Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2011 08:24 - ПОМПА КЮЧЕК
Автор: romanov Категория: Изкуство   
Прочетен: 28810 Коментари: 62 Гласове:
62

Последна промяна: 02.08.2011 11:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПОМПА КЮЧЕК

 

      Шестима мъже носеха ковчег по алеята. Валеше напук на прогнозите за сушаво лято. О, как само валеше!

 

     „Добре, че заваля – с облекчение си мислеше вдовицата. – Инак, Георге, какво щях да те правя. Цяла седмица те нямаше. Още толкова те издирваха. Пък ти – под сайванта, на село Ама кой да се сети!?... Висиш си на примката, оси очите ти изпили, изсъхнал като чироз, почернял… Сега казвам – „Вали, не отваряйте капака” Пък то - срам ме е – как да те покажа толкоз грозен... Че и бившата ти, и тя тука, кучката. Сакън, да не изпусне… А как само плаче, как се тръшка… Ах, голяма актриса. Чак служителките от траурната агенция ревнаха. А тях лесно не можеш трогна – смърт те са виждали и виждали. Дето се казва – със смъртта си бъбрят – сутрин кафето си пият заедно, вечер водката.”

 

     „ Колко е натежал – недоволстваше един от носачите. – Преди беше стотина  кила. Сега е два пъти повече сигурно…

 

     „ Два апартамента, вила, две коли и какво? – редеше мъдрости наум мъжът от другата страна на ковчега. - Без стотинка в джобовете си отива, завалията. Затуй - яж, пий и к’вот изчукаш чуждо – туй ще ти остане”. Той поизвърна глава и хвърли крадешком поглед към вдовицата. Тя грациозно заобикаляше локвите, скрила хубавката си муцунка под чадъра.

 

     Малко зад нея, с разръфана от дъжда черна рокля, пристъпяше десет години по-възрастната екс – съпруга, понастоящем вдовица втори ранг. Полепналата по тялото й материя не спестяваше нищо на похотливите мъжки очи – нито едрите й гърди с изваяни зърна, нито правите й крака, в основата на които изпъкваше примамливо, сякаш нескромно изложен на показ триъгълник. 

 

     „ Ах какви жени!  – проследи погледа му тоя, зад него. – Какви жени ни оставя наш Герги!”

 

     Зад вдовиците, под звуците на духова музика, ситнеше тълпата опечалени. Двайсетина души.

 

     „Слава Богу, че времето се развали – повтаряше си вдовицата, –  че ако се бе домъкнала цялата му рода, как щях да ги изхраня…?!

 

     „Ех, Гоше, Гоше!… Що не умря по мое време, да видиш какво погребение щях да ти спретна – кахъреше се за пропуснатия шанс екс – съпругата. – Поне петстотин човека щях да поканя, отделно оплаквачките. И хубав оркестър щях да наема, не като тия чалгаджии тука…”

 

     Циганите преди час се бяха върнали от тридневна сватба. По време на  опелото бяха дръпнали по две – три бързи бири за разсънване, и сега дуеха бузи, лъснали под струите като медните си тръби.

 

     Между разтворените чадъри тук таме сълзяха свежи цветя.

 

     Наближиха новия парцел, до който водеше разкаляна пътека, широка колкото да се разминат двамина. В тинята бе зарязана ръчна количка с камъни. Водите на локвата бяха покрили колелото й наполовина.

 

     - Е са си еба мамата - промърмори един от носачите.

 

     - Умрелият си е умрял, да се смили Бог над душата му, ма аз тука не ща да се давя – огледа обувките си друг.

 

     - Да има как Георги да слезе от сандъка, че дето ще го обърнем, ами и ще затънем до уши в тая лепавица. – мрачно додаде друг.

 

     - Верно бе! Само колкото да го занесем до…

 

     - Правилно! Мястото му няма кой да заеме – изхихика първият.

 

     - Я донесете камъни!

 

      Най-младият пусна внимателно дръжката – останалите се понапрегнаха и поеха тежестта. Нави крачоли над глезените и плахо нагази. Взе няколко камъка и крачейки като щъркел се върна на алеята. Подложи камъните и свалиха ковчега.

 

     Вдовицата ахна изумена. Екс – съпругата сложи ръка върху разтуптяната си гръд и пое дълбоко въздух. Опечалените на разбраха какво става и се сбутаха в гърба й.

 

     Циганите пък съвсем нищо не разбраха – щом видяха, че процесията се кротна, сгушиха се под един кестен на сушина. Барабанистът Сайфет извади плоско шише и отпи. Подаде и на другите.

 

     - Ритъма спазвайте, ей! Шъ въ избия! Да не сте на сватба, стига с тия маанета! – подвикна им баш музикантът Сали и пое бутилката.

 

     - Защо го сложихте на земята? – възнегодува вдовицата. – Знаете ли колко е скъп ковчега?

 

     - Кой ще го отвори? – запита първият носач.

 

     Всички се отдръпнаха. Той погледна към младока.

 

     - Да не сте посмели! – писна отново вдовицата. – Костюмът не му е по мярка, ще го навали, ще се свие…

 

     - Срам от Бог нямате ли? – изохка екс – съпругата.

 

     Жените отзад източиха любопитно шии и зашепнаха.

 

     В тоя момент капакът помръдна. Мъжете изплашено отскочиха, заблъскаха се, запрепъваха. Вдовицата залитна и се опря о мощната гръд на екс – съпругата. Тя от своя страна изстена и се хвана отново за сърцето.

 

     Жените отзад писнаха.

 

     Тълпата втрещена заотстъпва.

 

     Първо се отвори пролука, през която се подаде ръка. После ръката избута капака, венецът се плъзна и цопна на асфалта. В настъпилата смразяваща тишина, в ковчега се изправи мъртвецът. Без да забелязва ужасените лица около себе си, прехвърли единия си крак през преградата, после другия. Застана пред всички цял – целеничък. Изглеждаше с двайсет години по-млад. Костюмът си му беше тъкмо по размер, косата грижливо зализана, а на мястото на страшния грозен белег от въжето, синееше модерна вратовръзка. Свежо бе бледото му лице, малко отвеян и замислен погледа. Огледа присъстващите. Вдигна очи към небето, подложи длан, колкото да се убеди, че наистина вали и промърмори недоволно:

 

          - Е затуй не обичам да ходя по погребения. Никакъв ред, никаква организация. Един чадър няма кой да ти даде. 

 

     - Георги… - изшептя вдовицата и коленете й омекнаха. Белна страшно очи и се свлече на алеята.

 

     - О, Боже… - изумена смънка екс – съпругата и се прекръсти – веднъж от ляво надясно и два пъти обратно.

 

     - Бате Гошо… – смутено се обади младото момче – дължах ти двайсет лева, ето…

 

     Носачите трепереха гузно заболи очи в земята.

 

     Оцветени в палитра от грим, дъждовните води заобикаляха краката на хората и падналата жена и се отичаха към зеещият наблизо гроб.

 

 

     Три дни след по-късно, докато разтоварваха инструментите на една сватба, Салито взе да разправя:

 

        - Абе… Последния път… На погребението на онзи, обесения… Видя ли някой, че и на съседния парцел имаше погребение?

 

       - Булката ли?... Дето се гътнала баш на сватбата си?... Видях я – надигна бирата Алито.

 

       - Ами вий?... Нищо ли не видяхте? – обърна се към останалите.

 

       - Тц…

 

       - Че какво толкова има да се гледа? Ден през ден сме или на сватба, или на погребение…

 

     - Абе какво, какво... Имаше то какво…  - сниши глас и се наведе напред Салито. - Уж я погребаха тая, ама хвърлиха у трапа празен сандък.

 

     - Ха! Не думай!

 

     - Айде бе!?

 

     - Айде, я!… С очите си видях как се измъкна иззад тълпата и тъй както си беше – в бяла булчинска рокля, с цветчетата по косите и лачена чантичка - хоп! – право при наш Георги…

 

     - А’е стига лъга, Сали…

 

     - Вдовицата му като ревна: „Ах, мръсникооо!... Огън да те изгори, гръм да те убиеее…”

 

     Екс – вдовицата и тя се разпищя: „Знаех си аз!... Номерата ти край нямат!... Умрял бил, обесил се бил!... Ще те намеря, да знаеш! Ако ще и в ада да се скриеш!...”

 

     - Ама… верно ли, бре?

 

     - После като се хванаха за косите, като се заскубаха…Вай, Аллах, къф кютек падна… Разхвърчаха се пирги, сополи, копчета… Едната вика „ Ти си виновна мари, кучко”, другата „ Ти си кучка ма, пачавро…”

 

     - Айе’ въз геч, бре! – прекъсна го Алито. – Баси как лъжеш!

 

     - Не лъжа, ей!... Да ми умре Айшету аку лъжа!

 

     - Лъжеш кат’ дърт сиганин! – обади се и Ибрямчето. – Май ичкията в повечко ти доде…

 

     - Бе ваш’та мама мангалска! Не лъжа, бе! С ей тия очи ги видях – хванаха се за ръце двамата, гушнаха се, като влюбени птички… Отлетяха…

 

     Сали вдигна глава към небето, сякаш да проследи полета им.

 

     - Ха - ха! Да бе, да… Изпарили са се… Ний щото трева пасем, затуй нищо не видяхме, а?

 

     - Щот сте кьорави, затуй не виждате!

 

     - Брех, мамка й пукница… Хайде, от сабайлем взе да ти се привижда… Ха - ха!…

 

     Разпрата заплашваше да се разрасне в скандал – то де ли се е видяло циганска сватба без бой, ако не беше се появил барабаниста Сайфет. Гледаше изплашено, ококорил огромните си, като тави за баклава очи, в които препеченото по краищата бясно се въртеше.

 

     - Маестро… - тикна двесталевова банкнота в ръката на Сали. Гласът му трепереше. – От зетя и булката са… Заръчаха поздрав за кръстника… „Помпа кючек”…

 

     - Де ги? - запита Сали и смаян заоглежда банкнотата. Потри я между пръстите си, вдигна я срещу светлината, помириса я. – Вай, Аллах! Чистак нови… Де ги, бе? Де са младоженците?

 

     Сайфет врътна брадичка и извъртя златистото на очите си над дясното си рамо – към паркираната наблизо лимузина.

 

     Сали погледна към колата, после към парите в ръката си, накрая към смълчалия се оркестър:

 

     -  А това видяхте ли? – вдигна банкнотата над главите им. – Не са менте!

 

     Музикантите мълчаха.

 

     - Питам – видяхте ли?

 

     - Да ве… Видехме – смотолеви Ибрямчето.

 

     - Али, а ти?

 

     - Видех, маестро, видех… - прекара пръсти през настръхналата си коса Али.

 

     Сали доволно потри сефтето в брадата си, допи бирата и стана:

 

     - Аз трябвало да спирам ракията, а?… А?... Ади сега! Да ни са разпра’ями кой ши я спира… Земайти зурните! Ади, чабук, чабук!… „Помпа кючекь”…Раз и…два и …три!... Дай! Дай, темпо, спазвай ритъма!... Ах, вашта мама сиганска!... Шъ въ избия, ей! Да не сме на погребение!... Кючек искам да се свири!...Дай по-живичко!... Темпо… Темпооо…

 

     Маането вдигна два гълъба във въздуха. Те закръжиха над главите на сватбарите, все по-бързо и все по-нависоко, докато изчезнаха, стопиха се в небосвода.

 

     - Айдиии за кръстникааа!... Завърти, кръстник!... Гюбек саалдъ!... А така! Сербез! По- сербез стъпвай! А така! Е т’ва е кючек вече... Оп!….Са!...Айде помпааа… Шинди!.. Са!

 

Р. Романов




Тагове:   място,   Направи,   гроб,   Ми,   хората,   личен,   покой,


Гласувай:
63



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yotovava - Радвам се, че си тук.
25.07.2011 08:51
:)))
Валя
цитирай
2. blogena - Първо - радвам се да те видя пак тук :)))
25.07.2011 08:59
После помислих, че помпа кючека е като двесталевовата банкнота ама то си
имало такъв :))

Пише най-добрия кючек за 2011 :)))

http://vbox7.com/play:me6545e5




цитирай
3. karambol5 - :)))))))))) Поздрав. Прекра...
25.07.2011 09:08
:))))))))))
Поздрав . Прекрасно , както винаги :)
цитирай
4. romanov - Здрастиии:)
25.07.2011 09:15
yotovava написа:
:)))
Валя

цитирай
5. romanov - Ха:) То си имало и саунд, майко мила;)) Здрасти и на теб;)
25.07.2011 09:17
blogena написа:
После помислих, че помпа кючека е като двесталевовата банкнота ама то си
имало такъв :))

Пише най-добрия кючек за 2011 :)))

http://vbox7.com/play:me6545e5





цитирай
6. romanov - карамболче...:)
25.07.2011 09:18
karambol5 написа:
:))))))))))
Поздрав . Прекрасно , както винаги :)

цитирай
7. scarlety - Aaa,
25.07.2011 09:19
крайно време беше!:)
Твоят хумор- и бял и черен,ми е от любимите!:))
Поздрави!
цитирай
8. romanov - Добро утро, scarlety;)
25.07.2011 09:24
scarlety написа:
крайно време беше!:)
Твоят хумор- и бял и черен,ми е от любимите!:))
Поздрави!

цитирай
9. blogena - Ами ти не знаеше ли :)
25.07.2011 09:43
Не вярвам ;)
цитирай
10. romanov - Абе бях чувал...:)
25.07.2011 09:45
blogena написа:
Не вярвам ;)

цитирай
11. ivankalilova - ЧУДЕСЕН СИ. . . . . . . . НАИСТИНА КАКТО ...
25.07.2011 09:58
ЧУДЕСЕН СИ ........НАИСТИНА КАКТО ВИНАГИ!
ОТ СЪРЦЕ СЕ РАДВАМ, ЧЕ СИ ТУК!
ПОЗДРАВИ!
цитирай
12. romanov - Здравей:) Хубаво е, че те срещам отново:)
25.07.2011 10:16
ivankalilova написа:
ЧУДЕСЕН СИ ........НАИСТИНА КАКТО ВИНАГИ!
ОТ СЪРЦЕ СЕ РАДВАМ, ЧЕ СИ ТУК!
ПОЗДРАВИ!

цитирай
13. ckarlet - Привет, Романов! И на мен опре...
25.07.2011 11:08
Привет, Романов!
И на мен определено ми липсваха разказите ти!
Радвам се, че отново си тук и те поздравявам!
цитирай
14. zebb - Време беше! Поздрави, Романов !
25.07.2011 11:44
Време беше! Поздрави, Романов !
цитирай
15. katan - Добре си дошъл отново!
25.07.2011 11:49
Разказът ти е "трепач":))).
Има за какво да се замисли човек ...
Поздрави!
цитирай
16. romanov - ckarlet:))
25.07.2011 11:59
ckarlet написа:
Привет, Романов!
И на мен определено ми липсваха разказите ти!
Радвам се, че отново си тук и те поздравявам!

цитирай
17. romanov - zebb, един път и аз да улуча... времето;))
25.07.2011 12:01
zebb написа:
Време беше! Поздрави, Романов !

цитирай
18. mileidi46 - Aaa,kakva priqtna iznenada!!!
25.07.2011 12:02
Ne mojex da povqrvam na ,,u6ite si"..:)))
Stra6no mnogo se radvam,4e si tuk...
Pregrudka za dobre zavurnal se!!!A rakzkazite ti mi lipsvaxa..
цитирай
19. romanov - Blagodarq:)
25.07.2011 12:07
katan написа:
Разказът ти е "трепач":))).
Има за какво да се замисли човек ...
Поздрави!

цитирай
20. romanov - mileidi46 привет и от мен:)
25.07.2011 12:09
mileidi46 написа:
Ne mojex da povqrvam na ,,u6ite si"..:)))
Stra6no mnogo se radvam,4e si tuk...
Pregrudka za dobre zavurnal se!!!A rakzkazite ti mi lipsvaxa..

цитирай
21. sestra - Привет на стила Романов!
25.07.2011 12:12
Добра среща :)
цитирай
22. kass - romanov
25.07.2011 12:14
Привет и от мен romanov, интересна история отново, надявам се ще има и още...
Поздрави!
цитирай
23. romanov - Добра стига, сес:)
25.07.2011 12:23
sestra написа:
Добра среща :)

цитирай
24. romanov - kass, там откъдето идвам има много, ела :)
25.07.2011 12:26
kass написа:
Привет и от мен romanov, интересна история отново, надявам се ще има и още...
Поздрави!

цитирай
25. monaliza121 - Живота все повече започва да при...
25.07.2011 12:27
Живота все повече започва да прилича на двеста левова банкнота.
А любовта е безсмъртна...

Поздрав за сладко-горчивия разказ и добре дошъл!:))
цитирай
26. romanov - Отчупи ми парче от питата де ;))))
25.07.2011 12:29
monaliza121 написа:
Живота все повече започва да прилича на двеста левова банкнота.
А любовта е безсмъртна...

Поздрав за сладко-горчивия разказ и добре дошъл!:))

цитирай
27. zahariada - Къде се загуби бе, човек?
25.07.2011 12:30
Да не си ходил по стъпките (баровете) на Хемингуей? Поздрав!
цитирай
28. romanov - zahariada, туризъм малко, риболов и зверски надпивания с * не с ром( с к'вот има:)
25.07.2011 12:34
zahariada написа:
Да не си ходил по стъпките (баровете) на Хемингуей? Поздрав!

цитирай
29. vostroto - Romanov:)
25.07.2011 13:32
Насладих се на талантливо написания разказ, на неповторимия ти стил!:)
Ако е възможно, пиши по-често:)
Поздрави!
цитирай
30. phoenix2000 - Welcome back
25.07.2011 13:54
Поздрави за завръщането първо, пък после ще го чета. Къде беше изчезнал толкова време?
цитирай
31. magnoliya - Ех,
25.07.2011 13:55
така увлекателно пишеш, че целия разказ като филмова лента е пред очите ми!
Благодаря ти, повече думи тук са излишни!
цитирай
32. bovari - знаех аз, че ще бъде открита петата посока :)
25.07.2011 14:25
възкресението! стига да го преживееш и да останеш същия човек:)
да не дава господ да видим двесталевова банкнота:)
само не можах да рАзбера какъв е този "помпа кючек"??? защо не си дал линк за него?:) или ни оставяш на избора да чуем или да подминем:)))


цитирай
33. razkazvachka - Сватба-погребение - все кючек...
25.07.2011 14:32
мечта като двесталевова истинска...

Каквото и да е разказано - можем да си го четем както си го разбираме - поздрави за писателя!
цитирай
34. tomich - Ееее, най-после!...
25.07.2011 14:40
Вече си мислех, че гурбетлък те е отвял някъде, а то...Много се радвам, Романе, че пак си тук! Харесвам твоите прекрасни разкази и уникалния ти стил - винаги откривам в тях елегантно прикрит подтекст за размисъл и поука. Новият ти разказ е чудесен пример.
Прочетох го с усмивка и удоволствие! Благодаря!
цитирай
35. kundalini - хубаво е някои неща нито да си чул,ни видял:)
25.07.2011 15:20
чух малко от "помпа кючек" и сега, при втория прочит, историята ми звучи по малко по-различен начин

основното обаче си остава



цитирай
36. romanov - Благодаря ти:)
25.07.2011 16:07
vostroto написа:
Насладих се на талантливо написания разказ, на неповторимия ти стил!:)
Ако е възможно, пиши по-често:)
Поздрави!

цитирай
37. romanov - Наблизо бях:) Хвърлях ви сегиз-тогиз по едно око:)
25.07.2011 16:08
phoenix2000 написа:
Поздрави за завръщането първо, пък после ще го чета. Къде беше изчезнал толкова време?

цитирай
38. romanov - Благодаря ти:)
25.07.2011 16:10
magnoliya написа:
така увлекателно пишеш, че целия разказ като филмова лента е пред очите ми!
Благодаря ти, повече думи тук са излишни!

цитирай
39. romanov - bovari, наскоро гледах филм за едно погребение на сенегалец, чието последно желание беше да го погребат под звуците на сенегал. химн....У нас чалга културата ск
25.07.2011 16:15
[quote=bovari]възкресението! стига да го преживееш и да останеш същия човек:)
да не дава господ да видим двесталевова банкнота:)
само не можах да рАзбера какъв е този "помпа кючек"??? защо не си дал линк за него?:) или ни оставяш на избора да чуем или да подминем:)))


....У нас чалга културата скоро може да измести и химна, поради липса на др. ценности... Знае ли човек... Затова - да свикваме. А защо кючек?За да ни е по-хард :)
цитирай
40. romanov - Привет razkazvachka:)
25.07.2011 16:19
razkazvachka написа:
мечта като двесталевова истинска...

Каквото и да е разказано - можем да си го четем както си го разбираме - поздрави за писателя!

цитирай
41. romanov - И аз ти благодаря, tomich! :))
25.07.2011 16:21
tomich написа:
Вече си мислех, че гурбетлък те е отвял някъде, а то...Много се радвам, Романе, че пак си тук! Харесвам твоите прекрасни разкази и уникалния ти стил - винаги откривам в тях елегантно прикрит подтекст за размисъл и поука. Новият ти разказ е чудесен пример.
Прочетох го с усмивка и удоволствие! Благодаря!

цитирай
42. romanov - Аз и с рок опитвах, няма - все ми нагарчаше ...
25.07.2011 16:22
kundalini написа:
чух малко от "помпа кючек" и сега, при втория прочит, историята ми звучи по малко по-различен начин

основното обаче си остава




цитирай
43. elinora - romanov,
25.07.2011 20:06
привет! ама с много готина история си идваш! :)
с голям кеф я прочетох!
цитирай
44. romanov - elinora привет:)
25.07.2011 21:09
elinora написа:
привет! ама с много готина история си идваш! :)
с голям кеф я прочетох!

цитирай
45. kundalini - ...
25.07.2011 21:11
преди три часа научих, че е починал моя директор
сега твоя разказ ми звучи още по-различно...и дъжда и ...всичко:(((
това е животът
искам да допълня нещо, което пропуснах, а ми се иска да го кажа-
чалгата ни залива, защото е станала потребност за повечето от нас, а не заради самите музиканти, които са само изпълнители ...на желания
в този смисъл харесвам начина, по които ги описваш

цитирай
46. romanov - Съболезнования!
25.07.2011 21:21
[quote=kundalini]преди три часа научих, че е починал моя директор...


цитирай
47. megg - Човешки работи ...
26.07.2011 18:09
Горчива ирония, тъжно - смешна реалност, силен разказ, поздравления!
Добре дошъл отново , Романов!
цитирай
48. romanov - Благодаря ти!, мег:)
27.07.2011 00:18
megg написа:
Горчива ирония, тъжно - смешна реалност, силен разказ, поздравления!
Добре дошъл отново , Романов!

цитирай
49. hristo27 - Много ми хареса. Очаквам следва...
27.07.2011 08:10
Много ми хареса. Очаквам следващата интригуваща история.
Поздрави!
цитирай
50. romanov - Благодаря ти:))
27.07.2011 10:04
hristo27 написа:
Много ми хареса. Очаквам следващата интригуваща история.
Поздрави!

цитирай
51. alexs - Много образно си написал разказ...
28.07.2011 14:35
Много образно си написал разказчето сякаш присъствах там на място...... и събитията се развиваха като на кадри от филм пред мен. Добре си предал психологията и манталитетата на хората от различни социални групи. Употребата на диалектни форми придава допълнителна илюзия за автентичност на разказваните събития.
Поздравления за хубавия разказ!
цитирай
52. romanov - Благодаря ти:)
28.07.2011 15:41
alexs написа:
Много образно си написал разказчето сякаш присъствах там на място...... и събитията се развиваха като на кадри от филм пред мен. Добре си предал психологията и манталитетата на хората от различни социални групи. Употребата на диалектни форми придава допълнителна илюзия за автентичност на разказваните събития.
Поздравления за хубавия разказ!

цитирай
53. cecka1504 - Румба, къде изчезна бе, човече :)
28.07.2011 21:54
Страхотен разказ! Направо помпа :)
Поздрави!
цитирай
54. romanov - Здрасти Цеци:)) Радвам се да те " видя" :)))
29.07.2011 10:29
cecka1504 написа:
Страхотен разказ! Направо помпа :)
Поздрави!

цитирай
55. lotos16 - Добра вечер, Румене!
30.07.2011 22:52
Удоволствие за мен беше да прочета новия ти разказ. Стилът ти наистина е уникален...
Хубаво лято ти желая!
цитирай
56. romanov - Благодаря ти:)
31.07.2011 04:55
lotos16 написа:
Удоволствие за мен беше да прочета новия ти разказ. Стилът ти наистина е уникален...
Хубаво лято ти желая!

цитирай
57. inel379 - Здравей!:)
31.07.2011 20:14
Каква приятна изненада!
Появата ти много ме радва!:)
Ей че си актуален!
Е! Все пак не всичко е чалга!:)
Поздрав от сърце за теб!:)
цитирай
58. romanov - Здравей! Радвам се и аз, че не си ме забравила:)
01.08.2011 07:40
inel379 написа:
Каква приятна изненада!
Появата ти много ме радва!:)
Ей че си актуален!
Е! Все пак не всичко е чалга!:)
Поздрав от сърце за теб!:)

цитирай
59. miaa - Силен разказ, заинтригува ме:)
01.08.2011 13:33
Това е част от живота ни! Добре дошъл:) Поздравления за стила, за истината, която само ти можеш да опишеш така образно и въздействащо, колкото и да горчива да е понякога:)
Хубави, слънчеви дни, Романов!
цитирай
60. romanov - Добре заварила и ти благодаря за посрещането:)
01.08.2011 19:01
miaa написа:
Това е част от живота ни! Добре дошъл:) Поздравления за стила, за истината, която само ти можеш да опишеш така образно и въздействащо, колкото и да горчива да е понякога:)
Хубави, слънчеви дни, Романов!

цитирай
61. mirachopi - Напоследък често ходих на погребения..
08.08.2011 23:38
И в едно си много прав,колко са различни мислите на хората.
цитирай
62. romanov - Поздрав, mirachopi!
09.08.2011 15:30
mirachopi написа:
И в едно си много прав,колко са различни мислите на хората.

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031