Постинг
29.07.2010 10:25 -
Болен народ
Автор: romanov
Категория: Изкуство
Прочетен: 14265 Коментари: 52 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2010 12:02
Прочетен: 14265 Коментари: 52 Гласове:
61
Последна промяна: 29.07.2010 12:02
По „На браздата” от Е. Пелин
Боне погледна с ненавист към съседния парцел, където съветски трактор смилаше угарта на сол и въздъхна:
- Ех, неправдо!... Как сега не стане другарят Ленин, та да види как мечтите му се превърнаха в прах. Хубаво го беше намислил той – „вся власт селяков” – перифразира си наум крилатата фраза. Това е истината... Ама не доживя да види идеите си, претворени в дела. Никой няма и да доживее.
От това, че не само неговите планове са се провалили, на бившия тракторист-комбайнер Боне Крайненеца, по неволя пенсионер-инвалид, му стана някак по-леко да крачи в браздата след Буш и Кротушка. Сутринта, по тъмно, още като идваше към нивата, за по-напряко удари през вишневите градини на Чехов, докторчето. Хем път да спести, хем малко плод да набере – за компот и мармалад. И неочаквано се натъкна на две момчета в анцузи.
- О! – провикна се Крайненеца, – на джогинг ли, момчета! Само така – здрав дух в здраво тяло!
По-едрото от тях го освети с фенерче:
- К’ъв джогинг, селяндур! Описваме черешите, че много се краде напоследък А ти не можеш ли да четеш: „Частен имот”! Оттук не се минава!
- А, тъй ли? – почеса се по врата Боне. – Как частен бе, момчета, ми нали туй са все наши земи, народни... Да не ти е в двора?
- Дъртак, ти в кой век живееш? Свърши се тя тая приказка в картинки – „народен”. Прайвет, знаеш ли к’во е?
- Тц! – поклати отрицателно глава Крайненеца.
- Значи, че ако пак те видя тук, ще ти счупя краката, смотаняк! – изсъска другият и размаха бухалка. – Хайде, друм да те няма!
„Какви хора... - мислеше си после Боне.- Дето не правят разлика между череши и вишни – майната му, ами за едно кило като нищо пребиват човека”.
Погледна небето. Има си хас пак да завали. То както бе тръгнало миналата седмица – като заваля, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна едно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време –– само за оране. Есента вярно ора, ама с тия добичета – слаба работа, едва една педя забиваше плуга и пролетните наводнения отнесоха посевите. Оня ден синът домъкна отнякъде кафеникаво-зелено топчесто семе:
- Едни пичове – рече му, - ми подшушнаха една далавера!
Обясни му, че било някаква трева... как щ беше името, пусто да остане, купешко име, ама нещо конопено имаше... Пфу!
- От нашата нива - каза му, - тате, едно десет каймета в евро ще лапнем. Ти само изори и насей, другото от мене.
- К’ва е таз трева? – полюбопитства Боне. – Че чак и да ора, и да я сея!?
- Абе каква – сряза го синът. – Не питай много... Билка е, търси се под дърво и камък. Луди пари струва.
- Верно ли бе?... Ай, майка му мечка, че толкоз ли е болен тоя народ?
- Верно я! Изпоразболя се, а лекарствата скъпи. Сега всичко живо минава на билки – дяволито се ухили синът. - Хем се лекуваш, хем не ти дреме от нищо. Таман за народ като нашия. Пък и ти някой лев можеш да спастриш за старини.
- Бе, старини! Аз ако мога едно тракторче съветско, втора употреба...
- Става бе, тате! Що да не става! Те сега са по два за лев. Особено съветските - и се разсмя.
Ех, смее се той, лапешка му работа. Трактор ако имаше сега! Трактор! Дайте ми мене трактор, па елате ме вижте тогаз. Таз година един, догодина още двайсетина декара под наем и още един трактор...
Унесен в сладки мечти, Боне удари на камък и изпсува. Кой ги е нахвърлял тия камъни баш тука, верицата му! Ама то така – като не можа да си върне дядовите ниви в реални граници, та го набутаха в тоя пущинак... Неговите и на други от селото ги взе някакъв бизнесмен от града. Да бъдели на едно място. Огради сложи, кучета, пазачи на портала, бариера… И уж нямало колхози и текезесета. Море, има, ама вече не са в държавни ръце.
Синът вика, че тъй било по-добре, никой нямало да се сети, че тука може билки да растат и да проверява.
- Че кой пък ще вземе точно нас да ни проверява? – зачуди се бащата и го изгледа подозрително.
- Бре, тате! Аз ли да те уча? Ми как кой, хорската завист! Нали утре като минеш с трактора из село, ще рекат: „Тоз голтак пък отде извади кинти за „Беларус”? Ти нали такъв искаш, щото има и американски?...”
Боне спря за миг отдих и си сви цигарка. Откак вдигнаха акциза, не смогваше с една пенсия да си купува и цигари, и хляб, да не говорим за някое хапче, ако не дай Боже човек го заболи глава. Събираше от къра къде-що намереше недообран тютюн, или изтърван, поомачкан, пепеляв и режеше с ножчето. Жена му, Гина, още нямаше години за пенсия, а на петдесет никъде не я щяха на работа. Дърта била... Боже, проклет свят!
Във въздуха ведно с песента на чучулига се понесе острият неприятен мирис на долнопробен качак. Чучулигата явно вдиша, защото изведнъж замлъкна. Чу се само как глухо тупна тялото щ в храстите.
- Де-е, хайде, братя! Ракиено време стана, дий! – смачка с пета угарката.
Едрият Буш замаха опашка и тръгна спокойно. Кротушка – слаба кравичка, два пъти по-малка от него – прави усилие да върви успоредно, но нещо не щ спори. Волът, внос от Европата, с нивата им го дадоха, а кравичката – наша, родна.
И ето че се редят бразда, две, три... Полека-лека лицето на Боне се разведри малко. Той забрави за камъните, малката пенсийка и неправдите житейски и си заподсвирка с уста. - Не бързай толкоз, Буш, не си на норма. Кротушке, ама и ти – ами че напъни се малко, цяла зима си отлежа, виж каква си станала – градска кокона, кой като тебе... Хайде, хайде, синорът е близо. Умори се, знам, ама какво да направя? И аз се уморих.... Синът вика, че в кланицата в града – кило говеждо изкупували по за едно евро живо тегло. Ама били нещо гъсти с дъщерята на собственика, та му гарантирала евро и половина. Буш към петстотин и нагоре кила имаше, ама кравата... Взе да пресмята. Таман стигна до някъде, Кротушка се спъна, залитна и едва не се строполи. - Буш, говедо такова, бе ти български не разбираш ли? – скастри с уж строг тон вола той. – Казах полека, че се умори много Кротушка! Ай, майка му мечка, вие там все така бързешката ли я карате? Буш спокойно и безстрастно го гледаше и дишаше равномерно, същински лекоатлет. От устата на Кротушка капеше пяна и едва поемаше дъх. Тя погледна белия си другар, погледна стопанина си и наведе смирено глава.
– Що, миличка? Кажи! Тежко ли ти е?... Тежко, ама няма как. Директивите са такива. Европейски, чувала ли си?... То и аз не бях чувал, нито пък някой ме е питал дали искам да съм в тая каша, ама ща, не ща – с двата крака съм вътре, а ти – с четирите. И няма лабаво. Като не искаме колхози, ще сме в еврообора... Кротушке, на теб говоря, Буш и без туй дума няма да разбере. Чуваш ли ме? Кимни за „да”... Никой не пита, миличка, уморен ли си, стар ли си, болен ли си – хората искат оран... Сърцето ми се къса, като те гледам такава, но криза е, разправят, световна, икономическа... Трябва да се бачка и да свиваме коланите. Не че ми останаха дупки от свиване, ама няма как. Дърпаш и стискаш зъби – докато дишаш... И днес да поработим, па утре ще засеем, нищо, че е празник, то ний сега от празници повече нямаме. Броя им не зная даже. После ще си почивате. – говореше Боне. Откъм долния край на селото засвири музика - тъпани и зурни в бесен ритъм се надпреварваха с лая на кучетата. Трети ден вече селото сън не го ловеше. Цикламка, на Кара Десислав щерката, се женеше за Велемир, от рода на Хаджи Пиеровите. - Чудна работа – накриви капа Боне. – Уж българска сватба, а маането циганско… И у вас ли е така, а, Буш? Че като се заговорихме за сватби – това три дни нищо не е – слаба ракия. Ти циганските сватби да видиш – по една неделя откарват. А инак, аз циганин да оре и сее досега не съм виждал. Ти виждал ли си?... Не си и ти?... Отде ги вземат тия пари, бе?! Да не би социалните помощи за тях да са десет пъти по-големи от нашите? Е, вярно, че ток и вода не плащат, вярно и че пооткрадват тук-таме, ама... Зачу се шум от двигател. Зелено боядисана камионетка, украсена с надписи и картинки, разнасяше сладолед по пътя между нивите. - Скреежко молим! – крещеше в микрофона пъпчив момчурляк, а говорителят върху кабината отнасяше ехото на гласа му далеко към деретата – Ягодов, сметанов, шоколадов, молиим! – отговаряха му скалите над Лома. – Насам, народее, насаам… „ Чорбаджийски и синове” – най-вкусните ледени лакомства, за малки и големиии!” Боне облиза сухите си устни и пръстите му прошариха из скъсания джоб. Освен двете големи дупки на хастара, там нямаше нищо друго. - Бе, да ти таковам мамата и на сладоледа... Чорбаджийката ви да е... Всички станахте чорбаджийчета, бе... Боклуците ви ще ям!... Ай, сиктир от тука! Ха! То като не е аз да си го издоя, прясно-прясно, да си го изцедя, да си му нарежа краставичка, копърчец, чесънче... И да му пия сетне една студена грозданка! Айде де! Нали тъй, Кротушке?... Айде, починахме. Давайте да орем, че пладне стана. Буш послушно се напъна да пристъпи. Кротушка направи усилие да влезе в крачка, но не можа и той се спря. – Де! Хайде, хайде! – викна с висок и ободрителен глас Боне. Буш пак се нае. И Кротушка направи усилие, но краката щ се разтрепериха, тя се повали, падна в ярема и измуча жално. Боне захвърли уплашено копралята, разпрегна бързо вола и застана смутен пред нея. Тя лежеше неподвижно, протегнала шия, с муцуна, заровена в рохката пръст, със затворени очи, дишайки тежко. - Стани, Кротушке, стани! – освободи я от ярема Боне и понечи да я вдигне за рогата. Животното едвам отвори очи, погледна го с няма молба и пак замижа. Боне се завайка около нея и не знаеше какво да прави. Някъде напред бумтеше трактор, но как да искаш помощ от машина без сърце? Покрай машините и хората бяха станали бездушни. – Хайде, моля те! Стани! Виж Буш как ти се смее. Стани! Стани да не се срамим пред чужденците... Тя се шегува, милата, шегуваш се, нали, кажи му на това говедо проклето, че не му знам волския... Че какво толкова ти е?... Я колко е пухкава земята – само за оране!
Боне отново я хвана за рогата и полека почна да я вдига. Тя се напъна, опита се да стане, но едвам се помръдна. И се отпусна, задиша по-тежко с прехапан език. Боне подви крак, седна пред нея и взе на колене главата щ. Помилва я и зацелува по челото.
- Не прави така, миличка! Съжали ме!... Слушай! Само тая нивка имаме. Дай да орем, да я доорем, после почивка... До живот няма да те впрегна. На – честен кръст! Ще порасте, да даде Бог късмет, насятото, ще го продадем, нали чу какво каза Бойко, синът – десет каймета ще му вземем. А може и повече, щом народът толкоз го е закъсал... Болен народ... Че как няма да е болен – за сто години четири строя да смениш... Други народи за двеста история пишат, ние с нашата хилядолетна - за мезе и на мухите станахме през последните двайсет... В гората ни върнаха, в пещерите... Какво ли ти разправям и на тебе... Пък и какво ли ми отбира и на мене тиквата – приказвам си ей тъй, колкото да чувам гласа си.Така знам, че поне един човек ме е чул... Хайде, мила, покажи юнашки дух и воля мъжка! Хайде сега, не ме заглавичквай, дай понапъни се... Хайде, мила, виж как ти се моля. Но Кротушка нито отвори очи, нито направи опит да го погледне. Трепереше ситно, като от треска. Боне стана, отчупи комат хляб, посоли го и го поднесе до устата щ:
- На, Кротушке, хапни си!
Животното едва открехна очи, погледна го умолително и пак замижа.
Мъжът въздъхна отчаяно. Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Буш, който нехаеше за света около него и равнодушно пасеше на слога, погледна слънцето, което безмилостно бързаше, и видя, че е сам-самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ.
Изведнъж беше осенен от мрачна идея, от която му се догади, но при така стеклите се събития реши, че няма друг избор. Коленичи над болната. Заговори бързо, отривисто. В гласа му се долавяше заплаха и жалост, страх и надежда:
– Стани, миличка! Стани, че чуваш ли, кола бръмчи долу, по пътя. Мерцедес е! Знаеш кои ходят с мерцедеси, нали? Те! И идват тук, точно тук! Ония, от комисията!... Комисия идва на проверка, мила, директно от Брюксел... Стани бързо, защото нали знаеш как е – или ореш, или в кланицата... Друг изход няма, стани, моля те...
После бръкна бързо в торбата и извади стария мобилен телефон без сим-карта, който бе намерил захвърлен преди време, и се направи, че говори: - Ало, кланицата ли е?... Боне се обажда... Не, не – всичко е в ред... Орат и двамата, орат, та пушек се вдига! Ааа, няма страшно. И Буш оре, ама нашата Кротушка ако знаете как стъпва, под копитата щ огън изскача, плуга петдесет санта в земята забива, няма грешка!... А аз ви се обаждам ей така, да ви чуя, че ако нещо вземат да се магарясват... Не довърши. Кротушка се опитваше да стане, почти се бе изправила на колене – тресяща се, с широко отворени невярващи очи, в които се четеше бесен ужас. Вдигна глава, измуча отчаяно и Боне се хвърли напред да щ помогне. И в тоя точно момент силите я напуснаха, тя залитна и тежко се строполи в браздата. Боне не успя да се отдръпне и остана затиснат под нея. Миг преди да престане да диша, той срещна погледа щ - пълен с толкова болка и мъка, все едно от там го гледаха очите на цял един народ. На една ръка разстояние над тях беше небето, жаркото слънце и белите облаци. А нейде живите празнуваха – музиканти надуваха зурни, биеха тъпани, а кучетата... кучетата виеха. Р. Романов
И ето че се редят бразда, две, три... Полека-лека лицето на Боне се разведри малко. Той забрави за камъните, малката пенсийка и неправдите житейски и си заподсвирка с уста. - Не бързай толкоз, Буш, не си на норма. Кротушке, ама и ти – ами че напъни се малко, цяла зима си отлежа, виж каква си станала – градска кокона, кой като тебе... Хайде, хайде, синорът е близо. Умори се, знам, ама какво да направя? И аз се уморих.... Синът вика, че в кланицата в града – кило говеждо изкупували по за едно евро живо тегло. Ама били нещо гъсти с дъщерята на собственика, та му гарантирала евро и половина. Буш към петстотин и нагоре кила имаше, ама кравата... Взе да пресмята. Таман стигна до някъде, Кротушка се спъна, залитна и едва не се строполи. - Буш, говедо такова, бе ти български не разбираш ли? – скастри с уж строг тон вола той. – Казах полека, че се умори много Кротушка! Ай, майка му мечка, вие там все така бързешката ли я карате? Буш спокойно и безстрастно го гледаше и дишаше равномерно, същински лекоатлет. От устата на Кротушка капеше пяна и едва поемаше дъх. Тя погледна белия си другар, погледна стопанина си и наведе смирено глава.
– Що, миличка? Кажи! Тежко ли ти е?... Тежко, ама няма как. Директивите са такива. Европейски, чувала ли си?... То и аз не бях чувал, нито пък някой ме е питал дали искам да съм в тая каша, ама ща, не ща – с двата крака съм вътре, а ти – с четирите. И няма лабаво. Като не искаме колхози, ще сме в еврообора... Кротушке, на теб говоря, Буш и без туй дума няма да разбере. Чуваш ли ме? Кимни за „да”... Никой не пита, миличка, уморен ли си, стар ли си, болен ли си – хората искат оран... Сърцето ми се къса, като те гледам такава, но криза е, разправят, световна, икономическа... Трябва да се бачка и да свиваме коланите. Не че ми останаха дупки от свиване, ама няма как. Дърпаш и стискаш зъби – докато дишаш... И днес да поработим, па утре ще засеем, нищо, че е празник, то ний сега от празници повече нямаме. Броя им не зная даже. После ще си почивате. – говореше Боне. Откъм долния край на селото засвири музика - тъпани и зурни в бесен ритъм се надпреварваха с лая на кучетата. Трети ден вече селото сън не го ловеше. Цикламка, на Кара Десислав щерката, се женеше за Велемир, от рода на Хаджи Пиеровите. - Чудна работа – накриви капа Боне. – Уж българска сватба, а маането циганско… И у вас ли е така, а, Буш? Че като се заговорихме за сватби – това три дни нищо не е – слаба ракия. Ти циганските сватби да видиш – по една неделя откарват. А инак, аз циганин да оре и сее досега не съм виждал. Ти виждал ли си?... Не си и ти?... Отде ги вземат тия пари, бе?! Да не би социалните помощи за тях да са десет пъти по-големи от нашите? Е, вярно, че ток и вода не плащат, вярно и че пооткрадват тук-таме, ама... Зачу се шум от двигател. Зелено боядисана камионетка, украсена с надписи и картинки, разнасяше сладолед по пътя между нивите. - Скреежко молим! – крещеше в микрофона пъпчив момчурляк, а говорителят върху кабината отнасяше ехото на гласа му далеко към деретата – Ягодов, сметанов, шоколадов, молиим! – отговаряха му скалите над Лома. – Насам, народее, насаам… „ Чорбаджийски и синове” – най-вкусните ледени лакомства, за малки и големиии!” Боне облиза сухите си устни и пръстите му прошариха из скъсания джоб. Освен двете големи дупки на хастара, там нямаше нищо друго. - Бе, да ти таковам мамата и на сладоледа... Чорбаджийката ви да е... Всички станахте чорбаджийчета, бе... Боклуците ви ще ям!... Ай, сиктир от тука! Ха! То като не е аз да си го издоя, прясно-прясно, да си го изцедя, да си му нарежа краставичка, копърчец, чесънче... И да му пия сетне една студена грозданка! Айде де! Нали тъй, Кротушке?... Айде, починахме. Давайте да орем, че пладне стана. Буш послушно се напъна да пристъпи. Кротушка направи усилие да влезе в крачка, но не можа и той се спря. – Де! Хайде, хайде! – викна с висок и ободрителен глас Боне. Буш пак се нае. И Кротушка направи усилие, но краката щ се разтрепериха, тя се повали, падна в ярема и измуча жално. Боне захвърли уплашено копралята, разпрегна бързо вола и застана смутен пред нея. Тя лежеше неподвижно, протегнала шия, с муцуна, заровена в рохката пръст, със затворени очи, дишайки тежко. - Стани, Кротушке, стани! – освободи я от ярема Боне и понечи да я вдигне за рогата. Животното едвам отвори очи, погледна го с няма молба и пак замижа. Боне се завайка около нея и не знаеше какво да прави. Някъде напред бумтеше трактор, но как да искаш помощ от машина без сърце? Покрай машините и хората бяха станали бездушни. – Хайде, моля те! Стани! Виж Буш как ти се смее. Стани! Стани да не се срамим пред чужденците... Тя се шегува, милата, шегуваш се, нали, кажи му на това говедо проклето, че не му знам волския... Че какво толкова ти е?... Я колко е пухкава земята – само за оране!
Боне отново я хвана за рогата и полека почна да я вдига. Тя се напъна, опита се да стане, но едвам се помръдна. И се отпусна, задиша по-тежко с прехапан език. Боне подви крак, седна пред нея и взе на колене главата щ. Помилва я и зацелува по челото.
- Не прави така, миличка! Съжали ме!... Слушай! Само тая нивка имаме. Дай да орем, да я доорем, после почивка... До живот няма да те впрегна. На – честен кръст! Ще порасте, да даде Бог късмет, насятото, ще го продадем, нали чу какво каза Бойко, синът – десет каймета ще му вземем. А може и повече, щом народът толкоз го е закъсал... Болен народ... Че как няма да е болен – за сто години четири строя да смениш... Други народи за двеста история пишат, ние с нашата хилядолетна - за мезе и на мухите станахме през последните двайсет... В гората ни върнаха, в пещерите... Какво ли ти разправям и на тебе... Пък и какво ли ми отбира и на мене тиквата – приказвам си ей тъй, колкото да чувам гласа си.Така знам, че поне един човек ме е чул... Хайде, мила, покажи юнашки дух и воля мъжка! Хайде сега, не ме заглавичквай, дай понапъни се... Хайде, мила, виж как ти се моля. Но Кротушка нито отвори очи, нито направи опит да го погледне. Трепереше ситно, като от треска. Боне стана, отчупи комат хляб, посоли го и го поднесе до устата щ:
- На, Кротушке, хапни си!
Животното едва открехна очи, погледна го умолително и пак замижа.
Мъжът въздъхна отчаяно. Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Буш, който нехаеше за света около него и равнодушно пасеше на слога, погледна слънцето, което безмилостно бързаше, и видя, че е сам-самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ.
Изведнъж беше осенен от мрачна идея, от която му се догади, но при така стеклите се събития реши, че няма друг избор. Коленичи над болната. Заговори бързо, отривисто. В гласа му се долавяше заплаха и жалост, страх и надежда:
– Стани, миличка! Стани, че чуваш ли, кола бръмчи долу, по пътя. Мерцедес е! Знаеш кои ходят с мерцедеси, нали? Те! И идват тук, точно тук! Ония, от комисията!... Комисия идва на проверка, мила, директно от Брюксел... Стани бързо, защото нали знаеш как е – или ореш, или в кланицата... Друг изход няма, стани, моля те...
После бръкна бързо в торбата и извади стария мобилен телефон без сим-карта, който бе намерил захвърлен преди време, и се направи, че говори: - Ало, кланицата ли е?... Боне се обажда... Не, не – всичко е в ред... Орат и двамата, орат, та пушек се вдига! Ааа, няма страшно. И Буш оре, ама нашата Кротушка ако знаете как стъпва, под копитата щ огън изскача, плуга петдесет санта в земята забива, няма грешка!... А аз ви се обаждам ей така, да ви чуя, че ако нещо вземат да се магарясват... Не довърши. Кротушка се опитваше да стане, почти се бе изправила на колене – тресяща се, с широко отворени невярващи очи, в които се четеше бесен ужас. Вдигна глава, измуча отчаяно и Боне се хвърли напред да щ помогне. И в тоя точно момент силите я напуснаха, тя залитна и тежко се строполи в браздата. Боне не успя да се отдръпне и остана затиснат под нея. Миг преди да престане да диша, той срещна погледа щ - пълен с толкова болка и мъка, все едно от там го гледаха очите на цял един народ. На една ръка разстояние над тях беше небето, жаркото слънце и белите облаци. А нейде живите празнуваха – музиканти надуваха зурни, биеха тъпани, а кучетата... кучетата виеха. Р. Романов
,,,...или ореш, или в кланицата...,, Да... Май пак сме във времената на Елин Пелин...
цитирайinjir написа:
,,,...или ореш, или в кланицата...,, Да... Май пак сме във времената на Елин Пелин...
отново ги уби на финала, но признавам си,че искрено се смях на скеча с мобилния телефон- последното средство, най-страшното, а кравичката като малко дете се връзва,милата, и става...значи тя разбира какво говори стопанинът й!!!
Ех, ако можеше да говори и тя...но това е вече препратка към Йовков ;)
цитирайЕх, ако можеше да говори и тя...но това е вече препратка към Йовков ;)
4.
miaa -
Поздрави Романов! Тъжно и правдиво..по твоя уникален начин:)Благодаря ти.
29.07.2010 11:11
29.07.2010 11:11
Най- общото достояние на хората е надеждата.Нея я има и у този, у когото нищо не е останало.
цитирай
5.
romanov -
В твой дух отговарям, че ако можеше да говори, би била селска даскалица или поне настойник на училищния хор
29.07.2010 11:16
29.07.2010 11:16
sarcezlatna написа:
отново ги уби на финала, но признавам си,че искрено се смях на скеча с мобилния телефон- последното средство, най-страшното, а кравичката като малко дете се връзва,милата, и става...значи тя разбира какво говори стопанинът й!!!
Ех, ако можеше да говори и тя...но това е вече препратка към Йовков ;)
Ех, ако можеше да говори и тя...но това е вече препратка към Йовков ;)
6.
romanov -
Мия, на Е. Пелин благодари. И на ... времето, което като с клей е залепило календара последните 20 год...
29.07.2010 11:18
29.07.2010 11:18
miaa написа:
Най- общото достояние на хората е надеждата.Нея я има и у този, у когото нищо не е останало.
Добре си я свършил на браздата. Особено с този финал... Привет!
цитирайГениална пародия!!! Смях през сълзи....само дето сълзите ни вече стават съвсем истински! Поздравления,авторе!:)
цитирайtili написа:
Добре си я свършил на браздата. Особено с този финал... Привет!
10.
romanov -
scarlety, какво пък - друго като нямаме, горчилка и сълзи винаги е имала българска земя юнашка..
29.07.2010 11:55
29.07.2010 11:55
scarlety написа:
Гениална пародия!!! Смях през сълзи....само дето сълзите ни вече стават съвсем истински! Поздравления,авторе!:)
Болен народ ...тъжно ,но истина ...
Съвременните герои на браздата.Много е силно .
Поздравления !
цитирайСъвременните герои на браздата.Много е силно .
Поздравления !
stela50 написа:
Болен народ ...тъжно ,но истина ...
Съвременните герои на браздата.Много е силно .
Поздравления !
Съвременните герои на браздата.Много е силно .
Поздравления !
Разсмях се в началото, но се оказа, че не е смешно, а е жалко...
мила, родна, безкрайно тъжна и безнадеждна българска действителност...
цитираймила, родна, безкрайно тъжна и безнадеждна българска действителност...
lotos16 написа:
Разсмях се в началото, но се оказа, че не е смешно, а е жалко...
мила, родна, безкрайно тъжна и безнадеждна българска действителност...
мила, родна, безкрайно тъжна и безнадеждна българска действителност...
безконечна...
цитирай ...той срещна погледа й - пълен с толкова болка и мъка, все едно от там го гледаха очите на цял един народ.
ама вече никак не ми е смешно.
Не си пропуснал нищо от това, което ще умори Кротушка. Пък и името, много й прилича.:):(
цитирайама вече никак не ми е смешно.
Не си пропуснал нищо от това, което ще умори Кротушка. Пък и името, много й прилича.:):(
за които няма лекарство...за съжаление...дори да мислим обратното.
Поздрав от мен, приятелю, стилистиката е чудна, а за историята и
поуката...всичко е ясно и поднесено невероятно, в Романов стил :)))))
цитирайПоздрав от мен, приятелю, стилистиката е чудна, а за историята и
поуката...всичко е ясно и поднесено невероятно, в Романов стил :)))))
18.
sarcezlatna -
romanov каза:- В твой дух отговарям, че ако можеше да говори, би била селска даскалица или поне настойник на училищния хор
29.07.2010 16:08
29.07.2010 16:08
отговор в мой задух:
"У всички нас е вродена глупостта да смятаме метафората за доказателство, потока от празни думи за извор на основни истини, а себе си - за пророци."
Пол Валери
цитирай"У всички нас е вродена глупостта да смятаме метафората за доказателство, потока от празни думи за извор на основни истини, а себе си - за пророци."
Пол Валери
Да, и тогава и сега май народът ни е все на браздата...
Поздрави и от мен, Романов!
цитирайПоздрави и от мен, Романов!
Ако не беше истина, щеше да е смешно! Много силно си го написал, Румба!
Поздрави! Наминавай по-често :)
цитирайПоздрави! Наминавай по-често :)
Превел си Елин Пелин на новобългарски без грешка!
Поздравление!
цитирайПоздравление!
Странно, но нито за секунда не ми беше смешно!
Горещи аплодисменти, но се разстроих много! Има ли изход?
цитирайГорещи аплодисменти, но се разстроих много! Има ли изход?
cornflower написа:
безконечна...
monaliza121 написа:
...той срещна погледа й - пълен с толкова болка и мъка, все едно от там го гледаха очите на цял един народ.
ама вече никак не ми е смешно.
Не си пропуснал нищо от това, което ще умори Кротушка. Пък и името, много й прилича.:):(
ама вече никак не ми е смешно.
Не си пропуснал нищо от това, което ще умори Кротушка. Пък и името, много й прилича.:):(
hope17 написа:
за които няма лекарство...за съжаление...дори да мислим обратното.
Поздрав от мен, приятелю, стилистиката е чудна, а за историята и
поуката...всичко е ясно и поднесено невероятно, в Романов стил :)))))
Поздрав от мен, приятелю, стилистиката е чудна, а за историята и
поуката...всичко е ясно и поднесено невероятно, в Романов стил :)))))
ckarlet написа:
Да, и тогава и сега май народът ни е все на браздата...
Поздрави и от мен, Романов!
Поздрави и от мен, Романов!
cecka1504 написа:
Ако не беше истина, щеше да е смешно! Много силно си го написал, Румба!
Поздрави! Наминавай по-често :)
Поздрави! Наминавай по-често :)
hel написа:
Странно, но нито за секунда не ми беше смешно!
Горещи аплодисменти, но се разстроих много! Има ли изход?
Горещи аплодисменти, но се разстроих много! Има ли изход?
razkazvachka написа:
Превел си Елин Пелин на новобългарски без грешка!
Поздравление!
Поздравление!
Не познавам очите на други народи, но в очите на моя винаги е имало болка. А може би все пътува в бедняшката каручка към едно блато ...
цитирайmegg написа:
Не познавам очите на други народи, но в очите на моя винаги е имало болка. А може би все пътува в бедняшката каручка към едно блато ...
По нашите земи билките горчат, но рядко лекуват. Има нещо - в билките ли, в нас ли ...
Поздравления, romanov!
цитирайПоздравления, romanov!
zebb написа:
По нашите земи билките горчат, но рядко лекуват. Има нещо - в билките ли, в нас ли ...
Поздравления, romanov!
Поздравления, romanov!
Само заглавието стигаше...
Чета коментарите с интерес... Весело им на хората...
В унисон със заглавието.
Забрави само да посочиш болестта... Нека да опитам...
Егоизъм , егоизъм , братко , се нарича...
Когато той стане национална добродетел...много Кротушки ще падат на браздата...
Благодаря още веднъж!
цитирайЧета коментарите с интерес... Весело им на хората...
В унисон със заглавието.
Забрави само да посочиш болестта... Нека да опитам...
Егоизъм , егоизъм , братко , се нарича...
Когато той стане национална добродетел...много Кротушки ще падат на браздата...
Благодаря още веднъж!
Ей, приятел, не ми стана по-леко като те прочетох! Но поне ме радва, че още пишеш! По Елин Пелиновски? Що пък не?!
:)
цитирай:)
pegas08 написа:
Само заглавието стигаше...
Чета коментарите с интерес... Весело им на хората...
В унисон със заглавието.
Забрави само да посочиш болестта... Нека да опитам...
Егоизъм , егоизъм , братко , се нарича...
Когато той стане национална добродетел...много Кротушки ще падат на браздата...
Благодаря още веднъж!
Чета коментарите с интерес... Весело им на хората...
В унисон със заглавието.
Забрави само да посочиш болестта... Нека да опитам...
Егоизъм , егоизъм , братко , се нарича...
Когато той стане национална добродетел...много Кротушки ще падат на браздата...
Благодаря още веднъж!
doriana написа:
Ей, приятел, не ми стана по-леко като те прочетох! Но поне ме радва, че още пишеш! По Елин Пелиновски? Що пък не?!
:)
:)
не винаги успявам да прочета написаното от теб, но всеки път прочетеното ме радва.
цитирайи много ,много болезнена ..........
Истината е ,че го правиш добре
Поздрави!:)
цитирайИстината е ,че го правиш добре
Поздрави!:)
Знаеш ли, няма кой да погледне в очите на народа и да поиска да го разбере. Да го обикне такъв, какъвто е - скромен, простоват, дребнав, хитруващ, ама с голямо и топло сърце! Да му даде надежда и да му помогне да се изправи, пък после той сам чудеса ще направи! Но за съжаление ралото и Кротушка не са само на нивата... Можем да ги видим навсякъде! А в очите на Кротушка е събрана цялата ни история! Поздрави!
цитирайsestra написа:
не винаги успявам да прочета написаното от теб, но всеки път прочетеното ме радва.
iliada3 написа:
и много ,много болезнена ..........
Истината е ,че го правиш добре
Поздрави!:)
Истината е ,че го правиш добре
Поздрави!:)
43.
romanov -
Харви, болка си имаме. Много. И не от вчера. Замислям се дали не сме орисани... Но май сами си го правим! Поздрв и на теб!
02.08.2010 18:47
02.08.2010 18:47
harvi написа:
Знаеш ли, няма кой да погледне в очите на народа и да поиска да го разбере. Да го обикне такъв, какъвто е - скромен, простоват, дребнав, хитруващ, ама с голямо и топло сърце! Да му даде надежда и да му помогне да се изправи, пък после той сам чудеса ще направи! Но за съжаление ралото и Кротушка не са само на нивата... Можем да ги видим навсякъде! А в очите на Кротушка е събрана цялата ни история! Поздрави!
Твоят герой е от застрашения вид човеци, които намират мотив да продължат, макар да разбират абсурдността на ситуацията....чувството за хумор прикрива болката, но не я изтрива от сърцето.....дори напротив:(
но пък като се замисля колко по-болни са хората без такова чувство:)
Поздрави!
цитирайно пък като се замисля колко по-болни са хората без такова чувство:)
Поздрави!
е, вече...
те признах за писател - макар че отдавна сън те признала...
как само си пресъздал елин-пелиновия разказ в съвременна версия...
заслужава си това да се запази в българската съкровищница. :)
цитирайте признах за писател - макар че отдавна сън те признала...
как само си пресъздал елин-пелиновия разказ в съвременна версия...
заслужава си това да се запази в българската съкровищница. :)
със сигурност нямаше да имаш битието, което имаш сега; а колкото до Елин Пелин... ако не ти носеше вода, поне щеше да си пие ракията с теб!
За пореден път ПОКЛОН пред таланта ти!!!
цитирайЗа пореден път ПОКЛОН пред таланта ти!!!
На всички:)
цитирай...
цитирай...това съм го чела и ми е харесвало...
Здравей :)
цитирайЗдравей :)
mimayordanova написа:
...
yotovava написа:
...това съм го чела и ми е харесвало...
Здравей :)
Здравей :)
Утре продължавам назад. Страхотен си!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. http://blagab.blogspot.com/проза, поезия, изкуство
2. http://liternet.bg/
3. http://www.slovo.bg/
4. http://litclub.bg/
5. СтърШелЪ
6. Балкани
7. Фантастика
8. kulturni-novini
9. Кино
10. От всичко
11. Народна библиотека
12. друго
13. Театър
14. Моят блог с НЕПУБЛИКУВАНИ РАЗКАЗИ
15. http://literaturensviat.com/
16. http://xenos-bushcraft.com/blog/
2. http://liternet.bg/
3. http://www.slovo.bg/
4. http://litclub.bg/
5. СтърШелЪ
6. Балкани
7. Фантастика
8. kulturni-novini
9. Кино
10. От всичко
11. Народна библиотека
12. друго
13. Театър
14. Моят блог с НЕПУБЛИКУВАНИ РАЗКАЗИ
15. http://literaturensviat.com/
16. http://xenos-bushcraft.com/blog/