Румен, невероятно.
Вчера си изиграх няколко финала наум, даже залагах.
Но този край ме прати безкрайно назад в листата на лаиците. Изумен.

Имам само една забележка. Не е нужно "тя" да се сравнява с "надутите столичанки". Това е тема, която ми беше много противна, но силата й беше преди двадесетина и повече години. Като софиянец, женен за търновка и напуснал столицата преди тридесетина години, съм се удивявал на това противопоставяне.

Много красота има в текста, много ми е близък. Много ми допадна!

Умееш с малко думи да казваш много!

Браво! Поздравления!!!

Разказът е насочен не конкретно против столичани! Отнася се за обществото ни, което не приема различните.
А инак,кое по-ярко би изразявало "превъзходството" на "висшата класа", ако не образа на столичани, още повече, както сам казваш - били сме свидетели на подобно нещо.
И къде, ако не в една столица са събрани от всичко "най"? Най-богати, преуспели, умни, красиви,...къде, ако не в столицата гаранцията за успех в живота е далеч по-голяма от в провинцията, стандартът на живот по-висок...?:) Къде, (ако не в чужбина) се стремят младите да идат, за да се реализират? В столицата!
За обикновения провинциалист, столицата е "чужбината". И е долу-горе на една ръка разстояние от всичките ни граници. И може после, като види колко столичани от провинцията има, като него, тихом мълком да си се прибере на село, както е и отишъл...
Дано си разбрал подбудите ми:))
Поздрав!

И пак си оплел човешки съдби, борби, желания:)напомня ми и за сървайвър и за бързи, смелим сръчни:)
Краят е невероятен!

Признавам, че се разсейвах на работа, обмисляйки какво ли ще е продължението...Както можеш да се сетиш - хепиендът заемаше челни позиции в представите ми :))
Така "влязох" в разказа ти, че ми се стори, че усещам мириса на кокос...;)
Мога да ти кажа само - поздравления!!
Усмихнат да е денят!

Поздравления! Само това ще кажа!
:))

Хубав да е и твоят ден!

приказка и действителност са вплетени в едно, в края й има голяма доза неопределеност, което дава възможност всеки сам да си го завърши, според своите вождания и желания и критерии.

Разбира се, че те разбирам. Казват, че да си софиянец е едно, а да си столичанин-друго. Е, аз съм жив пример за това. А като се върнем преди двадесет и пет години. В Търново, на моята възраст, бяхме трима. Сякаш бяхме марсианци.
Сега, да станеш столичанин, е все още една от най-преките пътища към някакъв успех, за младите хора особено.
Но виж в различни области на живота, най-вече в тези, за които не ми се говори. Ако все още обществото гледа като противопоставяне, столица и провинция, значи не сме на йота мръднали от предишните си разбирания.
Дълга тема, тук има едно обхващащо читателя чувство на вътрешна свобода, на поезия в прозата, на голяма дълбочинност от най-различни чувства.
И ще ми позволиш да сравня твоя разказ, като настроение, с моя " Песента на старата латерна".

Предположих любов под звездите, ама нощна баня на 5 м дълбочина, не:)
Хубав разказ!

аз пък подозирах май,че нещо неочаквано ще се появи,някаква любов ли,друго ли чувство,нещо нечакано,но различно...хареса ми... "И не съм сигурен какво точно в живота на човек,го кара понякога толкова много да се промени,че да се събуди нов човек."...Аз мисля,че е вътрешното ни око,интуицията,започваш да разбираш и виждаш нещата по съвсем различен начин...много е хубаво,да знаеш!А как си описал мястото,почти съм сигурна,че бях там и видях :))Много ти благодаря за преживяването и още :)))) от мен!

Romanov, невероятно красиво си описал едно силно преживяване на фона на една прекрасна природа!
Страхотно продължение!
Поздрави и от мен!

Грабнаха ме описанията.
И тази любов "заради самата любов..."
Поздрави!

Квакането на жабите, подплискването на водата, шумоленото на папура...
Не очаквах, че ще се промъкне силно социална тема . като оцеляване в съвременния свят. Всъщност не телевизионните подбрани сървайвари, а всички ние сме "оцеляващи", защото трябва да успеем да съхраним физически и психически себе си и близките си, да имаме надежда за по-добро бъдеще.
Хареса ми много финалът - отворен, изпълнен с очакване за светлина и приятни изживявания.
Благодаря за оптимизма!

разтърсващо....

Това са ми мислите след първото четене. Иначе ако трябва да се прави задълбочен анализ - ехей, не в работно време, че няма как...
:) ;)

:)))

Тук виждам и друго:
"Добре че не се случи в края на август, когато правят профилактика на язовирната стена и нивото се вдига с още два метра. Тогава и аз не смея да скоча във водата.
"
Накрая го потвърждава.
Наистина ли не й е казал?
егоистче а:)

абе велик си бе........

а като не е ходила в индонезия....от къде е този аромат на кокос и сол :)))

Понякога миризма имат и желанията, нали видя:))))

За да направляваме живота си, за да преживяваме красотата на емоциите си трябва да се научим да вярваме в непреходността на природата си...За мен тази неочаквана любов е подействала, като изцеление и за двамата.
Прекрасен разказ. Поздрави, Романов.