Постинг
10.11.2010 07:20 -
Извади си пръста от носа
Автор: romanov
Категория: Изкуство
Прочетен: 23533 Коментари: 121 Гласове:
Последна промяна: 13.11.2010 11:01
Прочетен: 23533 Коментари: 121 Гласове:
137
Последна промяна: 13.11.2010 11:01
Здравейте приятели!
Представям ви проекта с който участвам в конкурса " Търся издател"
Извади си пръста от носа Нужно ли е някой да поеме вина за нещата, които ни се случват, или си имаме готов виновник - съдбата? Съществува ли тя, или сме просто част от Великия хаос на вселената? Нужно ли е сами да поемем отговорност за случващото се? Трябва ли да говорим за грешките си? Защо често добрите страдат от среща с лошите? И кого можем да виним за това? И защо ни се иска да го направим, особено когато губим почва под нозете си? Докога хората ще живеят в противникови лагери, забравяйки, че имат обща цел - борбата с глада, болестите, смъртта. Каква е тази апатия, в която сме изпаднали? Заради умствения мързел не искаме да слушаме за Афганистан или Ирак. Казваме "Малко ли са моите проблеми, за да мисля и за другите". Може би с развитието на технологиите забравихме да мислим. Означава ли това, че прогресът ще ни върне при маймуните? С разказите в сборника „Извади си пръста от носа” не се нагърбвам да посоча най-слабото място на човечеството или да дам точната рецепта за добруване. Това са не толкова истории, колкото въпроси. Към мен самия, към вас. Героите в тях са и добри, и лоши, и тъжни, и весели, виновни и невинни. Такива, каквито са в живота. Смея се и тъгувам с тях, боли ме от загубите им, срам ме е от подлите им постъпки. Стремя се да не ги осъждам или порицавам, оставям това право на читателя. Понякога просто замълчавам. Читателят сам запълва празнотата, тишината на недоизказаното, с умението да чете и ненаписаното. За което Му благодаря. Благодаря и за търпението до следващия абзац. И макар че очаква не само развитието на историите, а и отговори на въпросите, длъжен съм да кажа - понякога няма такива. Нещата просто се случват. За да ни замислят. Да извадим пръста си от носа! Да се събудим. Животът не е математическо уравнение или химична формула, живеем го веднъж и няма да ни стигне време да поправяме грешките след себе си и да не ги допускаме за следващия. Тоя живот, единственият, в който залитаме, падаме, ставаме и пак продължаваме. Същият, в който дори над Северния пояс слънцето ярко грее, когато сме в настроение, и птици пеят в най-мразовитата утрин. Той е същият, заради който ставаме от сън, бръснем се, закусваме и... се впускаме зад Голямата му врата. Той е, който ни грабва още от входа, блъска ни по метра и тролеи, влачи ни по пътища, гари и пристанища, по градове и села. „За него, животa, направил бих всичко”, е казал един велик поет. Аз единствено се опитвам да пиша за това как го виждам, как виждам себе си и вас в него, без да определям мястото, което заемаме. За хубавото и лошото, красивото и грозното. Пиша за всичко и заради всички, които не го правят. И заради всички, които не успяха да станат след поредното падане. За да не забравяме краткото си пребиваване тук, за да се стремим да бъдем човеци, за да се обичаме. Извадете си пръста от носа! Събудете се! Нека хората, които чувстват своята страна, съдба и история като собствени станем повече! Румен Романов Големите малки неща Съпругата му си взе почивен ден. В късния следобед го посрещна на вратата, целуна го с нежността, останала щ непокътната през трийсетте години брак, погали го по бузата: - Милото ми, побеляло момче! Хайде, влизай! - Катя… - усмихна щ се той. – Аз побелявам, а ти хубавееш. - Ох, много съм хубава – сведе както някога очи и поруменя. Помогна му да свали якето и пристъпи към хола. С театрален жест го покани. Той ахна: - Боже… - Харесва ли ти? - О, Боже! – повтори мъжът щ. Масата бе приготвена за тържествена вечеря за трима. Върху бяла покривка бяха наредени подложни чинии, от двете им страни приборите за хранене, чашите за аперитив, за вино и безалкохолно. Пъстри салфетки, сгънати във формата на пеперуди в полет, декоративни свещници от ковано желязо и висока ваза с цветя допълваха интериора. - Харесва ли ти? – отново запита Катя. - О! – само успя да отвърне той. Седна на дивана, встрани от масата, и прекара пръсти през челото си. Катя избърбори нещо, изтича припряно до кухнята, върна се, оправи невидими гънки по покривката. - След малко печеното ще е готово. Остана само да овкуся салатата, но като дойде Дими, за да не повехне… Купих тоник за виното и от любимата ти кайсиева… За предястие направих задушени зеленчуци с гъби и ориз, нали помниш Дими колко ги обича. Боднах отгоре резенчета лимон и ситно нарязан магданоз, стана приказка… Ох, дано не съм забравила нещо…И биричка съм взела. То не е много за бира, хладничко е, но… Застана в средата на стаята след поредната обиколка, отметна с ръка кичура коса, който се бе свлякъл над очите щ, но той пак се върна, духна го с издадена долна устна, поглеждайки го под вежди. В тоя момент толкова му заприлича на онова момиче, работещо на пасажерския кораб по Дунав. През онова жарко лято, преди трийсет години, се запознаха. Той си пийваше на открития бар, а тя приготвяше коктейлите. Ветрецът непрекъснато навираше в очите щ немирния кичур, тя разклащаше шейкъра и отвръщаше на закачката му точно така – духваше с издадена долна устна, гледайки го под вежди. Играта им можеше да продължи цял ден. Нито вятърът, нито тя се измаряха. Това сякаш ги забавляваше. И се надсмиваха един друг – тя с весел звънлив смях, той с хихикане и свирукане, повдигайки хартийките от палубата и роклите на екскурзиантките. В един от тези моменти успя да улови погледа щ. Тя поруменя, сведе очи и се паникьоса, а кичурът се навря в очите щ и - сякаш залепна. - Ти защо седна там, като изгонен? – запита го. – Я ела на масата. Твой празник е все пак. Телефонът иззвъня. - Сигурно е Дими – радостно припна към апарата. – Ало… Поръчката?... За кое, извинете?... Ох, тортата! Боже… - погледна го и притисна слушалката до гърдите си. – Трябваше да взема тортата в пет, а съвсем изключих… - Каква торта? – не успя да седне, спря се. - Тортата, тортата!... Оле, че съм завеяна. – Вдигна трубката до ухото си. - Ало, господине?... Много съжалявам, до колко часа има човек там?... А разнос по домовете правите ли?... Правите? Идеално! Чудесно! Да, ще ви издиктувам адреса. Докато Катя говореше, мъжът щ се върна на дивана. Извади очила и разтвори вестника. Зачете заглавията, а редовете, като начупени съчки се разпиляха пред очите му. Думите минаваха през съзнанието му без да оставят следа. „Ново увеличение на тока…” Имаше празник, а не му бе светло. С годините все по-рядко намираше поводи за радост и това започваше да го тревожи. Може би наистина остарява? „Взрив в МОЛ отне живота на десет човека”… А може би така бе редно? Някога баща му казваше: ”Всяко нещо с времето си” Нима радостите му останаха назад, в миналото, когато се радваше на светлинките около коледната трапеза, на шарената хартия, с която бяха увити дребните играчки?... „Групировки вилнеят в курортен център, властта нехае”… Така и не разбра кога точно е това време - не е дошло или вече е отминало?… „Нови данъци от догодина, хазната празна”… Със сигурност, когато срещна Катя на оня кораб по Дунав. Когато пое Дими в родилния дом. Когато видя как направи първата си стъпка… И само това ли е? Само толкова ли ще са радостите му за тия петдесет години? - Готово! Боже, съвсем бях забравила… Ама ще я донесат. Срещу десет лева… Е, хайде де, десет като десет, какво толкова? Нали не са петдесет. Намигна му закачливо. Не я видя. Чуваше гласа щ вече откъм кухнята. После съвсем близо до него, почти до ухото му, после откъм терасата. - Това лимонче, Ради, виж го! Маминото! Как устоя на студовете, как оцеля! Преместих го в стаята на Дими, там е по-светло и топло… Ради, да ти сипя една ракийка, или ще изчакаме дъщерята… Тя не закъсня ли?... Как лети времето. Днес а това, а онова и хврък!... Ради, чуваш ли ме? Ради слушаше как вън котки изнасят концерт. Какво нещо са животните. Не се влияят ни от новини, ни от криза, ни от безработица. Просто си живеят живота и се множат. - Ради, вдигни телефона, че съм в банята – като че ли долетя гласът щ изпод вода. Може би малките радости вече не са на почит. Привилегировани са само големите. Като нов мерцедес например. Или къща в Бояна. А защо не и джакпотът с милионите? - Ради… Вдигни, моля те… Сигурно е детето! И все в тоя порядък… Коя от коя по-големи. - Ради, оглуша ли? Катя бе излязла мокра, наметнала хавлия. Косата щ се оцеждаше и попиваше в мъхестия плат. Вдигна припряно слушалката: - Ало?... Дими! Айде бе, мамо!... Откога те чакаме… Татко ти тъкмо… Какво!? - Радостната нетърпелива нотка изведнъж се прекърши, въодушевлението щ се срина и в миг ужас се промъкна в гласа щ. - Кога бе, мамо!? – Лицето щ се вкамени.- Къде?... На кое кръстовище?... Майчице… Оле, милото!… Оле, Боже!... Боже мили!... Ледена ръка прониза напрегнатото тяло на Ради и яки пръсти сграбчиха сърцето му. - … Къде, в коя болница?... И докторите…. Ледената ръка стисна и гърлото му. Краката му изтръпнаха. В главата му дерайлира влак с ужасен тътен. Ушите му писнаха, а пред погледа му червено-черните линии на килима се превърнаха в кръгове, които бясно се завъртяха. Поиска да стане, но диванът го бе стегнал в прегръдката си. До слуха му, някъде отдалеч, достигаха откъслечни думи от разговора. Затвори очи. Поиска това да е кошмар. Да сънува. Да не е истина. - Ради – усети пръстите на Катя върху бузата си. – Дими… - В коя болница е? – едва успя да запита. – Колко е пострадала? Изведнъж някаква сила го отскубна от хватката на дивана и го изстреля напред. Скочи. Отвори очи. Не чувстваше все още краката си, но опита крачка, втора. Ония линии на пода все така си се въртяха в кръг, а стомахът му се обръщаше. Запъти се неуверено към коридора. Залитна. Грабна си якето. В главата му ужасно пищеше свирката на дерайлиралият влак. Потърси обувките си. Не ги намери и както беше по чорапи се опита да отвори входната врата. Катя препречи пътя му и силно го разтърси. - Ради, къде!? Застана пред него. Хавлията се свлече, водата от косата се стичаше по голите щ рамене. - Къде отиваш? - В… В коя болница е? – изшептя с пресъхнали устни. - Не е в болница и не е пострадала тя. Успокой се. Ела, седни да ти обясня. Той не помръдваше. Катя вдигна хавлията и се уви. Хвана го и внимателно го поведе към дивана. - Ти пребледня… Ела, ела полегни. - Дими… Дими как е…Трябва да… - Успокой се! Дими е добре… На светофара до автогарата такси блъснало някакво коте. Почти го премазало… Счупени крака, спукан череп… Ужасно нещо… Шофьорът дори не спрял… И Дими, знаеш я каква е, го взела и занесла в клиника. Сега е там. Докторът не давал голяма надежда, а операцията била много скъпа. Предложил да го приспи… Но Дими настояла…Ще остане там, докато свърши операцията. Ще… позакъснее… А може би големите радости са в малките неприятности, мислеше си Ради. Усети как някаква странна топлина пропълзява и облива цялото му тяло. Почувства се уморен, толкова, че едва чуваше думите на жена си. Не разбираше смисъла им, но така хубаво звучеше гласът щ. Като ромона на онова поточе, където някога тримата гонеха пеперуди. Понякога по-забързан, понякога по-забавен, но гальовен и бълбукащ. И го унасяше този ромон, приспиваше го. И му се струваше, че това му стига, за да посрещне спокоен и щастлив рождения си ден. Тоя ромон и един спомен за звънливо детско гласче, което като искра пробягва по повърхността на водата, заиграва се със слънчевите зайчета и вдига пръски радост около себе си. Защото, колкото и да е труден понякога животът ни, трябва да умеем да бъдем радостни и без повод. Просто така, защото сме с любимите си хора. Румен Романов
Ако някой от вас желае да ме подкрепи, нека даде своя глас на:
http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=82030
Трябва да имате регистрация във Фейсбук, а ако нямате - прави се бързо - за 1 минутка:)
Благодаря:)
Представям ви проекта с който участвам в конкурса " Търся издател"
Извади си пръста от носа Нужно ли е някой да поеме вина за нещата, които ни се случват, или си имаме готов виновник - съдбата? Съществува ли тя, или сме просто част от Великия хаос на вселената? Нужно ли е сами да поемем отговорност за случващото се? Трябва ли да говорим за грешките си? Защо често добрите страдат от среща с лошите? И кого можем да виним за това? И защо ни се иска да го направим, особено когато губим почва под нозете си? Докога хората ще живеят в противникови лагери, забравяйки, че имат обща цел - борбата с глада, болестите, смъртта. Каква е тази апатия, в която сме изпаднали? Заради умствения мързел не искаме да слушаме за Афганистан или Ирак. Казваме "Малко ли са моите проблеми, за да мисля и за другите". Може би с развитието на технологиите забравихме да мислим. Означава ли това, че прогресът ще ни върне при маймуните? С разказите в сборника „Извади си пръста от носа” не се нагърбвам да посоча най-слабото място на човечеството или да дам точната рецепта за добруване. Това са не толкова истории, колкото въпроси. Към мен самия, към вас. Героите в тях са и добри, и лоши, и тъжни, и весели, виновни и невинни. Такива, каквито са в живота. Смея се и тъгувам с тях, боли ме от загубите им, срам ме е от подлите им постъпки. Стремя се да не ги осъждам или порицавам, оставям това право на читателя. Понякога просто замълчавам. Читателят сам запълва празнотата, тишината на недоизказаното, с умението да чете и ненаписаното. За което Му благодаря. Благодаря и за търпението до следващия абзац. И макар че очаква не само развитието на историите, а и отговори на въпросите, длъжен съм да кажа - понякога няма такива. Нещата просто се случват. За да ни замислят. Да извадим пръста си от носа! Да се събудим. Животът не е математическо уравнение или химична формула, живеем го веднъж и няма да ни стигне време да поправяме грешките след себе си и да не ги допускаме за следващия. Тоя живот, единственият, в който залитаме, падаме, ставаме и пак продължаваме. Същият, в който дори над Северния пояс слънцето ярко грее, когато сме в настроение, и птици пеят в най-мразовитата утрин. Той е същият, заради който ставаме от сън, бръснем се, закусваме и... се впускаме зад Голямата му врата. Той е, който ни грабва още от входа, блъска ни по метра и тролеи, влачи ни по пътища, гари и пристанища, по градове и села. „За него, животa, направил бих всичко”, е казал един велик поет. Аз единствено се опитвам да пиша за това как го виждам, как виждам себе си и вас в него, без да определям мястото, което заемаме. За хубавото и лошото, красивото и грозното. Пиша за всичко и заради всички, които не го правят. И заради всички, които не успяха да станат след поредното падане. За да не забравяме краткото си пребиваване тук, за да се стремим да бъдем човеци, за да се обичаме. Извадете си пръста от носа! Събудете се! Нека хората, които чувстват своята страна, съдба и история като собствени станем повече! Румен Романов Големите малки неща Съпругата му си взе почивен ден. В късния следобед го посрещна на вратата, целуна го с нежността, останала щ непокътната през трийсетте години брак, погали го по бузата: - Милото ми, побеляло момче! Хайде, влизай! - Катя… - усмихна щ се той. – Аз побелявам, а ти хубавееш. - Ох, много съм хубава – сведе както някога очи и поруменя. Помогна му да свали якето и пристъпи към хола. С театрален жест го покани. Той ахна: - Боже… - Харесва ли ти? - О, Боже! – повтори мъжът щ. Масата бе приготвена за тържествена вечеря за трима. Върху бяла покривка бяха наредени подложни чинии, от двете им страни приборите за хранене, чашите за аперитив, за вино и безалкохолно. Пъстри салфетки, сгънати във формата на пеперуди в полет, декоративни свещници от ковано желязо и висока ваза с цветя допълваха интериора. - Харесва ли ти? – отново запита Катя. - О! – само успя да отвърне той. Седна на дивана, встрани от масата, и прекара пръсти през челото си. Катя избърбори нещо, изтича припряно до кухнята, върна се, оправи невидими гънки по покривката. - След малко печеното ще е готово. Остана само да овкуся салатата, но като дойде Дими, за да не повехне… Купих тоник за виното и от любимата ти кайсиева… За предястие направих задушени зеленчуци с гъби и ориз, нали помниш Дими колко ги обича. Боднах отгоре резенчета лимон и ситно нарязан магданоз, стана приказка… Ох, дано не съм забравила нещо…И биричка съм взела. То не е много за бира, хладничко е, но… Застана в средата на стаята след поредната обиколка, отметна с ръка кичура коса, който се бе свлякъл над очите щ, но той пак се върна, духна го с издадена долна устна, поглеждайки го под вежди. В тоя момент толкова му заприлича на онова момиче, работещо на пасажерския кораб по Дунав. През онова жарко лято, преди трийсет години, се запознаха. Той си пийваше на открития бар, а тя приготвяше коктейлите. Ветрецът непрекъснато навираше в очите щ немирния кичур, тя разклащаше шейкъра и отвръщаше на закачката му точно така – духваше с издадена долна устна, гледайки го под вежди. Играта им можеше да продължи цял ден. Нито вятърът, нито тя се измаряха. Това сякаш ги забавляваше. И се надсмиваха един друг – тя с весел звънлив смях, той с хихикане и свирукане, повдигайки хартийките от палубата и роклите на екскурзиантките. В един от тези моменти успя да улови погледа щ. Тя поруменя, сведе очи и се паникьоса, а кичурът се навря в очите щ и - сякаш залепна. - Ти защо седна там, като изгонен? – запита го. – Я ела на масата. Твой празник е все пак. Телефонът иззвъня. - Сигурно е Дими – радостно припна към апарата. – Ало… Поръчката?... За кое, извинете?... Ох, тортата! Боже… - погледна го и притисна слушалката до гърдите си. – Трябваше да взема тортата в пет, а съвсем изключих… - Каква торта? – не успя да седне, спря се. - Тортата, тортата!... Оле, че съм завеяна. – Вдигна трубката до ухото си. - Ало, господине?... Много съжалявам, до колко часа има човек там?... А разнос по домовете правите ли?... Правите? Идеално! Чудесно! Да, ще ви издиктувам адреса. Докато Катя говореше, мъжът щ се върна на дивана. Извади очила и разтвори вестника. Зачете заглавията, а редовете, като начупени съчки се разпиляха пред очите му. Думите минаваха през съзнанието му без да оставят следа. „Ново увеличение на тока…” Имаше празник, а не му бе светло. С годините все по-рядко намираше поводи за радост и това започваше да го тревожи. Може би наистина остарява? „Взрив в МОЛ отне живота на десет човека”… А може би така бе редно? Някога баща му казваше: ”Всяко нещо с времето си” Нима радостите му останаха назад, в миналото, когато се радваше на светлинките около коледната трапеза, на шарената хартия, с която бяха увити дребните играчки?... „Групировки вилнеят в курортен център, властта нехае”… Така и не разбра кога точно е това време - не е дошло или вече е отминало?… „Нови данъци от догодина, хазната празна”… Със сигурност, когато срещна Катя на оня кораб по Дунав. Когато пое Дими в родилния дом. Когато видя как направи първата си стъпка… И само това ли е? Само толкова ли ще са радостите му за тия петдесет години? - Готово! Боже, съвсем бях забравила… Ама ще я донесат. Срещу десет лева… Е, хайде де, десет като десет, какво толкова? Нали не са петдесет. Намигна му закачливо. Не я видя. Чуваше гласа щ вече откъм кухнята. После съвсем близо до него, почти до ухото му, после откъм терасата. - Това лимонче, Ради, виж го! Маминото! Как устоя на студовете, как оцеля! Преместих го в стаята на Дими, там е по-светло и топло… Ради, да ти сипя една ракийка, или ще изчакаме дъщерята… Тя не закъсня ли?... Как лети времето. Днес а това, а онова и хврък!... Ради, чуваш ли ме? Ради слушаше как вън котки изнасят концерт. Какво нещо са животните. Не се влияят ни от новини, ни от криза, ни от безработица. Просто си живеят живота и се множат. - Ради, вдигни телефона, че съм в банята – като че ли долетя гласът щ изпод вода. Може би малките радости вече не са на почит. Привилегировани са само големите. Като нов мерцедес например. Или къща в Бояна. А защо не и джакпотът с милионите? - Ради… Вдигни, моля те… Сигурно е детето! И все в тоя порядък… Коя от коя по-големи. - Ради, оглуша ли? Катя бе излязла мокра, наметнала хавлия. Косата щ се оцеждаше и попиваше в мъхестия плат. Вдигна припряно слушалката: - Ало?... Дими! Айде бе, мамо!... Откога те чакаме… Татко ти тъкмо… Какво!? - Радостната нетърпелива нотка изведнъж се прекърши, въодушевлението щ се срина и в миг ужас се промъкна в гласа щ. - Кога бе, мамо!? – Лицето щ се вкамени.- Къде?... На кое кръстовище?... Майчице… Оле, милото!… Оле, Боже!... Боже мили!... Ледена ръка прониза напрегнатото тяло на Ради и яки пръсти сграбчиха сърцето му. - … Къде, в коя болница?... И докторите…. Ледената ръка стисна и гърлото му. Краката му изтръпнаха. В главата му дерайлира влак с ужасен тътен. Ушите му писнаха, а пред погледа му червено-черните линии на килима се превърнаха в кръгове, които бясно се завъртяха. Поиска да стане, но диванът го бе стегнал в прегръдката си. До слуха му, някъде отдалеч, достигаха откъслечни думи от разговора. Затвори очи. Поиска това да е кошмар. Да сънува. Да не е истина. - Ради – усети пръстите на Катя върху бузата си. – Дими… - В коя болница е? – едва успя да запита. – Колко е пострадала? Изведнъж някаква сила го отскубна от хватката на дивана и го изстреля напред. Скочи. Отвори очи. Не чувстваше все още краката си, но опита крачка, втора. Ония линии на пода все така си се въртяха в кръг, а стомахът му се обръщаше. Запъти се неуверено към коридора. Залитна. Грабна си якето. В главата му ужасно пищеше свирката на дерайлиралият влак. Потърси обувките си. Не ги намери и както беше по чорапи се опита да отвори входната врата. Катя препречи пътя му и силно го разтърси. - Ради, къде!? Застана пред него. Хавлията се свлече, водата от косата се стичаше по голите щ рамене. - Къде отиваш? - В… В коя болница е? – изшептя с пресъхнали устни. - Не е в болница и не е пострадала тя. Успокой се. Ела, седни да ти обясня. Той не помръдваше. Катя вдигна хавлията и се уви. Хвана го и внимателно го поведе към дивана. - Ти пребледня… Ела, ела полегни. - Дими… Дими как е…Трябва да… - Успокой се! Дими е добре… На светофара до автогарата такси блъснало някакво коте. Почти го премазало… Счупени крака, спукан череп… Ужасно нещо… Шофьорът дори не спрял… И Дими, знаеш я каква е, го взела и занесла в клиника. Сега е там. Докторът не давал голяма надежда, а операцията била много скъпа. Предложил да го приспи… Но Дими настояла…Ще остане там, докато свърши операцията. Ще… позакъснее… А може би големите радости са в малките неприятности, мислеше си Ради. Усети как някаква странна топлина пропълзява и облива цялото му тяло. Почувства се уморен, толкова, че едва чуваше думите на жена си. Не разбираше смисъла им, но така хубаво звучеше гласът щ. Като ромона на онова поточе, където някога тримата гонеха пеперуди. Понякога по-забързан, понякога по-забавен, но гальовен и бълбукащ. И го унасяше този ромон, приспиваше го. И му се струваше, че това му стига, за да посрещне спокоен и щастлив рождения си ден. Тоя ромон и един спомен за звънливо детско гласче, което като искра пробягва по повърхността на водата, заиграва се със слънчевите зайчета и вдига пръски радост около себе си. Защото, колкото и да е труден понякога животът ни, трябва да умеем да бъдем радостни и без повод. Просто така, защото сме с любимите си хора. Румен Романов
Ако някой от вас желае да ме подкрепи, нека даде своя глас на:
http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=82030
Трябва да имате регистрация във Фейсбук, а ако нямате - прави се бързо - за 1 минутка:)
Благодаря:)
Под носа на Брюксел
Колко папагала могат да се съберат на но...
Имам странното усещане, че някой се опит...
Колко папагала могат да се съберат на но...
Имам странното усещане, че някой се опит...
Успех, Румене!
цитирайveninski написа:
Успех, Румене!
Направих каквото трябваше и ти желая скоро да съобщиш добрата новина :)
цитирайaida написа:
Направих каквото трябваше и ти желая скоро да съобщиш добрата новина :)
Стискам палци, имаш и моя глас ;)
Поздрави за големите неща :)
цитирайПоздрави за големите неща :)
браво....
цитирайПожелавам ти успех !
цитирайНапълно съм съгласна - трябва да умеем да се радваме и на малките неща. Оценяваме ги, когато започват да ни се изплъзват :)
Поздрави!
Опитах се да гласувам, но не разбрах какво се случи - нямам регистрация и не знам дали изобщо гласът в такива случаи се отчита. Въпреки това - успехи, Румба!
цитирайПоздрави!
Опитах се да гласувам, но не разбрах какво се случи - нямам регистрация и не знам дали изобщо гласът в такива случаи се отчита. Въпреки това - успехи, Румба!
... да си с обичаните хора и да вкусваш живота, въпреки всичко. Хубаво си го казал! Успех!
цитирай...прикрепете към Вашата Библия и моето Откровение за Календарните градове!
С приятелски чувства: инж. Андреева
цитирайС приятелски чувства: инж. Андреева
Успех!
цитирай Успех!
цитирайи от мен! Хубава сряда!
цитирайmariani написа:
Стискам палци, имаш и моя глас ;)
Поздрави за големите неща :)
Поздрави за големите неща :)
mirandolina написа:
браво....
despinida написа:
Пожелавам ти успех !
cecka1504 написа:
Напълно съм съгласна - трябва да умеем да се радваме и на малките неща. Оценяваме ги, когато започват да ни се изплъзват :)
Поздрави!
Опитах се да гласувам, но не разбрах какво се случи - нямам регистрация и не знам дали изобщо гласът в такива случаи се отчита. Въпреки това - успехи, Румба!
Поздрави!
Опитах се да гласувам, но не разбрах какво се случи - нямам регистрация и не знам дали изобщо гласът в такива случаи се отчита. Въпреки това - успехи, Румба!
И аз се отчетох!:)
Успех!
цитирайУспех!
megg написа:
... да си с обичаните хора и да вкусваш живота, въпреки всичко. Хубаво си го казал! Успех!
liliyanaandreeva написа:
...прикрепете към Вашата Библия и моето Откровение за Календарните градове!
С приятелски чувства: инж. Андреева
С приятелски чувства: инж. Андреева
21.
hristo27 -
Успех и от мен!
10.11.2010 09:00
10.11.2010 09:00
Мисля, че успях, имаш моя глас.
цитирайmonaliza121 написа:
Успех!
makont написа:
и от мен! Хубава сряда!
hristo27 написа:
Мисля, че успях, имаш моя глас.
bapha написа:
Успех!
scarlety написа:
И аз се отчетох!:)
Успех!
Успех!
Glasuvax..s udovolstvie..
Pozdrav4e!
цитирайPozdrav4e!
но мисля, че трябва да смениш заглавието. Твърде отблъскващо, за разлика от съдържанието. В никакъв случай не означава "пробуждане", както опитваш да се аргументираш.
Съжалявам, че не мога да гласувам - не съм регистрирана във фейса.
Поздрави!
цитирайСъжалявам, че не мога да гласувам - не съм регистрирана във фейса.
Поздрави!
mileidi46 написа:
Glasuvax..s udovolstvie..
Pozdrav4e!
Pozdrav4e!
30.
romanov -
Заглавието е за сборника, разказът си има друго заглавие:) Благодаря ви!
10.11.2010 09:19
10.11.2010 09:19
cornflower написа:
но мисля, че трябва да смениш заглавието. Твърде отблъскващо, за разлика от съдържанието. В никакъв случай не означава "пробуждане", както опитваш да се аргументираш.
Съжалявам, че не мога да гласувам - не съм регистрирана във фейса.
Поздрави!
Съжалявам, че не мога да гласувам - не съм регистрирана във фейса.
Поздрави!
Заслужаваш го :)
цитирайronya написа:
Заслужаваш го :)
Крайно време човек да поеме вина за нещата, които ни се случват и да не виним съдбата!
Поздрави и за разказа!
цитирайПоздрави и за разказа!
ckarlet написа:
Крайно време човек да поеме вина за нещата, които ни се случват и да не виним съдбата!
Поздрави и за разказа!
Поздрави и за разказа!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА РАЗКАЗА!Стискам палци и гласувам с двете ръце !
Ти наистина заслужаваш! Хубав ден! :)))
цитирайТи наистина заслужаваш! Хубав ден! :)))
Усмивка !
цитирайivankalilova написа:
ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА РАЗКАЗА!Стискам палци и гласувам с двете ръце !
Ти наистина заслужаваш! Хубав ден! :)))
Ти наистина заслужаваш! Хубав ден! :)))
panazea написа:
Усмивка !
Успех!!!
цитирайжелая успех :)
цитирайУспех! :)))
цитирайmmagy написа:
Успех!!!
lubopitstvo написа:
желая успех :)
gkowachew написа:
Успех! :)))
3opa написа:
А другото зависи и от всички, които те харесваме :)
цитирайromanov написа:
cornflower написа:
но мисля, че трябва да смениш заглавието. Твърде отблъскващо, за разлика от съдържанието. В никакъв случай не означава "пробуждане", както опитваш да се аргументираш.
Съжалявам, че не мога да гласувам - не съм регистрирана във фейса.
Поздрави!
Съжалявам, че не мога да гласувам - не съм регистрирана във фейса.
Поздрави!
Zasega glasuvah kato Svetoslav Vasilev (ot negoviq comp). V petyk - i ot moq ;-)))
цитирай
50.
romanov -
Още не е излязъл, за да го обсъждаме:) Но можеш да попрочетеш назад някои от нещата ми...може и да промениш мнението си:)
10.11.2010 11:49
10.11.2010 11:49
cornflower написа:
romanov написа:
cornflower написа:
но мисля, че трябва да смениш заглавието. Твърде отблъскващо, за разлика от съдържанието. В никакъв случай не означава "пробуждане", както опитваш да се аргументираш.
Съжалявам, че не мога да гласувам - не съм регистрирана във фейса.
Поздрави!
Съжалявам, че не мога да гласувам - не съм регистрирана във фейса.
Поздрави!
51.
romanov -
tili, тогава за сега само малка водка:))) В петък може и бутилка:Р :)))))
10.11.2010 11:51
10.11.2010 11:51
tili написа:
Zasega glasuvah kato Svetoslav Vasilev (ot negoviq comp). V petyk - i ot moq ;-)))
3opa написа:
А другото зависи и от всички, които те харесваме :)
... и обикновно успява, в това, което гони... :)
цитирай3opa написа:
... и обикновно успява, в това, което гони... :)
Da ne se otmetnesh;-))) Ste imash oshte 2 glasa, hehehe:)))
цитирайПожелавам ти успех!
цитирайТолкова образно описваш всичко, като че ли бях там, с героите ти! Гласувах с най-голямо удоволствие и се надявам да успееш! Не зная дали всяко кликване върху "гласувай" се отчита за глас, до сега 2 пъти кликнах и мисля още няколко пъти да направя това.
цитирайtili написа:
Da ne se otmetnesh;-))) Ste imash oshte 2 glasa, hehehe:)))
tanelia написа:
Пожелавам ти успех!
magnoliya написа:
Толкова образно описваш всичко, като че ли бях там, с героите ти! Гласувах с най-голямо удоволствие и се надявам да успееш! Не зная дали всяко кликване върху "гласувай" се отчита за глас, до сега 2 пъти кликнах и мисля още няколко пъти да направя това.
Чудесно пишеш! :)
цитирайmonna написа:
Чудесно пишеш! :)
желая ти успех и съм сигурна, че ще го имаш! :)
За съжаление няма как да ти гласувам, но за сметка на това съм ти верен читател и фен :)
цитирайЗа съжаление няма как да ти гласувам, но за сметка на това съм ти верен читател и фен :)
elinora написа:
желая ти успех и съм сигурна, че ще го имаш! :)
За съжаление няма как да ти гласувам, но за сметка на това съм ти верен читател и фен :)
За съжаление няма как да ти гласувам, но за сметка на това съм ти верен читател и фен :)
Поздрави, Романов за хубавия разказ!
Пожелавам ти успех! Ще го имаш:)С най- искрени пожелания за щастие и късмет!
цитирайПожелавам ти успех! Ще го имаш:)С най- искрени пожелания за щастие и късмет!
miaa написа:
Поздрави, Романов за хубавия разказ!
Пожелавам ти успех! Ще го имаш:)С най- искрени пожелания за щастие и късмет!
Пожелавам ти успех! Ще го имаш:)С най- искрени пожелания за щастие и късмет!
Успех!
цитирайessy написа:
Успех!
Имаш и моя глас! Успех!!!! :))))
цитирайПрекрасен разказ!!!
"Животът не е математическо уравнение или химична формула, живеем го веднъж и няма да ни стигне време да поправяме грешките след себе си и да не ги допускаме за следващия."
цитирай"Животът не е математическо уравнение или химична формула, живеем го веднъж и няма да ни стигне време да поправяме грешките след себе си и да не ги допускаме за следващия."
vetrogon написа:
Дадох едно рамо! Успех!:)))
author4fun написа:
Имаш и моя глас! Успех!!!! :))))
vedrina написа:
Прекрасен разказ!!!
"Животът не е математическо уравнение или химична формула, живеем го веднъж и няма да ни стигне време да поправяме грешките след себе си и да не ги допускаме за следващия."
"Животът не е математическо уравнение или химична формула, живеем го веднъж и няма да ни стигне време да поправяме грешките след себе си и да не ги допускаме за следващия."
Много добре е написано. Успех! :)))
цитирайdolsineq написа:
Много добре е написано. Успех! :)))
ти трябва издател в ерата на Интернет, като можеш сам да си бъдеш издател? Има толкова много програми, които правят електронни книги! Харесай си една такава програма, направи си книгата в електронен формат и я продавай само в Интернет. Ако спечелиш пари, значи книгата си заслужава да бъде издадена и на хартия. Тогава ще е по-лесно да убедиш едно издателство да я отпечати и на хартия. А дори може да си изкарал толкова пари, че сам да финансираш отпечатването и разпространението й.
Ако пък я напишеш на английски език, можеш да я продаваш и в Amazon. Не че като е на български език не можеш, но не съм сигурен дали Amazon ще искат. Но съм сигурен, че ако книгата ти се продава в Amazon в електронен вид, те сами ще ти предложат да я издадат и на хартия.
цитирайАко пък я напишеш на английски език, можеш да я продаваш и в Amazon. Не че като е на български език не можеш, но не съм сигурен дали Amazon ще искат. Но съм сигурен, че ако книгата ти се продава в Amazon в електронен вид, те сами ще ти предложат да я издадат и на хартия.
Първо прочетох разказа Ви в www.bukvite.bg, а линк ми беше предоставен от една моя приятелка също блогър. Надявам се да успеете, разказа е страхотен и ни кара да се замислим. Спомням си преди време бях чел трудове на един психолог, вече не помня кой точно, но той развиваше тезата за вечното недоволство у човека - всеки път когато постигнем някоя своя цел, преминаваме през три етапа:
1. Радост от постигнатото
2. Успокоение.
3. Поставяне на нова обикновенно по-висока цел в живота.
Вашият разказ ми хареса именно с това, че ни кара да се замислим за наистина ценните неща около нас, защото някак си забързани в своето ежедневие, като че ли не ги забелязваме и ги приемаме за даденост.
Желая Ви успех!
цитирай1. Радост от постигнатото
2. Успокоение.
3. Поставяне на нова обикновенно по-висока цел в живота.
Вашият разказ ми хареса именно с това, че ни кара да се замислим за наистина ценните неща около нас, защото някак си забързани в своето ежедневие, като че ли не ги забелязваме и ги приемаме за даденост.
Желая Ви успех!
Готово, гласуван си - бързо-бързо да ти се насъберат гласовете!
цитирайЗа съжаление, няма как да гласувам, защото тук, в Китай, Фейсбук не се отваря - цензура...
Но много харесвам твоето творчество. Успех! :)
Поздрави от Пънлай! :)
цитирайНо много харесвам твоето творчество. Успех! :)
Поздрави от Пънлай! :)
80.
romanov -
Добро утро, morpheus201! Благодаря ви за вота и коментара, зарадвахте ме! :)
11.11.2010 06:25
11.11.2010 06:25
morpheus201 написа:
Първо прочетох разказа Ви в www.bukvite.bg, а линк ми беше предоставен от една моя приятелка също блогър. Надявам се да успеете, разказа е страхотен и ни кара да се замислим. Спомням си преди време бях чел трудове на един психолог, вече не помня кой точно, но той развиваше тезата за вечното недоволство у човека - всеки път когато постигнем някоя своя цел, преминаваме през три етапа:
1. Радост от постигнатото
2. Успокоение.
3. Поставяне на нова обикновенно по-висока цел в живота.
Вашият разказ ми хареса именно с това, че ни кара да се замислим за наистина ценните неща около нас, защото някак си забързани в своето ежедневие, като че ли не ги забелязваме и ги приемаме за даденост.
Желая Ви успех!
1. Радост от постигнатото
2. Успокоение.
3. Поставяне на нова обикновенно по-висока цел в живота.
Вашият разказ ми хареса именно с това, че ни кара да се замислим за наистина ценните неща около нас, защото някак си забързани в своето ежедневие, като че ли не ги забелязваме и ги приемаме за даденост.
Желая Ви успех!
razkazvachka написа:
Готово, гласуван си - бързо-бързо да ти се насъберат гласовете!
82.
romanov -
Добро утро и поздрави на братски Пънлай:)))) Отдавна се каним да пуснем Моста на дружбата и към Китай, ама все дупки в бюджета:)))
11.11.2010 06:30
11.11.2010 06:30
natali60 написа:
За съжаление, няма как да гласувам, защото тук, в Китай, Фейсбук не се отваря - цензура...
Но много харесвам твоето творчество. Успех! :)
Поздрави от Пънлай! :)
Но много харесвам твоето творчество. Успех! :)
Поздрави от Пънлай! :)
Сериозно ти благодаря за подкрепата:)) А ако някой ден ме преведат на китайски, ще разберат, че съм писал и за тях:))))
А с тия от Фейсбук ще се разправяме отделно:))))Благодаря, natali60!
vmitkov написа:
ти трябва издател в ерата на Интернет, като можеш сам да си бъдеш издател? Има толкова много програми, които правят електронни книги! Харесай си една такава програма, направи си книгата в електронен формат и я продавай само в Интернет. Ако спечелиш пари, значи книгата си заслужава да бъде издадена и на хартия. Тогава ще е по-лесно да убедиш едно издателство да я отпечати и на хартия. А дори може да си изкарал толкова пари, че сам да финансираш отпечатването и разпространението й.
Ако пък я напишеш на английски език, можеш да я продаваш и в Amazon. Не че като е на български език не можеш, но не съм сигурен дали Amazon ще искат. Но съм сигурен, че ако книгата ти се продава в Amazon в електронен вид, те сами ще ти предложат да я издадат и на хартия.
Ако пък я напишеш на английски език, можеш да я продаваш и в Amazon. Не че като е на български език не можеш, но не съм сигурен дали Amazon ще искат. Но съм сигурен, че ако книгата ти се продава в Amazon в електронен вид, те сами ще ти предложат да я издадат и на хартия.
Успех ! :))
цитирайzebb написа:
Успех ! :))
Romanov,
успех!
цитирайуспех!
Огромен успех! Господ живот и здраве да ти дава, за да ни радваш с успехите си!
цитирайbluebird написа:
Romanov,
успех!
успех!
dalida написа:
Огромен успех! Господ живот и здраве да ти дава, за да ни радваш с успехите си!
Възхитен съм от този смислен и вълнуващ разказ! Предизвиква размисли...
Ако беше възможно, щях да гласувам втори път за вас! :)
Успех!! Силно се надявам!
цитирайАко беше възможно, щях да гласувам втори път за вас! :)
Успех!! Силно се надявам!
tomich написа:
Възхитен съм от този смислен и вълнуващ разказ! Предизвиква размисли...
Ако беше възможно, щях да гласувам втори път за вас! :)
Успех!! Силно се надявам!
Ако беше възможно, щях да гласувам втори път за вас! :)
Успех!! Силно се надявам!
нещата изглеждат толкова дребни, когато стане нещо наистина страшно...
Но по-страшното е, че твърде късно си даваме сметка за това.
Сори, но съм на такава вълна в момента.
Иначе - поздрави!
цитирайНо по-страшното е, че твърде късно си даваме сметка за това.
Сори, но съм на такава вълна в момента.
Иначе - поздрави!
93.
romanov -
Всичко е наред, tera. Няма защо да се извиняваш, благодаря ти, че се отби:)
11.11.2010 20:11
11.11.2010 20:11
tera написа:
нещата изглеждат толкова дребни, когато стане нещо наистина страшно...
Но по-страшното е, че твърде късно си даваме сметка за това.
Сори, но съм на такава вълна в момента.
Иначе - поздрави!
Но по-страшното е, че твърде късно си даваме сметка за това.
Сори, но съм на такава вълна в момента.
Иначе - поздрави!
че талантливото ти перо ще бъде възнаградено!
Успех, Романов!
цитирайУспех, Романов!
helios написа:
че талантливото ти перо ще бъде възнаградено!
Успех, Романов!
Успех, Романов!
Гласувах.
Успех!
И да черпиш после! :)))
цитирайУспех!
И да черпиш после! :)))
strannica написа:
Гласувах.
Успех!
И да черпиш после! :)))
Успех!
И да черпиш после! :)))
рядко в блога ти винаги с удоволствие чета разказите ти.
Поздрави и успех ти желая! И аз също дадох своя глас :).
цитирайПоздрави и успех ти желая! И аз също дадох своя глас :).
zvezdichka написа:
рядко в блога ти винаги с удоволствие чета разказите ти.
Поздрави и успех ти желая! И аз също дадох своя глас :).
Поздрави и успех ти желая! И аз също дадох своя глас :).
Поредни поздравления!
цитирайiliada написа:
Поредни поздравления!
Здрасти, имаш моя глас. Успех и късмет! Стискам палци!
цитирайlado написа:
Здрасти, имаш моя глас. Успех и късмет! Стискам палци!
Съжалявам,че нямам финансовите възможности да бъда издател на нова българска литература!
цитирай
105.
romanov -
Здравей haralanov! И аз съжалявам, че по такъв начин трябва да се опитваме да издаваме...
12.11.2010 15:19
12.11.2010 15:19
haralanov написа:
Съжалявам,че нямам финансовите възможности да бъда издател на нова българска литература!
дано се осъществи това, което желаеш
Успех от мен!!!
цитирайУспех от мен!!!
mrazekoff написа:
дано се осъществи това, което желаеш
Успех от мен!!!
Успех от мен!!!
Румене, мога да я странирам, и това ще е във време, в което съм извадила пръста от носа си, а само по копчетата ще щракам. И корицата ще ти направя, стига да ми гласуваш доверие.
Поздрав най-сърдечен!
цитирайПоздрав най-сърдечен!
Иска ми се талантливите хора да бъдат оценявани, защото вече са малко, а много ценни.Желая успех!
цитирайpumona написа:
Румене, мога да я странирам, и това ще е във време, в което съм извадила пръста от носа си, а само по копчетата ще щракам. И корицата ще ти направя, стига да ми гласуваш доверие.
Поздрав най-сърдечен!
Поздрав най-сърдечен!
tsvetamak написа:
Иска ми се талантливите хора да бъдат оценявани, защото вече са малко, а много ценни.Желая успех!
сторих го почти преди месец :))))))))))
Поздрав
Валя
П.С. Искам книжка с автограф, след като я издадеш :)))
цитирайПоздрав
Валя
П.С. Искам книжка с автограф, след като я издадеш :)))
yotovava написа:
сторих го почти преди месец :))))))))))
Поздрав
Валя
П.С. Искам книжка с автограф, след като я издадеш :)))
Поздрав
Валя
П.С. Искам книжка с автограф, след като я издадеш :)))
много ми хареса,успех:-)
цитирайbgzemia написа:
много ми хареса,успех:-)
Забравихме...
Да посрещаме деня с усмивка...
Да събудим любимите си същества с целувка...
Да се радваме на дребните неща, които всъщност са толкова големи и истински...
Подкрепям Ви! Написаното от Вас ме развълнува, но...това с носа и на мен не ми харесва!
цитирайДа посрещаме деня с усмивка...
Да събудим любимите си същества с целувка...
Да се радваме на дребните неща, които всъщност са толкова големи и истински...
Подкрепям Ви! Написаното от Вас ме развълнува, но...това с носа и на мен не ми харесва!
peeva1950 написа:
Забравихме...
Да посрещаме деня с усмивка...
Да събудим любимите си същества с целувка...
Да се радваме на дребните неща, които всъщност са толкова големи и истински...
Подкрепям Ви! Написаното от Вас ме развълнува, но...това с носа и на мен не ми харесва!
Да посрещаме деня с усмивка...
Да събудим любимите си същества с целувка...
Да се радваме на дребните неща, които всъщност са толкова големи и истински...
Подкрепям Ви! Написаното от Вас ме развълнува, но...това с носа и на мен не ми харесва!
За големите малки неща в живота, които са съществени в него и определят духовното ниво на всеки от нас.
Всеки избор е личен.
Отговоростта за него също.
Силно се надявам изключително интересен автор като теб да успее!
Стискам ти палци!:)
цитирайВсеки избор е личен.
Отговоростта за него също.
Силно се надявам изключително интересен автор като теб да успее!
Стискам ти палци!:)
inel379 написа:
За големите малки неща в живота, които са съществени в него и определят духовното ниво на всеки от нас.
Всеки избор е личен.
Отговоростта за него също.
Силно се надявам изключително интересен автор като теб да успее!
Стискам ти палци!:)
Всеки избор е личен.
Отговоростта за него също.
Силно се надявам изключително интересен автор като теб да успее!
Стискам ти палци!:)
Ama mnogo mi haresa za koteto, mejdu drugoto sam vazstanoviavala kotarak s 2 schupeni lapi- napravih mu shinichki i zazepi- posle stana goliam pich i vse gledashe da primarka na sarzeto mi- dadoh mu i ime Hiti - ot udar /angl./ posle..., no tuk e napisal Rumen i az go podkrepiam
цитирайПриветствам и идеята ти за пробуждането!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. http://blagab.blogspot.com/проза, поезия, изкуство
2. http://liternet.bg/
3. http://www.slovo.bg/
4. http://litclub.bg/
5. СтърШелЪ
6. Балкани
7. Фантастика
8. kulturni-novini
9. Кино
10. От всичко
11. Народна библиотека
12. друго
13. Театър
14. Моят блог с НЕПУБЛИКУВАНИ РАЗКАЗИ
15. http://literaturensviat.com/
16. http://xenos-bushcraft.com/blog/
2. http://liternet.bg/
3. http://www.slovo.bg/
4. http://litclub.bg/
5. СтърШелЪ
6. Балкани
7. Фантастика
8. kulturni-novini
9. Кино
10. От всичко
11. Народна библиотека
12. друго
13. Театър
14. Моят блог с НЕПУБЛИКУВАНИ РАЗКАЗИ
15. http://literaturensviat.com/
16. http://xenos-bushcraft.com/blog/