"...Ето го пред мен. Посланието на живота ми! Смисълът ми!
Синът ми!"

осъзнаеш ли това - няма страшно :)
Поздрав !

Браво!
Какво здравомислещо момиче станало накрая!
:)

Честно казано, откривам доста познати неща в този разказ. Мисля си, че рано или късно всеки се поддава на тези малки виртуални изкушения. После някак си се научаваш да не им отдаваш голямо значение и чак тогава започваш истински да се забавляваш. Но чак пък да сънувам маскирани мъже... не. Не съм чак толкова луда. Още съм на първа фаза от разказа ти! :о))) Но се справям засега сравнително успешно.

Децата са нашите послания към света. Вярно казано.

така не съм се смяла с глас отдавна, поздрави:-)

Много е хубав разказа ти!
Човек трябва да го прочете и да се приземи:)
А героинята ти навярно е една успяла жена, постигнала всичко в живота, но са й липсвали топлите думи от човека до нея, и е открила тази топлина в поета! Вярно е, че децата са всичко в нашия живот, но всяка жена има нужда от топлината на любимия! Ситуация, която може да се случи на всеки:)
Поздрави от мен!

че "блогясването" е опасно за здравето!:))
Благодаря за намигването!:)

За жабите и гьола!
Поучително!

да забравиш реала и да заживееш с виртуала...

Много реални усмивки!

В реала само, каквото дойде:)) Инак-не!

понякога хората губят представа и виртуала става техен реален свят!
Поздрави за разказа :)

удоволствието да те чета е мое,ти знаеш как да слушаш внимателно вътре в себе си и...ето ги резултатите!Винаги с нещо ново,различно,интересно...Искрени поздравления от мен...

и от мен, romanov ! Добре, че има и моменти на изтрезняване ;-))) Но и тази сладка лудост да литнеш по поет си е заразна. Аз затова си чета покойници - сигурна работа ;-) Получи си сега усмивката !!!

Пак си влязъл в ролята перфектно!;) :)))

Той Романов обича да ме описва понякога, трябва само да му вися на главата, че отвреме-навреме ми ги набутва едни, че съм ги правила....
:))))))

Що? Кви приказки? То си е така!
:))

въпреки че не се случи във виртуала, то с поетите човек никога не е сигурен какво го очаква, добре че ми мина, пък и беше отдавна, но ми държи влага и до сега. Научих се да летя в облаци и да се приземявам, от тогава спя с парашут под възглавницата :)))

пак изненадващо, но пък и странно е....

важното е че накрая е усетила и намерила смисъла на живота си - ДЕТЕТО СИ....странна бе появата на "поета"....явно още ми трябва поне един прочит, за да вникна тъй като при теб няма случайни неща и персонажи :)))

е те тва е отговор на коментар, но...щом 2 усмивкиима...стигат ми за 2 години напред :)))

това е основния смисъл, най-най-смисълът

Децата - нашето аз, нашето богатство, нашата опора и нашето отрицание! Поздрави! :)

мдаааааа..."жива да не бях защо му дадох"
песента е на контрол..може да си я пуснеш :D

ЩОТО

всички пички все около тях кръжат. в смисъл, че около тях има много жени, не че са всички или повечето красиви. просто жените са доста лесни, когато им атакуваш ушните миди с нежни и хармонични думи.

да не говорим като си талантлив пък кво става!

ше `зема и аз да пропиша стихове!

Но, всяко нещо, което е прекалено е вредно. Виртуалният свят е забавен. Но ,всеки човек не само се слива с този илюзорен свят , но и слага фалшивата фасада и се превръща във всичко това , което другите очакват от нас. Искам да поясня, че тази маска не е задължително да е променяща се непрекъснато....диапазонът е необятен, но все пак всяко нещо си има своят лимит. В един момент доскучавате не само на себе си , но и на този, които стои срещу вас във виртуалното пространство. Аз обичам този виртуален свят, защото има и своите предимства ...приятелства, интелектуални очаквания , литературни превъплащения, музикални пристрастия и т. н.Но този свят не може да ми даде това, което се случва в Реала...емоциите , щастието, споделените тревоги , състраданието. Там е истината... добър или лош,това е нашият живот.

човешката природа е странно нещо нали?

Лишава ме от удоволствието да те чета редовно (и не само теб...)
Приятна вечер!

За останалите е просто развлекателно четиво и предупреждение, да не изкрейзваме толкова във виртуала, а да си гледаме живота в реал!
Ти - разпозна ли се?:)))

ех, Романов, растем, стареем, ама си оставаме деца, добре че са инстинктите та да се сетим, че имаме отговорности. Поздрави, много ми хареса...

В живота няма невъзможни неща, ако им се отдадеш изцяло и се стремиш с всичката си енергия да ги постигнеш. Хората са различни, но светът е малък. Те се търсят и намират, включително и във виртуалното пространство. Да чувстваш, че някой споделя и разбира твоите мисли и емоции, е голям стимул за опазване на вярата ти, че можеш да променяш нещата, да осъществяваш вижданията си, да не се отказваш от стремежите си. Да разбираш, че мечтите са част от реалния живот, щом и други го вярват. Това е вдъхновение и силен мотив за осъзнаване смисъла на живота...
Аз също съм от летящите хора, но усещам гравитацията и я намирам за много полезна.
Всичко с мярка!
Когато тя се загуби, външна намеса поставя нещата на мястото им. Хубаво е, последиците да не са фатални. Защото човеците освен разум имат и емоции, които понякога не владеят.
Стремежът към познание и помъдряване също е вечен!:)
Разказът наистина е добро предупреждение. Има достатъчно информация, че проблемът си е факт във виртуалното пространство.
Пълноценен творчески ден за теб!:)

румба, няма ад се съглася, че виртуала е измамен, то тогава излиза,че ти не си ни истински приятел и ние не сме такива, а ако става вече като фикс идея и само за тов ада живеш - така вече може

слънчеви усмивкииииииии

Много добро! :)