Прочетен: 23057 Коментари: 52 Гласове:
Последна промяна: 26.10.2011 10:57
Някой се опитва да разбие с чук плочките в банята на съседния апартамент. Звуците трещят като изстрели и се чуват чак долу, във фоайето. По пътя си събарят премръзналите чаши в празния бар, килват шапката на пиколото и продупчват последния брой на „Тримогили нюз”, подпрян в ъгъла, на стойката за чадъри. Оттам отскачат изплашени: “Боже, ама че новини, да настръхне човек”, преминават ошашавени през пустия коридор, блъсват люлеещите се врати към кухнята, едва не попадат в зиналата в гигантска прозявка уста на готвача, сбърчват гнусливо нос от вонята на врящите тенджери и задъхани изскачат през задния вход, където облекчено повръщат в празните контейнери.
Мен вече не ми пука от някакви си звуци приличащи на изстрели. Лежа си с прострелян череп на пода на стая номер 19 и си мисля, дали изобщо трябваше да идвам посред нощ. в тоя мръсен мотел, чиято дремеща табела „Луната спи” едва открих, скрита в клоните на липата пред входа. Когато запитах това ли е „Луната спи”, рецепционистката с блеещ гласец ми припя: „…безплътен призрачен сън” Огледах се за Нети, или поне за Дони, но се сетих кое време е - дори мушиците имат право на почивка. Изкачих почти на бегом стъпалата до втория етаж. На последното, кървавочервената пътека се уви около краката ми и се опита да ме задържи, но аз я изритах, скочих няколко пъти върху най-протритото, където най-боли и за по-убедително я наплюх. Отпуснаха се ужасени ресните й, отупах прахта от крачолите си и прекрачих.
В къта за пушене, върху диван с атлазени възглавници, дремеше овехтял тлъст котарак с късче пура в ъгъла на олигавената си уста. Тънко подстриганите му мустачки се издигаха в унисон с фуниеобразния отвор под носа при издишане, чуваше се „Пуффф” и косъмчетата прилежно полягваха, за да наберат сили за следващата партида спарен тютюнджийски въздух. Небрежно дремеше и сивото му сако, под което безсрамно подаваше яка омачкана риза с петно от кетчуп и няколко симпатични прегорени дупчици. От вратовръзката му, ако това жилаво черно нещо с раздвоен език около врата му, лъщящо от пот и безброй безсънни нощи беше вратовръзка, се хилеше беззъбо насреща ми забоден в плътта й позлатен череп, от чиито очни отвори грееха червени звезди.
Бившият номенклатурчик от бившето Шесто се размърда, колкото да поръси още пепел върху корема си, и промърмори насън:
- Закъснява нещо градският транспорт.
Веднага влязох в ролята, нужна ми за прикритието – бившо ченге, изгонено от полицията, работещо като частен детектив без разрешително, неплащащ данъци, съдебни такси и такса смет за изгнилото Жигули пред блока:
- Казват, че плажовете в Шри Ланка тази година са пусти…. Заради урагана Катрина, или заради конкуренцията на Златни пясъци е?
- Кушадасъ скри топките на всички туроператори.
- Сриват се световните борси…
- Сейте чесън и чубрица! Също и шоколад на прах.
- Ще ми се да имах петролен кладенец в двора.
- Тогава си взриви тоалетната. И се научи, че средният пръст служи да поставиш на правилното място тоалетната хартия, а не за да го избършеш след ползване.
Замислих се. До тук информацията, че елитна столична проститутка, завръщайки се от лятната си почивка с обогатена банкова сметка е отседнала в „Луната спи” се потвърждаваше. От кодирания ни разговор разбрах също, че 150 швейцарски франка, от общо 11 200, са фалшиви. Оставаше само да науча номера на стаята й, да я закопчея, и на утрото щях да си възвърна отнетата значка и смачкано самочувствие.
- Костюмът ви ми харесва… Ще ме препоръчате ли на шивача си,моля? – боязливо зададох най-важния въпрос.
Мазният стар котарак от бившето Шесто изпъна късите си тлъсти крачета и небрежно измърка:
- Костадинъ Д. Костадиновъ, моден крояч, на моята улица, номер 19. Поздрави го от мен и си в играта.
На информаторите се плаща. Така е навсякъде по света. С презрение извадих още два лева от джоба си и ги метнах в лицето му:
- Да се задавиш дано!
Отминавах вече на път за стая 19, когато зад гърба си чух мяукане:
- И мерси щеше да свърши работа, тикво зелена.
След което канапето потъна отново в дрямка. Чу се гръмогласно прохъркване, след това миг затишие и фуниеобразният отвор под носа рече: „ Буххх”
Стъпвах максимално внимателно. Два пъти проверих прозорците в коридора и отвих крушката на аварийния изход. Спрях асансьора, тока на целия квартал и телефоните на трите най-омразни мобилни оператора. Последното го направих заради всички българи, без да чакам специални благодарности. Извадих пистолета и долепих ухо до вратата. Отвътре се чуваше как малка панда ближе майка си. През процепа на вратата прозираше розова светлина. Явно фенерът й е на батерии.
И тук ще направя едно малко отклонение. Ако бях Джак Бауер, щях да извикам подкрепление. Хеликоптер, снайперисти по покривите и наземен екип от барети на местното CTU. За невежите ще поясня – Антитерористично звено. И не толкова, че му трябва помощ, а просто за да станат свидетели на поредния му безумен опит за самоубийство, спасявайки великата американска нация. И за да има очи пред зрителите да направи нов епизод. Между другото, тоя пищов го имам от Джак.
Мен не ми трябват свидетели. Нужно ми е да разбия вратата и да закопчея мацката с розовия фенер. Да предам след това ония 150 фалшиви швейцареца на шефа на полицията, да дойдат два – три телевизионни екипа, да ме снимат. Да ме излъчат по новините в 6, 12, 18 часа и задължително в късните по Нова, и да… Чакай, чакай! Подред! Да предам на шефа на полицията САМО ония 150 фалшиви…Ама разбира се! Него не го интересува истинската валута, а само фалшивата. Така… А после… После да си взема значката… Що ли ми е пък тази значка? С 11 000 франка в джоба знаеш ли как мога да си живея? Дори една боя на Жигулата мога да прасна… и едни нови гуми… Ми да! И да си купя от ония тостери, дето сами мажат маргарина върху препечените филийки. Какво като не обичам маргарин? Тостерите ми харесват!
С такива нелеки мисли пристъпих към заключителния етап на операцията. Засилих се и блъснах вратата. Не се отвори. Макар да не очаквах чак такъв отпор, се втурнах отново и връхлетях върху й, като морска вълна върху книжна платноходка. На третото засилване някой натисна бравата и без предупреждение отвори. Последвалото може да се опише така: Осъзнах се проснат на пода върху мургаво блонде в нощница, съшита само от две презрамки и къса фуста, висяща малко под пъпа. Изрусените й коси се разпиляха в безпорядък върху загорелите й рамене, а луната през прозореца освети и ми показа съблазнителните й форми през прозрачната материя в цвят „каки”. Маслиновите й очи блеснаха насреща ми като изненадани фарове без изкуствените й мигли, а розовките й устни бяха извити във форма, като че ли се е канела да каже „Ъ!” Топлото й тяло странно ме приковаваше към себе си, обземаше ме някаква омая и позабравени мъжки щения. Добре, че от футбола ми бе останало в наследство едно наранено коляно, което в момента рендосваше дъските на пода и напомни за себе си.
Скочих на крака, олюлях се, но се задържах прав и със страховит глас изревах:
- Мали, че си сладка!... Бонбон, идва ми да те схруск….- осъзнах се, прокашлях гърло и продължих. – Казах горе ръцете!... Замръзни!... Всяка съпротива е безполезна, обкръжена си!... Легни на земята! Легни, казах!
- Но аз съм легнала – проплака мургавата блондинка – И въобще не се съпротивлявам на ареста, сладур… И въпреки необичайният час, ще ти направя 30 % отстъпка. Ей така, заради идеята с белезниците.
И една примамлива усмивка се изписа на устните й.
Сега, час или два по-късно, докато лежа с простреляна глава, си мисля, че ако бях се вслушал в инстинктите си, можеше и да не ми пробиват за пореден път пластината на тила. И то точно месец, след като гаранцията й бе изтекла. И че наистина сериозно трябва да се разсърдя на Джак Бауер за пистолета, който ми подари. Защото се оказа не бутафорен, каквито използват във филма, а истински. И се чудя, дали ако беше той на мое място, щеше да викне спецотряда, или първо щеше да се възползва от 30 процентното намаление.
Лично аз отидох да си измия зъбите в банята. Откъде да знам, че сутеньорът й си взема вана? Първо ми услужи с четката си за зъби ( Сиси обичала свеж дъх), после влезе в стаята и се върна с моя патлак. Но това не го видях. Усетих само изстрела. Прозвуча ми досущ като че ли някой с чук разбива плочките в банята на съседния апартамент. Или бях прекалено мъртъв и само така ми се стори.
П.П.
Нищо от описаните събития не отговаря на действителността. Бях се напил толкова много, че влязох у съседите и комшията ми разби главата с чук.
Джак Бауер* - герой от американския сериал „24”
Уважаеми приятели! Получих уверение от издателя, че в началото на декември, за Панаира на книгата, ще излезе първият ми сборник с разкази! Ще се радвам да се видим за премиерата на книгата! Благодаря ви! J
Румен Романов
Славка Петкова
Хубав ден!!
Славка Петкова
Хубав ден!!
Ще преживея някак факта,че е без автограф :))))
А колкот до този разказ,аз понеже сериали( и май телевизия)рядко гледам напомни ми по-скоро за Чандлър.
Че даже е и забавен и се позахилих към края.
Поздрави и още веднъж успех !
26.10.2011 11:27
Ще преживея някак факта,че е без автограф :))))
А колкот до този разказ,аз понеже сериали( и май телевизия)рядко гледам напомни ми по-скоро за Чандлър.
Че даже е и забавен и се позахилих към края.
Поздрави и още веднъж успех !
Попътен вятър на книгата! И да повлече крак за още!
там го пише къде как :)))
26.10.2011 12:25
Попътен вятър на книгата! И да повлече крак за още!
Стил и емоционална образност!
И дано повече те прочетат, защото има какво да им кажеш, с този интересен разказ.
Искрено се радвам на успехите ти! Попътен вятър, Романов!
Щастие и късмет от сърце:)
там го пише къде как :)))
26.10.2011 12:49
И дано повече те прочетат, защото има какво да им кажеш, с този интересен разказ.
Искрено се радвам на успехите ти! Попътен вятър, Романов!
Щастие и късмет от сърце:)
Собственицата, едно изкукало бабе, кой знае защо станало популярно, още не беше вдишало от другите пАри, доста различни от прахоляка, стелещ се наоколо. Какво пък, имам няколко секунди в кома, нека да ме запомни подобаващо, проследявайки пътя ми към безкрайните ловни полета. Зная аз, всяко плахо или настойчиво надникване ще пробуди любопитство и поне може да ми осигури някаква китка за онова тържество, след което се говори или хубаво или нищо.
Това бяха последните мисли на Джак, преди да се усмихне за последно от мисълта, колко малко остава до издаването на сборника му с разкази.
Здравей, всеки ден има първи път!
Всяко начало е малка смърт.
Всяка смърт е едно ново начало.
Дори и за мен!
:)))
Собственицата, едно изкукало бабе, кой знае защо станало популярно, още не беше вдишало от другите пАри, доста различни от прахоляка, стелещ се наоколо. Какво пък, имам няколко секунди в кома, нека да ме запомни подобаващо, проследявайки пътя ми към безкрайните ловни полета. Зная аз, всяко плахо или настойчиво надникване ще пробуди любопитство и поне може да ми осигури някаква китка за онова тържество, след което се говори или хубаво или нищо.
Това бяха последните мисли на Джак, преди да се усмихне за последно от мисълта, колко малко остава до издаването на сборника му с разкази.
Здравей, всеки ден има първи път!
Всяко начало е малка смърт.
Всяка смърт е едно ново начало.
Дори и за мен!
:)))
Поздравявам те и аз!
Поздравявам те и аз!
Трижди повече - за книгата! Вярвам в успеха й, пожелавам ти и нови приятелства, родени от това радостно събитие!
Трижди повече - за книгата! Вярвам в успеха й, пожелавам ти и нови приятелства, родени от това радостно събитие!
Поздравявам те!
Успехи и в бъдеще!
Поздравявам те!
Успехи и в бъдеще!
27.10.2011 10:54
Румен Романов
Браво! Желая успех! Не се съмнявам в него, защото пишеш интересно, неочаквано и завладяващо!
Румен Романов
Браво! Желая успех! Не се съмнявам в него, защото пишеш интересно, неочаквано и завладяващо!
А ти го имаш и аз много ти се радвам..Не те чета редовно..но наваксвам,когато остана сама със себе си.защото не мога да те чета просто ..ей така:((
За хубавите събития няма да съм тук..скоро си заминавам,а бих дошла с най-голямо удоволствие,където и да е то...Ще разчитам на някакви координати откъде и как мога да си закупя твоя книга!Поздравления!
12.11.2011 05:12
А ти го имаш и аз много ти се радвам..Не те чета редовно..но наваксвам,когато остана сама със себе си.защото не мога да те чета просто ..ей така:((
За хубавите събития няма да съм тук..скоро си заминавам,а бих дошла с най-голямо удоволствие,където и да е то...Ще разчитам на някакви координати откъде и как мога да си закупя твоя книга!Поздравления!
2. http://liternet.bg/
3. http://www.slovo.bg/
4. http://litclub.bg/
5. СтърШелЪ
6. Балкани
7. Фантастика
8. kulturni-novini
9. Кино
10. От всичко
11. Народна библиотека
12. друго
13. Театър
14. Моят блог с НЕПУБЛИКУВАНИ РАЗКАЗИ
15. http://literaturensviat.com/
16. http://xenos-bushcraft.com/blog/