Прочетен: 32738 Коментари: 54 Гласове:
Последна промяна: 12.01.2012 09:00
Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски. Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук за да довършат най-важното и съществено - продължението на вида.
Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно перило на втория етаж?
Човекът остави ръкописа над който работеше. Дълго и с интерес наблюдава любовта на гълъбите. Във вечно забързаният ритъм на живота не ни остава време да се изненадаме от нещо толкова обикновено, дребно и незабележимо като ухажването на птиците – мислеше си.- А любовта, като всяка любов е красива.
Мъжкарят се разливаше от ласки – гукаше, шумеше, разперваше като параван криле и почукваше с клюн женската, която свенливо, но с достойнство посрещаше предизвикателствата му.
Върху несигурната, мръсна, боядисана в черно парапетена линия, се любеха два бели гълъба. Изглеждаха като две малки бели думички, изписани върху безкрайната сякаш, блажна чернилка на желязото.
Две думички с толкова ясен и красив смисъл.
Слънцето – този вечно ням свидетел на всичко по света, се усмихна и прогони мразовитите облаци от зимното небе. Лъчите му огряха двете перушинени топки любов и те, окъпани от светлината му, се притиснаха една в друга – чисти в своето великолепие, жадни за обич и живот.
Запяха.
Човекът си мислеше, че разбира текста на птичата песен:
„ О, благословено слънце...“
Притвори очи – цял ден можеше да слуша това. Не! Не цял ден; цяла вечност би могъл да слуша арията на живота, химнът, в чест на небесното светило, посланието за любов към всички същества на планетата.
Нещо го накара да погледне. Зърна опасността, но късно. Изтръпна.
Рошавият малчуган бе изпънал вече прашка, премижал с око. Безобидното чаталче с ластици от велосипедна гума и червена мишинка се бе превърнало в страшно оръжие в ръцете на детето. Облото речно камъче, тежящо не повече от три грама, колкото тежи и куршум, изпревари вика във внезапно пресъхналото му гърло, изсвистя и уцели женската в главата.
Песента отведнъж секна. Огромният прозорец на хола се пръсна на хиляди слънчеви късчета, настана тишина. Женската се завъртя около оста си на желязната пътечка - като че ли търсеше опора, не я намери, препъна се и тежко, като на забавен каданс политна към земята, където я посрещна ликуващият вик на момчето.
Потресен, мъжкарят излетя.
Тревожният плясък на крилете му отекна като удар от бич върху смълчаният жилищен блок, панелните апартаменти и сивите обитатели в тях.
Човекът се държеше за гърдите – улучен сякаш от хлапето - плод на нечия
любов, преминала не на неудобния, мръсен балконски парапет, не под топлещите лъчи на вечното слънце, не под прикритието на единствения параван – нежното любещо крило.
Свлече се в стола, проследи с поглед две бели, снежнобели пера, които ветрецът полюшваше още във въздуха, взря се в празния лист пред себе си.
Наведе глава и написа ново заглавие:
" Производни на любовта"
На чистият лист черните букви изглеждаха грозни; по-грозни от думичките изписани на мръсния парапет минутки преди това.
Р. Романов
Дълбок смисъл! Определено тази история не биваше да завърши така. Натъжи ме.
Успешен ден, Романов!
Истински живот.
Дълбок смисъл! Определено тази история не биваше да завърши така. Натъжи ме.
Успешен ден, Романов!
12.01.2012 08:32
Истински живот.
Стана ми тъжно за момчето,
какви ли още неразбории ще натвори
в жалкия си лишен от любов живот!
Поздрави и приятен ден!
12.01.2012 09:15
Стана ми тъжно за момчето,
какви ли още неразбории ще натвори
в жалкия си лишен от любов живот!
Поздрави и приятен ден!
Моля за извинение, просто бях откровен, без въобще да съм сигурен дали е нужно да се драматизира допълнително.
Поздрави на Русе.
12.01.2012 10:10
Моля за извинение, просто бях откровен, без въобще да съм сигурен дали е нужно да се драматизира допълнително.
Поздрави на Русе.
12.01.2012 10:33
Доки
Доки
12.01.2012 12:09
А краят е като живота в България...
12.01.2012 12:15
замисля какви ли ще ги сътвори това малко момче,когато стане
възрастен,щом още отсега пътят на любовта и красивото към сърцето му е
затворен-но това е живота-редуване на красивото и грозното-кръговрата
и борбата между тях-уви....
А краят е като живота в България...
12.01.2012 12:17
замисля какви ли ще ги сътвори това малко момче,когато стане
възрастен,щом още отсега пътят на любовта и красивото към сърцето му е
затворен-но това е живота-редуване на красивото и грозното-кръговрата
и борбата между тях-уви....
Поздравления, Романов!
12.01.2012 13:23
Поздравления, Романов!
Той вижда само "рошавия малчуган с прашката"... А е всеизвестно, че по време на извършване на физическа любов всички в природата са застрашени за живота си. Защото не внимават за врагове. Любовта - донякъде - затова е граница между Живота и Смъртта. За мен тя е нещо като Портал между Живот и Смърт с двупосочно движение... Можеше да ги хване и котка, и куче, и сокол - и всякакво друго същество, плод на любов...:)
А писателят - явно самотен мизантроп - веднага е хвърлил цялата несъществуваща вина върху хлапето (и родителите му)... Тъжно!
Поздрави!:)
12.01.2012 13:56
Той вижда само "рошавия малчуган с прашката"... А е всеизвестно, че по време на извършване на физическа любов всички в природата са застрашени за живота си. Защото не внимават за врагове. Любовта - донякъде - затова е граница между Живота и Смъртта. За мен тя е нещо като Портал между Живот и Смърт с двупосочно движение... Можеше да ги хване и котка, и куче, и сокол - и всякакво друго същество, плод на любов...:)
А писателят - явно самотен мизантроп - веднага е хвърлил цялата несъществуваща вина върху хлапето (и родителите му)... Тъжно!
Поздрави!:)
Би ли могъл да поясниш защо е "друга" ситуацията? Някак не ми е ясно, а ми стана интересно... Повтарям - дано не съм досадна.
Нима този писател-съдник не е убил нито едно същество през живота си? Може би той дори не подозира, че е изял милиони житни зърна, които са създадени от любов и са чакали своята Любов със Земята и Небето (Дъжда), за да родят нещо наистина красиво? ;) А вместо любов, са се превърнали в... изпражнения...;) Които обаче после са подхранили ...и т.н. ;)...
Никак не харесвам някой да пречи на любовта, във всичките и форми!
Поздрави, Румене!
Поздравления, Румене!
Да, ако ги беше хванало друго животно, шеше да ми стане тъжно, че в природата не всичко е красиво. Но животното със сигурност нямаше да го направи, ако е сито. Животните ловуват, борейки се за оцеляването си, а детето има съвсем друг мотив. И това е ужасяващо!
Поздрав за разказа!
13.01.2012 10:24
Би ли могъл да поясниш защо е "друга" ситуацията? Някак не ми е ясно, а ми стана интересно... Повтарям - дано не съм досадна.
Нима този писател-съдник не е убил нито едно същество през живота си? Може би той дори не подозира, че е изял милиони житни зърна, които са създадени от любов и са чакали своята Любов със Земята и Небето (Дъжда), за да родят нещо наистина красиво? ;) А вместо любов, са се превърнали в... изпражнения...;) Които обаче после са подхранили ...и т.н. ;)...
Никак не харесвам някой да пречи на любовта, във всичките и форми!
Поздрави, Румене!
Поздравления, Румене!
Да, ако ги беше хванало друго животно, шеше да ми стане тъжно, че в природата не всичко е красиво. Но животното със сигурност нямаше да го направи, ако е сито. Животните лолуват, борейки се за оцеляването си, а детето има съвсем друг мотив. И това е ужасяващо!
Поздрав за разказа!
13.01.2012 11:58
Напълно разбирам и приемам това, което пише Томич. Само че за мен това е извод, който се прави на повърхността - всеки стандартен човек би видял същото. Аз също го видях. Възпитание, набедено "добро и зло" и т.нтнтнт... Моите разсъждения бяха в съвсем друга насока - явно не съм ги обяснила както трябва...:) Понякога, за да избегнем съденето, е нужно да разширим отверстието на тръбата, през която гледаме...
За последно повтарям. Томич казва, че трябва да учим децата си да не убиват. А когато всеки ден сервираме на масата на тези деца месо от убити в жестоки условия животни - това какво е? ;))) Питам само риторично... На мен ми мяза на лицемерие... Затова реших, че писателят е мизантроп...
Поздрави и весел уикенд! :)
13.01.2012 13:48
...но нали Бог е казал когато сме гладни да се храним само с това, с което той е отредил?:) В случая с ...пилетата, за които говориш... Дали е лицемерие? Или повеля? Или лицемерна повеля?...
:))
http://www.youtube.com/watch?v=OT-ZT46b-vI&feature=player_embedded
Нямам намерение да дискутирам, но първите три причини не са основание да смятаме, че родителите, сервирайки на децата си месо, са лицемери като ги възпитават в любов към природата и животните.
От твоето съждение логично следва да приемем: или да не храним децата с месо, или въобще да не ги възпитаваме по този начин, за да не изглеждаме в очите им "лицемери". Другият начин е напълно противоположен и не ми се ще да вярвам, че ти го прилагаш...
Колкото до 4-та причина, там е възможно да се лицемерничи. Слава Богу, че колекционирането на ловни трофеи е привилегия само на шепа богати хора, които могат да си позволят да убиват беззащитни животни, не защото са гладни, а за да удовлетворят свои първични инстинкти...
Румене, това е само допълнение към точния ти отговор на magicktarot и е в пълно съответствие с моя мироглед.
14.01.2012 06:40
Нямам намерение да дискутирам, но първите три причини не са основание да смятаме, че родителите, сервирайки на децата си месо, са лицемери като ги възпитават в любов към природата и животните.
От твоето съждение логично следва да приемем: или да не храним децата с месо, или въобще да не ги възпитаваме по този начин, за да не изглеждаме в очите им "лицемери". Другият начин е напълно противоположен и не ми се ще да вярвам, че ти го прилагаш...
Колкото до 4-та причина, там е възможно да се лицемерничи. Слава Богу, че колекционирането на ловни трофеи е привилегия само на шепа богати хора, които могат да си позволят да убиват беззащитни животни, не защото са гладни, а за да удовлетворят свои първични инстинкти...
Румене, това е само допълнение към точния ти отговор на magicktarot и е в пълно съответствие с моя мироглед.
....Все пак мисля, че остана нещо неразбрано във въпроса на magicktarot...
Благодаря ти, Томич!
Успешен ден, Романов!
Успешен ден, Романов!
Все пак - за последно ще се доизкажа. Писателят неправомерно и необмислено съди това невинно дете. Той не може да знае, дали неговата ръка (на детето) не е насочена от Бог! Може това да е Божия Промисъл, Провидение! Може да е Съдба...Писателят е просто ограничен съдник. Повтарям - за мен. Не искам да налагам мнението си на никого. Изказвам се просто като читател. :) Не се знае какво би могло да стане след време, ако тази гълъбица беше останала жива... Тя, например, може да влезе във взивоопасна зона, да предизвика взрив и от него да измрат милиони? ;)
Според мен, Писателят би бил от първите, хвърлили камък, ако беше съвременник на Иисус и присъстваше на случката, когато Иисус казва: "Нека безгрешният пръв хвърли камък!"... Дано ме разбирате. Поздрави!
такава бих си я поръчала
...
на достатъчно години съм, на всичкото отгоре с богат житейски опит:), но все още се питам дали най-важното и съществено е " продължението на вида"
04.02.2012 21:03
Надали:)
Дълбок поклон!
30.07.2012 18:48
чрез тях у нас...
тъгуваш, ту да се гневиш...Покоси го Оная с косата безмилостно и жестоко...
Сбогом, приятелю! Но ти оставаш в сърцата ни със своето уникално творчество...
Поклон!
Следа вълнуваща в мен остави!
Паметта за твоето присъствие ще е жива!
Мир на душата ти!
Тук те срещнах, в един труден период от живота си..А ти успя да привлечеш вниманието ми, с уникалното си творчество и с огромното си сърце.
Поклон пред огромния ти талант, поклон пред светлата ти памет!
2. http://liternet.bg/
3. http://www.slovo.bg/
4. http://litclub.bg/
5. СтърШелЪ
6. Балкани
7. Фантастика
8. kulturni-novini
9. Кино
10. От всичко
11. Народна библиотека
12. друго
13. Театър
14. Моят блог с НЕПУБЛИКУВАНИ РАЗКАЗИ
15. http://literaturensviat.com/
16. http://xenos-bushcraft.com/blog/