Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2011 07:10 - Кана лимонада
Автор: romanov Категория: Изкуство   
Прочетен: 15727 Коментари: 49 Гласове:
60


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


     
 

          Когато бях на седем се преместихме в друг град. Там ни чакаха нова къща и ново училище. Мама каза, че и тук ще си намеря приятели. Преместихме се, казваше тя, защото баща ти си намери по-добре платена работа.

          Мама подреждаше къщата, а татко работеше денонощно. Още не бях съвсем наясно с часовника, затова с нетърпение чаках заздрачаването, когато белият му Форд се задаваше и спираше на алеята. Той излизаше бавно, тържествено някак, изправяше гръб и прешлените му изпукваха. После се обръщаше, вадеше чантата си и някакъв пакет, обикновено подарък за мен. Тогава се засилвах и скачах на врата му. Падахме на моравата и се смеехме, а пръскачката ни заливаше. Това бе любимият ми момент. Татко ме прегръщаше и ми казваше колко много ме обича. Мама скоро се появяваше усмихната в пъстрата си престилка и ни разделяше - вечерята бе готова.

          Един ден след училище посетих Еди, най-новият ми най-добър приятел. Исках да видя рибите му. От отворения прозорец на къщата  се чуваше женски кикот. Еди каза, че майка му си има гости и ме помоли да почакаме отвън. Седнахме на тротоара. Еди каза, че скоро ще свършат. Не разбрах какво точно.

                    Пред тяхната къща нямаше нито морава, нито пръскачка. Само място за паркиране. Там бе спрян бял Форд.

          Не след дълго смехът заглъхна и премина в стенания. Първият път когато чух мама да стене така, едва не умрях от страх, че нещо лошо й се случва. Цяла нощ ревах.  На сутринта видях, че беше добре и дори бе по-весела от обикновено. Смееше се, а моята майка притежаваше най-красивия смях на света. Когато я запитах за среднощните вопли, тя се смути. Погледна безпомощно баща ми и бузите й поруменяха. Припряно излезе от кухнята.

          Това се случва, обясни ми тате като сниши глас и се огледа на всички страни, от силната болка, която навестява жените предимно нощем. Но!, вдигна предупредително пръст и ме погледна сериозно, споделям с теб при условие, че ще си остане между нас, защото това е чужда тайна. А мъжете не са клюкарки!

          Заклех му се, че мигом ще забравя за това.  

          Бих споделил само с Еди, за да не се тревожи за майка си, въпреки, че се чувствах объркан.  Детската логика не признаваше празнотите в незнанието ми – фактът, че сега не бе нощ ме смущаваше.

          За да върви разговорът, казах на Еди, че този Форд е почти като нашият, но седи някак неестествено паркиран пред тяхната къща. Той се засмя и каза, че всички фордове си приличат. Категорично отказах да му повярвам. Нашият Форд е по-специален… Нищо не разбираш от коли, прекъсна ме той. Изпъчи се и изреди без запъване десетина марки автомобили. Каза още, че може да ги разпознае само по звука, със затворени очи. Голям лъжец. Но докато седяхме, се чу шум на приближаваща се кола. Той зажумя и я назова. Позна. И така още няколко пъти, докато стенанията от стаята на майка му не престанаха.

           От унижението на невежеството ме спаси входната врата. Видях татко да излиза. Носеше кутия с боя и четка. До него усмихната вървеше красива дама с кукленско лице и голям корем, който поддържаше с една ръка. Изящните пръсти на другата стискаха димящо цигаре. Русата й коса бе вързана и се спускаше на вълни по гърба. Стана ми много мъчно за Еди и майка му, защото веднага ми стана ясно - при нея болестта е в напреднала фаза. Ето защо е стенела и през деня.

          Тате се зае да боядисва оградата, а тя, поклащайки се смешно, като паток, му донесе кана с лимонада. Еди отиде да нахрани рибите. Аз останах на тротоара отсреща –изплашено слабичко момче в къси панталони и размъкната риза. Когато свърши боядисването, тате се прибра в къщата. Не знаех какво да направя, затова пресякох  шосето и застанах под прозореца.

          - Няма ли да останеш? – питаше женски глас.

          - Знаеш, че не мога – отвърна тате.

          - И докога така? – извиси ядни нотки гласът.

         - Ще мина тези дни да прекопая двора… Трябва да се окоси тревата… Покривът е за ремонт…Не, не мога да остана, трябва да се върна!

          - А бебето!?... Бебето няма нужда от градинар, това ясно ли ти е?...

          Нищо повече не чух. Усетих се как тичам по улиците. Сградите прелитаха като размазани картини покрай мен. В очите ми щипеше. Опомних се едва когато стигнах задъхан пред дома. На алеята тъкмо спираше бял Форд. Тате излезе тържествено от него. Поизправи рамене, гърбът му изпука. Поех с облекчение дъх. После се засилих, метнах се на врата му и паднахме на моравата. Скоро се показа мама и оповести времето за вечеря.

         

          Днес, двайсет години по-късно, никога не спирам колата си пред къщата. Мисля си, че ако синът ми порасне без да се е научил да ме разбира, това ще ме убие. И се надявам за него да бъда също толкова важен, колкото беше моят баща. И че в него няма да се влюбват жени, на които няма да може да отговори със същото. И че няма да живее в измислица. И че дори да се случи да боядиса нечия ограда или да препокрие покрив, най-много да изпие кана лимонада и да се прибере в дома си.

          Силно го вярвам!

 

 

Р. Романов




Тагове:   НАС,   От,   СЕ,   децата,   учат,


Гласувай:
60



1. goby3 - :)
02.09.2011 07:47
Ох!
цитирай
2. romanov - Е защо "ОХ" :)
02.09.2011 08:04
goby3 написа:
Ох!

цитирай
3. goby3 - :)
02.09.2011 08:07
Ами....не е "Ах!" .... точно "ох" си е!
"Ох" казва всичко - и колко е трудно,
и колко е сложно,
и колко е неясно,
и как не можем да се справим,
и как се самоизмъчваме и разкъсваме!
Охкави ми работи!
цитирай
4. romanov - Даа, сега схванах:)
02.09.2011 08:24
goby3 написа:
Ами....не е "Ах!" .... точно "ох" си е!
"Ох" казва всичко - и колко е трудно,
и колко е сложно,
и колко е неясно,
и как не можем да се справим,
и как се самоизмъчваме и разкъсваме!
Охкави ми работи!

цитирай
5. stela50 - Колко е важна една кана лимонада понякога ...
02.09.2011 09:20
Поздрави за хубавия разказ !
цитирай
6. romanov - Колкото белият форд на моравата...:)
02.09.2011 09:38
stela50 написа:
Поздрави за хубавия разказ !

цитирай
7. despinida - Абе, Романов,
02.09.2011 10:29
така хубаво разказваш, че ми става почти истинско, докато те чета...:)))

Поздрави, приятелю :)
цитирай
8. bapha - a дано,
02.09.2011 10:29

ама... :)))

хубаво, много...

цитирай
9. romanov - despinida...к'во пък толкова му ареса:) Случило се, толкоз..:)
02.09.2011 10:51
despinida написа:
така хубаво разказваш, че ми става почти истинско, докато те чета...:)))

Поздрави, приятелю :)

цитирай
10. romanov - ..ама надали?:))
02.09.2011 10:51
bapha написа:

ама... :)))

хубаво, много...


цитирай
11. zabavnata - За двайсет години много неща се промениха..
02.09.2011 11:17
За невежите си има "Асоциация по семейно планиране" и там сигурно раздават безплатно контрацептиви та да не стават бели покрай ремонти на покриви и огради.
Жал ми е за героя ти, типичен мухльо и у дома, и при "другата".
Чудесен разказ! Поздрави!
цитирай
12. romanov - Не мисля, че героят е рожба на "последните 20 год" Открай време мъжът иска много, но може да дава само на една...
02.09.2011 11:21
zabavnata написа:
За невежите си има "Асоциация по семейно планиране" и там сигурно раздават безплатно контрацептиви та да не стават бели покрай ремонти на покриви и огради.
Жал ми е за героя ти, типичен мухльо и у дома, и при "другата".
Чудесен разказ! Поздрави!

цитирай
13. tsvetamak - Ако беше само художествена изми...
02.09.2011 11:29
Ако беше само художествена измислица, дори щеше да е забавно. За съжаление това е истинския живот - една голяма илюзия.
Възхищавам се винаги на таланта Ви!
цитирай
14. romanov - tsvetamak, благодаря!
02.09.2011 11:36
tsvetamak написа:
Ако беше само художествена измислица, дори щеше да е забавно. За съжаление това е истинския живот - една голяма илюзия.
Възхищавам се винаги на таланта Ви!

цитирай
15. phoenix2000 - Поздрави - готин разказ
02.09.2011 11:46
Мъжете са мултивалентни по природа. Не знам на кое му викат изневяра точно, за мен тая дума винаги е била един ребус от първата до последната буква :)))
цитирай
16. romanov - phoenix2000. не си и помисляй да го решаваш:))
02.09.2011 13:41
phoenix2000 написа:
Мъжете са мултивалентни по природа. Не знам на кое му викат изневяра точно, за мен тая дума винаги е била един ребус от първата до последната буква :)))

цитирай
17. scarlety - Ще се въздържа...
02.09.2011 13:44
Ще се въздържа от характеристика на мъжете,които "паркират форда пред съседски къщи":))))
Чудесен разказ,както винаги!Поздрави!
цитирай
18. romanov - scarlety:)) A за боядисаните огради нищо не каза ;)))
02.09.2011 13:47
scarlety написа:
Ще се въздържа от характеристика на мъжете,които "паркират форда пред съседски къщи":))))
Чудесен разказ,както винаги!Поздрави!

цитирай
19. vselena777 - много
02.09.2011 13:53
Много силен разказ, приятелю.И наистина като деца някои неща не ги разбираме или по-скоро осъждаме строго, но погледнато от друг ъгъл нещата не са такива каквито са. Благодаря ти, Романов!
цитирай
20. romanov - vselena777 :)) Kyde se zagubi? Радвам се, че намина ;)))
02.09.2011 14:00
vselena777 написа:
Много силен разказ, приятелю.И наистина като деца някои неща не ги разбираме или по-скоро осъждаме строго, но погледнато от друг ъгъл нещата не са такива каквито са. Благодаря ти, Романов!

цитирай
21. kite333 - Много човешки разказ.
02.09.2011 14:06
И добре предаден :)
Поздрави !
цитирай
22. romanov - Благодаря, kite333!
02.09.2011 14:08
kite333 написа:
И добре предаден :)
Поздрави !

цитирай
23. vselena777 - освен
02.09.2011 14:10
че ще наминавам те и чета, просто съм пристрастена :))))
цитирай
24. romanov - Радвам се! Желая ти хубав ден!:)
02.09.2011 14:12
vselena777 написа:
че ще наминавам те и чета, просто съм пристрастена :))))

цитирай
25. elinora - Ех, пък ако разказът се случваше в България,
02.09.2011 15:36
нито форда щеше да е бял, нито лимонадата щеще да е лимонада :)
Много нежен разказ за сериозностите във и около нас. Браво!
цитирай
26. romanov - Здравей elinora и добре дошла тук:)
02.09.2011 15:45
elinora написа:
нито форда щеше да е бял, нито лимонадата щеще да е лимонада :)
Много нежен разказ за сериозностите във и около нас. Браво!

цитирай
27. phoenix2000 - Из-не-вяра
02.09.2011 16:19
един корен с две представки. Корена е вярам с първата става не-вяра, обаче какво е из не мога да разбера и защо невяра, кой на кого не вярва? На английски се казва cheating т.е. - измама. Защо на бг се казва толкова сложно? Може би има нещо общо с вярата :))) Не прелюбодействай! Прелюбодействие!

ПП А кво става с брат ти, оня от корема?
цитирай
28. scarlety - 18. romanov - scarlety:)) A за боядисаните огради нищо не каза ;)))
02.09.2011 16:51
Ми да кажа,че първо се почва с боядисване на оградата и пиене на лимонада:)))))
цитирай
29. romanov - Жив и здрав баща на две деца:)
02.09.2011 17:35
phoenix2000 написа:
един корен с две представки. Корена е вярам с първата става не-вяра, обаче какво е из не мога да разбера и защо невяра, кой на кого не вярва? На английски се казва cheating т.е. - измама. Защо на бг се казва толкова сложно? Може би има нещо общо с вярата :))) Не прелюбодействай! Прелюбодействие!

ПП А кво става с брат ти, оня от корема?

цитирай
30. romanov - Бе като гледам куклата с големия корем... май сефте пият лимонада:))
02.09.2011 17:36
scarlety написа:
Ми да кажа,че първо се почва с боядисване на оградата и пиене на лимонада:)))))

цитирай
31. ckarlet - Силно ме развълнува разказа ти, ...
02.09.2011 17:55
Силно ме развълнува разказа ти, Романов!
Поздрави и от мен!
цитирай
32. yotovava - Здравей, Румене
02.09.2011 18:47
Теб никога не мога да те сбъркам.

Поздрав
Валя
цитирай
33. vahisht - Посетих, прочетох, харесах...
02.09.2011 19:30
Посетих, прочетох, харесах и разбрах защо мълчат рибките:)
Поздравления!
цитирай
34. romanov - ckarlet, благодаря:)
02.09.2011 19:46
ckarlet написа:
Силно ме развълнува разказа ти, Романов!
Поздрави и от мен!

цитирай
35. romanov - Валя:)
02.09.2011 19:47
yotovava написа:
Теб никога не мога да те сбъркам.

Поздрав
Валя

цитирай
36. romanov - Благодаря! Поздрав и за Вас:)
02.09.2011 19:48
vahisht написа:
Посетих, прочетох, харесах и разбрах защо мълчат рибките:)
Поздравления!

цитирай
37. mileidi46 - :))))
02.09.2011 21:48
Eeeee,ami namerete si s blok be xora,ne s ku6ta..Okolo bloka nqma ogradi,a ne se znae kogo to4no ste posetili...:)))
Zdravei priqteliu..
Xaresa mi,nikoi ne znae kakvo 6te go spoleti v jivota!!!
4ove6tinka...:)))
цитирай
38. injir - Po-losho ot iznevyarata e smyrtta. ...
02.09.2011 22:14
Po-losho ot iznevyarata e smyrtta. Taka che - izneveryavaite momcheta...
цитирай
39. romanov - Привет, mileidi46 :))
03.09.2011 07:09
mileidi46 написа:
Eeeee,ami namerete si s blok be xora,ne s ku6ta..Okolo bloka nqma ogradi,a ne se znae kogo to4no ste posetili...:)))
Zdravei priqteliu..
Xaresa mi,nikoi ne znae kakvo 6te go spoleti v jivota!!!
4ove6tinka...:)))

цитирай
40. romanov - injir ;)
03.09.2011 07:11
injir написа:
Po-losho ot iznevyarata e smyrtta. Taka che - izneveryavaite momcheta...

цитирай
41. vmir - Мъдър разказ.
03.09.2011 07:12
Разликата между намеренията и възможностите е една крачка, която в един момент се оказва от земята до небето.
Поздравления!
цитирай
42. neprosvet - Ако разказът е плод само на въобр...
03.09.2011 07:54
Ако разказът е плод само на въображение е прекрасен...кото преживяване за едно дете - покъртителен...
Хареса ми!Поздрави!
цитирай
43. romanov - Благодаря, vmir!
03.09.2011 08:10
vmir написа:
Разликата между намеренията и възможностите е една крачка, която в един момент се оказва от земята до небето.
Поздравления!

цитирай
44. romanov - Благодаря, neprosvet!
03.09.2011 08:11
neprosvet написа:
Ако разказът е плод само на въображение е прекрасен...кото преживяване за едно дете - покъртителен...
Хареса ми!Поздрави!

цитирай
45. inel379 - Детските емоции са толкова чисти и силни!
04.09.2011 13:34
Отговорност на всеки родител е да не прекърши цветето още в основата!
Обичта е обгрижване духовния мир на детето!
Случки всякакви са възможни - от глад, от празнота, от объркване, от глупост, от грешка, от страст, от неочаквана любов...
Важно е детето да бъде пощадено, поне докато още е дете!
За да има време да осмисли, да разбере...да страда по-малко и ако е възможно да не пренесе дъмгата в своя и в други животи.
Защото...някои капани са безпощадни.
Хубав разказ си написал пак!
Поздрав!
цитирай
46. miaa - Да си родител..било баща или майка си е призвание!
04.09.2011 20:31
Обичта и доверието са тъй нужни за едно дете:) Всъщност,нужни са за всеки човек!
Поздравления, Романов:) Колко много неща можем да дадем на децата си, ако не забравяме, че и ние сме били като тях!
цитирай
47. monaliza121 - Привет, Романов!
05.09.2011 07:14
Темата на разказа ти е вечна, но така написана звучи ретро и ми напомни за филма "Малена". Добавих и едно колело към образа ти ...
цитирай
48. bovari - Донякъде е избор.
12.09.2011 18:28
" Днес, двайсет години по-късно, никога не спирам колата си пред къщата."

Няма как да не "наследиш" модела на общуване, който си живял. Но от там нататък - е личен избор.:) Да научиш някого да те разбира не е толкова трудно, просто да казваш истината - от нея боли, но преминава, неистината - винаги е по-тежка, както за носене, така и за понасяне.
цитирай
49. malkiatprintz - Умираме да си усложняваме живота :)
18.09.2011 06:35
Умираме да си усложняваме живота :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031