Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2011 08:47 - Отвертка
Автор: romanov Категория: Изкуство   
Прочетен: 8307 Коментари: 44 Гласове:
66

Последна промяна: 01.08.2011 12:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                         Отвертка

 

          Когато първият удар полетя към него, примижа с леко отворени уста. Никога не стискаше зъби в такива ситуации, защото после освен болката, трябваше да преглъща и костни остатъци. Пък и звукът от удара се променяше – не беше просто „Бам”, а „Блоьк” или нещо подобно, което трудно се описва с думи. При което побойникът оставаше неприятно изненадан, спираше и оглеждаше ръката си, почесваше се замислено, често и се отказваше да го бие повече. Оттегляше се озадачен до хладилника, после с бутилка бира се кротваше пред телевизора.

          Побойник беше вторият му баща. Раздърпан зелен потник върху бирено шкембе, сиви, непрани от седмица боксерки, рижи косми по кривите къси крака с дебели прасци и износени джапанки, от които стърчат мръсни пръсти. Нагоре не си го спомняше защото вече го бе забравил след многобройните побоища. Най-вероятно и не вдигаше достатъчно глава, отвратен от вечно киселият дъх на ферментирал алкохол и развалени кътници.

          Преди втория удар със задоволство огледа почистения тезгях и наум измери разстоянието до стенния шкаф с инструменти. Така го бе и пресметнал, около два метра. Тоя път не отвори уста, а прехапа език, за да стане звукът от удара още по-внушителен. Да изпльока жадно и тънко да замирише на кръв. Да погали слуха на пастрока му и неговата войнственост, за да се наслади на нов удар. При който той щеше да се отмести малко, само десетина сантиметра, все едно залита, а оня ще да го последва опиянен от могъществото си, ще се облегне с една ръка върху десеткилограмовото менгеме преди да замахне отново.  И когато това стане…

          Когато дланта на мъжа легна върху мастития метал, а другата се сви в юмрук, момчето неочаквано се наведе напред към корема му, протегна се и перна с пръсти дръжката на отвертката, която служеше за затягане. Стоманените челюсти се отвориха, китката на мъжа хлътна в тях, при което то завъртя наобратно отново с удар. Всичко стана толкова внезапно, че когато костите му изпукаха в мъртвата захапка, пастрокът помисли, че е счупил лицевата кост на натрапения си син и се изхили.

          Истината дойде секунда по-късно с внезапен взрив, избухнал сякаш изпод тезгяха. Нечовешка болка обхвана първо пристиснатия му крайник, след това цялото тяло. Недоумението бе изместено от зверско страдание. Коленете му се подкосиха, повдигна му се. Успя да види как мургавата ръка на тоя копелдак, натрапеният му син, изтегли отвертката от жлеба за затягане. Менгемето се обля в кръв, от отвора стърчаха счупени кости и разкъсана кожа. По сивите боксерки изби мокро петно, замириса на урина, а по бедрото му се спусна жълта струйка. Долу джапанката му стъпваше в локвичка.

          Едва сега момчето видя очите на пастрока си. Не ги потърси. Те сами слязоха на нивото на неговите. Плуващи в торбички подкожна мазнина, отчаяно молещи, воднистосини. Видя сгърчено от болка лице, прежълтяло. Рижа опашчица на козел служеща за украса на долната челюст висеше вяло. Отворената уста бе изкривена в яростно – заплашителна гримаса на обзет от безумие човек. От там воняха ред проядени зъби.

 

          След час момчето вървеше по улицата. Насреща му с вой се зададе пожарна. Слънчевите лъчи се отразяваха в хромираните части на камиона. Лицата на мъжете в кабината бяха угрижени и някак тържествени. Когато отмина, момчето навлезе в гробищния парк. Пееха птици, дърветата зеленееха и хвърляха гъсти сенки по алеите. Спря пред неугледен камък. Разрови пръстта и заби там отвертката от менгемето. Сетне заглади с длан. Накъса малко трева и я хвърли върху копаното.

    

          - Знаеш ли, мамо – прошепна, - как пламна къщата му… Най-красивата гледка, която съм виждал. Жалко, че не можа да й се насладиш. – Поседя, помълча. – Вече не те боли, нали?... Няма я къщата на болката, мамо…

 

          От мястото му се виждаха покривите на обредния дом и малкия параклис. Лека усмивка се изписа върху устните му. Изправи се и тръгна към сградите. В джоба му потракваше кутия кибрит. Неизминал и крачка се спря и се обърна към гроба. – До последно се двоумях дали да му оставя трион до менгемето…

 

          Закрачи. Щеше му се да чуе зад гърба си:

 

          - Трябва да си добър християнин, сине!... 

 

Р. Романов




Гласувай:
66
0



1. smile999 - Добро утро, и прекрасен ден! Моя ...
01.08.2011 09:18
Добро утро, и прекрасен ден!
Моя вече е такъв!:-)
цитирай
2. karambol5 - :)))))))))))))))))))))) Прек...
01.08.2011 09:52
:)))))))))))))))))))))) Прекасен ден:)))))))))))))))))
цитирай
3. romanov - Здравей усмивке:)
01.08.2011 10:14
smile999 написа:
Добро утро, и прекрасен ден!
Моя вече е такъв!:-)

цитирай
4. romanov - Прекрасен да е и твоят, карамболче;)
01.08.2011 10:14
karambol5 написа:
:)))))))))))))))))))))) Прекасен ден:)))))))))))))))))

цитирай
5. helloworld - денят
01.08.2011 11:14
а и седмицата ми започнаха ужасно! А първото за днес което прочетох беше твоя разказ и сега направо ми се плаче вече:(((((( прекалено хубаво е написано и ми въздейства болезнено :((((((
цитирай
6. romanov - Съжалявам!... Проечети предния, вярвам ще се усмихнеш:)
01.08.2011 11:20
helloworld написа:
а и седмицата ми започнаха ужасно! А първото за днес което прочетох беше твоя разказ и сега направо ми се плаче вече:(((((( прекалено хубаво е написано и ми въздейства болезнено :((((((

цитирай
7. scarlety - Хмм.
01.08.2011 11:57
все едно изгледах филм на ужасите! Но...човешката търпимост все пак има граници!
Поздрав! Хубав разказ!
цитирай
8. romanov - Толкова ли беше ужасно, scarlety?
01.08.2011 12:03
scarlety написа:
все едно изгледах филм на ужасите! Но...човешката търпимост все пак има граници!
Поздрав! Хубав разказ!

цитирай
9. scarlety - A не,бе:)))
01.08.2011 12:29
Насилие,менгеме,чупене на крайник?
Важно е,че си описал майсторски всичко!:)
Както и това,че" къщата на болката" я няма!
цитирай
10. zebb - Животът без грим. . . Поздрави, Р...
01.08.2011 12:30
Животът без грим ... Поздрави, Романов!
цитирай
11. monaliza121 - Horror
01.08.2011 12:38
Поздравления, изпипал си детайлите!:))
цитирай
12. injir - Ponyakoga sme dobri hristiyani. . .
01.08.2011 13:12
Ponyakoga sme dobri hristiyani...
цитирай
13. megg - Очи - "отчаяно молещи"
01.08.2011 13:36
Когато в нечии очи е горяла омраза, когато тя е опустошила всичко, няма как да трогнат.
Поздравления за силния разказ, Романов! Вълнува познаването на душата, а финалът
те хваща за гърлото ...
цитирай
14. bovari - част от това, което стои зад подобни новини, но остава скрито
01.08.2011 13:59
защото никой няма време за разбиране
ти явно имаш време за разбиране или е нещо друго, мисля си

под твоя текст има насочване към "Подобни постинги"
"Любовна драма прати 10души в болница"
не съм чела,но като че ли е за предпочитане
п.п. прочетох не е за предпочитане, защото е действителен случай:(


цитирай
15. romanov - scarlety:)
01.08.2011 14:01
scarlety написа:
Насилие,менгеме,чупене на крайник?
Важно е,че си описал майсторски всичко!:)
Както и това,че" къщата на болката" я няма!

цитирай
16. romanov - Поздрави и за теб, zebb:)
01.08.2011 14:01
zebb написа:
Животът без грим ... Поздрави, Романов!

цитирай
17. romanov - monaliza121, абе на всички ли на хорор ви прилича?... Да взема да сменя жанра ли:)
01.08.2011 14:02
monaliza121 написа:
Поздравления, изпипал си детайлите!:))

цитирай
18. romanov - injir, е това основно се опитвах да задам като въпрос:) Кой е добър християнин - който дава и другата буза, или...?
01.08.2011 14:04
injir написа:
Ponyakoga sme dobri hristiyani...

цитирай
19. romanov - И мерзавецът може да моли, да...
01.08.2011 14:06
megg написа:
Когато в нечии очи е горяла омраза, когато тя е опустошила всичко, няма как да трогнат.
Поздравления за силния разказ, Романов! Вълнува познаването на душата, а финалът
те хваща за гърлото ...

цитирай
20. romanov - Не е до "неразбиране"... Твърде много насилие има около нас. Вече никой не търси причините, всичко е тип "телеграфически" предадено, без кап
01.08.2011 14:10
bovari написа:
защото никой няма време за разбиране
ти явно имаш време за разбиране или е нещо друго, мисля си

под твоя текст има насочване към "Подобни постинги"
"Любовна драма прати 10души в болница"
не съм чела,но като че ли е за предпочитане
п.п. прочетох не е за предпочитане, защото е действителен случай:(


...без капка човещина. Това плаши - бездушието...


цитирай
21. blagovestie - Къщите на болката и без това изгарят,
01.08.2011 15:02
но има предел, над който пълното им заличаване е единствения начин да избягаш от тях...

Има нещо Стивън-Кинговско. Онова психологическо наслагване на детайлите, което обаче не отнема от възможността на читателя да добави своята представа, като едновременно "вижда" тази на писателя.

Поздрави :)
цитирай
22. romanov - Ех, blagovestie:) Ст. Кинговска е разликата ни с него, както и в доходите, в размер на 70 млн годишно:)
01.08.2011 15:16
blagovestie написа:
но има предел, над който пълното им заличаване е единствения начин да избягаш от тях...

Има нещо Стивън-Кинговско. Онова психологическо наслагване на детайлите, което обаче не отнема от възможността на читателя да добави своята представа, като едновременно "вижда" тази на писателя.

Поздрави :)



Но искрено ти благодаря:)
цитирай
23. razkazvachka - Кратко - гъсто - точно
01.08.2011 15:45
хубав разказ!

цитирай
24. magnoliya - Ех,
01.08.2011 15:57
пишеш много добре, сякаш действието се развива пред мен.
Поздрави за постинга!
цитирай
25. romanov - Много си мила:)
01.08.2011 16:29
razkazvachka написа:
хубав разказ!


цитирай
26. romanov - Благодаря ти:)
01.08.2011 16:30
magnoliya написа:
пишеш много добре, сякаш действието се развива пред мен.
Поздрави за постинга!

цитирай
27. zabavnata - Накара ме да настръхна!
01.08.2011 16:43
Никой не се е родил убиец, насилник, престъпник...При какви ли условия тези хора са станали такива? Ужасно е, Романов. Посланието ти е много силно!
Поздрави!
цитирай
28. dolsineq - Човек се ражда, за да е щастлив, но дали е така?
01.08.2011 16:59
В крайна сметка три човешки живота завинаги погубени... Много силно описание. И на мен ми подейства повествованието, сякаш бях свидетел на трагичната случкка.
цитирай
29. romanov - Привет, Ани:)
01.08.2011 17:33
zabavnata написа:
Никой не се е родил убиец, насилник, престъпник...При какви ли условия тези хора са станали такива? Ужасно е, Романов. Посланието ти е много силно!
Поздрави!

цитирай
30. romanov - Просто разказ
01.08.2011 17:34
dolsineq написа:
В крайна сметка три човешки живота завинаги погубени... Много силно описание. И на мен ми подейства повествованието, сякаш бях свидетел на трагичната случкка.

цитирай
31. rossi9 - Майсторът си е майстор!
01.08.2011 18:37
dolsineq написа:
В крайна сметка три човешки живота завинаги погубени... Много силно описание. И на мен ми подейства повествованието, сякаш бях свидетел на трагичната случкка.

цитирай
32. vostroto - Романов:)
01.08.2011 18:57
Майсторски разказ, с описания, толкова добри, че все едно бях между героите...:)Казват,че писателите лъжели:), но сцената на домашно насилие, което си описал е изключително реална. Този проблем съществува в живота. Насилието ражда насилие - пастрока се самоуби...
Поздравления!
цитирай
33. romanov - Привет, rossi9:)
01.08.2011 18:58
rossi9 написа:
dolsineq написа:
В крайна сметка три човешки живота завинаги погубени... Много силно описание. И на мен ми подейства повествованието, сякаш бях свидетел на трагичната случкка.


цитирай
34. romanov - vostroto, не знам за писателите:) Наистина:) Радвам се, че се отби:)
01.08.2011 19:00
vostroto написа:
Майсторски разказ, с описания, толкова добри, че все едно бях между героите...:)Казват,че писателите лъжели:), но сцената на домашно насилие, което си описал е изключително реална. Този проблем съществува в живота. Насилието ражда насилие - пастрока се самоуби...
Поздравления!

цитирай
35. mariposatracionera - Трогващо е, много е
02.08.2011 01:07
преживяло горкото момче.
Не знам дали го съдя или не, във всеки случай го разбирам.
Благодаря ти!
цитирай
36. romanov - Благодаря ти, mariposatracionera :)
02.08.2011 10:12
mariposatracionera написа:
преживяло горкото момче.
Не знам дали го съдя или не, във всеки случай го разбирам.
Благодаря ти!

цитирай
37. tomich - Жестокост и справедливост
02.08.2011 23:37
Семейни драми, завършващи често с насилие, не са рядкост в живота на хората сега, времето е такова - разделно, насилно и жестоко.

Възможно ли е с християнско смирение да се усмирят злото и жестокостта ?
Кое има приоритет, смирението или справедливостта?
Обичта между хората, струва ми се, е невъзможна, ако няма справедливост...
Смятам, че натуралистичният развой на действието прави по-релефна и истинска сюжетната линия на разказа
Поздравления за талантливо написания разказ, Романов!!
цитирай
38. romanov - tomich приятелю! Започвам не без огорчение да си мисля, че насилието е нужно на човека...
03.08.2011 06:34
tomich написа:
Семейни драми, завършващи често с насилие, не са рядкост в живота на хората сега, времето е такова - разделно, насилно и жестоко.

Възможно ли е с християнско смирение да се усмирят злото и жестокостта ?
Кое има приоритет, смирението или справедливостта?
Обичта между хората, струва ми се, е невъзможна, ако няма справедливост...
Смятам, че натуралистичният развой на действието прави по-релефна и истинска сюжетната линия на разказа
Поздравления за талантливо написания разказ, Романов!!



... Дано ме разбираш правилно. Не го толерирам, напротив! Но всичко около нас е изтъкано от насилие във всичките му степени. Ако един ден само, един ден! си легна без грозна новина по ТВ или преса, бих бил щастлив! Но уви!...
цитирай
39. vladun - Хубаво пишеш, поздрави!
03.08.2011 19:24
Хубаво пишеш, поздрави!
цитирай
40. inel379 - Невероятен си в способността си да шокираш!
03.08.2011 19:29
Кратко, ясно и потресаващо!
Унищожително!
Не може да се свикне с това, въпреки цунамито на новините.
Насилието като самозащита...
Там, където първичното вземе връх, грозотата на човешката изобретателност лъсва с убийствена сила!
Природата колабира и няма избор друг, освен да сложи вето над човешкото безхаберие в консуматорския му щурм по пътя за никъде!
Когато човешкият дух колабира обаче, какво да се прави?
Кои са причините и къде е вината за това тотално вътрешно сриване?
Реално погледнато, него си го има от "след сътворението на света".
Жалко, че човечеството прекрачва ХХI век, а си остава все така трудно променящо се откъм човещина.
Всъщност, променя се.
Но силите за отпор срещу злото все не достигат.
Защото кой закон може да върне душата към нейната истинска същност, когато и пресищането, както и липсата, са пагубни за нея.
Знаем за любовта и първото стъпало, но само то ли е...
Колко ли други стъпала има пропуснати, за да се превърнеш в звяр и в подбудител на озверяване...
И невинността прибягва до насилието като избор за самозащита!
От това боли! Много боли!
Не мога да прочета и да отмина.
Поздрав за силата на думите!
цитирай
41. romanov - Добре дошъл, vladun
03.08.2011 23:18
vladun написа:
Хубаво пишеш, поздрави!

цитирай
42. romanov - inel379 винаги се радвам когато се отбиваш тук! Благодаря ти! :)
03.08.2011 23:22
inel379 написа:
Кратко, ясно и потресаващо!
Унищожително!
Не може да се свикне с това, въпреки цунамито на новините.
Насилието като самозащита...
Там, където първичното вземе връх, грозотата на човешката изобретателност лъсва с убийствена сила!
Природата колабира и няма избор друг, освен да сложи вето над човешкото безхаберие в консуматорския му щурм по пътя за никъде!
Когато човешкият дух колабира обаче, какво да се прави?
Кои са причините и къде е вината за това тотално вътрешно сриване?
Реално погледнато, него си го има от "след сътворението на света".
Жалко, че човечеството прекрачва ХХI век, а си остава все така трудно променящо се откъм човещина.
Всъщност, променя се.
Но силите за отпор срещу злото все не достигат.
Защото кой закон може да върне душата към нейната истинска същност, когато и пресищането, както и липсата, са пагубни за нея.
Знаем за любовта и първото стъпало, но само то ли е...
Колко ли други стъпала има пропуснати, за да се превърнеш в звяр и в подбудител на озверяване...
И невинността прибягва до насилието като избор за самозащита!
От това боли! Много боли!
Не мога да прочета и да отмина.
Поздрав за силата на думите!

цитирай
43. voinov50 - Добре дошъл, Романов!
04.08.2011 11:53
Поздрави от Пирин!
цитирай
44. romanov - Благодаря ти:)
04.08.2011 13:01
voinov50 написа:
Поздрави от Пирин!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31