Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2010 08:02 - Като хамелeоните
Автор: romanov Категория: Изкуство   
Прочетен: 15987 Коментари: 82 Гласове:
66

Последна промяна: 15.06.2010 07:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      Заваля изведнъж. Притъмня, сгърчи се от напрежение небето и зацвърча въздухът като излят в кипяща мазнина. Безцветни капки тежко заплющяха. Мрачно въздъхна, затаи дъх простора миг преди да изригне и избухна, сякаш сцепен на две, през средата, от неочакван тътен; издутите му до пръсване гърди не издържаха, разлетяха се на късчета, разсипаха се над града, превръщайки за миг улиците му в корита, по които неудържимо нахлуха мътни потоци, повлекли със себе си дребни камъчета, клечици и майски бръмбари.  Нашият булевард е пешеходна зона и по него не се движат автобуси. Когато потопът се взриви над кестени и акации, бе пълен с шляещ се народ. Нямаше къде да се скрият всичките тия хора и нахлуха в единственото заведение тук - опушено, вонящо на чесън и оцет бистро, в което сервираха шкембе - чорба и наливна бира. За минутки го напълниха. Гъмжилото се блъскаше, газеше и пищеше премазано, а отзад прииждаха още. Извадиха допълнително маси и столове, управителят припна между редиците, приемаше поръчки, сервираше и отнасяше посудата. Бе забравил и радикулита, и наднорменото си тегло. И си мислеше:" Боже, колко хубаво щеше да е, ако всичките 365 дни в годината вали и е все така пълно. Няма да я усетя тая криза, дори и съседното помещение ще наема, ще се разширя..."  Аз не влязох. Останах под кестените с навити до глезените крачоли, с обувки в ръце, мокър до кости и глупаво стърчащ пред замъглените му прозорци, зад които вече хвърчаха халби с бира. Не съжалявах, дори ми беше приятно под дъжда, наслаждавах се на уединението си, най – после сам, мислех си, дори някаква мелодия се завъртя в главата ми и затананиках. И тогава съзрях в краката си решетката. Чугунена. Тежка и масивна, занитена с болтове към отточната тръба и си казах:” Боже, колко гениален е бил тоя, който я е сътворил! Уж най – обикновена решетка, а с толкова много приложения. Затваря под себе си цял един подземен свят, живеещ по свои правила, криещ свои тайни. "    После се загледах в прииждащите потоци, които тя алчно поглъщаше. И Му признах: ” Боже, тук си надминал себе си, сътворявайки водата толкоз умна и съвършена. Защото мъдрост е нужна, за да надхитри тоя, който е проектирал това грозно желязо”. Тогава се сетих, че създателят на решетката е поставил и друг капан - голяма обла тръба, която ще я отведе там, където той пожелае. И то благодарение на собствената й слабост - да приема формата на съда в който я налеят. И макар в училище да са ни учили, че това се дължи на физичните й качества, бях уверен, че тя притежава и някакво тайно умение, придобито през вековете, защото винаги намира начин да продължи пътя си независимо от преградите.    И докато се разсейвах с размисли, дъждът изведнъж премина в град и ледени топки с големината на казанлъшки понички окастриха всички дърветата и свалиха от тях прекрасната зеленина, с която толкова се гордееха. За секунда я превърнаха в мръсна шума, с която запушиха канализацията. Улицата бързо побеля изтръпнала от страх, а оскотелите клони щръкнаха грозно, като костите на оглозган до смърт, почернял гръбнак на допотопен звяр - попаднал погрешно в друг свят и ненамерил вярна посока.     Водата прииждаше бавно, защото ледът не се топеше, а настилката заприлича на фрапе, накиснато в натурален зелен листен сок. Наблюдавах как вадите се разтваряха като пръсти, заобикаляха заледената купчина, подронваха я, разбутваха листата и се гмуркаха към подземията на града. И ми хрумна, че не сто, не хиляда, а дори милион повалени, премазани и унизени листа да се съберат на пътя й, пак няма да й попречат; просто ще забавят процеса, защото те са вече никои, не са на мястото си, не знаят как да се променят и да приемат друга форма. От тук насетне им оставаше само да бъдат сметени, събрани и изхвърляни на бунището, където да се превърнат в тор.     Изведнъж просветна, небето се изчисти и вятърът прогони облаците. Остана само ламаринената песен на капчуците и заслушан в тях, не видях как тълпата напусна бистрото и зажвака из локвите, чудейки се накъде и защо бе тръгнала преди пороя, и какво следваше от тук нататък.    Управителят беше толкова зает да пресмята оборота, че дори не забеляза това.    Бях станал свидетел как красотата бе унищожена за миг от оня, който може да се променя. Но не съм сигурен в едно – дали ако през всичките 365 дни на нашата улица грее слънце и никога не вали, ще остарее щастлива?   Румен Романов 06. - 07. 05.2010        


Тагове:   Да,


Гласувай:
66
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pegas08 - Страхотен разказ!
10.06.2010 08:17
Браво, шампионе!
Радвам се, че този пътсъм пръв на коментар!
--------------------------------

Началото ми напомни за любимия ми роман на Стивън Страшилката Кинг..

Нека оставя на някой пъргъв читател да се досети...
Жокер!

Очаквах от решетката да се покаже палячото!
-------------
Приятен ден на всички!

цитирай
2. scarlety - Поздравления!
10.06.2010 08:20
Какво страхотно описание на едно обикновено на пръв поглед природно явление! Потънах в света на метафорите!:) Голям майстор си!:)
Аз лично обичам дъжда-само слънце не може!:))
цитирай
3. tit - Мъдра алегория!:))
10.06.2010 08:36
Добро утро!:)
цитирай
4. анонимен - Г-н Романов,
10.06.2010 08:36
Бихти ли могли да напишете един разказ за живота след 50-100 години. Много ми е любопитно един толкова чувствителен, наблюдателин и ерудиран човек дали има някаква представа, как би изглеждал света тогава. Поздрави за таланта Ви!
цитирай
5. romanov - Добро утро:) Малко сънено го давам днес, моля за извинение всички:))
10.06.2010 08:37
pegas08 написа:
Браво, шампионе!
Радвам се, че този пътсъм пръв на коментар!
--------------------------------

Началото ми напомни за любимия ми роман на Стивън Страшилката Кинг..

Нека оставя на някой пъргъв читател да се досети...
Жокер!

Очаквах от решетката да се покаже палячото!
-------------
Приятен ден на всички!


цитирай
6. romanov - scarlety - поръчвам дъжд тогава! И две шкембета с повече чесънче;))))
10.06.2010 08:38
scarlety написа:
Какво страхотно описание на едно обикновено на пръв поглед природно явление! Потънах в света на метафорите!:) Голям майстор си!:)
Аз лично обичам дъжда-само слънце не може!:))

цитирай
7. romanov - tit - сънена по - скоро:))))
10.06.2010 08:39
tit написа:
Добро утро!:)

цитирай
8. romanov - Г-н kushel, сега ли да го напиша, или след 100 години:)))
10.06.2010 08:41
kushel написа:
Бихти ли могли да напишете един разказ за живота след 50-100 години. Много ми е любопитно един толкова чувствителен, наблюдателин и ерудиран човек дали има някаква представа, как би изглеждал света тогава. Поздрави за таланта Ви!

Това на шега, а на сериозно - няма да ми повярвате и на дума от това, което щв ви кажа за след 100 години:)) Но бих могъл да опитам:))
цитирай
9. sevdabg - Имаш толкова невероятен изказ, че
10.06.2010 08:42
Имаш толкова невероятен изказ, че не ми се иска дори да споделя какви сложни политически асоциации и картини рисуваше моето въображение, докато те четях.
Но за да останем оптимисти, се надявам все пак, че си имал предвид единствено и само природното явление и събирането на някакви сладури за по бира в дъжда :)
Поздрави приятелю !
цитирай
10. анонимен - Хайде на ти. Опитай, моля те.
10.06.2010 08:44
Но не бързай. Нека стане бавно и на части. Пожелавам ти успех.
цитирай
11. romanov - sevdabg а ти имаш невероятен усет за нещата!... А за оптимизма - хе хе :)) Бе наздраве да е !:))
10.06.2010 08:58
sevdabg написа:
Имаш толкова невероятен изказ, че не ми се иска дори да споделя какви сложни политически асоциации и картини рисуваше моето въображение, докато те четях.
Но за да останем оптимисти, се надявам все пак, че си имал предвид единствено и само природното явление и събирането на някакви сладури за по бира в дъжда :)
Поздрави приятелю !

цитирай
12. stela50 - Поздравления ,romanov,майстор си на късия разказ...
10.06.2010 08:59
Невероятно талантлива творба.
Благодаря !
цитирай
13. karambol5 - Невероятен си :)))))
10.06.2010 08:59
Невероятен си :)))))
цитирай
14. romanov - kushel - ще опитам, уверявам те!
10.06.2010 09:04
kushel написа:
Но не бързай. Нека стане бавно и на части. Пожелавам ти успех.

цитирай
15. romanov - stela50 благодаря
10.06.2010 09:08
stela50 написа:
Невероятно талантлива творба.
Благодаря !

цитирай
16. mariani - :)
10.06.2010 09:11
Невероятно добро описание на буря, поздравления за което...
п.п. (_)] - прилича ли на чаша с кафе? ;)
цитирай
17. romanov - karambol5 ;)))
10.06.2010 09:21
karambol5 написа:
Невероятен си :)))))

цитирай
18. romanov - mariani мен ми прилича на каничка, от която имам голяма нужда точно сега:)))
10.06.2010 09:25
mariani написа:
Невероятно добро описание на буря, поздравления за което...
п.п. (_)] - прилича ли на чаша с кафе? ;)

цитирай
19. miaa - Тази нощ сънувах " огнена вода" ..Така изплува в моите представи..Събудих се рано сутринта под въздействието на нейната магия..
10.06.2010 09:25
Истина е ..Премина от чистотата на блясъка й, през огненият й дъх на виталността, през студа, който сковава всичко ..Невероятно беше..УСещане за позитивизъм и красота! И промяна, неизбежна, пълноценна!
С тази разлика, че аз не мога да го напиша толкова хубаво! Благодаря ти Романов за споделените мигове! Прекрасни са!
цитирай
20. bapha - и пак да го прочета...
10.06.2010 09:27
и пак... не стига.
браво, меко казано...
цитирай
21. romanov - Напротив, написала си го чудесно! Благодаря и аз:))
10.06.2010 09:30
miaa написа:
Истина е ..Премина от чистотата на блясъка й, през огненият й дъх на виталността, през студа, който сковава всичко ..Невероятно беше..УСещане за позитивизъм и красота! И промяна, неизбежна, пълноценна!
С тази разлика, че аз не мога да го напиша толкова хубаво! Благодаря ти Романов за споделените мигове! Прекрасни са!

цитирай
22. romanov - Браво и на теб! :)
10.06.2010 09:32
bapha написа:
и пак... не стига.
браво, меко казано...

цитирай
23. kosara2008 - като взрив от ясното небе...страхотна картина в слово, звук, възприятие........неповторим СИ...
10.06.2010 09:39
"Заваля изведнъж. Притъмня, сгърчи се от напрежение небето и зацвърча въздухът като излят в кипяща мазнина. Безцветни капки тежко заплющяха. Мрачно въздъхна, затаи дъх простора миг преди да изригне и избухна, сякаш сцепен на две, през средата, от неочакван тътен; издутите му до пръсване гърди не издържаха, разлетяха се на късчета, разсипаха се над града, превръщайки за миг улиците му в корита, по които неудържимо нахлуха мътни потоци, повлекли със себе си дребни камъчета, клечици и майски бръмбари."

защо:))) питаш като знаеш, че без дъжд няма хубост:)
ех, Вълшебнико как само правиш магиите си, като спомен от други селения настанили се в душата ти.......................тенкс,
цитирай
24. romanov - Ей, kosara2008, де го прочете това, не звучи никак лошо;)))) Благодаря ти! :)
10.06.2010 09:44
kosara2008 написа:
"Заваля изведнъж. Притъмня, сгърчи се от напрежение небето и зацвърча въздухът като излят в кипяща мазнина. Безцветни капки тежко заплющяха. Мрачно въздъхна, затаи дъх простора миг преди да изригне и избухна, сякаш сцепен на две, през средата, от неочакван тътен; издутите му до пръсване гърди не издържаха, разлетяха се на късчета, разсипаха се над града, превръщайки за миг улиците му в корита, по които неудържимо нахлуха мътни потоци, повлекли със себе си дребни камъчета, клечици и майски бръмбари."

защо:))) питаш като знаеш, че без дъжд няма хубост:)
ех, Вълшебнико как само правиш магиите си, като спомен от други селения настанили се в душата ти.......................тенкс,

цитирай
25. alexiev63 - Прекрасно е
10.06.2010 09:55
Но не съм сигурен в едно – дали ако през всичките 365 дни на нашата улица грее слънце и никога не вали, ще остарее щастлива?

И аз не съм сигурен, нека да си плаче небето.
цитирай
26. romanov - Съгласен:)
10.06.2010 10:06
alexiev63 написа:
Но не съм сигурен в едно – дали ако през всичките 365 дни на нашата улица грее слънце и никога не вали, ще остарее щастлива?

И аз не съм сигурен, нека да си плаче небето.

цитирай
27. injir - Господ си знае работата.
10.06.2010 10:45
Господ си знае работата.
цитирай
28. compassion - Приех целия разказ сато символика
10.06.2010 10:47
"Бях станал свидетел как красотата бе унищожена за миг от оня, който може да се променя. " ... но той може и да създава красота, защото Живота, това е движение, промяна.
Поздравление за хубавото описание!
цитирай
29. kosara2008 - уау, талантлив.пък и
10.06.2010 10:52
скромен....направо си е оферта;)
цитирай
30. monaliza121 - Онемях...
10.06.2010 10:54
Поклон!
цитирай
31. sunny2 - Блестящ кратък ръзказ, Романов! Благодаря за
10.06.2010 11:06
лудата вода и лумналия огън на вътрешната светлина! Винаги съм избирал въздуха. Неуловим и невъзможен, той изтъкава листата, водата, вятъра, земята, решетката, хората, слънцето... Господи, колко е хубаво! Въздухът никога не остарява. Той е самата Любов .
цитирай
32. romanov - И още как, макар понякога да се заиграва на табла или шах...:)
10.06.2010 11:40
injir написа:
Господ си знае работата.

цитирай
33. romanov - compassion благодаря:)
10.06.2010 11:43
compassion написа:
"Бях станал свидетел как красотата бе унищожена за миг от оня, който може да се променя. " ... но той може и да създава красота, защото Живота, това е движение, промяна.
Поздравление за хубавото описание!

цитирай
34. romanov - ;)))
10.06.2010 11:44
kosara2008 написа:
скромен....направо си е оферта;)

цитирай
35. romanov - Удоволствието е мое:)
10.06.2010 11:45
monaliza121 написа:
Поклон!

цитирай
36. romanov - sunny2 Винаги възторжен! :))
10.06.2010 11:46
sunny2 написа:
лудата вода и лумналия огън на вътрешната светлина! Винаги съм избирал въздуха. Неуловим и невъзможен, той изтъкава листата, водата, вятъра, земята, решетката, хората, слънцето... Господи, колко е хубаво! Въздухът никога не остарява. Той е самата Любов .

цитирай
37. injir - Заиграва се. Да. Забравя ни. Шегува ...
10.06.2010 12:08
Заиграва се. Да.Забравя ни.Шегува се. Настъпва ни. Не ни поглежда. Понякога му омръзваме.Прощаваме му...
цитирай
38. mileidi46 - !!!!!!
10.06.2010 12:43
,,Онзи'' горе,който и да е той,и какъвто и да е..отвреме навреме ни изсипва огън ,или ни замерва с ледени камъни по главата,за да ни покаже колко сме малки и безмощни,колко сме безсилни пред силата му...а ние нищо не можем да направим,освен да запретнем крачоли ,да разперим ръце под изсипващата се върху главите ни ,,буря'' и да се молим за прошка....
Преди две години преживях този феномен на Лаго ди Гарда...с абсолютна точност,както си го описал....езерото полудя насред горещото пладне,настана нощ,небето слезна на земята...хвърчаха маси,столове,плакати,прозорци,изкоренени палми,градушка....скрихме се в близкото заведение....След половин часов апокалипсис...отново ни се усмихна слънцето...Когато си помисля за Лаго ди Гарда....това ми изплува в съзнанието!!
Поздрави за хубаво описаният феномен....
цитирай
39. romanov - Е, дано и той ни прощава:)
10.06.2010 13:11
injir написа:
Заиграва се. Да.Забравя ни.Шегува се. Настъпва ни. Не ни поглежда. Понякога му омръзваме.Прощаваме му...

цитирай
40. romanov - Благодаря за споделеното, mileidi46 :)
10.06.2010 13:12
mileidi46 написа:
,,Онзи'' горе,който и да е той,и какъвто и да е..отвреме навреме ни изсипва огън ,или ни замерва с ледени камъни по главата,за да ни покаже колко сме малки и безмощни,колко сме безсилни пред силата му...а ние нищо не можем да направим,освен да запретнем крачоли ,да разперим ръце под изсипващата се върху главите ни ,,буря'' и да се молим за прошка....
Преди две години преживях този феномен на Лаго ди Гарда...с абсолютна точност,както си го описал....езерото полудя насред горещото пладне,настана нощ,небето слезна на земята...хвърчаха маси,столове,плакати,прозорци,изкоренени палми,градушка....скрихме се в близкото заведение....След половин часов апокалипсис...отново ни се усмихна слънцето...Когато си помисля за Лаго ди Гарда....това ми изплува в съзнанието!!
Поздрави за хубаво описаният феномен....

цитирай
41. mrazekoff - Така е то....
10.06.2010 14:16
Нещастието за един (падналите листа и клони, пораженията от градушката и пр.) се превръщат в щастие за други - собственика на заведението.
Лошото е, че лошото, неприятното време идва и си отива и ние го забравяме (с малки изключения), а човешката лакомия и стремеж към все повече пари не свършва.
Тя (лакомията) си остава при нас цял живот, тя ни гризе отвътре, тя ни тормози, дори, когато спим и не ни оставя на мира, докато не й се отдадем изцяло....
Поздравления!!!!
цитирай
42. pumona - толкова коментари и все хвалебствени,
10.06.2010 14:30
а аз ще замълча,защото бях до теб, върху решетката.
цитирай
43. romanov - Благодаря!
10.06.2010 15:12
mrazekoff написа:
Нещастието за един (падналите листа и клони, пораженията от градушката и пр.) се превръщат в щастие за други - собственика на заведението.
Лошото е, че лошото, неприятното време идва и си отива и ние го забравяме (с малки изключения), а човешката лакомия и стремеж към все повече пари не свършва.
Тя (лакомията) си остава при нас цял живот, тя ни гризе отвътре, тя ни тормози, дори, когато спим и не ни оставя на мира, докато не й се отдадем изцяло....
Поздравления!!!!

цитирай
44. romanov - Е, сега, мислех да го запазя в тайна...
10.06.2010 15:14
pumona написа:
а аз ще замълча,защото бях до теб, върху решетката.

цитирай
45. roza17 - Не ми допадна...
10.06.2010 15:15
Съжалявам, това ми идва прекалено и претенциозно. Толкова много метафори не ми понася вкусът. Имам чувството, че са събрани от Фицджералд до Маркес... Когато сладкарят изпусне захарта във тортата, тя започва да горчи от сладост. Но...естествено, аз не съм литературен критик и може би просто не разбирам.
Чела съм къде къде по-добри твои неща...
Но...нека ти е усмихнато:)
цитирай
46. romanov - Както сама казваш: "..не ми понася вкусът. " На вкус и цвет - товарищи нет:))
10.06.2010 15:27
roza17 написа:
Съжалявам, това ми идва прекалено и претенциозно. Толкова много метафори не ми понася вкусът. Имам чувството, че са събрани от Фицджералд до Маркес... Когато сладкарят изпусне захарта във тортата, тя започва да горчи от сладост. Но...естествено, аз не съм литературен критик и може би просто не разбирам.
Чела съм къде къде по-добри твои неща...
Но...нека ти е усмихнато:)

А и защо си мислиш, че пиша за да се харесам непременно на някого!? Опитвам се да пиша заради един човек, това ми е достатъчно - заради себе си!
цитирай
47. pumona - 44. romanov - Е, сега, мислех да го запазя в тайна...
10.06.2010 16:03
ee, ти сега, образно казано бях там
даже ми отнесе единия сандал...,
но ти това не си видял... ;)
Хареса ми разказът ти!
цитирай
48. romanov - не ти ли е "подсладен" прекалено и на теб;))
10.06.2010 16:04
pumona написа:
ee, ти сега, образно казано бях там
даже ми отнесе единия сандал...,
но ти това не си видял... ;)
Хареса ми разказът ти!

цитирай
49. roza17 - "А и защо си мислиш, че пиша за да се харесам непременно на някого!? Опитвам се да пиша заради един човек, това ми е достатъчно - заради себе си!
10.06.2010 16:25
Ами тогава се извинявам, че дойдох и се натрапих...Съжалявам. Повече няма да се повтори/идването ми/. Дано и другите да разберат колко си си самодостатъчен!
цитирай
50. romanov - Да, чудесно решение!:)
10.06.2010 16:36
хубав ден!
цитирай
51. pumona - не усетих и грам доза подсладител,
10.06.2010 17:24
единственото което разбрах, че пише един голям голям съзерцател с философски размисли.
"Но не съм сигурен в едно – дали ако през всичките 365 дни на нашата улица грее слънце и никога не вали, ще остарее щастлива?"
цитирай
52. kasnaprolet9999 - Природата може лесно да се самов...
10.06.2010 18:03
Природата може лесно да се самовъзстановява, но ние хората винаги сме в две главни групи-тези, дето нищо не виждат, какво става около тях, правят сметки и гледат да не изпуснат келепира и другите, които са по-сензативни, които стоят боси под дъжда и непрекъснато си задават въпроси и понякога сами си отговарят, като героят на твоя разказ.
цитирай
53. diana12 - :)
10.06.2010 18:31
ХАМЕЛЕОНИ...:)
цитирай
54. анонимен - Много хубаво написано, Романов...
10.06.2010 19:07
Много хубаво написано, Романов!Природата, и хората, като деца на природата...:)
поздравления
цитирай
55. razkazvachka - Могъщо!
10.06.2010 19:58
:)))))
цитирай
56. romanov - Просто поизпатил човек:)
10.06.2010 20:08
pumona написа:
единственото което разбрах, че пише един голям голям съзерцател с философски размисли.
"Но не съм сигурен в едно – дали ако през всичките 365 дни на нашата улица грее слънце и никога не вали, ще остарее щастлива?"

цитирай
57. romanov - Права си:)
10.06.2010 20:08
kasnaprolet9999 написа:
Природата може лесно да се самовъзстановява, но ние хората винаги сме в две главни групи-тези, дето нищо не виждат, какво става около тях, правят сметки и гледат да не изпуснат келепира и другите, които са по-сензативни, които стоят боси под дъжда и непрекъснато си задават въпроси и понякога сами си отговарят, като героят на твоя разказ.

цитирай
58. romanov - в дъжда:)
10.06.2010 20:09
diana12 написа:
ХАМЕЛЕОНИ...:)

цитирай
59. romanov - Поздрави и за теб:)
10.06.2010 20:10
vostroto написа:
Много хубаво написано, Романов!Природата, и хората, като деца на природата...:)
поздравления

цитирай
60. romanov - УаУ! :)))
10.06.2010 20:11
razkazvachka написа:
:)))))

цитирай
61. lotos16 - Хубав ден, Романов!
11.06.2010 10:49
Ако няма дъжд, градушка, порой - как ще оценим по достойнство слънчевия ден? Просто не бихме имали с какво да сравним...
Румене, понятна е тази потребност на душата ти, която те кара да изливаш насъбралите се думи в разкази. Те са мостът, по който ти стигаш до нас; те са мостът, по който ние, твоите читатели, се докосваме до теб и не ни остава нищо друго, освен да се насладим на сътвореното от твоя талант...
цитирай
62. diandra555 - Интересно
11.06.2010 12:34
Интересно, нестандартно, образно, неповторимо, талантливо!
цитирай
63. hope17 - Отдавна вече
11.06.2010 15:49
изумлението ми се превърна във възхищение, а то от своя страна в удоволствие от прочетеното. Радвам ти се, приятелю, да си жив и здрав !
цитирай
64. rean - Aбе roza17, нещастник! За да разбереш тоя автор трява да си чел, чел, чел!!!
12.06.2010 06:10
[quote=roza17]Съжалявам, това ми идва прекалено и претенциозно. Толкова много метафори не ми понася вкусът.
цитирай
65. erato7 - Поздравления за теб, romanov!!...
12.06.2010 10:34
Поздравления за теб, romanov!!!:)))
цитирай
66. harvi - Ако беше музика, щях да затворя очи и да слушам...
12.06.2010 20:34
Началото ти е като изпълнение на Кралската филхармония - уникално и наситено със съдържание! До финала разказът ти е като потока вода, който описваш - прескачащ всички прегради, но с една разлика - създал си го красиво! Поздрави!
цитирай
67. romanov - harvi, erato7, hope17, rean, diandra555, lotos16 - Благодаря ви:)
12.06.2010 20:57
Усмихната събота и неделя:)
цитирай
68. vselena777 - СТРАХОТНИ РАЗМИСЛИ ЗА ЖИВОТА И ГОСПОД
14.06.2010 15:24
Отдавна не бях те чела, не защото не искам, аз те обожавам и теб и разказите ти, а просто нямах време....
Така е в живота красиви и грозни неща, лед и слънце....Всяко зло за добро и с последното изречение...дали ще остарее щастлива ...според мен НЕ. Кръговрат и равновесие е животът - природата, животните, растенията и НИЕ...За едни едно е красиво, за други друго....

Радвам се, че все още има хора , които се за мислят за нещата от живота, мислят и чувстват, а не само ад съществуват и пият само бири....ВОдата, природата...тя е таак устроена, че тя само те си знае пътят и колкото човек иска да я промени не.може......Целувки ипрегръдки от мен, бате
цитирай
69. ckarlet - Romanov, прекрасно пишеш!
14.06.2010 20:46
romanov написа:
kushel написа:
Но не бързай. Нека стане бавно и на части. Пожелавам ти успех.



Хареса ми предизвикателството на Кushel, което ти прие.
Ще бъде интересно!
цитирай
70. romanov - Ей, мъник, къде изчезна ти, заетата:))) Благодаря, че намина:)
14.06.2010 23:16
vselena777 написа:
Отдавна не бях те чела, не защото не искам, аз те обожавам и теб и разказите ти, а просто нямах време....
Така е в живота красиви и грозни неща, лед и слънце....Всяко зло за добро и с последното изречение...дали ще остарее щастлива ...според мен НЕ. Кръговрат и равновесие е животът - природата, животните, растенията и НИЕ...За едни едно е красиво, за други друго....

Радвам се, че все още има хора , които се за мислят за нещата от живота, мислят и чувстват, а не само ад съществуват и пият само бири....ВОдата, природата...тя е таак устроена, че тя само те си знае пътят и колкото човек иска да я промени не.може......Целувки ипрегръдки от мен, бате

цитирай
71. romanov - ckarlet:)) И на мен надявам се;)))
14.06.2010 23:17
ckarlet написа:
romanov написа:
kushel написа:
Но не бързай. Нека стане бавно и на части. Пожелавам ти успех.



Хареса ми предизвикателството на Кushel, което ти прие.
Ще бъде интересно!

цитирай
72. vselena777 - мъник, мъник
15.06.2010 10:33
ама си идвам при батко...бих казала, че ето това е моят разказ...отдавнане съм те посещавала, но имаш развитие, имаш нещо различно в тях - разказите, харесва ми.....едно топлинно гуш :)))
цитирай
73. diso - Без облаците не бихме се радвали на слънцето
16.06.2010 07:15
Без изгарящата жега няма как да се порадваме на дъжда,
без болестите не можем да оценим здравето,
без болка и мъка няма радост,
без омраза няма любов.
Всяка една от противоположностите съществува неразделно от другата.
цитирай
74. romanov - vselena777 - Успех в начинанията:))
16.06.2010 09:14
vselena777 написа:
ама си идвам при батко...бих казала, че ето това е моят разказ...отдавнане съм те посещавала, но имаш развитие, имаш нещо различно в тях - разказите, харесва ми.....едно топлинно гуш :)))

цитирай
75. romanov - Да, diso, и всичко е навързано, едно без друго нямат стойност, не и такава, каквато им придаваме
16.06.2010 09:15
diso написа:
Без изгарящата жега няма как да се порадваме на дъжда,
без болестите не можем да оценим здравето,
без болка и мъка няма радост,
без омраза няма любов.
Всяка една от противоположностите съществува неразделно от другата.

цитирай
76. vselena777 - дисо, така е
16.06.2010 21:28
чрез едното разбираме другото - те са неразделно едно :)))
цитирай
77. smile999 - :)))
18.06.2010 01:16
Ще остарее, пък и сега е щастлива твоята улица...ти живееш на нея!
Не обичам суперлативи и клишета, затова друго няма да ти пиша, ти си знаеш!:)
цитирай
78. romanov - Добро утро, усмивчице;))
18.06.2010 06:04
smile999 написа:
Ще остарее, пък и сега е щастлива твоята улица...ти живееш на нея!
Не обичам суперлативи и клишета, затова друго няма да ти пиша, ти си знаеш!:)

цитирай
79. hel - Уау, каква буря преживях! А сега ...
19.06.2010 04:27
Уау, каква буря преживях! А сега цяла нощ ще има да размишля-явам! Я, то не остана много нощ! Но за едно ГОЛЯМО ПОЗДРАВЛЕНИЕ има време! Благодаря за удоволствието от преживяното!
цитирай
80. romanov - hel:))))
20.06.2010 18:47
hel написа:
Уау, каква буря преживях! А сега цяла нощ ще има да размишля-явам! Я, то не остана много нощ! Но за едно ГОЛЯМО ПОЗДРАВЛЕНИЕ има време! Благодаря за удоволствието от преживяното!

цитирай
81. thedarkangel1977 - да, има и такива дни. . . и те също са ...
28.08.2010 21:44
да, има и такива дни...
и те също са красиви - по своему...
дъждът отмива злобата, която се е натрупала като сажди по улиците...
градът идва като наказание върху нас, заради злобата с която задушаваме всичко около нас - дърветата с газовете от автомобилите, бездомните кучета които осакатяваме изливайки агресията, която сме натрупали срещу всичко и всички...
и макар скрити на сухо, ние виждаме гнева на дъжда, така както виждаме обичта на слънцето... но нехаем...
цитирай
82. romanov - thedarkangel1977 добър коментар, благодаря ти:)
08.09.2010 21:40
thedarkangel1977 написа:
да, има и такива дни...
и те също са красиви - по своему...
дъждът отмива злобата, която се е натрупала като сажди по улиците...
градът идва като наказание върху нас, заради злобата с която задушаваме всичко около нас - дърветата с газовете от автомобилите, бездомните кучета които осакатяваме изливайки агресията, която сме натрупали срещу всичко и всички...
и макар скрити на сухо, ние виждаме гнева на дъжда, така както виждаме обичта на слънцето... но нехаем...

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031