно, без захар.:)))

"Косата й стърчи като начупена папрат по бреговете на блато" - ей това много ми хареса!
:)

Когато се докоснеш до близкия човек.
Чело в чело. И го погледнеш в очите.
Ще видиш ангела.
Който не вярва може да опита.
Условието е да е единствен и много близък.
Да не се разминаваме със сведен поглед.
Да виждаме ангела сега, а не на небето.

И да имаш вярата ;))

но началото на разказа ми припмни надпис в католическите гробищав Пловдив - "И ние бяхме като вас - и вий ще дойдете при нас"
Тая пущина - любовта, те напада тогава, когато най малко я очакваш.
Не напразно се казва - Любовта е лудост!

Поздрави!

Във всеки от нас дреме по един ангел. Иначе в ежедневието, май, сме демони.

Много, много михареса разказа ти. И някак ми се струва, че може да има продължение...

до последния момент не знаех какво ще се случи и пак отново ме изненада - наистина много силен разказ...може би не е истинска луда, може би е на по-високо енергийно ниво от останалите хора на земята....

та дори и да е луда, от къде ще знае такива подробности от героя ни....няма случайни неща....

И нека по-често се явява ангелъв в нас и ангелите в другите...лека нощ

И откачените неща се случват в живота:)

Наистина, страшен бил той!
Само истински художник може да нарисува "златен ангел с разтворени крила" така, че да го видиш, макар да е невидим за другите...
Във всеки човек живее по един ангел. Жалко, че често остава заключен през целия живот...
Но, нали ангелът затова е ангел. Стои там и не се отказва да спасява...До самия край...Вярвайки, че доброто все някога ще се събуди в заблудената душа. Може би тъкмо затова я подлага животът на такива изпитания...За да я пробуди и да я накара да види светлината - първо в себе си.
Да благодарим на своя ангел! Сещаме ли се...
И за още колко други прекрасни неща не ни идва на ум...
И тъмнината е важна! Чрез нея усещаме силата на светлината!
Благодаря!
Да бъде светлина!
Поздрав!

Кой от кой по-луд е
в този наш "живот"?
Безверникът изпразнен
или някой вярващ -
дори да не е в Бог?
Дали
сред мъртвите живееш
или приятел е смъртта,
щом в погледите мрачни
ангел се удавя...
Или тръгва си в нощта
от блатото
на умъртвената душа.

Решила си да наваксаш отсъствията:))))

Като знам, че ти харесва ;)

Всеки от нас има нужда от ангел хранител, който да ни прави щастливи...За да сме удовлетворени в живота трябва да избираме , да разбираме и прилагаме посланията на Ангелите образно казано, като ги превръщаме в черти на характера, които изграждат самочувствие и след това живеем според тях всеки ден от живота си.Става въпрос за отговорност, смелост, здраве,цел, хумор и приятелство.Това са нашите ангел- пазители. Прекрасен разказ ,Романов ..много ме размисли и ме натъжи. Но надеждата умира последна, нали?

Ko6maren slu4ai si opisal.Mozaka mi blokira i saznanieto mi e prazno,ne moga da mislq...Oooo boje....