"- Татко, аз летя! Беше прав!
От тук са дребни.
И нищожни!
Летяяя! "

Нямах намерение да плача още сутринта...

Или е било част от играта и
Истинската майка трудно се заменя.
Разтърсващ финал Романе!

ама късно. В тоя живот хората все се разминават,затуй си плащат накрая

А наистинали всички звезди са мъжки? Няма ли поне една женска, така - за цвят просто :)

Знам ли дали да й вярваме. Твоя героиня е, кажи ти :)

Всеки иска да бъде харесван :)
Въпросът за джанките остава отворен, така че - ти му мисли :)))

Мали..:))))

Но щом има отворен въпрос, трябва да му се намери отговор :)))

момичето обичало единствено баща си, обиква любовника на майка си, поради факта,че той е заел неговото място в леглото на мащехата -убийца. Сложния драматизъм идва от това, че тя от една страна иска да бъде на мястото на Дора, за да е близо до баща си, а от друга поставяйки се там тя се превръща в негова любовница- гадна история! А нещастникът Игор поради малодушието си и липсата на сили да се откъсне от властта на демоничната Майка, търси Синия поглед на момичето в коридора, осъществявайки взаимно фантазиите на дъщерята да бъде с баща си( който в момента е той) и неговата лична да е с нея, вместо с Дора, но незнае как да преодолее непорочността, без да я унищожи, няма средства в реалността. Той е поставен в абсурдната ситуация на синът с който блудства майката и на бащата в който е влюбена дъщерята, е как да не си тегли куршума човека:)))
а малката след като проумява, че трябва да се отъждестви с мащехата убийца, да се превърне в нея ,за да бъде с Игор в реалността, предпочита да полети към смъртта в обятията на тате, който и казва,че оттам всичко това се вижда дребно и нищожно, затова тя търси свободата на този поглед, както и законното възстановяване на любовта.

"- Един ден ще полетиш - казваше й -знам. Ще полетиш като мен и ще видиш света от високо. Колко е различно всичко погледнато от друг ъгъл. Колко дребни и незначими изглеждат дори големите неща...."
Това е начина Сия да се спаси от мащехата си, от липсата на ласка,внимание и обич.... Да полети със сребърни крила е нейното спасение..
Много силен разказ!

Добро утро ! Не мога да напиша заглавие...Романов, Романов, вместо да работя, аз плача...Благодаря ти !!!...Само, който е загубил баща си рано..................Не мога да коментирам.

"- Един ден ще полетиш - казваше й -знам. Ще полетиш като мен и ще видиш света от високо. Колко е различно всичко погледнато от друг ъгъл. Колко дребни и незначими изглеждат дори големите неща...."


От блога на henzilski...
"ПТИЦАТА



- Как изглежда отгоре светът ?

- Светът е добър.

- Лъжеш!

- Така изглежда отдолу.

- Уморяваш ли се ?

- Умората е земно понятие.

- Крилата ти са слаби.

- Отскоро летя.

- Имаш хубави крака.

- За приземяване.

- Очите ти са зачервени.

- От залези.

- А сенките под тях ?

/ Въздишка на птица. /

- Завижда ли ти някой ?

- Долните.

- Какво не им стига ?

- Височина.

- Докъде си летяла ?

- До хоризонта.

- А отвъд ?

- Оттам няма връщане.

- Сигурна ли си ?

- Там и сигурност няма.

- От какво се страхуваш ?

- От земното притегляне.

- То принуда ли е или навик ?

/ Мълчание на птица. /

- Била ли си в клетка ?

- Тръгнах оттам.

- Ще се върнеш ли някога ?

- Всички се връщаме.

- Завинаги ?

- Периодично.

- То не е ли същото ?

/ Усмивка на жена. /

безнадеждност лъха от разказа! Може да се тълкува и разглежда всякак, но за мен - това е основата. Самота, самота - как да не литнеш на края !!!

Много силен разказ!!! Тъжно е очакването на нечия ласка....
Поздрави и от мен!!!

е единствения изход. А друг няма ли? Тя си е изход и винаги е на разположение, но не е единствена. Защо трябва да бягаме към прегръдките й? Та тя етам и ни чака. Търпелива е. Знае си времето. Аз вярвам в живота. Хубавия живот. И в това, че понякога за да останеш жив се изисква много смелост.
От една женска и земна звезда с много любов и уважение.

поздравления за умението ти разказваш увлекателно:)

Абсолютното добро и зло не съществуват.
Грозното всеки се опитва да отритне със замах от себе си, когато вътрешният глас се обади.
Така се раждат отново мечтите, без които никой не може.
Катарзисът си е част от живота.
А сребърната птица ...изобщо не е мираж...
Дълбоко и разтърсващо, но за мене /не искам да прозвуча абсурдно/много, много оптимистично.
Благодаря!

Трагедията на жената, която олицетворява Сия..Жената,идеализираща любовта, с всичките катаклизми и противоречия, които произтичат от това..а полета й символизира свободата, правото й на избор..Не съществува късмет,, шанс или съвпадение, когато го правим..Никой не може да ни нарани, освен ако ние не го позволиме..За мен изборът е и нова възможност, ново начало. Разказът има оптимистичен финал...Поздрави, Романов.