Крещя от ада на душата си.
А беше тук. И беше с мен.
Когато се изгубиш, страшно е.
И търсиш се в смеха си на дете...

До като четях в главата ми се редяха хвалебствени думички за възхищението ти от "красивата жена"...И тогава...чух счупения смях "като тротоарна плочка"...Поздравления и успешна седмица!

Тъжно красиво е някак....

Не чува вече... Пътница
обречена на вечна красота,
на нас слепците, за наследство
във залата оставила следа.

Продължавам да се възхищавам на красивото..:)

Като сладко-горчиво
кисело-солено
казано - недоречено
...:)

дето мъжа без нея не може..
Ама как хубаво си засилил нещата.
Хубава готина,пляс, на масата...

Индивидуалност.
Красив смях със свое собствено аз.
Неповторим.
И бурен и ласкав.
Зовящ.
Напомнящ.
Незабравим
Направо си я издигнал в култ преди падението,
което всъщност е следващата крачка, етап в човешкия живот.
Тя поне е била хубава, което е по-важното в разказа ти.
Останалото, само част от нещата.
Поздрви!

накрая я уби всичката тая красота ...

За да помним, че красивото
се вижда само от онез',
очите що са вдигнали
от сивото си "днес"...

Просто чудесно

На хубавото, не може да кажеш лошо :)

Красив или грозен, добър или лош, какво значение има, щом си е отишъл вече? Тя поне е била красива и след смъртта, което е и впечатлило героя ни, а самата смърт, като такава, няма защо да обсъждаме..
Няма място за съжеление!
Напротив!
Будела е възхита, и не съм я убил:)
Тя си е била там, в залата...

Колко от нас са виждали красота и след смъртта?
Колко?
...

не чувам вик.
крещя на сън
не виждам лик
в тъмница съм
а без очи
съм без звезди

Ти светлина ли си?

Жената или ...красотата след нея?

направил си едно невероятно описание на жена, от което лъха много нежност и красота, особено, когато е нарисувано от мъж!!!
Красиво начало и тъжен край....!!! Поздрави и от мен!!!
Хубав ден и успешна нова седмица!

Благодаря, че се отбиваш;)

Светлината съм видяла,
но дали
съм светлина
за твоята тъмница? -
Само ти
можеш да провидиш
в очите ми
зорницата. :):):)

Не мисля, че има красива смърт?!
Поздрав!

Всъщност, краят е началото. Без него, нямаше да има история. Пиша за тъжните неща, да, но ги има в живота ни, а какво по - красиво, от красивата жена прескочиал прага и останала такава?
Можем ли да променим нещо, за да останем вечни?
Не!
Тук съм се опитал да внеса малко красота, ако има и кой да го направи за мен някой ден, ще съм му благодарен
:)

жената....красотата, смеха, волята ад продължиш таз зад врата, каквото и да те очаква, студа, ....

И че не се бунтува срещу безсмислието.
Да си нещо.
Да си красива жена.

т.е. бесмилието да си красив ажена ли...:)))))

мани я ти тая красива смърт...
била си е ама както я описваше и изведнъж щрак...
нали си автора и за това ;)
можеше да й дадеш шанс поне да е в реанимация :)

ама така се е получил добър ефект де ...

Сама като явление тя е ужасна, но нима не си се замисляла, че ще дойде някой ден?
Криеш ли от себе си факта, че близки, а и не само си отиват от тоя свят?
С това, че избягваме темата не значи, че НЕЯ я няма...
Не можем да се скрием, защо пък да не поговорим за нея??
Говорим за всичко друго, а тази тема е табу?
Замисли се малко, знам, че страхът от нещо остава до тогава, докато не се заговори за него, аз никого не съм убил, мен също ме е страх от тоя някой ден..
:))

с тази дарба да рисуваш с думи съм сигурна, че има или ще има такава жена да го направи и за теб!!! Имам в предвид така да те рисува, без да мисля за тъжния край!
Изобщо не се съмнявам в това!!!

на мен пък по-голямо впечатление ми направи неговото състояние...как е запомнил и сънувал смеха й, как се влачи до онази врата....

Смъртта е неизбежна за всички - от какво да се страхуваме....това е едно стъпало или една крачка към по-хубавото...

А е толкова красива красивата жена:)

виж как съм предусетила какво ще ми пишеш и какво съм написала точно в твоя защита...верно ша та разкъсат като диви зверчета- хихихихи

А само да поговорим:)
За да не се страхуваме.
Приемайки неизбежното, ще живеем по -осободено и пълноценно, не мислите ли?

за втори път, както знаеш...

може би ни плаши нас хората.....Някой може ли да напише от какво го е страх от смъртта и защо

Грей,
огрявай и свети!
светлина и топлина
са нужни
на живите
Да бъде ден!

Ако приемем шегата в думите ти за истина, може ли да са две?
:))))

Моят малък И-Нет помощник -мъдрец:))

:))))))))

отлично съм си написала домашното , нали :)

От това, че не знам какво ще е ..
Как ще дойде, ще мога ли да се подготвя, и изобщо в състояние ли е човек да се подготви за такова нещо, защото, както говорим за него, все едно е някакъв ужасен празник, идващ веднъж в живота..:)
Мисля, че поетите най - добре знаят, понеже винаги я описват, нека кажат:)

на едно неясно защо поставено начало :)

да страдат за мен.....

нека който иска де, да каже от какво и защо го е страх.... И мисля, че не трябва да се спори защо е красива, защо е умряла...а над истинскиет неща....това действие стремежът н атвоя герой да достигне до вратата....независими какво го очаква. ЗАЩО го прави....може би предусеща нещо, защо миу е студено...

Ама се стискаш, не даваш подробности..
:)))

е там за същата процедура - т.е. - покойник. Иначе няма как да види сините й затворени очи. И след смъртта не сме равни и след смъртта си оставаме развълнувани човешки същества.

аз затова написах физическаат ни смърт...аз вярвам, че не умираме и духовно. Помагаме на близкиет си отгоре....., а там е по-хубаво, спокойно, щастливо от всякъде

Мислех, че е анатомопаталог, но и това е идея.
Сериозно, а кой е разказвача:)?
Инак, става, като идея за "Безмислици в безсъние" 2
:))

Отговаряй ти сега на Доричела има или няма прераждане!
:))))

освен да ти благодаря... :))))))))

съзнанието му, което все още не е напуснало тялото му, тъй като е запленен от красотата й и иска колко може повече да й се наслади.....на сините й очи, които толков амного говорят и се усмихват :)

поне едно кафе или топло чайче можеш почерпиш, пък и на нас да дариш...да не се вкоченясаме кат героя....хихихи

Има прераждане....само сменяме физическата обвивка и се прераждаме, поне според мен, за да са научим кармичните уроци:))))

Не съм излъгал де!

Радвам ти се!
само не забравяй уроците за утре!
:))

з аедин луд гений, който имаше силно развит нюх,ходеше по улиците и душеше. Намери идеалната за него миризна в една жена, която продаваше плодове. Тръгна след нея и понеже тя се уплаши и искаше да избяга от него, той несъзнателно я задуши за да запази миризната й за себе си. Накрая се закрещя като див звяр, като разбра, че заедно с душата й и нейната миризна си отива от него.
В разказа не е миризмата, а смехът й. Който не можеш да запазиш за себе си, след като нея я няма. Смях в буркани не можеш да затвориш:
"че не успях да запазя оня смях, че не успях да му се порадвам и да го раздам на други"

се подготвям за новата учебна....молбата е да не са километрични разказите,че се забатачвам... и се разсейвам....

Няма да е лит.прецедент. Някой, който още не е осъзнал новото си състояние, напр. и си мисли, че може да се измъкне от ледения студ...
Аз като православна не вярвам в прераждането, но вярвам във вечния живот. Затова е важно как живеем тук и сега, за да отидем на по-високо ниво след физическата си смърт. Всеки спазва правилника колкото може, но на всекиго е обещано спасение. Ще продължиш ли разказа?

че най-после ще прочета нещо оптимистично, написано от теб, но....явно няма да е скоро.:) Иначе е много красиво...но винаги ли красотата трябва да е тъжна?

че все още не е осъзнал състоянието си и си остава със земните виждания, усещания.....
А след смъртта според теб какво става с нас.....
Аз също съм православна християнка и вярвам..., но библията като четиво всеки по различен начин я тълкува и разсъждава, а и тези, които са я написали са дали част от себе си, начина по го който разбират.....

зад всяко красиво нещо се крие и много тъга и болка...
1.раждането на дете
2.пластичните операции
3.щастието......

Ако няма негатични неща, как ще оценим хубавите неща, случващи се в живота ни....:)))

финалът е открит :)))))))))

хората бързат защо ги е страх...може би неизвестността ....

тоз парашут и на мен ми дойде в повече...., пък и точй ЧИЧКОТО все таквиа едни ги забърква....
а къде за тебе онова там...и не мисля, че бързото живеене е пълноценното...Може 1 , 2 неща да ти се случат наистина незабравими и да те топлят цял живот и в каквли не трудни моменти...

п.п. ЧИЧКО Романов сигурно сега е в следобедна дрямка :)))

- Водни кончета над тревата, съседе Топалов !
- Безсмислено кръжат, съседке. Заесеня.
- Лесно намирате безсмислието, Топалов. Удивително лесно, чини ми се...

и аз тва си помислих....да си признач-ама само помежду нас си, де...сложих му малко приспивателно в чайчето...та хубаво да си се напишем и надърдорим тук....

В бързото живеене имам предвид - всичко да е натагадък...то няма нищо да усетиш....животът си го носим ние в самите себе си....

да си отидеш млад и красив е по-жестоко според мен. Смъртта е почивка, желана и красива е само когато е нужна на този който е изживял пълноценно живота си. Не напразно най-естественото нещо е да си отидеш остарял и уморен, свършил всичката работа в живота си. Жал ме хвана за героинята, за красотата й, която ще изгние в гроба...
Поздрави...

То до мъртъв - какво друго да правиш,освен да сънуваш кошмари.Красив човек - красиви кошмари!
Но щом си сънувал смеха и - сигурно е умряла щастлива!
Поздрави!

Това показва, че наистина смъртта е тема, която ни вълнува,
колкото и да не искаме да говорим за нея.Тема, по - сериозна
от тая за живота, защото животът си поне можем да се опитаме
да управляваме, а идването на Тъмната Му Страна не!
И че цялото бягство от раждането, към училище, университет,
брак, деца, кариера...и т.н, е всъщност пътят по затворената
права, по която се движим. И да! Оптимизъм има, за нас, живите,
защото когато се "освободи" нечие място край нас, си плюем в пазвата
и казваме:"Слава Богу, не бях аз,или мой близък, а някой друг"
"Оптимизмът всъщност се състои в това, че тогава ставаме за малко
поне по-добри, по уважителни към околните, към непознатите дори...
Докато забравим, че се е случвало...
Слабостта и силата на човешкия род - неговата лесно наранима и
чуплива същност; това, за което пишем и четем, гледаме филми,
новини, рекламите, всичко около нас, което е "уж" в ползата и благото
на човека, е точно срещу него насочено. Но изглежда красиво за очите
и възприятията по един определено изкусен начин, а посланията са лъжа.
Към човешкия род, към нас...
Оптимизмът е в това, че ни има все още, че можем да се порадваме на
полета си по затворената крива преди да направим пълната си обиколка.
Последната!
Но вие, всички знаете добре това:)
И като последно, опитайте се да гледате на разказа като такъв,
а не като реалност, защото нали сме живи:)?
И можем да го прочетем:)

Съгласен съм, че трябва да я има. И я търсим във всичко, красотата, защо да я няма и там?
:))

И се е смял с нея;))

на моменти все едно си четях мислите, но ти ,естествено, по-добре си се изразил от мен...На завърналите се от смъртта винаги им преписват-те са луди, м=вманиачени, не знаят какво говорят - а ет си спомнят какво се преживели и усетили - светлина, топлина....но нещо ги е възпирало да не отидат...може би несвършените дела тук или силната воля...

За пореден път ще кажа, че блога ти е доста интересно място.
Най- силно впечатление ми направи смеха и и начина по който си го описал - поздрави:)))

Неочакван финал, макар и подготвен...
Винаги чета и коментарите, но този път просто не мога. Но ще се върна!

Играеше незабравимият Боб Фос ,а персонажът му известен хореограф и режисиьор се бореше със смъртта..Никога няма да забравя олицетворението й в образа на красива жена облечена в бяло, дошла да го вземе със себе си.Асоциация, която не вдъхваше страх, а като че ли всичко беше , като в Рая..допълнена от прекрасната музика и хореография..Никога не съм се страхувала от смъртта или поне не съм изпитвала този неистов страх, който сковава сърцето. Смъртта е част от живота, тя е част от самите нас. Мъдро трябва да приемаме, същността й, като отворена врата, към Вечността.Оптимистичното е, че можем да се радваме на живота, на хубавите мигове, които ни докосват, оптимистично е , да вярваме във възможностите си..Благодаря ти, Романов.

http://sportnewss.blog.bg/sport/2009/09/08/razgovorite-s-krasivi-jeni-vrediat-na-myjkiia-mozyk.393248
ще разбереш защо твоя герой се чувства така до красива жена , на смях бе Романов, няма да се излагаме, я?

Винаги си добре дошла!

Спомням си този филм! Наистина по уникален начин бяха пресъздали образа на Смъртта!

Няма да се излагаме, я!
:))

толкоз рано си станал, бре....за нов разказ нали...

За себе си се опитвам да приема нещата философски, но за обичните хора е друго. Красотата е болка. Не ми се иска да е така. Във всички случаи...неуправляеми неща. Докато сме живи, се опитваме да променяме. За после...никой не знае. Само предположения...Загадка...