"

“…Когато получиш това писмо, не се бави. До полунощ ще те чакам на гарата. Влакът тръгва в дванадесет и пет.

:-)))
Добро е. Денят ми започва с усмивка.
(отдалечава се, тананикайки)

що го остави човека да чака ?

чака ли чака ...

Хубав ден :)

в чистата му форма.
Стискам им палци на младите :)
И да не свършват на релсите, студените.

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш... а тя Любовта не дойде ...
Поздравления !:)))

финалът ме изненада !:)))

Eх, Romanov, тъжно е когато една надежда е разбита...
Хубав ден от мен!

все ми се струва,че има продължение :))) То всъщност това му е хубавото на историите ти,че може всеки да ги допише за себе си...А и тук откривам предизвикателство някакво,дори да са се разминали на гарата,ако и двамата знаят посоката пак ще се намерят,нали :))Поздрави от мен!

А! Появи се, и пак замина...сам ;)
Слънчев ден от мен!

Romanov, надеждата за една любов на двама млади, които искат да бъдат заедно, и които се обичат, но невъзможността да бъдат заедно...
Или аз пак си го пречупих през моята призма?:)))

защото винаги съм за това една любов да се осъществи ... а и ти леко си го загатнал ... " За да разберат, че още се обичат. Бивши съученици, изкарали последните три години на един чин. И че ще направят всичко необходимо, за да останат заедно....."

Позитивно - ще се срещнат пак.
Негативно-егати, разминаването!
Или мъдро да си измия ръцете със съдбата-не им било писано...
Предполагам, това е свободата на читателя :)

Тц-тц! По филмите и без уговорка пак се озовават на едно и също място по едно и също време, а тея клетници влюбени... Поздрав :)

нали точно това веднъж ти казах,че е важно да се чете между редовете,ама какво да се прави...А точно тази история е такава-крайно положителна,и да-любов е,не друго...,и посланието ти даже е съвсем ясно,точно защото си уточнил намеренията им,че даже и посоката е вярна...Ти само не спирай да пишеш,все пак всеки да намери каквото реши,абе ние си знаем,нали :))))

Браво!:)

някой си помисли да те гони,мен ако питаш,най-вероятно той няма да става за тук!На място си приятелю,знаеш го,а и не само аз ти се радвам!Пиши още неща с отворен финал,да провокираш скритото у читателя,а иначе историята от днес си е направо "Любов с предизвестен край"...Двама,които много заложат в любовта непременно се срещат!Много се усмихвай днес,има защо :))))))))))))

Romanov, та нали в това е красотата на творчеството, всеки да може да изтулкува края на разказа по свой си начин. Тогава става по-интересно според мен!
Радвам се, че те има в този блог!

Кажи ми има ли нещо по- чисто от любовните копнежи? Най- искрено е желанието да се доближим до някого, когото обичаме.В него са събрани най- съкровените ни пориви ..Прекрасно е, когато човек може да изпита подобни вълнения.
Поклон пред таланта ти да откриваш и провокираш най- ярките и най- силните човешки емоции.Благодаря ти, Романов.

Gorkite deca! Pka 4e ima shans da se sreshtnat nakraq!

Ана че разминаване с тия пусти гари и автогари. Друго щеше да е ако си имаше само един транспорт:))
Поздравче

веднъж ти казах,че си романтик и ей-на... размина ги младите да не могат да се обичат :):)

чета те от известно време. Носиш ли на конструктивна критика?

Хубаво, но искаме продължение!;):)

Ами на определени места в текста имаш проблеми с пълния член и пунктуацията.

ако имаш някакви опростени уроци, пускай на лична, да не спамим, няма проблеми, благодаря ти!

Оставил си съдбата на двамата влюбени да зависи от българските пощи, което е равносилно на провал. Но си оставил и отворен край, та си мисля, че пък девойчето сигурно се е престрашило и е пътувало с корабчето и сега чака в Лом на гарата. Любовта дава криле - морската (речна) болест е супер гадно изживяване.
(По въпроса със запетайките и пълния член - извинен си, защото пишеш много увлекателно. Какво са няколко грешчици пред удоволствието от прочетеното.) :)))))))

Никога не казвай, че познаваш някого добре. Няма да е истина.

Романов, скоро писах за пръв път в блога ти с думите, че ти си най-завършеният писател в блог.бг. Както тогава, така и сега, те моля да ми простиш квалификациите и обобщаванията. Смея да твърдя, че имам някаква представа от писане, а правописът ми е добър. Именно затова мога с чисто сърце да заява, че правописът ти е достатъчно добър, за да не пречи на внушението на разказите ти. Следят го хора, които в повечето случаи нямат какво друго да кажат. Нали знаеш, ако ние не можем да сме като звездите, нека свалим звездите при нас.

Освен това съм сигурен, че ако отделяш специално време за това, не би допускал и без това незначителните и дребни грешчици в писането си. Те често са от недоглеждане, а не от неграмотност. Аз също пиша това и го изпращам набързо, не стоя с речник до себе си, нито се занимавам да си проверявам правописа в някакъв бърз мой пост.

Не спирай, добър си!

Прочетох още веднъж разказа ти, после видях и моя коментар и се потвърдиха думите ми, че човек често бърка не от неграмотност, макар че това е най-честата причина. Намерих си грешка в моя преден коментар, направена от бързане, но надали това променя смисъла на написаното. Приятна вечер!

аз също харесвам нещата и казах това за техническите грешки с най-добри мисли. А то какво стана... типично по български.

Романов, това не е към теб, а към другите.

Справка - Й.Хаджиев.
Свежо.
И не че има значение, но не разбрах билетите, които Митко държи за какво ще да са били - за път или .......?
:)))

Двата билета са за пътуването. Той купува за влака, а тя за кораба...:)

Дълго ли те чаках
на гара или край брега,
но пристигна само
недовършено писмо,
пътувало тъй дълго
към сърцето ми с любов...
Къде ли си?
В очите ти звездите
искрят, на път
за новия живот
тук или отвъд...

са се засекли...
В полунощ...

поздрави
Валя