Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2012 06:39 - Производни на любовта
Автор: romanov Категория: Изкуство   
Прочетен: 17998 Коментари: 54 Гласове:
79

Последна промяна: 12.01.2012 09:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


                                                

           Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски. Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук за да довършат най-важното и съществено - продължението на вида.

   
       Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно перило на втория етаж?

   
      Човекът остави ръкописа над който работеше. Дълго и с интерес наблюдава любовта на гълъбите. Във  вечно забързаният ритъм на живота не ни остава време да се изненадаме от нещо толкова обикновено, дребно и незабележимо като ухажването на птиците – мислеше си.- А любовта, като всяка любов е красива.

   
        Мъжкарят се разливаше от ласки – гукаше, шумеше, разперваше като параван криле и почукваше с клюн женската, която свенливо, но с достойнство посрещаше предизвикателствата му.

   
        Върху несигурната, мръсна, боядисана в черно парапетена линия, се любеха два бели гълъба. Изглеждаха като две малки бели думички, изписани върху безкрайната сякаш, блажна чернилка на желязото.

   
        Две думички с толкова ясен и красив смисъл.

   
        Слънцето – този вечно ням свидетел на всичко по света, се усмихна и прогони мразовитите облаци от зимното небе. Лъчите му огряха двете перушинени топки любов и те, окъпани от светлината му, се притиснаха една в друга – чисти в своето великолепие, жадни за обич и живот.

   
       Запяха.

   
      Човекът си мислеше, че разбира текста на птичата песен:

   
      „ О, благословено слънце...“

   
         Притвори очи – цял ден можеше да слуша това. Не! Не цял ден; цяла вечност би могъл да слуша арията на живота, химнът, в чест на небесното светило, посланието за любов към всички същества на планетата.

   
        Нещо го накара да погледне. Зърна опасността, но късно. Изтръпна.

   
        Рошавият малчуган бе изпънал вече прашка, премижал с око. Безобидното чаталче с ластици от велосипедна гума и червена мишинка се бе превърнало в страшно оръжие в ръцете на детето. Облото речно камъче, тежящо не повече от три грама, колкото тежи и куршум, изпревари вика във внезапно пресъхналото му гърло, изсвистя и уцели женската в главата.

   
         Песента отведнъж секна. Огромният прозорец на хола се пръсна на хиляди слънчеви късчета, настана тишина. Женската се завъртя около оста си на желязната пътечка - като че ли търсеше опора, не я намери, препъна се и тежко, като на забавен каданс политна към земята, където я посрещна ликуващият вик на момчето.

   Потресен, мъжкарят излетя.

   Тревожният плясък на крилете му отекна като удар от бич върху смълчаният жилищен блок, панелните апартаменти и сивите обитатели в тях.

   Човекът се държеше за гърдите – улучен сякаш от хлапето - плод на нечия
любов, преминала не на неудобния, мръсен балконски парапет, не под топлещите лъчи на вечното слънце, не под прикритието на единствения параван – нежното любещо крило.


    Свлече се в стола, проследи с поглед две бели, снежнобели пера, които ветрецът полюшваше още във въздуха, взря се в празния лист пред себе си.
   Наведе глава и написа ново заглавие:
  " Производни на любовта"

    На чистият лист черните букви изглеждаха грозни; по-грозни от думичките изписани на мръсния парапет минутки преди това.


Р. Романов

 

 




Гласувай:
79
0



Предишен постинг

1. zabavnata - Добро утро!
12.01.2012 08:11
Толкова красиво започна... Всъщност продължи съвсем реалистично, както често се случва в живота. Добре, че днешните деца не играят вече с прашки.
Дълбок смисъл! Определено тази история не биваше да завърши така. Натъжи ме.
Успешен ден, Романов!
цитирай
2. kite333 - Реалистично.И иронично - убиващият любовта е
12.01.2012 08:23
"хлапето плод на нечия любов..."
Истински живот.
цитирай
3. romanov - Добро утро! Те играчките на днешните вземат човешки животи, Ани...
12.01.2012 08:29
zabavnata написа:
Толкова красиво започна... Всъщност продължи съвсем реалистично, както често се случва в живота. Добре, че днешните деца не играят вече с прашки.
Дълбок смисъл! Определено тази история не биваше да завърши така. Натъжи ме.
Успешен ден, Романов!

цитирай
4. romanov - Или иначе казано:" С нашето раждане, идва началото на края" перифразирано цинично в "След мен и потоп"
12.01.2012 08:32
kite333 написа:
"хлапето плод на нечия любов..."
Истински живот.

цитирай
5. enjoy6 - Липсата на любов
12.01.2012 09:11
натъжава, естествено.
Стана ми тъжно за момчето,
какви ли още неразбории ще натвори
в жалкия си лишен от любов живот!
Поздрави и приятен ден!
цитирай
6. romanov - enjoy6, понякога си мисля, че и презадоволяването (вкл. и на обич) лишава децата от по-възвишени желания, мечти...
12.01.2012 09:15
enjoy6 написа:
натъжава, естествено.
Стана ми тъжно за момчето,
какви ли още неразбории ще натвори
в жалкия си лишен от любов живот!
Поздрави и приятен ден!

цитирай
7. vmir - Много силно сграбчващо,
12.01.2012 09:57
за да приема безрезервно края. Аз лично бих предпочел последните две изречения леко променени в нещо като: "Искаше му се да напише "Производни на любовта", но не можеше да помръдне. Помисли си, че буквите биха изглеждали по-разкривени от детския надпис на мръсния парапет".
Моля за извинение, просто бях откровен, без въобще да съм сигурен дали е нужно да се драматизира допълнително.
Поздрави на Русе.
цитирай
8. romanov - Има разбира се различни варианти...Би могло и да се допише, и да се промени:)
12.01.2012 10:10
vmir написа:
за да приема безрезервно края. Аз лично бих предпочел последните две изречения леко променени в нещо като: "Искаше му се да напише "Производни на любовта", но не можеше да помръдне. Помисли си, че буквите биха изглеждали по-разкривени от детския надпис на мръсния парапет".
Моля за извинение, просто бях откровен, без въобще да съм сигурен дали е нужно да се драматизира допълнително.
Поздрави на Русе.

цитирай
9. diandra555 - Независимо дали пишеш за любовта, ...
12.01.2012 10:33
Независимо дали пишеш за любовта, смъртта или ..за баничарката, винаги е силно и вълнува.
цитирай
10. romanov - :)))
12.01.2012 10:47
diandra555 написа:
Независимо дали пишеш за любовта, смъртта или ..за баничарката, винаги е силно и вълнува.

цитирай
11. alhimik1 - ...производни, мдаа ;(
12.01.2012 11:49
не е от вчера...ами такива времена такива нрави, братче :)))
Доки
цитирай
12. meiia - !!!
12.01.2012 11:51
" Изглеждаха като две малки бели думички" -!!!!!
цитирай
13. romanov - Така е :)
12.01.2012 12:03
alhimik1 написа:
не е от вчера...ами такива времена такива нрави, братче :)))
Доки

цитирай
14. romanov - Изглеждаха ...
12.01.2012 12:05
meiia написа:
" Изглеждаха като две малки бели думички" -!!!!!

цитирай
15. hristo27 - Красиво начало, тъжен край. А краят ...
12.01.2012 12:09
Красиво начало, тъжен край.
А краят е като живота в България...
цитирай
16. анонимен - Привет:)))
12.01.2012 12:15
много красиво и същевременно тъжно-страх ме хваща като се
замисля какви ли ще ги сътвори това малко момче,когато стане
възрастен,щом още отсега пътят на любовта и красивото към сърцето му е
затворен-но това е живота-редуване на красивото и грозното-кръговрата
и борбата между тях-уви....
цитирай
17. romanov - Много си прав, Ицо...
12.01.2012 12:16
hristo27 написа:
Красиво начало, тъжен край.
А краят е като живота в България...

цитирай
18. romanov - Наистина, не се наемам да прогнозирам или допиша историята във времето... Я си го представи бъдещ премиер?:)
12.01.2012 12:17
hloris написа:
много красиво и същевременно тъжно-страх ме хваща като се
замисля какви ли ще ги сътвори това малко момче,когато стане
възрастен,щом още отсега пътят на любовта и красивото към сърцето му е
затворен-но това е живота-редуване на красивото и грозното-кръговрата
и борбата между тях-уви....

цитирай
19. megg - Светът на природата
12.01.2012 12:20
Така чист и раним. И - крехък. Поздравления, майсторе, много ми хареса и начинът, по който си нарисувал любовта между двете птици; красиво и бяло. А финалът пада тежко като камък. Голям камък.
цитирай
20. romanov - Да... Тежко е... Благодаря ти!
12.01.2012 12:39
megg написа:
Така чист и раним. И - крехък. Поздравления, майсторе, много ми хареса и начинът, по който си нарисувал любовта между двете птици; красиво и бяло. А финалът пада тежко като камък. Голям камък.

цитирай
21. monaliza121 - Производни на любовта
12.01.2012 13:21
Не съм съгласна. Любовта "произвежда" само красота, дори и трагичната. Друга дума е необходима, сещам се за една, но... аз не съм писател, ти мисли.:))))
Поздравления, Романов!
цитирай
22. romanov - Именно де - и птиците, и детето са производни на нечия любов... Едната протекла на тънката черна линия, другата под сатенени завивки (да речем)...
12.01.2012 13:23
monaliza121 написа:
Не съм съгласна. Любовта "произвежда" само красота, дори и трагичната. Друга дума е необходима, сещам се за една, но... аз не съм писател, ти мисли.:))))
Поздравления, Романов!

цитирай
23. magicktarot - Хубав и силен разказ, Романов!
12.01.2012 13:50
Но не приемам гледната точка на депресирания писател. Навремето, може би, бих... Но сега ми се струва твърде ограничена.
Той вижда само "рошавия малчуган с прашката"... А е всеизвестно, че по време на извършване на физическа любов всички в природата са застрашени за живота си. Защото не внимават за врагове. Любовта - донякъде - затова е граница между Живота и Смъртта. За мен тя е нещо като Портал между Живот и Смърт с двупосочно движение... Можеше да ги хване и котка, и куче, и сокол - и всякакво друго същество, плод на любов...:)
А писателят - явно самотен мизантроп - веднага е хвърлил цялата несъществуваща вина върху хлапето (и родителите му)... Тъжно!
Поздрави!:)
цитирай
24. romanov - Тъжно... Но е факт, че именно хлапето убива птицата... И да, съгласен съм с казаното от теб, но в случая е друга ситуацията..:)
12.01.2012 13:56
magicktarot написа:
Но не приемам гледната точка на депресирания писател. Навремето, може би, бих... Но сега ми се струва твърде ограничена.
Той вижда само "рошавия малчуган с прашката"... А е всеизвестно, че по време на извършване на физическа любов всички в природата са застрашени за живота си. Защото не внимават за врагове. Любовта - донякъде - затова е граница между Живота и Смъртта. За мен тя е нещо като Портал между Живот и Смърт с двупосочно движение... Можеше да ги хване и котка, и куче, и сокол - и всякакво друго същество, плод на любов...:)
А писателят - явно самотен мизантроп - веднага е хвърлил цялата несъществуваща вина върху хлапето (и родителите му)... Тъжно!
Поздрави!:)

цитирай
25. magicktarot - С риск да досадя, за което моля за извинение! :)
12.01.2012 15:20
romanov написа:
Тъжно... Но е факт, че именно хлапето убива птицата... И да, съгласен съм с казаното от теб, но в случая е друга ситуацията..:)

Би ли могъл да поясниш защо е "друга" ситуацията? Някак не ми е ясно, а ми стана интересно... Повтарям - дано не съм досадна.

Нима този писател-съдник не е убил нито едно същество през живота си? Може би той дори не подозира, че е изял милиони житни зърна, които са създадени от любов и са чакали своята Любов със Земята и Небето (Дъжда), за да родят нещо наистина красиво? ;) А вместо любов, са се превърнали в... изпражнения...;) Които обаче после са подхранили ...и т.н. ;)...
цитирай
26. milamam - Така понякога родителите постъ...
12.01.2012 19:16
Така понякога родителите постъпват спрямо децата си, със същото малко камъче, трошат на поразия...чак сърцето да те заболи...
Никак не харесвам някой да пречи на любовта, във всичките и форми!
Поздрави, Румене!
цитирай
27. tomich - На мен пък разказа ми хареса от на...
12.01.2012 21:36
На мен пък разказа ми хареса от началото докрая! Именно силният контраст между началото и края подчертава драматичната развръзка , която би могла да бъде и хепи енд, разбира се. Но дълбокият смисъл в този чудесно написан разказ, струва ми се, е в скритата идея за необходимостта да възпитаваме децата още от малки в любов към природата и живота въобще. Най-страшното и най-грозното, което човек може да стори, е да отнеме живот. И още по-ужасно е, когато това извърши с радост дете - рожба на същата тази Любов, която го е създала.
Поздравления, Румене!
цитирай
28. hel - Цитат от коментар ". . . Можеше ...
13.01.2012 00:55
Цитат от коментар "...Можеше да ги хване и котка, и куче, и сокол - и всякакво друго същество, плод на любов...:)"
Да, ако ги беше хванало друго животно, шеше да ми стане тъжно, че в природата не всичко е красиво. Но животното със сигурност нямаше да го направи, ако е сито. Животните ловуват, борейки се за оцеляването си, а детето има съвсем друг мотив. И това е ужасяващо!
Поздрав за разказа!
цитирай
29. romanov - Добро утро, magicktarot...Няма опастност да досадиш, никаква:) Мисля, че Томич - ком. 27 е дал отговор на питането ти.
13.01.2012 10:24
magicktarot написа:
romanov написа:
Тъжно... Но е факт, че именно хлапето убива птицата... И да, съгласен съм с казаното от теб, но в случая е друга ситуацията..:)

Би ли могъл да поясниш защо е "друга" ситуацията? Някак не ми е ясно, а ми стана интересно... Повтарям - дано не съм досадна.

Нима този писател-съдник не е убил нито едно същество през живота си? Може би той дори не подозира, че е изял милиони житни зърна, които са създадени от любов и са чакали своята Любов със Земята и Небето (Дъжда), за да родят нещо наистина красиво? ;) А вместо любов, са се превърнали в... изпражнения...;) Които обаче после са подхранили ...и т.н. ;)...

цитирай
30. romanov - Здравей, milamam:) Поздрави и за теб!
13.01.2012 10:25
milamam написа:
Така понякога родителите постъпват спрямо децата си, със същото малко камъче, трошат на поразия...чак сърцето да те заболи...
Никак не харесвам някой да пречи на любовта, във всичките и форми!
Поздрави, Румене!

цитирай
31. romanov - Благодаря за разбирането, tomich! :))
13.01.2012 10:26
tomich написа:
На мен пък разказа ми хареса от началото докрая! Именно силният контраст между началото и края подчертава драматичната развръзка , която би могла да бъде и хепи енд, разбира се. Но дълбокият смисъл в този чудесно написан разказ, струва ми се, е в скритата идея за необходимостта да възпитаваме децата още от малки в любов към природата и живота въобще. Най-страшното и най-грозното, което човек може да стори, е да отнеме живот. И още по-ужасно е, когато това извърши с радост дете - рожба на същата тази Любов, която го е създала.
Поздравления, Румене!

цитирай
32. romanov - Здравей, hel! Поздрави и за теб!
13.01.2012 10:26
hel написа:
Цитат от коментар "...Можеше да ги хване и котка, и куче, и сокол - и всякакво друго същество, плод на любов...:)"
Да, ако ги беше хванало друго животно, шеше да ми стане тъжно, че в природата не всичко е красиво. Но животното със сигурност нямаше да го направи, ако е сито. Животните лолуват, борейки се за оцеляването си, а детето има съвсем друг мотив. И това е ужасяващо!
Поздрав за разказа!

цитирай
33. magicktarot - 29. romanov, Романов, да подчертая - и на мен разказа много ми хареса! :)
13.01.2012 11:58
Не искам да се разбира, че като имам "некои питания", не го харесвам...

Напълно разбирам и приемам това, което пише Томич. Само че за мен това е извод, който се прави на повърхността - всеки стандартен човек би видял същото. Аз също го видях. Възпитание, набедено "добро и зло" и т.нтнтнт... Моите разсъждения бяха в съвсем друга насока - явно не съм ги обяснила както трябва...:) Понякога, за да избегнем съденето, е нужно да разширим отверстието на тръбата, през която гледаме...

За последно повтарям. Томич казва, че трябва да учим децата си да не убиват. А когато всеки ден сервираме на масата на тези деца месо от убити в жестоки условия животни - това какво е? ;))) Питам само риторично... На мен ми мяза на лицемерие... Затова реших, че писателят е мизантроп...

Поздрави и весел уикенд! :)
цитирай
34. romanov - Писателят е само списвач на истории. Обсъждането - нормално да е за читателите - всеки с мирогледа си. За лицемерието - имаш право, но нали Бог е казал когато с
13.01.2012 13:48
[quote=magicktarot]Не искам да се разбира, че като имам "некои питания", не го харесвам...

...но нали Бог е казал когато сме гладни да се храним само с това, с което той е отредил?:) В случая с ...пилетата, за които говориш... Дали е лицемерие? Или повеля? Или лицемерна повеля?...
:))


http://www.youtube.com/watch?v=OT-ZT46b-vI&feature=player_embedded
цитирай
35. tomich - до 33.magicktarot
13.01.2012 23:30
Да, хората наистина се хранят и с месо (изключвам вегетарианците).Човек убива животни поради четири причини: за храна, по санитарна необходимост (болни животни), при смъртна опасност за живота си и за... ловни трофеи, при това напълно съзнателно. (Лично аз никога не бих убил животно, за да се гордея с неговите "рога или скъпа кожа"...)
Нямам намерение да дискутирам, но първите три причини не са основание да смятаме, че родителите, сервирайки на децата си месо, са лицемери като ги възпитават в любов към природата и животните.
От твоето съждение логично следва да приемем: или да не храним децата с месо, или въобще да не ги възпитаваме по този начин, за да не изглеждаме в очите им "лицемери". Другият начин е напълно противоположен и не ми се ще да вярвам, че ти го прилагаш...
Колкото до 4-та причина, там е възможно да се лицемерничи. Слава Богу, че колекционирането на ловни трофеи е привилегия само на шепа богати хора, които могат да си позволят да убиват беззащитни животни, не защото са гладни, а за да удовлетворят свои първични инстинкти...

Румене, това е само допълнение към точния ти отговор на magicktarot и е в пълно съответствие с моя мироглед.
цитирай
36. romanov - Добро утро, Томич:) Наистина голяма дискусия се получи, но какво пък - всеки има право на мнение:)
14.01.2012 06:40
tomich написа:
Да, хората наистина се хранят и с месо (изключвам вегетарианците).Човек убива животни поради четири причини: за храна, по санитарна необходимост (болни животни), при смъртна опасност за живота си и за... ловни трофеи, при това напълно съзнателно. (Лично аз никога не бих убил животно, за да се гордея с неговите "рога или скъпа кожа"...)
Нямам намерение да дискутирам, но първите три причини не са основание да смятаме, че родителите, сервирайки на децата си месо, са лицемери като ги възпитават в любов към природата и животните.
От твоето съждение логично следва да приемем: или да не храним децата с месо, или въобще да не ги възпитаваме по този начин, за да не изглеждаме в очите им "лицемери". Другият начин е напълно противоположен и не ми се ще да вярвам, че ти го прилагаш...
Колкото до 4-та причина, там е възможно да се лицемерничи. Слава Богу, че колекционирането на ловни трофеи е привилегия само на шепа богати хора, които могат да си позволят да убиват беззащитни животни, не защото са гладни, а за да удовлетворят свои първични инстинкти...

Румене, това е само допълнение към точния ти отговор на magicktarot и е в пълно съответствие с моя мироглед.



....Все пак мисля, че остана нещо неразбрано във въпроса на magicktarot...

Благодаря ти, Томич!
цитирай
37. tomich - Ако някой смята, че е неразбран или ...
14.01.2012 16:22
Ако някой смята, че е неразбран или криво разбран да обясни и поясни какво е искал да каже. Инак мълчанието или недомлъвките, обикновено се тълкуват като съгласие...

Успешен ден, Романов!
цитирай
38. injir - Аз всичко разбрах. Без дискусия. . . ...
14.01.2012 17:44
Аз всичко разбрах. Без дискусия... Поздрав!
цитирай
39. romanov - :))
14.01.2012 18:45
tomich написа:
Ако някой смята, че е неразбран или криво разбран да обясни и поясни какво е искал да каже. Инак мълчанието или недомлъвките, обикновено се тълкуват като съгласие...

Успешен ден, Романов!

цитирай
40. romanov - Благодаря ти! Поздрави!
14.01.2012 18:46
injir написа:
Аз всичко разбрах. Без дискусия... Поздрав!

цитирай
41. magicktarot - До Томич и Романов :)
15.01.2012 00:20
Томич, първо - държа да уточня нещо. Виждам, че визираш мен (лично), а и себе си (лично!) с въпроси от сорта - " не ми се ще да вярвам, че ти го прилагаш"... Мислех, че тук коментираме литературно произведение. Аз не коментирам лично Романов - да поясня :) Нито тебе! Позволих си да изкажа някои мои виждания за литературния герой и неговото отношение към едно невинно дете. Нищо повече. Не коментирам, повтарям, автора! Коментирам единствено и само героя... И понеже виждам, че и двамата - ти и Романов - възприемате моите коментари като насочени лично към вас - моля за извинение и оттеглям своите възгледи и коментари! :) Запазвам си ги за себе си... Беше ми интересно да си поговоря за един герой с неговия автор - но явно не става. Здраве да е! :)


Все пак - за последно ще се доизкажа. Писателят неправомерно и необмислено съди това невинно дете. Той не може да знае, дали неговата ръка (на детето) не е насочена от Бог! Може това да е Божия Промисъл, Провидение! Може да е Съдба...Писателят е просто ограничен съдник. Повтарям - за мен. Не искам да налагам мнението си на никого. Изказвам се просто като читател. :) Не се знае какво би могло да стане след време, ако тази гълъбица беше останала жива... Тя, например, може да влезе във взивоопасна зона, да предизвика взрив и от него да измрат милиони? ;)

Според мен, Писателят би бил от първите, хвърлили камък, ако беше съвременник на Иисус и присъстваше на случката, когато Иисус казва: "Нека безгрешният пръв хвърли камък!"... Дано ме разбирате. Поздрави!
цитирай
42. kundalini - красива смърт
18.01.2012 22:13
да умреш обичан, обичайки

такава бих си я поръчала
...

на достатъчно години съм, на всичкото отгоре с богат житейски опит:), но все още се питам дали най-важното и съществено е " продължението на вида"
цитирай
43. kundalini - Защо е това специално неотношение към мои коментари, Румен Романов?:)
04.02.2012 21:03
Мислим еднакво?
Надали:)

цитирай
44. zabavnata - Един от най-красивите разкази, които съм чела!
30.07.2012 13:40
Романов, ти винаги ще бъдеш сред нас заради прекрасните разкази, които остави на читателите си.
Дълбок поклон!
цитирай
45. mamas - Поклон!
30.07.2012 16:30
Надявам се да ни виждаш от мястото, където си сега. И още - да си по-щастлив...
цитирай
46. анонимен - Поклон!
30.07.2012 18:48
Ти завинаги ще останеш при нас чрез разказите ти-част от теб живее и грее
чрез тях у нас...
цитирай
47. injir - Мили Приятелю! Сбогом! Зная, че си ...
30.07.2012 23:02
Мили Приятелю! Сбогом! Зная, че си на по-добро място... Всички останали ще дойдем след теб...
цитирай
48. tomich - Сбогом, приятелю!
31.07.2012 00:42
Много ми е мъчно за Румен!...Няма го вече Човекът, талантливият писател, приятелят...написал прекрасни разкази, които те карат ту да се смееш на неподражаем хумор, ту да
тъгуваш, ту да се гневиш...Покоси го Оная с косата безмилостно и жестоко...
Сбогом, приятелю! Но ти оставаш в сърцата ни със своето уникално творчество...
Поклон!
цитирай
49. priqtel12 - Светлина за теб
31.07.2012 12:17
там, където си! Сбогом!
цитирай
50. 3opa - Сбогом, Приятелю!
31.07.2012 12:22
Гордея се, че те познавам, поклон и вечна ти памет!
цитирай
51. avangardi - Поклон пред светлата ти памет!
01.08.2012 13:10
Мир на душата ти!
цитирай
52. inel379 - Вселенският безкрай пред тебе е!
03.08.2012 03:31
Дълбок поклон, будителю!
Следа вълнуваща в мен остави!
Паметта за твоето присъствие ще е жива!
Мир на душата ти!
цитирай
53. aqualia - Сбогом!
09.08.2012 14:00
Сбгом, Румене, светлина по пътя...
цитирай
54. miaa - Сбогом, Приятелю!
22.09.2012 23:17
Защо готините хора си отиват твърде рано?Ще ми липсваш..
Тук те срещнах, в един труден период от живота си..А ти успя да привлечеш вниманието ми, с уникалното си творчество и с огромното си сърце.
Поклон пред огромния ти талант, поклон пред светлата ти памет!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031