Прочетен: 16296 Коментари: 62 Гласове:
Последна промяна: 20.12.2010 22:53
- Не! Да не си посмяла! – викна отдолу той и хвърли кофата за смет. – Това е Адидас!
- Ако ще Армани да е – крещеше от балкона тя и режеше с огромна ножица нов анцунг.
Хората от автобусната спирка извиха глави към новата кооперация и се зазяпаха.
- Не се излагай, Мария! Престани! – опитваше се да я уговори.
- Кой се излага? Аз ли се излагам? – пищеше вън себе си от бяс русокосата Мария и метна през перилата клубен флаг, надран на ивици. – Ти се излагаш!
Автобусът го нямаше. Едър мъж в тъмен костюм нервничеше и току поглеждаше часовника си. До него млада майка подрусваше ревливо бебе в количка.
- Не флага, не! – махаше с ръце, все едно искаше да спре засилил се насреща му влак, съпругът.
Мария се скри в апартамента, а той започна да събира вещите от земята.
- Пак закъснява – мърмореше мъжът в костюма. – А обеща! Тържествено обеща!
- Кой е обещал? – обърна се към него майката с количката. – Шшът! Тихо, мами, тихо! Оу - оу - о!
- Той, как кой? – посочи с глава зад гърба си мъжът, без да се обръща. – При това тържествено. И то по националната телевизия.
Жената погледна назад, където в сянката на ламаринения навес дръглив пес оглозгваше нещо. Две циглета се опитваха да му го отнемат, помиярът бърчеше нос и страховито ръмжеше.
- Аха… - неразбиращо отвърна. – Значи… той.
- Да, той – потвърди костюмарът и отново дръпна ръкава на сакото си. – Ето, виж! Закъснява вече с 12 минути.
Жената мълчаливо избута количката по-далеч от него и с неприязън го изгледа.
- Какво сега?... Мария… - недоумяваше съпругът, когато Мария лисна от балкона кофа с вода. – Защо сега …
- Бас ловя, че й е изневерил – изсъска злобно пълна лелка със симпатично мустаче. Огромна бенка стърчеше между подрязаните му косъмчета, вляво от носа.
- Ми к’во друго ше е – цъкаше SMS с безпристрастна физиономия тийнейджърка с къса, боядисана в лилаво коса, чийто перчем слизаше до долната й устна, почти до блестящия пиърсинг. – Мръсник некой ше е тоя.
Едното цигане успя да изтегли плячката от устата на кучето и хукна с победоносен вик през шосето. Шофьорът на камиона за отпадъци изплю динята и натисна спирачки, но предната броня удари хлапето и то прелетя обратно до спирката. Тупна пред муцуната на изумения звяр. Другото грабна от ръката му „нещото”, обара набързо джобовете на късите му панталони и хукна в насрещното движение. Изсвириха гуми, клаксони. Всичко това само за миг – колкото разяреният шофьор да слезе от камиона с псувня на уста.
- Ваш’та мама циганска!...
Тийнейджърката с лилавата коса с погнуса размаха ръце пред лицето си и запуши ноздри с два пръста. Откъм камиона се носеше непоносима воня.
Възрастна жена се хвана за гърдите и забели очи. Изохка и залитна. Мустакатата лелка отскочи пъргаво, за да не падне отгоре й.
- Мария! Ще се кача горе и… И не знам какво ще те направя!... Чуваш ли ме? – крещеше ядосаният съпруг, цял измокрен, под подигравателните повиквания на съседи и минувачи.
- И к’во ще ми направиш, бе? А? – Мария свали късата си пола, тениската - метна ги по него, сутиена, после и бикините, покачи се гола на перилата, като жонглираше умело и се придържаше само в кабелите за интернет и телевизия, висящи от горния етаж.
От там надникна любопитна детска главица на момиченце на три – четири години.
Вятърът развя косата на Мария.
Улицата ахна.
- Диша бе, бате. Диша! – викна мургавият помощник на шофьора. – Нема страшно, ши съ упрай лапиту!
Изправи се, заслони с длан очите си и зяпна женския силует отсреща. Каза само:
- Въъй!
- Мария! Полудя ли! Мария! – коленича слисаният съпруг в прахта и скръсти умолително ръце към иконата, кацнала на семейната тераса. – Недей така, Мария…
- Ашколсун на туй гадже! – изплю динена семка шофьорът и се огледа къде може да изтрие лепкавите си длани..
- Ха! Гадже! Какво гадже е тая, бе? – фръцна демонстративно едрия си задник мустакатата лелка и обърна гръб на гледката.
- Вода… Водица, моля ви… – с измъчен глас се обади старицата от земята.
- Марияя… Моля те, бейби! Не скачай! – умоляваше съпругът пред новата кооперация. – Скъсай ги!... Всичко накъсай, бейби!...Само не скачай…
- Ба! Ще скочи – измърмори мустакатата – Тъй се скачало то. Що не скочи, а? Събира очите на загубеняците. - Обърна се към балкона и извика с ехиден глас – Що не скочиш, ма! Ааа? А’е скочи, да те видим! Айде, ма! Ааа?
Кучето доближи старицата и тъй като нямаше вода я близна по лицето.
Тийнейджърката засне всичко с телефона си и го качи в интернет.
Шофьорът влезе в нагрятата от слънцето кабина, разгони с длан рояка мухи и си отряза нов резен диня.
Блъснатото цигане се изправи, неусетно прерови джобовете на господина с костюма и изчезна към махалата.
- Мария… - с примрял от уплаха глас хленчеше мъжът. – Всичко скъсай… Нарежи, изгори… Любовник си намери, Мария… Само не скачай, моля те…
Мария си изсмя:
- Значи всичко, а?
- Всичко, всичко! – закима мъжът й. Още стоеше коленичил под балкона, мокър и зъзнещ въпреки жаркия ден.
- И фланелките на Марадона и Зидан?
- И тях, и тях!
- И знаменцата на Барса и Реал?
- И знаменцата, да…
- И въдиците ти?
- И тях, Мария!
- И снимката на майка ти?
- И нея… Какво!? Не, не! Нея я сгъни на четири и я прибери в чекмеджето…
- А на моята майка?
- Закачи й още две. И в тоалетната, и в мазето, само там няма нейни… О, Мария!
- Искаш ли да ти ливна още една кофа вода?
- Залей ме, Мария! Бойлера източи отгоре ми… С всичките 120 литра! Залей ме, Мария! Залей ме, моля те! – плачеше мъжът й.
- Само не ме карай да ти я топля, защото бойлерът не бачка, идиот!... Аамии… – проточи глас, после замълча за миг, накрая дяволито и с игрива нотка запита: - Ами за любовника какво се разбираме?
Улицата утихна. Дори самолетите в небето спряха, за да чуят какво ще отговори съпругът. Коли задръстиха платното и тротоарите, хора бяха накацали по терасите - като бъбриви свраки, зяпаха сеир и лочеха бира, а птиците ги нямаше никакви.
Мъжът сведе глава. Не мислеше за унижението, мислеше дали се е сетила за барабана на стената, без който не ходеше на нито един мач. Специалният барабан, донесен му от Канада, чийто тътен бе отеквал в кръвта на поколения индианци – свободолюбиви и горди, а днес, преплувал океана, поддържаше с ритъма си духа не само на агитката, но и на момчетата от отбора.
- Защо мълчиш по въпроса с любовника? – запита вече сериозно Мария и сложи ръце на кръста си. Така фигурата й изглеждаше зловещо – заплашителна, кацнала върху тънкият конец на парапета.
В тоя миг подухна ветрец. Чаршафът от простира зад нея се протегна, като да изпъне изтръпналата си снага, и краищата му докоснаха голата й плът. Тя трепна, изсмя се нервно, после се изплаши, загуби равновесие и в мига, в който политаше, видя пред себе си кабелите. Опита се да ги хване, дори успя, но не видя как една ръка от горния етаж ги преряза с овощарски ножици.
Мъжът в костюм стоеше пред избелелия предизборен афиш, залепен на спирката, и упорито записваше нещо в тефтер. Когато свърши, вдигна глава, и с укор в гласа каза:
- А ти, обеща… Колко много ти вярвах… И колко хора излъга…
Сетне свали сакото, разхлаби връзката си, разкопча горното копче на яката си. Обърна гръб на демагогията и зарея поглед към синеещите се в далечината планински масиви. Сълза се спусна по бузата му, устните му бяха здраво стиснати, по лицето - изписана решителност. Пое дълбоко въздух и шумно изпусна. Тръгна с твърда крачка натам, накъдето го водеше сърцето.
Камионът за боклук потегли с пълна газ. Но той не го видя. А и не го интересуваше.
10. 2010
Р. Романов
Азис и Десислава “лапат” един микрофон –...
Фенка на Блекбърн обра погледите в Бърнл...
За това трябва кураж и истина. Поздрави за мъдростта и таланта ти, Романов!
Хубав ден!
За това трябва кураж и истина. Поздрави за мъдростта и таланта ти, Романов!
Хубав ден!
14.10.2010 14:26
Хубаво пишеш ,но защо уби жената.....................:)))))))))))))
Хубаво пишеш ,но защо уби жената.....................:)))))))))))))
14.10.2010 14:47
14.10.2010 15:13
а ти
кръц, с ножиците, после...ъ не съм аз, а кой тази от горният етаж нали, на костюмара, съдедка - кикимора, за отмора...:)
харесах, много разказа, Романов.Поздравления!
14.10.2010 15:24
а ти
кръц, с ножиците, после...ъ не съм аз, а кой тази от горният етаж нали, на костюмара, съдедка - кикимора, за отмора...:)
харесах, много разказа, Романов.Поздравления!
14.10.2010 16:13
Страхотен разказ, за предела на възможностите да направиш комромис.
Поздрави!:)
Страхотен разказ, за предела на възможностите да направиш комромис.
Поздрави!:)
Но...аз ти подарявам своята с благодарност!:)
И сърдечно те поздравявам!:)
14.10.2010 16:40
Но...аз ти подарявам своята с благодарност!:)
И сърдечно те поздравявам!:)
Поздравления! Хареса ми!
Поздравления! Хареса ми!
Поздрави, Румен.
валя
Поздрави, Румен.
валя
И не съм съгласна, че това е най-хубавият ти разказ. За времето, през което те чета, за мен по-добър от "Хамелеон" няма, за сега...
Поздравления!
И не съм съгласна, че това е най-хубавият ти разказ. За времето, през което те чета, за мен по-добър от "Хамелеон" няма, за сега...
Поздравления!
можеше да я спасиш, това си е...;)а ти просто я наказа, защото се държеше с баровеца като вещица с метлата си:)))
14.10.2010 19:15
можеше да я спасиш, това си е...;)а ти просто я наказа, защото се държеше с баровеца като вещица с метлата си:)))
Благодаря, Романов!
А ненаказани несправедливости - бол, даже и от мъже :)). Що ли ми се струва, че мъжката солидарност е надделяла в края? :))))
И все пак поздрави, макар и женски! :)
Само да не загубя нишката?
Колко е излишно - барабани, любовници и све...
Когагато го няма онова, което никога, ама никога няма да те накара да направиш този сеир, за феновете, тогава започва разказа, или свършва, въпрос на гледна точка.
Привет !
Благодаря, Романов!
А ненаказани несправедливости - бол, даже и от мъже :)). Що ли ми се струва, че мъжката солидарност е надделяла в края? :))))
И все пак поздрави, макар и женски! :)
Само да не загубя нишката?
Колко е излишно - барабани, любовници и све...
Когагато го няма онова, което никога, ама никога няма да те накара да направиш този сеир, за феновете, тогава започва разказа, или свършва, въпрос на гледна точка.
Привет !
на твоите разкази с удоволствие бих се разплакала и хич няма да помисля за грима си :))
Благодаря ти!
на твоите разкази с удоволствие бих се разплакала и хич няма да помисля за грима си :))
Благодаря ти!
Ами страхотно написано! Поздрави!
Ами страхотно написано! Поздрави!
2. http://liternet.bg/
3. http://www.slovo.bg/
4. http://litclub.bg/
5. СтърШелЪ
6. Балкани
7. Фантастика
8. kulturni-novini
9. Кино
10. От всичко
11. Народна библиотека
12. друго
13. Театър
14. Моят блог с НЕПУБЛИКУВАНИ РАЗКАЗИ
15. http://literaturensviat.com/
16. http://xenos-bushcraft.com/blog/