Прочетен: 18735 Коментари: 44 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2011 12:12
Отвертка
Когато първият удар полетя към него, примижа с леко отворени уста. Никога не стискаше зъби в такива ситуации, защото после освен болката, трябваше да преглъща и костни остатъци. Пък и звукът от удара се променяше – не беше просто „Бам”, а „Блоьк” или нещо подобно, което трудно се описва с думи. При което побойникът оставаше неприятно изненадан, спираше и оглеждаше ръката си, почесваше се замислено, често и се отказваше да го бие повече. Оттегляше се озадачен до хладилника, после с бутилка бира се кротваше пред телевизора.
Побойник беше вторият му баща. Раздърпан зелен потник върху бирено шкембе, сиви, непрани от седмица боксерки, рижи косми по кривите къси крака с дебели прасци и износени джапанки, от които стърчат мръсни пръсти. Нагоре не си го спомняше защото вече го бе забравил след многобройните побоища. Най-вероятно и не вдигаше достатъчно глава, отвратен от вечно киселият дъх на ферментирал алкохол и развалени кътници.
Преди втория удар със задоволство огледа почистения тезгях и наум измери разстоянието до стенния шкаф с инструменти. Така го бе и пресметнал, около два метра. Тоя път не отвори уста, а прехапа език, за да стане звукът от удара още по-внушителен. Да изпльока жадно и тънко да замирише на кръв. Да погали слуха на пастрока му и неговата войнственост, за да се наслади на нов удар. При който той щеше да се отмести малко, само десетина сантиметра, все едно залита, а оня ще да го последва опиянен от могъществото си, ще се облегне с една ръка върху десеткилограмовото менгеме преди да замахне отново. И когато това стане…
Когато дланта на мъжа легна върху мастития метал, а другата се сви в юмрук, момчето неочаквано се наведе напред към корема му, протегна се и перна с пръсти дръжката на отвертката, която служеше за затягане. Стоманените челюсти се отвориха, китката на мъжа хлътна в тях, при което то завъртя наобратно отново с удар. Всичко стана толкова внезапно, че когато костите му изпукаха в мъртвата захапка, пастрокът помисли, че е счупил лицевата кост на натрапения си син и се изхили.
Истината дойде секунда по-късно с внезапен взрив, избухнал сякаш изпод тезгяха. Нечовешка болка обхвана първо пристиснатия му крайник, след това цялото тяло. Недоумението бе изместено от зверско страдание. Коленете му се подкосиха, повдигна му се. Успя да види как мургавата ръка на тоя копелдак, натрапеният му син, изтегли отвертката от жлеба за затягане. Менгемето се обля в кръв, от отвора стърчаха счупени кости и разкъсана кожа. По сивите боксерки изби мокро петно, замириса на урина, а по бедрото му се спусна жълта струйка. Долу джапанката му стъпваше в локвичка.
Едва сега момчето видя очите на пастрока си. Не ги потърси. Те сами слязоха на нивото на неговите. Плуващи в торбички подкожна мазнина, отчаяно молещи, воднистосини. Видя сгърчено от болка лице, прежълтяло. Рижа опашчица на козел служеща за украса на долната челюст висеше вяло. Отворената уста бе изкривена в яростно – заплашителна гримаса на обзет от безумие човек. От там воняха ред проядени зъби.
След час момчето вървеше по улицата. Насреща му с вой се зададе пожарна. Слънчевите лъчи се отразяваха в хромираните части на камиона. Лицата на мъжете в кабината бяха угрижени и някак тържествени. Когато отмина, момчето навлезе в гробищния парк. Пееха птици, дърветата зеленееха и хвърляха гъсти сенки по алеите. Спря пред неугледен камък. Разрови пръстта и заби там отвертката от менгемето. Сетне заглади с длан. Накъса малко трева и я хвърли върху копаното.
- Знаеш ли, мамо – прошепна, - как пламна къщата му… Най-красивата гледка, която съм виждал. Жалко, че не можа да й се насладиш. – Поседя, помълча. – Вече не те боли, нали?... Няма я къщата на болката, мамо…
От мястото му се виждаха покривите на обредния дом и малкия параклис. Лека усмивка се изписа върху устните му. Изправи се и тръгна към сградите. В джоба му потракваше кутия кибрит. Неизминал и крачка се спря и се обърна към гроба. – До последно се двоумях дали да му оставя трион до менгемето…
Закрачи. Щеше му се да чуе зад гърба си:
- Трябва да си добър християнин, сине!...
Р. Романов
Моя вече е такъв!:-)
Моя вече е такъв!:-)
Поздрав! Хубав разказ!
Поздрав! Хубав разказ!
Важно е,че си описал майсторски всичко!:)
Както и това,че" къщата на болката" я няма!
Поздравления за силния разказ, Романов! Вълнува познаването на душата, а финалът
те хваща за гърлото ...
ти явно имаш време за разбиране или е нещо друго, мисля си
под твоя текст има насочване към "Подобни постинги"
"Любовна драма прати 10души в болница"
не съм чела,но като че ли е за предпочитане
п.п. прочетох не е за предпочитане, защото е действителен случай:(
Важно е,че си описал майсторски всичко!:)
Както и това,че" къщата на болката" я няма!
01.08.2011 14:02
01.08.2011 14:04
Поздравления за силния разказ, Романов! Вълнува познаването на душата, а финалът
те хваща за гърлото ...
01.08.2011 14:10
ти явно имаш време за разбиране или е нещо друго, мисля си
под твоя текст има насочване към "Подобни постинги"
"Любовна драма прати 10души в болница"
не съм чела,но като че ли е за предпочитане
п.п. прочетох не е за предпочитане, защото е действителен случай:(
...без капка човещина. Това плаши - бездушието...
Има нещо Стивън-Кинговско. Онова психологическо наслагване на детайлите, което обаче не отнема от възможността на читателя да добави своята представа, като едновременно "вижда" тази на писателя.
Поздрави :)
01.08.2011 15:16
Има нещо Стивън-Кинговско. Онова психологическо наслагване на детайлите, което обаче не отнема от възможността на читателя да добави своята представа, като едновременно "вижда" тази на писателя.
Поздрави :)
Но искрено ти благодаря:)
Поздрави за постинга!
Поздрави за постинга!
Поздрави!
Поздрави!
Поздравления!
Поздравления!
Не знам дали го съдя или не, във всеки случай го разбирам.
Благодаря ти!
Не знам дали го съдя или не, във всеки случай го разбирам.
Благодаря ти!
Възможно ли е с християнско смирение да се усмирят злото и жестокостта ?
Кое има приоритет, смирението или справедливостта?
Обичта между хората, струва ми се, е невъзможна, ако няма справедливост...
Смятам, че натуралистичният развой на действието прави по-релефна и истинска сюжетната линия на разказа
Поздравления за талантливо написания разказ, Романов!!
03.08.2011 06:34
Възможно ли е с християнско смирение да се усмирят злото и жестокостта ?
Кое има приоритет, смирението или справедливостта?
Обичта между хората, струва ми се, е невъзможна, ако няма справедливост...
Смятам, че натуралистичният развой на действието прави по-релефна и истинска сюжетната линия на разказа
Поздравления за талантливо написания разказ, Романов!!
... Дано ме разбираш правилно. Не го толерирам, напротив! Но всичко около нас е изтъкано от насилие във всичките му степени. Ако един ден само, един ден! си легна без грозна новина по ТВ или преса, бих бил щастлив! Но уви!...
Унищожително!
Не може да се свикне с това, въпреки цунамито на новините.
Насилието като самозащита...
Там, където първичното вземе връх, грозотата на човешката изобретателност лъсва с убийствена сила!
Природата колабира и няма избор друг, освен да сложи вето над човешкото безхаберие в консуматорския му щурм по пътя за никъде!
Когато човешкият дух колабира обаче, какво да се прави?
Кои са причините и къде е вината за това тотално вътрешно сриване?
Реално погледнато, него си го има от "след сътворението на света".
Жалко, че човечеството прекрачва ХХI век, а си остава все така трудно променящо се откъм човещина.
Всъщност, променя се.
Но силите за отпор срещу злото все не достигат.
Защото кой закон може да върне душата към нейната истинска същност, когато и пресищането, както и липсата, са пагубни за нея.
Знаем за любовта и първото стъпало, но само то ли е...
Колко ли други стъпала има пропуснати, за да се превърнеш в звяр и в подбудител на озверяване...
И невинността прибягва до насилието като избор за самозащита!
От това боли! Много боли!
Не мога да прочета и да отмина.
Поздрав за силата на думите!
Унищожително!
Не може да се свикне с това, въпреки цунамито на новините.
Насилието като самозащита...
Там, където първичното вземе връх, грозотата на човешката изобретателност лъсва с убийствена сила!
Природата колабира и няма избор друг, освен да сложи вето над човешкото безхаберие в консуматорския му щурм по пътя за никъде!
Когато човешкият дух колабира обаче, какво да се прави?
Кои са причините и къде е вината за това тотално вътрешно сриване?
Реално погледнато, него си го има от "след сътворението на света".
Жалко, че човечеството прекрачва ХХI век, а си остава все така трудно променящо се откъм човещина.
Всъщност, променя се.
Но силите за отпор срещу злото все не достигат.
Защото кой закон може да върне душата към нейната истинска същност, когато и пресищането, както и липсата, са пагубни за нея.
Знаем за любовта и първото стъпало, но само то ли е...
Колко ли други стъпала има пропуснати, за да се превърнеш в звяр и в подбудител на озверяване...
И невинността прибягва до насилието като избор за самозащита!
От това боли! Много боли!
Не мога да прочета и да отмина.
Поздрав за силата на думите!
2. http://liternet.bg/
3. http://www.slovo.bg/
4. http://litclub.bg/
5. СтърШелЪ
6. Балкани
7. Фантастика
8. kulturni-novini
9. Кино
10. От всичко
11. Народна библиотека
12. друго
13. Театър
14. Моят блог с НЕПУБЛИКУВАНИ РАЗКАЗИ
15. http://literaturensviat.com/
16. http://xenos-bushcraft.com/blog/