Постинг
15.11.2010 09:12 -
Петата посока
Автор: romanov
Категория: Изкуство
Прочетен: 35282 Коментари: 96 Гласове:
Последна промяна: 14.09.2011 04:20
Прочетен: 35282 Коментари: 96 Гласове:
86
Последна промяна: 14.09.2011 04:20
Глупаво бе да виси в тоя бар по обяд, ако не бе това момиче. Не я познаваше. Никого не познаваше тук.
Когато изпусна влака си помисли, че няма защо да наема стая в хотел - винаги можеше да пренощува в чакалнята. На село не му се връщаше. Избра да се забие в някоя кръчма. Още като влезе се сблъска със сервитьорката, която му заприлича на Севда. Едва не се врътна назад и не излезе. После подтисна насъбралия се у него гняв, който вече седмица клокочеше и остана. И не бе сигурен кого повече мрази, жена си или Асен. Поръча си каквото пиеха другите по това време на деня. Някакъв коктейл с много джин, малко водка и сода. Сервитьорката му каза да седне някъде, да не й стърчи такъв, ако иска да го обслужи. Огледа се и тогава я видя. Тази, непознатата. Седеше сама в сепарето. Изсветлели от слънцето коси, загоряло лице, красиво, малко унило. Смучеше нещо със сламка . Не седна при нея. Настани се на висок стол до бара, с гръб към сепарето.
Наблюдаваше я в огледалото зад бармана. На третото реши да я почерпи. Бе събрал достатъчно кураж. Винаги му трябваха три. Три месеца да заговори Севда, три срещи за да реши, че тя е жената на живота му. И три години, за да се увери, че му изневерява. Колкото до Асен, ако се бе вслушвал и вниквал по - често и дълбоко в хвалбите му, можеше отдавна да се досети, че червенокосата му любовница с татуировка на пубиса, обичаща нестандартен секс, е Севда. И по други признаци, които Асен не криеше - дребни ухапвания, синини. Веднъж дори му показа члена си. Ако бе малко по – умен, щеше да заподозре и по очевидното й нежелание в леглото. Оправданията - главоболие, нередовен цикъл. Неща все дребни, за да им обърне внимание. Докато не ги завари с Асен. И то в деня, в който му бе хрумнала нелепата мисъл, че тя може би си има някого. Съмнение, което бе решил да сподели с Асен. Мисъл, от която му се повдигаше и която не искаше да напусне съзнанието му.
Асен си беше развейпрах човек, чаровен навлек и винаги готов за аванта. Готин на маса, бълващ вицове като скоропоговорки. Имаше нещо, което жените съзираха в бохемското му отношение към живота, слабостта му към хазарта и алкохола. Нещо, пред което не можеха да устоят. Нещо, което може би не можеха и те самите да си обяснят. Но около него винаги пърхаха пеперудки на всякакви възрасти. Дори вечното му безпаричие им беше забавно. Когато му поиска заем първия път, чак се учуди - та той вземаше три пъти по - голяма заплата.
- Много папа, мамка й - ухили се безцеремонно, визирайки новата си любовница.
Това бе преди три години. В същото време Севда се оплакваше как все не й стигат за маски, кремове и балсами. Естествено, даваше й. Дори заем тегли. И, разбира се, нищо не загря.
Сервитьорката отнесе питието в сепарето. Той наблюдаваше в огледалото. Непознатата дори не вдигна глава. Отпрати безразлично сервитьорката. Отказа почерпката. Продължи да си смуче със сламката.
Някога, когато бяха студенти и нямаха пари, с Асен така пиеха бира, за да се напият. Със сламка.
Часовникът показваше три следобед, когато непозната си тръгна. Плати и се измъкна след нея. Тя вървеше без да бърза и да се оглежда. На слънцето косата й блестеше, а сянката от краката й образуваше странна геометрична фигура, с триъгълник на върха. В този триъгълник бе забил поглед и я следваше. Тя пресече площада, мина покрай художниците до църквата, взе си балон от една сергия и продължи по крайбрежната. Реката се бе изпънала лениво около града, оглеждаха се крайбрежните скали в нея и сребрееха.
Непозната заизкачва пътеката към старата крепост. Нямаше хора, някъде из драките пееше самотен скорец. Мълчаливо закрачи след нея. Тук беше идвал със Севда. Стори
му се романтично да я доведе за първата им среща. На десетото стъпало го запита хубава ли е горе кръчмата. Смутен й отвърна, че горе няма кръчма. Тогава защо ще се катерим чак там? Останаха долу, в подножието на хълма, където имаше ресторант
с добра кухня и оркестър. Ядоха сом, пиха бира с коняк, после ледена мастика с диня.
След това се любиха в една стая за персонала. Севда имаше познати и тук. Това бе първата им среща. На втората дойде и Асен. Не му и хрумна, че тоя внезапен интерес към приятелката му може да се окаже взаимен. И толкова траен в крайна сметка. И фатален.
Непознатата сякаш имаше кислородна бутилка вместо бели дробове. На половината път спря и запали цигара. Обърна се и го запита:
- Следиш ли ме?
- Не - смути се, - просто си вървя.
Наближи я, тя го гледаше без интерес. В ръка държеше прозрачен плик, в който се виждаха някакви листи.
- Тогава давай - посочи му с глава стъпалата - Продължавай
Спря се. Отблизо бе още по - красива. Имаше малка бенка на устната, големите й очи бяха сивозелени. В късото потниче шавна стегната гръд.
- Да, да - каза, но спря. - Всъщност, Крепостта е едно от любимите ми места. Но не бях идвал тук от...
Тя повдигна вежди в очакване. Като че ли щеше да й каже нещо изключително важно.
- Както и да е. Аз съм Стан - Знаеше си, че след цифрата три смелостта му нараства неимоверно.
- Магда - пое ръката му. Дланта и беше твърде здрава за момиче. - Студентка съм тук. - кимна неопределено в поска града. - Всъщност, бях… до днес.
- Така ли? - приседна на каменния парапет - Защо до днес?
Тя не отговори. Гледаше в далечината, там, където лентата на реката се скриваше в сянката на румънския остров.
- Защото - процеди без емоция - не мога да продължавам да си плащам екскурзията и престоя тук.
Стан не бе сигурен, че разбира, затова само кимна. Тя продължи:
- За трети път ме късат на един и същи изпит. Днес вече ми казаха без намеци какъв е единствения начин да го взема.
- Пари? - запита той.
- Секс - отговори тя.
Замълчаха. Стан се потеше обилно, а тя като че ли бе от камък. Нищо не трепваше у нея. Но погледът й! Имаше нещо в него, което го караше да изпитва напрежение.
- От къде си? - запита я.
- От едно българско село.
Долу, в ниското, музиката засвири. Имаше сватба. Oт тук паркингът изглеждаше лъскав и залят с разтопена ламарина във всевъзможни цветове. Сватбарите играеха хоро пред ресторанта, дребни и многобройни, като мравуняк. Бялото петно по средата сигурно беше булката.
- Искаш ли да слезем долу, да пийнем нещо?
- Ти слез - усмихна се за пръв път непознатата. - Аз ще поостана.
- Бихме могли да поговорим... - предложи отново. - И аз знам някои неща за секса.
- Хей! Всички знаете! Само баща ми - не. И не иска като него да копая по нивите на богатите… Само дето не разбира, че двете неща са несъвместими.
- И ти е казал, че ако не учиш, цял живот ще блъскаш и така нататък?
- Не е нужно да ми го казва. И сама се досещам. Може би е трябвало да ми даде малко по различно от пуританско възпитание. Или да съм малко по - грозна.
За Стан нямаше и капка съмнение, че такива притеснения не биха тормозили Севда.
- Да можех да му кажа на баща ти, че времената сега са други... - започна той.
- Други? Не ставай смешен. Времената са си едни и същи. Винаги има някой прецакан. Въпросът е, дали му пука. Е, на мен ми пука.
Нямаше какво да каже Стан. Запали цигара.
- А това какво е?- посочи найлоновия плик в ръката й.
- Вече нищо. Тримесечния денонощен труд на една глупачка.
- Не говори така - опита се да я окуражи. - Сигурен съм, че все някъде има някой, който ще оцени уменията ти.
- И да има, не желая да му духам - изведнъж повиши глас тя. - И няма да го направя. Това как се оценява?
Аз бих го оценил с шестица, искаше му се да отговори, но замълча. И тя мълчеше.
Някъде зави корабна сирена. Акостираше пасажер с туристи. Долу музиката надаваше вой. Самотна лодка беше се залепила по средата на реката и уморен мъж бавно теглеше мрежа.
- Е, хайде - подаде ръка момичето - Аз ще се поразходя още малко - кимна към крепостта. – Искам да пусна балона отгоре.
Направи крачка, спря и без да се обръща към него запита:
- Нали светът има четири посоки?
- Да – изненадано отговори.
- Но да се върнеш там, откъдето си избягал не е посока, нали?
- Амии… То зависи… Зависи къде се намира. Ако е някъде…
- Не може да няма пета посока! – сопна му се момичето. – Не съм единствената, която я търси. – Обърна се, беше съвсем сериозна и като че ли очакваше от него отговор. – Ти намерил ли си своята?
Тръгна с бързи стъпки нагоре.
Стан си помисли, че няма да е лошо да иде с нея, но му стана неприятно от мисълта, че тя може грешно да го изтълкува. Колко странни са жените. На Севда не би й пукало за някакъв си декан, който иска секс. Дори нямаше да се оплаче. Най много да вземе две години наведнъж. Дори би го направила с удоволствие, струваше му се. А виж , това момиче... А и баща й... Не можеше да повярва, че има такива жени. Хич не му се
вярваше. А и е малко луда, каза си, какви пет посоки, човече?
Поседя още няколко минути. После си каза, че е голям идиот - трябваше да я придружи. Не бива да е сама точно сега, може би в този момент има нужда от някого до себе си. Може би нарочно тръгна, мислейки, надявайки се, че ще я последва. Може би. Но човек никога не може да е сигурен с жените. Особено с жена като тази.
И неочаквано и за себе си, той тръгна. Беше решен да я настигне. И беше сигурен този път, че има за какво. Това далеч не бе същото, за което бе последвал Севда. Беше нещо повече. Нещо много повече. Неясно, неразгадаемо и загадъчно все още, но много осезаемо. И толкова желано. Нещо, което би дало смисъл на усилията за възпитание на един непознат баща.
Вървеше и забързваше все повече крачка. Вземаше стъпалата по три наведнъж, задъхваше се. И главата му кой знае защо прокънтяха едни думи на Асен, отпреди три години: „След жена не се тича, брат! Скивай ме мен. Жените сами ми се лепят. Оня ден набарах една - женена, но не й пука. Мъжът й нека`в мухльо. Само блъска и носи кинти. А тая иска секс. Ама секс ти казвам! Истинска дива котка. На това отгоре си и плаща. Кажи ми какъв е смисъла да се жени човек?”
Пътеката се извиваше около склона, стръмна и камениста. Тук стъпалата свършваха. Имаше една алея около стотина метра, гола и дръглива, по която се влизаше в крепостта. Почти никой не посещаваше мястото от години и това бе запазило околността чиста.
Момичето не се виждаше. Сигурно е влязла, помисли си.
От високо реката изглеждаше като нишка. Бреговете й се сливаха в маранята с житните блокове на отсрещния бряг и жълтееха на правоъгълници и квадрати. Над тях, тънка, като конец сянка, хвърляше рехав пояс от дървета.
Обиколи. Нямаше я. Сигурно са се разминали. Докато той е влизал, тя да е излизала.
Пое въздух. Макар близо до слънцето, тук се дишаше по - леко. Пристъпи до ръба на
терасата. Никога не бе го правил, страхуваше се. Днес обаче, стъпи. Почти накрая. Погледна надолу. Първо видя балона. Висеше като закачен в нищото. А тя лежеше петдесет метра под него, на скален издатък. Възнак, с разперени ръце. И сигурно се усмихваше.
Подгонени от вятъра, около нея, като пеперуди кръжаха няколко ненужни листа.
Хукна надолу и си мислеше, че всъщност не знае накъде тича. Светът бе останал кръгъл, без посоки – напук на всичко. Нямаше човек, на когото би казал истината и той би повярвал. Нямаше на кого да каже. Кой ще му повярва?
Румен Романов
Уважаеми приятели! Продължава конкурсът " Търся издател"
Който желае и има възможност да ме подкрепи, нека даде своя глас на :
http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=82030
Който желае и има възможност да ме подкрепи, нека даде своя глас на :
http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=82030
Късмет с конкурса!
цитирайsparotok написа:
Късмет с конкурса!
Защо уби достойното момиче? И без това, конюнктурата е такава, че определено според мен преобладават тези, които биха взели две години в една! :)))
цитирайПоздрав за хубавия разказ и приятен и ползотворен ден :)
цитирай
5.
romanov -
Оказва се, че е прекалено голяма идеалистка - а за такива, убеждавам се, няма много място в живота...
15.11.2010 09:34
15.11.2010 09:34
3opa написа:
Защо уби достойното момиче? И без това, конюнктурата е такава, че определено според мен преобладават тези, които биха взели две години в една! :)))
3opa написа:
Поздрав за хубавия разказ и приятен и ползотворен ден :)
Успех с конкурса, наистина харесвам всичко, което пишете!
цитирайfactor написа:
Успех с конкурса, наистина харесвам всичко, което пишете!
Imate i moiata podkrepa v konkursa, Vie zaslujavate!
Izvinete za tova, che ne pisha na kirilica, prosto tastaturata mi ne ia poddurja!
Uspeh Vi pojelavam!
цитирайIzvinete za tova, che ne pisha na kirilica, prosto tastaturata mi ne ia poddurja!
Uspeh Vi pojelavam!
искам да вярвам, че достойнството непременно се самоубива. Иначе разказът е много хубав!
цитирайotheceha написа:
Imate i moiata podkrepa v konkursa, Vie zaslujavate!
Izvinete za tova, che ne pisha na kirilica, prosto tastaturata mi ne ia poddurja!
Uspeh Vi pojelavam!
Izvinete za tova, che ne pisha na kirilica, prosto tastaturata mi ne ia poddurja!
Uspeh Vi pojelavam!
benra написа:
искам да вярвам, че достойнството непременно се самоубива. Иначе разказът е много хубав!
Когато живееш в безпътица и искаш да съхраниш моралните си устои - колко са начините да оцелееш?
Успех в конкурса ,от сърце те подкрепям !
цитирайХубаво пишеш, ще ми се да се усмихна, обаче с тоя край на разказа, ама ще
:) повече усмивки по-добре
цитирай:) повече усмивки по-добре
15.
анонимен -
- Красимира - Ан
15.11.2010 10:10
15.11.2010 10:10
Харесах разказа ти, звучи много истински но ми е жал, че достойнството на едно момиче е осъдено на самоубийство!
цитирайstela50 написа:
Успех в конкурса ,от сърце те подкрепям !
17.
romanov -
Благодаря ти:) Нека само тук краят е такъв - а в живота подобен човек намери петата посока без скок от скалите:)
15.11.2010 10:13
15.11.2010 10:13
phoenix2000 написа:
Хубаво пишеш, ще ми се да се усмихна, обаче с тоя край на разказа, ама ще
:) повече усмивки по-добре
:) повече усмивки по-добре
18.
анонимен -
Поздрав за разказа
15.11.2010 10:14
15.11.2010 10:14
И успех в конкурса, romanov
цитирайанонимен написа:
Харесах разказа ти, звучи много истински но ми е жал, че достойнството на едно момиче е осъдено на самоубийство!
анонимен написа:
И успех в конкурса, romanov
Успешна седмица!
цитирай1 път ;)
Хубаво е на крайбрежната...
Поздрави, romanov
цитирайХубаво е на крайбрежната...
Поздрави, romanov
Късмет и от мен :)
цитирайИмаш моята скромна подкрепа, талантливи приятелю!
цитирайmonna написа:
Успешна седмица!
26.
romanov -
mariani, понякога и там се случват хубави работи, но понякога... Благодаря ти и днес;)
15.11.2010 10:40
15.11.2010 10:40
mariani написа:
1 път ;)
Хубаво е на крайбрежната...
Поздрави, romanov
Хубаво е на крайбрежната...
Поздрави, romanov
karambol5 написа:
Късмет и от мен :)
djgator написа:
Имаш моята скромна подкрепа, талантливи приятелю!
29.
hristo27 -
Хубав разказ
15.11.2010 10:51
15.11.2010 10:51
Успех и от мен!
цитирайhristo27 написа:
Успех и от мен!
не трябва да убиваш хубавите девойки, другия път пребий декана или някой друг, верно е че трябва да има поне един убит ама защо девойката. Това е критика.
цитирайphoenix2000 написа:
не трябва да убиваш хубавите девойки, другия път пребий декана или някой друг, верно е че трябва да има поне един убит ама защо девойката. Това е критика.
не виждам нужда доброто момиче да умре. Ами ако той беше я успокоил, ако беше любов от пръв поглед , онази, коята цял живот сме чакали. Тогава щеше да е прекалено блудкаво, нали, защото ще е с хубав край. Сега разказът е по-силен, по-разтърсващ, но най-доброто момиче на света си е отишло, защото не е намерило място в този свят. Натъжих се и продължавам да вярвам, че доброто не умира, то намира път. Хубава седмица и успех на конкурса!
цитирайОтново хубав разказ ! И моята подкрепа имаш....изцяло!
Успех и много късмет!:)))
цитирайУспех и много късмет!:)))
makont написа:
не виждам нужда доброто момиче да умре. Ами ако той беше я успокоил, ако беше любов от пръв поглед , онази, коята цял живот сме чакали. Тогава щеше да е прекалено блудкаво, нали, защото ще е с хубав край. Сега разказът е по-силен, по-разтърсващ, но най-доброто момиче на света си е отишло, защото не е намерило място в този свят. Натъжих се и продължавам да вярвам, че доброто не умира, то намира път. Хубава седмица и успех на конкурса!
ivankalilova написа:
Отново хубав разказ ! И моята подкрепа имаш....изцяло!
Успех и много късмет!:)))
Успех и много късмет!:)))
но и аз смятам, че има място и за такива жени. Кой ще дава пример на другите?! Сам си написал, че това привлича и мъжете! От тази ситуация има толкова много възможни позитивни изходи! Най-лесният начин е да избягаш от живота - и най-безмисления! А иначе си прав - бохем като Асен може да привлече само жени като Севда :) Магда не би му обърнала внимание :)
цитирайharvi написа:
но и аз смятам, че има място и за такива жени. Кой ще дава пример на другите?! Сам си написал, че това привлича и мъжете! От тази ситуация има толкова много възможни позитивни изходи! Най-лесният начин е да избягаш от живота - и най-безмисления! А иначе си прав - бохем като Асен може да привлече само жени като Севда :) Магда не би му обърнала внимание :)
И дай Боже повече! Именно затова е написан така разказа - за да провокира размисъл, а не просто като развлекателна история.
Защото в послените години съвсем забравихме ценности, с които до скоро българката се гордееше...
Вярната често има доста висока цена ...
Поздрави! И успех! :)
цитирайПоздрави! И успех! :)
40.
анонимен -
ХУбав разказ
15.11.2010 11:46
15.11.2010 11:46
Поздрави и успех
цитирайzebb написа:
Вярната често има доста висока цена ...
Поздрави! И успех! :)
Поздрави! И успех! :)
анонимен написа:
Поздрави и успех
един разказ е хубав, когато накара читателя да се замисли, а този разказ определено провокира размисъл.
Да, в днешния свят на девалвирали ценности, достойнството като че ли не се цени.Но знаеш ли какво си мисля, че една достойна жена, като героинята ти, продължава напред,защото вярва,че това е правилната посока-всъщност това е и нейтага посока, петата. Не се предава(самоубийството е вид предаване, отстъпване от принципите), а прави всичко възможно да докаже сабе си.
цитирайДа, в днешния свят на девалвирали ценности, достойнството като че ли не се цени.Но знаеш ли какво си мисля, че една достойна жена, като героинята ти, продължава напред,защото вярва,че това е правилната посока-всъщност това е и нейтага посока, петата. Не се предава(самоубийството е вид предаване, отстъпване от принципите), а прави всичко възможно да докаже сабе си.
benra написа:
един разказ е хубав, когато накара читателя да се замисли, а този разказ определено провокира размисъл.
Да, в днешния свят на девалвирали ценности, достойнството като че ли не се цени.Но знаеш ли какво си мисля, че една достойна жена, като героинята ти, продължава напред,защото вярва,че това е правилната посока-всъщност това е и нейтага посока, петата. Не се предава(самоубийството е вид предаване, отстъпване от принципите), а прави всичко възможно да докаже сабе си.
Да, в днешния свят на девалвирали ценности, достойнството като че ли не се цени.Но знаеш ли какво си мисля, че една достойна жена, като героинята ти, продължава напред,защото вярва,че това е правилната посока-всъщност това е и нейтага посока, петата. Не се предава(самоубийството е вид предаване, отстъпване от принципите), а прави всичко възможно да докаже сабе си.
Тя търси посоката. Намира я там, където я водят възпитанието и възгледите й за живота. Разбирам те, и мен не ми се искаше така да звърши, но в случая - просто нямаше друг избор...
Това не значи, че друг ще направи същото, пази Боже! Може да намери и шеста посока...Моята героиня е дете на прехода - за нея обратен път няма заради горе споменатите причини. Може би си спомняш от някои писания на истински писатели как са постъпвали Българките! когато са били насилвани през турско. Или за да не бъдат насилвани. Лично аз знам такава история и съм й посветил разказ - автентична е.
За мен моята героиня е постъпила правилно, след като още в зората на живота си е видяла безпътицата в която се намира така наречената й Родина...
Дано правилно да си ме разбрала
Разказът е "Вълча песен"
разбирам те чудесно.Нямам предвид дали ми харесва или не краят, просто разсъждавам дали едно силно съвременно момиче би постъпило така..Защото тя безспорно е силна-за да опазиш достойнството си се иска сила.По турско е друго-тогава са били притискани,паралелът(прости ми)ми се струва неуместен...Българската жена днес има много избори, много
цитирай
46.
анонимен -
докато е жив, човек винаги има най малко два избора
15.11.2010 12:27
15.11.2010 12:27
benra написа:
разбирам те чудесно.Нямам предвид дали ми харесва или не краят, просто разсъждавам дали едно силно съвременно момиче би постъпило така..Защото тя безспорно е силна-за да опазиш достойнството си се иска сила.По турско е друго-тогава са били притискани,паралелът(прости ми)ми се струва неуместен...Българската жена днес има много избори, много
автора просто е лишил героинята си от втория избор...
да поясня-в никакъв случай не критикувам разказа, който е страхотен.Просто разсъждавам над ситуацията
цитирай
48.
romanov -
Да, има:) И това е нейният, не бих искал да питам - как точно си ги предтсавяш ти:)
15.11.2010 12:32
15.11.2010 12:32
benra написа:
разбирам те чудесно.Нямам предвид дали ми харесва или не краят, просто разсъждавам дали едно силно съвременно момиче би постъпило така..Защото тя безспорно е силна-за да опазиш достойнството си се иска сила.По турско е друго-тогава са били притискани,паралелът(прости ми)ми се струва неуместен...Българската жена днес има много избори, много
А и никъде не се намеква дори, че тя е силна...Всички ли са силни на тоя свят? Място за слабите - моля - 50 метровата урва...
Нейният избор!
Паралел между Бг жена от ония времена и днес дори не може и да има, паралел между достойнствата се опитах да покажа - за едната чест става дума. Какво се очаква от дете, възпитано пуритански, израснало на село, сблъскало се с пошлоста на големия град? Да бъде StrongWoman като Жана Д'Арк?
Виж, може да умре без да парадира, че е красиво - да. Отива си неразбрана, на но и светът не я е разбрал, той даже не е разбрал, че я има. На декана му е все тая, на света му е все тая...
Огледай се, колко силни хора има наоколо?
:)
анонимен написа:
автора просто е лишил героинята си от втория избор...
benra написа:
разбирам те чудесно.Нямам предвид дали ми харесва или не краят, просто разсъждавам дали едно силно съвременно момиче би постъпило така..Защото тя безспорно е силна-за да опазиш достойнството си се иска сила.По турско е друго-тогава са били притискани,паралелът(прости ми)ми се струва неуместен...Българската жена днес има много избори, много
автора просто е лишил героинята си от втория избор...
benra написа:
да поясня-в никакъв случай не критикувам разказа, който е страхотен.Просто разсъждавам над ситуацията
Има я! И понякога води към спасението. Както и да го наричаме!
Поздравления за разказа, вълнува, дълбоко!
Успех!
цитирайПоздравления за разказа, вълнува, дълбоко!
Успех!
52.
анонимен -
хубав разказ
15.11.2010 12:38
15.11.2010 12:38
хубав разказ
цитирай
53.
romanov -
Да! Ето това приемам - "спасението, както и да го наричаме!" Благодаря!
15.11.2010 12:41
15.11.2010 12:41
megg написа:
Има я! И понякога води към спасението. Както и да го наричаме!
Поздравления за разказа, вълнува, дълбоко!
Успех!
Поздравления за разказа, вълнува, дълбоко!
Успех!
54.
masterpiece08 -
Здравей, Романов!
15.11.2010 12:42
15.11.2010 12:42
Радвам ти се на таланта и от сърце ти желая успех в конкурса, а и не само:)
Не мога да гласувам, но искрено те подкрепям в това ти начинание и вярвам, че с добрата мисъл и на други като мен, ще получиш нужния брой гласове! Имаш голям потенциал, човече, бъди здрав и пиши!:)
Поздрави!
цитирайНе мога да гласувам, но искрено те подкрепям в това ти начинание и вярвам, че с добрата мисъл и на други като мен, ще получиш нужния брой гласове! Имаш голям потенциал, човече, бъди здрав и пиши!:)
Поздрави!
анонимен написа:
хубав разказ
защото
разбира абсурдността на переспективата и й се опълчва, защото не се поколебава да запази достойнството си, защото осъзнава красотата си и въпреки това не желае да я използва като разменна монета.
Според мен това е моментен импулс, нещо като крясък, вик...ако Стан беше тръгнал с нея щеше да съумее да я спре
цитирайразбира абсурдността на переспективата и й се опълчва, защото не се поколебава да запази достойнството си, защото осъзнава красотата си и въпреки това не желае да я използва като разменна монета.
Според мен това е моментен импулс, нещо като крясък, вик...ако Стан беше тръгнал с нея щеше да съумее да я спре
masterpiece08 написа:
Радвам ти се на таланта и от сърце ти желая успех в конкурса, а и не само:)
Не мога да гласувам, но искрено те подкрепям в това ти начинание и вярвам, че с добрата мисъл и на други като мен, ще получиш нужния брой гласове! Имаш голям потенциал, човече, бъди здрав и пиши!:)
Поздрави!
Не мога да гласувам, но искрено те подкрепям в това ти начинание и вярвам, че с добрата мисъл и на други като мен, ще получиш нужния брой гласове! Имаш голям потенциал, човече, бъди здрав и пиши!:)
Поздрави!
Разказите ти тъжни или весели са винаги прекрасно написани!
цитирайbenra написа:
защото
разбира абсурдността на переспективата и й се опълчва, защото не се поколебава да запази достойнството си, защото осъзнава красотата си и въпреки това не желае да я използва като разменна монета.
Според мен това е моментен импулс, нещо като крясък, вик...ако Стан беше тръгнал с нея щеше да съумее да я спре
разбира абсурдността на переспективата и й се опълчва, защото не се поколебава да запази достойнството си, защото осъзнава красотата си и въпреки това не желае да я използва като разменна монета.
Според мен това е моментен импулс, нещо като крясък, вик...ако Стан беше тръгнал с нея щеше да съумее да я спре
Бени, такива са ми персонажите - не очаквай (вярвам вече си разбрала) супер герои в разказите ми...
Най-обикновени хора... дефектни, страхливи, понякога подлички, често мръсници, алчни, бедняци и недоволни от всичко...ще речеш измета на обществото...
И пак казвам - да се огледаме около нас...
А че има красота в живота - има! Има и любов - има! Романтика, възвишени чувства, свещи и джакузи -, има! Нека да има!
Има и кой да пише красиви приказки за хубавото:)
Но не в тоя блог:)
scarlety написа:
Разказите ти тъжни или весели са винаги прекрасно написани!
Надявах се да намери петата посока. При толкова безнадеждност, надеждата има има само този път...
Поздрав:))
цитирайПоздрав:))
monaliza121 написа:
Надявах се да намери петата посока. При толкова безнадеждност, надеждата има има само този път...
Поздрав:))
Поздрав:))
Хубав разказ, Романов! Очаквах този тъжен край. Но обикновено, жени, които имат ценности, достойнство, имат куража да се борят за да оцелеят в живота.
Самоубиството е присъщо на хора, които имат слаба психика.
А силните Жени имат избор, за да почнат отначало!Те не се предават.
С уважение и хубав ден!
цитирайСамоубиството е присъщо на хора, които имат слаба психика.
А силните Жени имат избор, за да почнат отначало!Те не се предават.
С уважение и хубав ден!
miaa написа:
Хубав разказ, Романов! Очаквах този тъжен край. Но обикновено, жени, които имат ценности, достойнство, имат куража да се борят за да оцелеят в живота.
Самоубиството е присъщо на хора, които имат слаба психика.
А силните Жени имат избор, за да почнат отначало!Те не се предават.
С уважение и хубав ден!
Самоубиството е присъщо на хора, които имат слаба психика.
А силните Жени имат избор, за да почнат отначало!Те не се предават.
С уважение и хубав ден!
Чудесен разказ.Вярвам на персонажа.Не всички хора са дотолкова "закоравели" и обръгнали. ,че да не им пука от очевидно грозни неща в живота.
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
ИМА пета посока! И шеста, и седма...
Дааа, слабият Стан....Понякога мъжете трябва да схващат по-бързо :)
"Но човек никога не може да е сигурен с жените."
Вариант А: "На десетото стъпало го запита хубава ли е горе кръчмата. Смутен й отвърна, че горе няма кръчма. Тогава защо ще се катерим чак там?"
Вариант Б: "Аз ще се поразходя още малко - кимна към крепостта. – Искам да пусна балона отгоре."
Какво още му трябва, за да е сигурен?! :)))
Поздрави и успех в конкурса!
цитирайДааа, слабият Стан....Понякога мъжете трябва да схващат по-бързо :)
"Но човек никога не може да е сигурен с жените."
Вариант А: "На десетото стъпало го запита хубава ли е горе кръчмата. Смутен й отвърна, че горе няма кръчма. Тогава защо ще се катерим чак там?"
Вариант Б: "Аз ще се поразходя още малко - кимна към крепостта. – Искам да пусна балона отгоре."
Какво още му трябва, за да е сигурен?! :)))
Поздрави и успех в конкурса!
mariposatracionera написа:
Чудесен разказ.Вярвам на персонажа.Не всички хора са дотолкова "закоравели" и обръгнали. ,че да не им пука от очевидно грозни неща в живота.
Благодаря ти!
Благодаря ти!
Поздравеления за хубавия разказ. Всеки един персонаж сякаш символизира определена група в обществото и типичния и нчаин на мислене, който води и до определен нчаин на живот и съдба. Мисленето се формира от средата и от възпитанието, а после то формира нчаина на живот, който влияе на ставащото. Неизбежно е!
цитирай
69.
romanov -
strannica:) Оказва се, че всичко си го пишело:)) Това ако не е провокация:)
15.11.2010 16:16
15.11.2010 16:16
strannica написа:
ИМА пета посока! И шеста, и седма...
Дааа, слабият Стан....Понякога мъжете трябва да схващат по-бързо :)
"Но човек никога не може да е сигурен с жените."
Вариант А: "На десетото стъпало го запита хубава ли е горе кръчмата. Смутен й отвърна, че горе няма кръчма. Тогава защо ще се катерим чак там?"
Вариант Б: "Аз ще се поразходя още малко - кимна към крепостта. – Искам да пусна балона отгоре."
Какво още му трябва, за да е сигурен?! :)))
Поздрави и успех в конкурса!
Дааа, слабият Стан....Понякога мъжете трябва да схващат по-бързо :)
"Но човек никога не може да е сигурен с жените."
Вариант А: "На десетото стъпало го запита хубава ли е горе кръчмата. Смутен й отвърна, че горе няма кръчма. Тогава защо ще се катерим чак там?"
Вариант Б: "Аз ще се поразходя още малко - кимна към крепостта. – Искам да пусна балона отгоре."
Какво още му трябва, за да е сигурен?! :)))
Поздрави и успех в конкурса!
Да имаме готови отговорите и да не можем да направим правилния избор...:)
Стига някой да уточни кое е правилно.
Благодаря и поздрав!
dqd2 написа:
Поздравеления за хубавия разказ. Всеки един персонаж сякаш символизира определена група в обществото и типичния и нчаин на мислене, който води и до определен нчаин на живот и съдба. Мисленето се формира от средата и от възпитанието, а после то формира нчаина на живот, който влияе на ставащото. Неизбежно е!
Тя просто е полетяла след балона. Кой си купува в днешно време балони, които да пуска просто така, за да полетят?...
цитирайВъпреки тъжния край на разказа ти.
Времената за някои неща си остават винаги същите.
Петата посока вероятно е на личния избор. В този смисъл тя винаги е важна, защото определя нравствения облик на човека.
Знаков ход за силата и слабостта.
Благодаря за хубавия разказ!
Успех ти желая!
Сърдечен поздрав!:)
цитирайВремената за някои неща си остават винаги същите.
Петата посока вероятно е на личния избор. В този смисъл тя винаги е важна, защото определя нравствения облик на човека.
Знаков ход за силата и слабостта.
Благодаря за хубавия разказ!
Успех ти желая!
Сърдечен поздрав!:)
Толкова сме свикнали със захаросаните хепиендове, че забравяме, че животът е пълен с тъга.
Пожелавам ти успех в търсенето. Опитах се да гласувам за теб на линка дето си дал, но не съм сигурна, че е успешно защото май трябва регистрация, а аз не обичам да се регистрирам :) Така, че ако приемаш морална подкрепа ... ;)
цитирайПожелавам ти успех в търсенето. Опитах се да гласувам за теб на линка дето си дал, но не съм сигурна, че е успешно защото май трябва регистрация, а аз не обичам да се регистрирам :) Така, че ако приемаш морална подкрепа ... ;)
Успех и от мен!
А разказа - хареса ми, защото реално показва една съвсем реална ситуация.
цитирайА разказа - хареса ми, защото реално показва една съвсем реална ситуация.
Много наситена стилистика и силни послания има в творбите ти Румене !
Успех !
цитирайУспех !
elinora написа:
Тя просто е полетяла след балона. Кой си купува в днешно време балони, които да пуска просто така, за да полетят?...
inel379 написа:
Въпреки тъжния край на разказа ти.
Времената за някои неща си остават винаги същите.
Петата посока вероятно е на личния избор. В този смисъл тя винаги е важна, защото определя нравствения облик на човека.
Знаков ход за силата и слабостта.
Благодаря за хубавия разказ!
Успех ти желая!
Сърдечен поздрав!:)
Времената за някои неща си остават винаги същите.
Петата посока вероятно е на личния избор. В този смисъл тя винаги е важна, защото определя нравствения облик на човека.
Знаков ход за силата и слабостта.
Благодаря за хубавия разказ!
Успех ти желая!
Сърдечен поздрав!:)
elensia написа:
Толкова сме свикнали със захаросаните хепиендове, че забравяме, че животът е пълен с тъга.
Пожелавам ти успех в търсенето. Опитах се да гласувам за теб на линка дето си дал, но не съм сигурна, че е успешно защото май трябва регистрация, а аз не обичам да се регистрирам :) Така, че ако приемаш морална подкрепа ... ;)
Пожелавам ти успех в търсенето. Опитах се да гласувам за теб на линка дето си дал, но не съм сигурна, че е успешно защото май трябва регистрация, а аз не обичам да се регистрирам :) Така, че ако приемаш морална подкрепа ... ;)
mikino написа:
Успех и от мен!
А разказа - хареса ми, защото реално показва една съвсем реална ситуация.
А разказа - хареса ми, защото реално показва една съвсем реална ситуация.
sevdabg написа:
Много наситена стилистика и силни послания има в творбите ти Румене !
Успех !
Успех !
Разказът ти е много трогателен, Романов! Колко тъжно, че не е успяла да намери друга посока младата дама, а е спряла да търси изхода от проблема си...
Поздрави и от мен!
Пожелавам ти и успех в конкурса! Ти го заслужаваш!
цитирайПоздрави и от мен!
Пожелавам ти и успех в конкурса! Ти го заслужаваш!
ckarlet написа:
Разказът ти е много трогателен, Романов! Колко тъжно, че не е успяла да намери друга посока младата дама, а е спряла да търси изхода от проблема си...
Поздрави и от мен!
Пожелавам ти и успех в конкурса! Ти го заслужаваш!
Поздрави и от мен!
Пожелавам ти и успех в конкурса! Ти го заслужаваш!
Настръхнах, докато го четох! Накара ме да се опълча и да се развихря като един Дон Кихот. Всъщност идеята е съвсем различна, но човек не може да диктува на съзнанието си как да възприема даден образ. Съгласна съм, че само наистина способен писател е в състояние да накара четящия да изпита определени чувства, докато чете! За съжаление няма как да гласувам два пъти! Успех в конкурса, заслужаваш много повече! :))))
цитирайauthor4fun написа:
Настръхнах, докато го четох! Накара ме да се опълча и да се развихря като един Дон Кихот. Всъщност идеята е съвсем различна, но човек не може да диктува на съзнанието си как да възприема даден образ. Съгласна съм, че само наистина способен писател е в състояние да накара четящия да изпита определени чувства, докато чете! За съжаление няма как да гласувам два пъти! Успех в конкурса, заслужаваш много повече! :))))
На колко години си Романов?...
цитирайПетата посока е нещо субективно и различно за всеки. Примерно, за Магда, това е смъртта, за главния герой - пътят надолу, накъдето и се запътва в края. Смисълът е, че няма "универсална", еднаква за всички хора "пета посока", за всеки е различна. Може би тя е символ на човешкият път в живота, предначертан не от съдбата, а от предоставният ни от нея избор. Магда има избор - да живее като Севда, да умре, или да блъска на село цял живот. Съдбата съществува дотолкова, доколкото ограничава до определен брой възможностите за избор, които са един вид "рамка" на свободната воля.
Балонът символизира един нереален свят на мечти, надежди, стремежи, вярвания, че доброто ще надделее. Но не би... Така както балонът остава да виси сам в нищото, видян само от един човек, така добрите неща, надежди, мечти на отишлият си човек остават в съзнанието на неговите близки. Но, все пак, мисля, че има нотка на оптимизъм - все пак балонът не се пъка, значи добрината все пак, колкото и малка вероятност да има, може би ще пребъде?
цитирайБалонът символизира един нереален свят на мечти, надежди, стремежи, вярвания, че доброто ще надделее. Но не би... Така както балонът остава да виси сам в нищото, видян само от един човек, така добрите неща, надежди, мечти на отишлият си човек остават в съзнанието на неговите близки. Но, все пак, мисля, че има нотка на оптимизъм - все пак балонът не се пъка, значи добрината все пак, колкото и малка вероятност да има, може би ще пребъде?
Поне аз така го разбирам, но дали е така, само авторът може да каже :) Хайде, много успехи желая, и чакам с нетърпение следващия разказ :)))
цитирайdqd2 написа:
Петата посока е нещо субективно и различно за всеки. Примерно, за Магда, това е смъртта, за главния герой - пътят надолу, накъдето и се запътва в края. Смисълът е, че няма "универсална", еднаква за всички хора "пета посока", за всеки е различна. Може би тя е символ на човешкият път в живота, предначертан не от съдбата, а от предоставният ни от нея избор. Магда има избор - да живее като Севда, да умре, или да блъска на село цял живот. Съдбата съществува дотолкова, доколкото ограничава до определен брой възможностите за избор, които са един вид "рамка" на свободната воля.
Балонът символизира един нереален свят на мечти, надежди, стремежи, вярвания, че доброто ще надделее. Но не би... Така както балонът остава да виси сам в нищото, видян само от един човек, така добрите неща, надежди, мечти на отишлият си човек остават в съзнанието на неговите близки. Но, все пак, мисля, че има нотка на оптимизъм - все пак балонът не се пъка, значи добрината все пак, колкото и малка вероятност да има, може би ще пребъде?
Балонът символизира един нереален свят на мечти, надежди, стремежи, вярвания, че доброто ще надделее. Но не би... Така както балонът остава да виси сам в нищото, видян само от един човек, така добрите неща, надежди, мечти на отишлият си човек остават в съзнанието на неговите близки. Но, все пак, мисля, че има нотка на оптимизъм - все пак балонът не се пъка, значи добрината все пак, колкото и малка вероятност да има, може би ще пребъде?
Забележителен анализ! Убеждавам се, че всеки нов прочит и коментар са като Петата посока - индивидуални за отделния читател. И това ми харесва! Благодаря Ви!
Поздрав!
Все пак - посока!!!
Изключително интересен разказ!!!
"И неочаквано и за себе си, той тръгна. Беше решен да я настигне. И беше сигурен този път, че има за какво. Това далеч не бе същото, за което бе последвал Севда. Беше нещо повече. Нещо много повече. Неясно, неразгадаемо и загадъчно все още, но много осезаемо. И толкова желано. Нещо, което би дало смисъл на усилията за възпитание на един непознат баща"
цитирайИзключително интересен разказ!!!
"И неочаквано и за себе си, той тръгна. Беше решен да я настигне. И беше сигурен този път, че има за какво. Това далеч не бе същото, за което бе последвал Севда. Беше нещо повече. Нещо много повече. Неясно, неразгадаемо и загадъчно все още, но много осезаемо. И толкова желано. Нещо, което би дало смисъл на усилията за възпитание на един непознат баща"
vedrina написа:
Все пак - посока!!!
Изключително интересен разказ!!!
"И неочаквано и за себе си, той тръгна. Беше решен да я настигне. И беше сигурен този път, че има за какво. Това далеч не бе същото, за което бе последвал Севда. Беше нещо повече. Нещо много повече. Неясно, неразгадаемо и загадъчно все още, но много осезаемо. И толкова желано. Нещо, което би дало смисъл на усилията за възпитание на един непознат баща"
Изключително интересен разказ!!!
"И неочаквано и за себе си, той тръгна. Беше решен да я настигне. И беше сигурен този път, че има за какво. Това далеч не бе същото, за което бе последвал Севда. Беше нещо повече. Нещо много повече. Неясно, неразгадаемо и загадъчно все още, но много осезаемо. И толкова желано. Нещо, което би дало смисъл на усилията за възпитание на един непознат баща"
момичетата от повечето български села са много по-добре ориентирани/по лични наблюдения/
не мисля, че усмивката е била последното й сбогуване, по-скоро си мисля, че очите си е оставила широко отворени и ...поне едното е било пълно с небе!
при първи прочит направих грешка - зачетох малко коментари, които ми повлияха на мисълта:))) казах си/естествено съвсем неуместно/, че е хубаво успехът, който пожелават всички на автора да бъде реципрочен на страданията на момичето:)))/само нека успехът не е виртуален, както нейните страдания:)
Асен е просто .....един Съвременник!:))))
последната "хватка"е убийствена : "Нещо, което би дало смисъл на усилията за възпитание на един непознат баща."
Поздрави, Румен Романов.
цитирайне мисля, че усмивката е била последното й сбогуване, по-скоро си мисля, че очите си е оставила широко отворени и ...поне едното е било пълно с небе!
при първи прочит направих грешка - зачетох малко коментари, които ми повлияха на мисълта:))) казах си/естествено съвсем неуместно/, че е хубаво успехът, който пожелават всички на автора да бъде реципрочен на страданията на момичето:)))/само нека успехът не е виртуален, както нейните страдания:)
Асен е просто .....един Съвременник!:))))
последната "хватка"е убийствена : "Нещо, което би дало смисъл на усилията за възпитание на един непознат баща."
Поздрави, Румен Романов.
kundalini написа:
момичетата от повечето български села са много по-добре ориентирани/по лични наблюдения/
не мисля, че усмивката е била последното й сбогуване, по-скоро си мисля, че очите си е оставила широко отворени и ...поне едното е било пълно с небе!
при първи прочит направих грешка - зачетох малко коментари, които ми повлияха на мисълта:))) казах си/естествено съвсем неуместно/, че е хубаво успехът, който пожелават всички на автора да бъде реципрочен на страданията на момичето:)))/само нека успехът не е виртуален, както нейните страдания:)
Асен е просто .....един Съвременник!:))))
последната "хватка"е убийствена : "Нещо, което би дало смисъл на усилията за възпитание на един непознат баща."
Поздрави, Румен Романов.
Относно синьото в очите й - след " И сигурно се усмихваше"...дали трябваше и това да напиша?:) Ти си го дописала чудесно - друг би видял сиво в очите й, защото едва ли небето ще се радва на нелепата й смърт..., трети би...
Хора! Оставил съм място и за вас:) Дописвайте смело!
Поздрав!
не мисля, че усмивката е била последното й сбогуване, по-скоро си мисля, че очите си е оставила широко отворени и ...поне едното е било пълно с небе!
при първи прочит направих грешка - зачетох малко коментари, които ми повлияха на мисълта:))) казах си/естествено съвсем неуместно/, че е хубаво успехът, който пожелават всички на автора да бъде реципрочен на страданията на момичето:)))/само нека успехът не е виртуален, както нейните страдания:)
Асен е просто .....един Съвременник!:))))
последната "хватка"е убийствена : "Нещо, което би дало смисъл на усилията за възпитание на един непознат баща."
Поздрави, Румен Романов.
Относно синьото в очите й - след " И сигурно се усмихваше"...дали трябваше и това да напиша?:) Ти си го дописала чудесно - друг би видял сиво в очите й, защото едва ли небето ще се радва на нелепата й смърт..., трети би...
Хора! Оставил съм място и за вас:) Дописвайте смело!
Поздрав!
неочакван край... Както ти го можеш!
Тежък край е избрало това момиче... Жалко, че не е видяла надежда...
цитирайТежък край е избрало това момиче... Жалко, че не е видяла надежда...
Здраве и обич да имаш достатъчно през годината,
за да търсиш посоки и да намираш пъртината!
А ние с удоволствие ще те четем!
Наздраве!:)))
цитирайза да търсиш посоки и да намираш пъртината!
А ние с удоволствие ще те четем!
Наздраве!:)))
Пожелания за голяма порция здраве гарнирана с много обич!
:)
цитирай:)
Къде се изгуби Романов? В петата посока ли отлетя?
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. http://blagab.blogspot.com/проза, поезия, изкуство
2. http://liternet.bg/
3. http://www.slovo.bg/
4. http://litclub.bg/
5. СтърШелЪ
6. Балкани
7. Фантастика
8. kulturni-novini
9. Кино
10. От всичко
11. Народна библиотека
12. друго
13. Театър
14. Моят блог с НЕПУБЛИКУВАНИ РАЗКАЗИ
15. http://literaturensviat.com/
16. http://xenos-bushcraft.com/blog/
2. http://liternet.bg/
3. http://www.slovo.bg/
4. http://litclub.bg/
5. СтърШелЪ
6. Балкани
7. Фантастика
8. kulturni-novini
9. Кино
10. От всичко
11. Народна библиотека
12. друго
13. Театър
14. Моят блог с НЕПУБЛИКУВАНИ РАЗКАЗИ
15. http://literaturensviat.com/
16. http://xenos-bushcraft.com/blog/