Постинг
23.06.2010 08:52 -
Човекът, който имаше рожден ден
Автор: romanov
Категория: Изкуство
Прочетен: 15525 Коментари: 77 Гласове:
Последна промяна: 24.06.2010 00:31
Прочетен: 15525 Коментари: 77 Гласове:
60
Последна промяна: 24.06.2010 00:31
Един човек имаше рожден ден, но не ме покани. Да сме големи приятели – не сме, да съм се почувствал обиден – не съм, но ми става чоглаво като си помисля що ядене и пиене ще има.
На обявената дата за партито наминавам „случайно” на адреса. Голяма сграда, на алеята пред нея паркирани тузарски автомобили, две входни врати, грижливо подрязани храсти, басейн.
Избирам и звъня на едната – масивна, дъбова.. Отваря ми мълчалив мъж в тъмен костюм и смирена физиономия.
- Я! Забравил съм си поканата! – правя се на улав и сгъвам една десетолевка в джоба на сакото му. Намигвам дяволито, ухилен съм до уши, а оня ме гледа стреснато. Какво бе – малко ли ти е? Днес на сто човека да отвориш, по десет кинта - това си е цяла хилядарка!
Отминавам гордо и си мисля: ” Гледай го бе, чак и прислуга си наел, мръсникът! Наел, а не кани!”
Фоайето – огромна приемна, пълна с народ. Щастлив съм, че съм вътре, макар и на цената на кило сирене. Светят огромни полилеи, навсякъде цветя – във вази, в кошници, по стените и по пода. И макар да е едва десет сутринта, жените са облечени в тържествени вечерни тоалети, мъжете в черни костюми.
Нещо съм поизостанал от модата с моето каре в пепит.
Не виждам познати, ( аз и не търся, но се правя, че издирвам някого - разбутвам хората, пардон, моля ви се, де се запиля онова говедо) и преминавам нататък, към другото помещение. Тук някъде трябва да е пиячката. При всички положения - шведска маса. Така правят днес отворковците.
Ха! Намирам я. Отрупана с хайвер и шампанско. А така, да си дойдем на думата.
Тук горят ковани свещници, инкрустирани с мед и сребро(аман от грандоманщина бе!) а цветя няма само в салатата от миди. За някои хора няма криза!
До масите чинно седят млади момичета в черни къси поли и бели блузи. С касинки, като на медсестри и изражения на лицата кротки, богоугодни. Сервитьорки. Кой знае какъв надник им плаща, никаквецът, ще седят мирно не, ами и на ръце ще тръгнат ако се наложи.
Шляпвам едната отзад – ух, че стегнато дупе! – кефя й се, и нагъвам руски хайвер и френско шампанско. Момичето хлъцва изненадано и страните й порозовяват. Друга реакция няма. Професионална работа, това е! Сигур и английски знаят!
От сянката до завесата, невидимо до момента, се отделя здраво копеле и прави крачка към мен. О, те си имали и охрана!? Мале, какви пари се е тръшнал тоя!
- Чакай бе, човек, майтапех се, не видя ли? Какво толкова, какво си ме задърпал като пръскачка през лозе, я ме остави, ти знаеш ли кой съм, а, знаеш ли бе, маймуно такава, какво като имаш мускули, грам пипе нямаш, остави ме ти казвам!
Почти на изхода се сблъскваме със среден на възраст човек, разстроен, с угрижено лице и зачервени очи, говорещи за няколкодневно недоспиване. Или препиване. Яката на ризата му е разкопчана, диша ситно, на пресекулки и не слуша какво му шепне охранителят - само кимва и ме хваща под ръка:
- Извинете го, той просто си гледа работата.
Гласът му е тих и сух, почти безпомощен.
- А, няма нищо, няма нищо – пелтеча аз и задъхано оправям полуразпраният си ръкав – Да е благодарен, че бяхте вие, не искам да ви развалям празника, инак аз чер колан по карате и айкидо имам…
Води ме обратно до масите, наливаме си – аз шампанско, той чаша уиски, пием.
- Вземи си, замези – става ми жал, като виждам как потрепва ръката му. – Ей тия хапки опитай, мм!, страхотни са! - съветвам го. - И никак не са мазни, вземи хапни, че ще се отрежеш като талпа от сабайлем.
Едва ли ме чува, налива си повторно и пак на един дъх пие. Изведнъж, сякаш се сеща нещо, подава ми ръка:
- Не ви се представих – аз съм бащата на… - кимна ми към друга една врата, в дъното на стаята, сякаш да ми напомни, че е редно за човек присъстващ на такова събитие, да иде първо и да поздрави рожденика, подаръче да му поднесе и уважение, а не направо да се нахънди на шведската маса.
- О! Да ви е честито! Аз тъкмо бях тръгнал да се видим, стари дружки сме с него, ама онова говедо, взе, че… Е, а наздраве! Да ви радва още дълги години – бърша припряно омазнени пръсти.
Дланта му е суха и студена, а очите му ме гледат с неразбиране и изненада, взира се в мен, мъчи се да ме проумее, бръчка разделя бледото му чело на две.
- Благодаря, но едва ли – процежда и ми обръща гръб. – Трябва да свърша нещо – чувам го да казва миг преди да се скрие зад вратата в дъното.
Обожавам чер хайвер и френско шампанско, вкусотия, чудя се как за кратко време да погълна още толкова, (Боже, що не си ми дал два корема) преди да са ме изритали. Пак си наливам и си мисля: „ Живот, живот. Несправедлив си към едни, към други толкоз дащен”… Не, не, това не става за поема, по – добре:” Един живот удавен във шампанско, във хапки и в хайвер!...” Това май по го бива. Хи - хи! А наздраве! Бе как няма откъде да си дръпна един стол, че без крака останах. И ми е чудно защо съм сам пред тая, обсипана с глезотии маса, която може да нахрани цял квартал, какво прави тоя народ оттатък и защо никой не идва, че да се чукнем!? Специална покана ли чакат!?
На прага се показва оня маймунил, мускулестия:
- Господине, ритуалът е към края си. Ще присъствате ли на церемонията или ще останете да си доядете?
В гласа му долавям злъч, но ми е все едно какво си мисли, виж на въздух мога да изляза, че от аромата на тия свещи взе да ми призлява.
На изхода се сблъсквам с обедното слънце и развълнувана тълпа. Мен ми е весело, цигарка палвам, а мнозинството подсмърча мълчаливо. Егати рождения ден!
Бе, махвам с ръка благородно, остави ги, не ги закачай, крив народ, на празник са уж дошли, а са се вкиснали като…
Отварят се дъбовите врати. Пръв върви свещеник с кадилница, след него осмина здравеняка носят покрит с цветя ковчег, зад тях, почти в несвяст пристъпя майката, подкрепена от моя познат, с когото пихме.
Хората около мен изстенват, хлип разтриса телата им, а аз, сграбчен от спазъм в корема, тичам към близките храсти.
Р. Романов
15.06.2010
Разбиващ разказ... с ироничен привкус...
Напразно се опитах да отгатна края...
Поздравления!
Хубав ден!
цитирайНапразно се опитах да отгатна края...
Поздравления!
Хубав ден!
Тъкмо си мислех ,че с твоите 10 -те лева и аз съм се промъкнала на тържеството/
но все се съмнявах ,че има нещо гнило тука......./и язък за хайвера.........:(((
Написан чудесно разказ !
Поздравления!:)
цитирайно все се съмнявах ,че има нещо гнило тука......./и язък за хайвера.........:(((
Написан чудесно разказ !
Поздравления!:)
Поздрави и от мен, приятелю!
цитирайНо ако за момент го изключим,трябва да отбележа,че обичаите по тези"рождени дни" с ядене и пиене и пълна забрава за същността на събитието ме ужасяват!
Разказът няма грешка както винаги и във всяко отношение!:)
Поздрави!:)
цитирайРазказът няма грешка както винаги и във всяко отношение!:)
Поздрави!:)
Следващия път имай търпение за поканата, разказвачо ;))
Весел да е денят ти
цитирайВесел да е денят ти
lotos16 написа:
Разбиващ разказ... с ироничен привкус...
Напразно се опитах да отгатна края...
Поздравления!
Хубав ден!
Напразно се опитах да отгатна края...
Поздравления!
Хубав ден!
бих казал, че ще е добре да имаме повече такива "рожденици", че инак няма отърване.... Ако чакаме наТемида ;)))
Хубаво написан разказа - от идеята до изпълението.
цитирайХубаво написан разказа - от идеята до изпълението.
iliada написа:
Тъкмо си мислех ,че с твоите 10 -те лева и аз съм се промъкнала на тържеството/
но все се съмнявах ,че има нещо гнило тука......./и язък за хайвера.........:(((
Написан чудесно разказ !
Поздравления!:)
но все се съмнявах ,че има нещо гнило тука......./и язък за хайвера.........:(((
Написан чудесно разказ !
Поздравления!:)
veninski написа:
Поздрави и от мен, приятелю!
scarlety написа:
Но ако за момент го изключим,трябва да отбележа,че обичаите по тези"рождени дни" с ядене и пиене и пълна забрава за същността на събитието ме ужасяват!
Разказът няма грешка както винаги и във всяко отношение!:)
Поздрави!:)
Разказът няма грешка както винаги и във всяко отношение!:)
Поздрави!:)
slavimirgenchev1953 написа:
бих казал, че ще е добре да имаме повече такива "рожденици", че инак няма отърване.... Ако чакаме наТемида ;)))
Хубаво написан разказа - от идеята до изпълението.
Хубаво написан разказа - от идеята до изпълението.
mariani написа:
Следващия път имай търпение за поканата, разказвачо ;))
Весел да е денят ти
Весел да е денят ти
Затова на човека е даден езикът - не оня, който опитва черния хайвер, а другия - да пита и да каже - на незнаещите и неразбиращите:)))
цитирайНяма чер хайвер, но и "зелен" няма ...
Само кьопоолу :):):) С много чеснов лук :)))))))))
И утре си поканен, но... не казваме защо :):):)
Хубав разказ - отново!!!
цитирайСамо кьопоолу :):):) С много чеснов лук :)))))))))
И утре си поканен, но... не казваме защо :):):)
Хубав разказ - отново!!!
razkazvachka написа:
Затова на човека е даден езикът - не оня, който опитва черния хайвер, а другия - да пита и да каже - на незнаещите и неразбиращите:)))
:)))
цитирайdivna8 написа:
Няма чер хайвер, но и "зелен" няма ...
Само кьопоолу :):):) С много чеснов лук :)))))))))
И утре си поканен, но... не казваме защо :):):)
Хубав разказ - отново!!!
Само кьопоолу :):):) С много чеснов лук :)))))))))
И утре си поканен, но... не казваме защо :):):)
Хубав разказ - отново!!!
случват между добри съдружници...Нов дъбов ковчег.
Привет!
цитирайПривет!
Хубав тъмен хумор и ирония към непоканения и рожденика, към нелепата ситуация, към погребението, което изглежда като рожден ден...
Удоволствие беше за мен!
цитирайУдоволствие беше за мен!
Колкото и да не ни се иска, подобни типажи съвсем не са рядко явление. Поздрави за разказа!
цитирайfuriika написа:
:)))
tili написа:
случват между добри съдружници...Нов дъбов ковчег.
Привет!
Привет!
monaliza121 написа:
Хубав тъмен хумор и ирония към непоканения и рожденика, към нелепата ситуация, към погребението, което изглежда като рожден ден...
Удоволствие беше за мен!
Удоволствие беше за мен!
24.
romanov -
Да, за съжаление - не са никак редки случаи...Благодаря, че се отби:))
23.06.2010 10:34
23.06.2010 10:34
harvi написа:
Колкото и да не ни се иска, подобни типажи съвсем не са рядко явление. Поздрави за разказа!
25.
diandra555 -
Предусетих края
23.06.2010 10:47
23.06.2010 10:47
Предусетих края още в началото, не знам как и защо.
Поздравления за чудесно написаното, за кой ли път се повтарям..
цитирайПоздравления за чудесно написаното, за кой ли път се повтарям..
diandra555 написа:
Предусетих края още в началото, не знам как и защо.
Поздравления за чудесно написаното, за кой ли път се повтарям..
Поздравления за чудесно написаното, за кой ли път се повтарям..
Поздрави и усмивки, Романов! Нелепи ситуаии, колкото щеш, но ти си майстор на перото! Загубихме усетът и възпитанието си приятелю, някъде по пътя..
Благодаря ти за споделените мигове!
цитирайБлагодаря ти за споделените мигове!
miaa написа:
Поздрави и усмивки, Романов! Нелепи ситуаии, колкото щеш, но ти си майстор на перото! Загубихме усетът и възпитанието си приятелю, някъде по пътя..
Благодаря ти за споделените мигове!
Благодаря ти за споделените мигове!
Отново си непредвидим в края :) Замислих се върху това: "Живот, живот. Несправедлив си към едни, към други толкоз дащен”… Не, не, това не става за поема, по – добре:” Един живот удавен във шампанско, във хапки и в хайвер!...”
Иронично е, но много харесах! По-бедничкият, по-скромничкият живот може да не предлага блага и лукс, но пък е по-достоен, по-истински, отколкото онзи, удавения в шампанско, хапки и хайвер.
цитирайИронично е, но много харесах! По-бедничкият, по-скромничкият живот може да не предлага блага и лукс, но пък е по-достоен, по-истински, отколкото онзи, удавения в шампанско, хапки и хайвер.
Всяко нещо си има цена. След отговора на бащата разбрах за какво иде реч.
Четох скоро подобен разказ от Деян Енев.
Добре се е получило, нищо излишно!
цитирайЧетох скоро подобен разказ от Деян Енев.
Добре се е получило, нищо излишно!
Даа, лъскаво... Само майката нищо не забелязва...
цитирай
32.
sunny2 -
Хареса ми, Романов... Благодаря за прочетеното!
23.06.2010 12:36
23.06.2010 12:36
На пръв поглед - всичко е ясно. Не е. И никога няма да бъде разчетено докрай от четящия четец. Естеството на тая проза е от друго тесто. Знам ли... Хляб, вино и цъфнали портокалови дръвчета. Примерно. Иначе нямаше да ми хареса.
цитирайе много добър :)
Аз имам един колега, дето ако му звъннат на gsm-а, веднага затваря и набира от служебния. Телефона си го зарежда на работа. На стола яде до дъно - и жилки да има, и тях ги яде. На колата си е сложил газова уредба. Иначе го помръзва, но акъл дава с охота, особено ако не са го питали. Ако го питат за нещо, все ме гледа да му подскажа. Манталитет!
цитирайАз имам един колега, дето ако му звъннат на gsm-а, веднага затваря и набира от служебния. Телефона си го зарежда на работа. На стола яде до дъно - и жилки да има, и тях ги яде. На колата си е сложил газова уредба. Иначе го помръзва, но акъл дава с охота, особено ако не са го питали. Ако го питат за нещо, все ме гледа да му подскажа. Манталитет!
34.
анонимен -
:)))Много хубав разказ!Човек т...
23.06.2010 12:44
23.06.2010 12:44
:)))Много хубав разказ!Човек трябва да внимава да не бърка адресите и "адресите":)И трябва да внимава за какво става въпрос, случая прилича и на блога - чети внимателно, да не стане недоразумение:)
поздрави
цитирайпоздрави
СТРАХОТНО ЧУВСТВО ЗА ХУМОР, И НИЩО НЕ ПОЗНАТО, НАПРОТИВ, ТИПИЧНО ЗА БГ
цитирай
36.
divna8 -
Еее, повод си имаме и не търсим - от този по-истински... само някой хубав мач :))))))))))))
23.06.2010 13:33
23.06.2010 13:33
17. romanov - divna8 изстуди ракйицата, поводи ще намерим:)))
10:08
divna8 написа:
Няма чер хайвер, но и "зелен" няма ...
Само кьопоолу :):):) С много чеснов лук :)))))))))
И утре си поканен, но... не казваме защо :):):)
Хубав разказ - отново!!!
цитирай10:08
divna8 написа:
Няма чер хайвер, но и "зелен" няма ...
Само кьопоолу :):):) С много чеснов лук :)))))))))
И утре си поканен, но... не казваме защо :):):)
Хубав разказ - отново!!!
трябва да го прочета
цитирайхумор, като пикантна подправка за живота. Всичко е част от кръговрата, затова е и кисел и сладък, и лют и горчи...понякога леко сладни...абе, Живот !
Здрасти, Румене, малко разминаване в нагласите и очакванията на героя ти с действителността. Харесах :)))))
цитирайЗдрасти, Румене, малко разминаване в нагласите и очакванията на героя ти с действителността. Харесах :)))))
С една дума много ми хареса ,бих го прочела отново ...
Поздравления !
цитирайПоздравления !
Разказът ти предизвика усмивка в мен! Много добре написан!:)
цитирайqueerfish написа:
Отново си непредвидим в края :) Замислих се върху това: "Живот, живот. Несправедлив си към едни, към други толкоз дащен”… Не, не, това не става за поема, по – добре:” Един живот удавен във шампанско, във хапки и в хайвер!...”
Иронично е, но много харесах! По-бедничкият, по-скромничкият живот може да не предлага блага и лукс, но пък е по-достоен, по-истински, отколкото онзи, удавения в шампанско, хапки и хайвер.
Иронично е, но много харесах! По-бедничкият, по-скромничкият живот може да не предлага блага и лукс, но пък е по-достоен, по-истински, отколкото онзи, удавения в шампанско, хапки и хайвер.
lubara написа:
Всяко нещо си има цена. След отговора на бащата разбрах за какво иде реч.
Четох скоро подобен разказ от Деян Енев.
Добре се е получило, нищо излишно!
Четох скоро подобен разказ от Деян Енев.
Добре се е получило, нищо излишно!
hel написа:
Даа, лъскаво... Само майката нищо не забелязва...
но изобщо не очаквах такъв край...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
sunny2 написа:
На пръв поглед - всичко е ясно. Не е. И никога няма да бъде разчетено докрай от четящия четец. Естеството на тая проза е от друго тесто. Знам ли... Хляб, вино и цъфнали портокалови дръвчета. Примерно. Иначе нямаше да ми хареса.
kikowsky написа:
е много добър :)
Аз имам един колега, дето ако му звъннат на gsm-а, веднага затваря и набира от служебния. Телефона си го зарежда на работа. На стола яде до дъно - и жилки да има, и тях ги яде. На колата си е сложил газова уредба. Иначе го помръзва, но акъл дава с охота, особено ако не са го питали. Ако го питат за нещо, все ме гледа да му подскажа. Манталитет!
Аз имам един колега, дето ако му звъннат на gsm-а, веднага затваря и набира от служебния. Телефона си го зарежда на работа. На стола яде до дъно - и жилки да има, и тях ги яде. На колата си е сложил газова уредба. Иначе го помръзва, но акъл дава с охота, особено ако не са го питали. Ако го питат за нещо, все ме гледа да му подскажа. Манталитет!
vostroto написа:
:)))Много хубав разказ!Човек трябва да внимава да не бърка адресите и "адресите":)И трябва да внимава за какво става въпрос, случая прилича и на блога - чети внимателно, да не стане недоразумение:)
поздрави
поздрави
net написа:
СТРАХОТНО ЧУВСТВО ЗА ХУМОР, И НИЩО НЕ ПОЗНАТО, НАПРОТИВ, ТИПИЧНО ЗА БГ
divna8 написа:
17. romanov - divna8 изстуди ракйицата, поводи ще намерим:)))
10:08
divna8 написа:
Няма чер хайвер, но и "зелен" няма ...
Само кьопоолу :):):) С много чеснов лук :)))))))))
И утре си поканен, но... не казваме защо :):):)
Хубав разказ - отново!!!
10:08
divna8 написа:
Няма чер хайвер, но и "зелен" няма ...
Само кьопоолу :):):) С много чеснов лук :)))))))))
И утре си поканен, но... не казваме защо :):):)
Хубав разказ - отново!!!
bovari написа:
трябва да го прочета
hope17 написа:
хумор, като пикантна подправка за живота. Всичко е част от кръговрата, затова е и кисел и сладък, и лют и горчи...понякога леко сладни...абе, Живот !
Здрасти, Румене, малко разминаване в нагласите и очакванията на героя ти с действителността. Харесах :)))))
Здрасти, Румене, малко разминаване в нагласите и очакванията на героя ти с действителността. Харесах :)))))
stela50 написа:
С една дума много ми хареса ,бих го прочела отново ...
Поздравления !
Поздравления !
kometapg написа:
Разказът ти предизвика усмивка в мен! Много добре написан!:)
kaprizna написа:
но изобщо не очаквах такъв край...
Поздрави!
Поздрави!
Бай Ганьо е жив, казаха го и по телевизията :)
цитирайПоздрави и от мен, Романов, много ми хареса и на мен!
Винаги си с актуални теми от живота!:)
цитирайВинаги си с актуални теми от живота!:)
Аз какво ли да ти напиша след толкова хвалби и анализи ?:)
Знаеш, че още сутринта прочетох това вълшебство,
но прецених. че ще ми е нужен още един прочит,
за да го преживея пак.
Казвам да го преживея, защото в последните години
и в нашата рода погребенията приличат на описаното от теб.
Коктейли с привкус на бизнес сделки и др. важни за живите разговори.
Имах да ти казвам и още..но не е във връзка с разказа. ;)
цитирайЗнаеш, че още сутринта прочетох това вълшебство,
но прецених. че ще ми е нужен още един прочит,
за да го преживея пак.
Казвам да го преживея, защото в последните години
и в нашата рода погребенията приличат на описаното от теб.
Коктейли с привкус на бизнес сделки и др. важни за живите разговори.
Имах да ти казвам и още..но не е във връзка с разказа. ;)
ПОздравления- точно в 10-ката !
цитирайmamas написа:
Бай Ганьо е жив, казаха го и по телевизията :)
ckarlet написа:
Поздрави и от мен, Романов, много ми хареса и на мен!
Винаги си с актуални теми от живота!:)
Винаги си с актуални теми от живота!:)
61.
romanov -
sevdabg - познато... но, казват, роб се смее, гроб не се... Благодаря и поздрав!
23.06.2010 17:46
23.06.2010 17:46
sevdabg написа:
Аз какво ли да ти напиша след толкова хвалби и анализи ?:)
Знаеш, че още сутринта прочетох това вълшебство,
но прецених. че ще ми е нужен още един прочит,
за да го преживея пак.
Казвам да го преживея, защото в последните години
и в нашата рода погребенията приличат на описаното от теб.
Коктейли с привкус на бизнес сделки и др. важни за живите разговори.
Имах да ти казвам и още..но не е във връзка с разказа. ;)
Знаеш, че още сутринта прочетох това вълшебство,
но прецених. че ще ми е нужен още един прочит,
за да го преживея пак.
Казвам да го преживея, защото в последните години
и в нашата рода погребенията приличат на описаното от теб.
Коктейли с привкус на бизнес сделки и др. важни за живите разговори.
Имах да ти казвам и още..но не е във връзка с разказа. ;)
karambol5 написа:
ПОздравления- точно в 10-ката !
63.
анонимен -
Романов, тоя разказ е ала О'Хенри.
23.06.2010 18:46
23.06.2010 18:46
Разкази с неочакван край.
цитирайkushel написа:
Разкази с неочакван край.
Какаво да кажа аз, то всичко е изписано и толкова много коментари, разсъждения, анализи... Само бих се повторила.
Живота такъв какъвто е. Имаш невероятен талант да пишеш с такава лекота и с "простички" думи за толкова дълбоки и сериозни неща.
Поздрави!
цитирайЖивота такъв какъвто е. Имаш невероятен талант да пишеш с такава лекота и с "простички" думи за толкова дълбоки и сериозни неща.
Поздрави!
zaycheto написа:
Какаво да кажа аз, то всичко е изписано и толкова много коментари, разсъждения, анализи... Само бих се повторила.
Живота такъв какъвто е. Имаш невероятен талант да пишеш с такава лекота и с "простички" думи за толкова дълбоки и сериозни неща.
Поздрави!
Живота такъв какъвто е. Имаш невероятен талант да пишеш с такава лекота и с "простички" думи за толкова дълбоки и сериозни неща.
Поздрави!
стягането продължи по-надолу някъде около пилора...
и сега вече е като кълбо - за храна не мисля.
Обаче.
След продължителна тежка и трудно излизаща от мен въздишка - казвам - Браво за разказа!
цитирайи сега вече е като кълбо - за храна не мисля.
Обаче.
След продължителна тежка и трудно излизаща от мен въздишка - казвам - Браво за разказа!
:)))))
цитирайpumona написа:
стягането продължи по-надолу някъде около пилора...
и сега вече е като кълбо - за храна не мисля.
Обаче.
След продължителна тежка и трудно излизаща от мен въздишка - казвам - Браво за разказа!
и сега вече е като кълбо - за храна не мисля.
Обаче.
След продължителна тежка и трудно излизаща от мен въздишка - казвам - Браво за разказа!
mileidi46 написа:
:)))))
на разказите с непредвидими краища :).
цитирайzvezdichka написа:
на разказите с непредвидими краища :).
коя съм аз да правя комнтари,а?
цитирай
74.
to4ka -
. ...
02.08.2010 17:34
02.08.2010 17:34
Разказ по-ценен от тонове сирене :)
Смъртта, уви, се появява на най-неочаквани места и в най-неудобно време...
цитирайСмъртта, уви, се появява на най-неочаквани места и в най-неудобно време...
последния рожден ден е най-...
все още не знам какъв :)
браво... чудесна ирония...
днес народът намира повод за веселба и за ядене и пиене, дори и на погребения...
цитирайвсе още не знам какъв :)
браво... чудесна ирония...
днес народът намира повод за веселба и за ядене и пиене, дори и на погребения...
boliarkabg написа:
коя съм аз да правя комнтари,а?
thedarkangel1977 написа:
последния рожден ден е най-...
все още не знам какъв :)
браво... чудесна ирония...
днес народът намира повод за веселба и за ядене и пиене, дори и на погребения...
все още не знам какъв :)
браво... чудесна ирония...
днес народът намира повод за веселба и за ядене и пиене, дори и на погребения...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. http://blagab.blogspot.com/проза, поезия, изкуство
2. http://liternet.bg/
3. http://www.slovo.bg/
4. http://litclub.bg/
5. СтърШелЪ
6. Балкани
7. Фантастика
8. kulturni-novini
9. Кино
10. От всичко
11. Народна библиотека
12. друго
13. Театър
14. Моят блог с НЕПУБЛИКУВАНИ РАЗКАЗИ
15. http://literaturensviat.com/
16. http://xenos-bushcraft.com/blog/
2. http://liternet.bg/
3. http://www.slovo.bg/
4. http://litclub.bg/
5. СтърШелЪ
6. Балкани
7. Фантастика
8. kulturni-novini
9. Кино
10. От всичко
11. Народна библиотека
12. друго
13. Театър
14. Моят блог с НЕПУБЛИКУВАНИ РАЗКАЗИ
15. http://literaturensviat.com/
16. http://xenos-bushcraft.com/blog/
