Румен Романов - проза :: Тайнствената книга

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

За този блог

Автор: romanov
Категория: Изкуство
Прочетен: 1758956
Постинги: 160
Коментари: 7391

Гласове: 15618

Блог вълни

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.05.2010 08:07 - Тайнствената книга

Автор: romanov Категория: Изкуство

Прочетен: 10826 Коментари: 44 Гласове:

Последна промяна: 01.06.2010 08:17

Часове преди сватбата тъстът ми подари тази книга. Като всеки баща и той искаше дъщеря му да е най – щастливата жена на света. " Затова - каза ми - чети й от нея всяка вечер. В твой интерес е! Не пропускай да й четеш!". Кимнах. "Обещай ми!"- настоя той. "Обещавам!"- отвърнах и я прелистих - само първата страница бе препрочитана многократно. Останалите бяха нови и слепени, неотваряни. Понякога й четях, понякога пропусках и тогава просто се любехме. Когато ни се родиха двама сина, спрях да й чета, а вече не се и любехме – та тя имаше такъв прекрасен здрав сън - бракът ни просто вървеше идеално. Не знам за нея, но аз бях щастлив и доволен. И така, докато една нощ тя не откачи. Ей така, както си спяхме откачи. Най - неочаквано и изключително грубо се нахвърли върху мен, крещейки: - Съмнявах се, че ми изневеряваш, но тоя път ви хванах! Теб и оная руса кучка от счетоводството. Как не те е срам да оскверниш брака ни! Как можа да ми го причиниш след всичките тези години!... Ще ви убия и двамата, кълна се в гроба на баща си! Ще ви убия! Прегърнах я: -Това е било само сън, лош сън, кошмари си имала, как можа да допуснеш, че ще ти изневеря някога!? Та аз толкова те обичам! Хайде полегни си, успокой се! Искаш ли да ти почета малко? Искаш ли? Добре, започвам. Взех книгата от нощното шкафче и отворих на първата страница: - Когато ме чуеш да отброявам от десет назад, ще се вслушаш в гласа ми и ще заспиш непробудно...Девет...Отпусни се удобно...Седем... Освободи напрежението от сетивата си... Пет... Чувстваш се спокойна и безгрижна... Три... Всичките ти страхове са изчезнали...Две... Унасяш се и сънят те обсебва... Лека нощ! Наместих възглавницата си и затворих очи с надеждата, нощното ми похождение да продължи оттам, от където бе прекъснато така безцеремонно. И се получи. Отново се пренесох в нечия спалня - леглото като гондола, балдахинови завески, ароматни свещи и прекрасна блондинка - страстна и тръпнеща, копнееща за ласките ми. Пристъпих към нея. Сърцето ми биеше лудо, до пръсване. Нахвърлихме се с дива страст един към друг. Устните й се впиха в моите, ръцете й ме притеглиха в обятията си, нозете й се сключиха около хълбоците ми. И неудържимо се отдадохме на похот и удоволствия. И понеже дяволът не бърза за никъде – нощта на греха можеше да продължава до безкрайност. И точно тогава, когато бях на гребена на вълната от екстаз, видях как нечий силует се промъква към леглото - изведнъж изникнал, като от нищото. Разлюляха, разбягаха се сенките лилав лепнещ полумрак, отнесоха със себе си и уханията, и ласките, а аз изтръпнах! Бях познал съпругата си, която приближаваше стискайки бащината си пушка. Пристъпваше неумолима и решителна, а бледото й, безкръвно лице, бе застинало в ехидна гримаса - белег на болката и унижението на мамената жена. Злото огънче в очите й ми напомни заканата: „Ще ви убия и двамата!” Изплашен, се опитах да скоча, да побягна, но чаршафите се бяха усукали около тялото ми, държаха ме здраво и не ми даваха да помръдна. Зинах да изкрещя, но дланта й запуши устата ми. А когато усетих цевта в слепоочието си, успях само да си помисля: „ Господи! Моля те, дано е сън! Моля те, Господи, сън да е!” Напразно опитвах да се пробудя от кошмара, извивах се и стенех, но бях като прикован в легло, което заплашваше да се превърне в мое смъртно ложе. И тогава, в просъницата, като от преизподнята на Ада дочух монотонният й, леденостуден глас и кръвта ми се смрази: - Когато ме чуеш да отброявам от десет назад, ще се вслушаш в гласа ми и ще заспиш непробудно!... Преди да ме обгърне мрак, с периферията на окото си успях да забележа, че четеше от последната страница. - Тоя път - завинаги! - завърши фразата, захвърли книгата и си легна в нейния край на леглото. Румен Романов

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Баща

Рози и плевели

Коментари

1. sevdabg - Ех, Романов
31.05.2010 08:20

Къде ме отведе с този разказ....
Далече... високо...
Само ти го можеш !
Благодаря
и Поздрави
С.