- Тони! Толкова се радвам, че дойде!... Заварваш ме в градината, сигурно изглеждам ужасно! Не знаех, че си се върнал вече?

- Честит рожден ден, мамо! Изглеждаш прекрасно! Идвам направо от гарата - днес ме пуснаха.

- Това място буквално се разпада. Невъзможно е сам човек да поддържа всичко. Баща ти вече го няма... Изкорених розовите храсти, няма кой да ги подрязва...

- Мамо, това бяха любимите ти рози!

- Плевели нападнаха градината, почти покриха полянката, където си играехте като малки... Не помагат препаратите, искат ръка... Помня как пренасяхте облите камъни за алеите... Господи! Като че ли беше вчера.

- От брега на реката, всеки ден - по малко...

- Посети ли те доктор Кръстев?...

- Последният месец ми прави три изследвания. Разбира си от работата! А пред комисията бе толкова убедителен - за миг си помислих, че наистина съм тежко болен. Трябва да му се отблагодарим, че ме измъкна от затвора! Писах ти за това, мамо. Не получи ли писмото ми?... Всеки ден ти пишех...

- Ех, Тони! Щеше ми се да е по – лесно. Не исках да става така...Но трябва да ме разбереш!

- Какво да разбера?

- За брат ти! Искаше ми се да има и друг начин, но...

- Какво за брат ми? За какъв друг начин говориш? За какво става дума, мамо?

- Аз помолих доктора да ти помогне!... Каза ли ти, че операцията ще бъде болезнена? Дано това не те е изплашило... Можеш да си сигурен, че ако имаше друг донор ... Но на този етап не можем да намерим подходящ, единствено ти...

- Не, мамо! Няма да го направя!

- Тони! Изслушай ме! Той ще умре!

- Не мога да направя това за него! Не и след всичко, което ми причини! Моят син...Помниш ли го? Твоят първи внук... Той умря! Забрави ли!?

- Не беше негова вината, Тони! Ти караше колата! Ти, а не брат ти!

- Защото беше пиян! И защото не искаше да го откарам с такси!

- Не можеш да постъпиш така егоистично! Той има нужда от теб! Не разбираш ли!

- Когато аз се нуждаех от него, брат ми избяга от местопроизшествието, заряза ме с кървящо дете на ръце, мамо! В кола, която той открадна и за което аз лежах години!

- Не вярвам, че чувам това от теб!... Не искам да го повярвам!... Синът ми умира, а ти имаш наглостта да кажеш на майка му, че няма да направиш нищо, за да го спасиш?... След като вече си минал през този ад и знаеш какво е да загубиш дете!?... Нима просто ще стоиш отстрани безучастен и ще ме оставиш да изживея същата болка?... Не! Ти не си човека, който родих! Не знам кой си... Не знам в какво си се превърнал, но това не си...

- Мамо! Аз също съм твой син!

- Антони, защо искаш да ми причиниш това?

- Искам да ти го причиня? Това ли си мислиш за мен!?

- Смяташ ли, че не изстрадахме достатъчно? Смяташ ли, че не заплатихме скъпо и прескъпо цената за твоето безразсъдство?... Не те познавам като такъв. Ние сме семейство и трябва да се подкрепяме! Ако не превъзмогнеш себе си и не направиш това за брат си, тогава...

- Какво тогава! Какво тогава, мамо!?

- Значи никога не съм имала двама сина, Антони!

　

Румен Романов

08.05.2010

Трудно смилаема закуска!:)

Здравей, усмивчице;))

трудно, сложно...ще помълча...

и Антони никога не е имал майка,розите- градина,а камъните- река.
Жалко за прекъсаните връзки :)

Какво да решава. Майка му е решила вместо него: изкоренила е розите...

Позната житейска ситуация! Реалният живот дава много подобни примери ... И предрешени от родителите избори. А родителите не винаги осъзнават, че причината е в тях, защото живечт с насаденото "Децата са ми длъжници..."
Усмихнат ден с мъдростта на разказите ти :):):)

Страхотен разказ за избора! В такива моменти Човек разбира колко струва наистина...

http://filmi-bg.net/The-Heavy-tejkite-2010.html

Резюме: : Голямото съперничество се превръща в предателство между двама братя. Единият e основен кандидат за министър-председател, а другият помощник на преуспял, но замесен в тъмни афери и със съмнителна слава бизнесмен. Пред един от братята се открива възможност да вземе реванш срещу другия, дали ще успее.... Нашият анти-герой трябва да открие истината, в един свят, където не можете да се доверите на никой и лоялност е рядкост.

[quote=lindentea]http://filmi-bg.net/The-Heavy-tejkite-2010.html

Да си майка е трудно занятия-не означава само да родиш децата си!
Трябва много повече! Както и обратното-трудно е да си син на някои майки!

И аз съм майка, като милиони по света..И не мога да си представя да разделя децата си в обичта ми към тях.. Еднакво ги обичам и за мен те са едно цяло.
Благодаря ти за хубавия разказ, Романов. Много ме натъжи, защото направих една асоциация, която ме огорчава и ме кара да се чувствам зле.
Похвала за прекрасното ти слово и мъдрост! Бог да те благослови:)

Отново ме трогна с разказа си, Романов!
Защо ли разбирам и двете страни? И не бих упрекнала майчицата, защото разбирам майчиното й сърце, но не бих осъдила и сина, който не иска да стане донор...
Сложни са човешките взаимоотношения! Но съм сигурна, че ако имаше продължение на разказа, Антони, не би оставил брат си да умре...
Прекрасен ден ти желая, Романов!

Опитвала съм се да разбера хора като майката от твоя разказ, но никога не съм успявала. Те нанасят толкова големи поражения в психиката на пренебрегваното дете, толкова катаклизми предизвикват в живота му...Голямо нещастие е да не си обичан от собствената си майка - по-голямо от него няма...Разказът ти поставя един много сериозен проблем. Дано повече хора го прочетат и се замислят.

всички се връзваме и започваме да даваме акъл - и все пак - взел си страна, явно:))))

Поздравления!

мисля, че майката не постъпва правилно, като се намесва по този начин, то е нещо като изнудване, трябва да го остави сам да реши. Нещата трябва да се преценят от всички страни. Ако имам брат, който е водил разюздан живот, не се е съобразявал със съветите, които съм му давала, причинявал ми е само негативи с постъпките си, не виждам защо трябва да удължавам всичко това и то за моя сметка.

прочетох точно това, Румене...изборите всеки ден ги правим, и всеки за себе си...никой няма право да се сърди някому за избора му, нито пък да изисква неща, които смята, че друг е длъжен да случи...Каквото, такова...но всеки САМ да реши...
Да ти е слънчево днес, приятелю :)

Отдавна не се вясвам в блога и се радвам, че днес го направих и попаднах на твоя разказ.
Темата е от тези, за които не се говори открито. Всяка майка заявява, че еднакво обича децата си, но всички сме свидетели, че това не е точно така... Но такава уродлива майчина обич е по-страшна от отмъщение на враг.

Всъщност такъв е животът - познавам двама братя с точно такава майка - колкото единият жадува за вниманието и любовта на майка си, толкова повече тя демонстрира маниакалната си привързаност към другия... Жалко за ощетения... цял живот жаден за ласка...

Прочетох разказа, после последния коментар, защото останах без думи.:(
Не мога нищо да допълня освен да цитирам Таня "Но такава уродлива майчина обич е по-страшна от отмъщение на враг."
Не съм съгласна с Лотос16:) - Не е жалко за ощетения - жалко е, ако той/тя не може да го преодолее...ако няма откъде да получи тази топлина и обич. В природата нищо не се губи и има равновесие.....просто трябва да го постигнем....или поне да вървим към него.:)

Но за щастие имам 1 син :)

Романов, пишеш съкрушително !
Толкова поетика и болезненост-
и аз трудно възприемам в този ранен час.

Благодаря ти, все пак ...

Хубав ден!

Тъжно

Винаги го правиш! Разбиваш! Поздрав и от мен...

Вълнуващ разказ, пробуждащ размисли, но не и упреци към нито един от героите.
Различни сме ние хората....
С този си разказ ме подсети за театралната постановка на "Хотел между два свята". В него можеш да откриеш отговори на дилеми от разказа ти.
Усмивки за теб!

Написал си нещо, което (въпреки че очевидно четем по различен начин) има еднакво разтърсващ ефект върху всички :) Поздрав!

Благодаря, че се отбиваш:)

Твоя блог започва да става още едно мое любимо местенце. Засягаш много социални теми и ги пресъздаваш с такава лекота и дълбочина.
Избора трябва всеки сам да си прави.
И както казва
Това е ценното. Ти съумяваш да пробудиш размисъл без да насочваш мисълта в определена предварително предначертана посока.

Благодаря, радвам се, че намери теми за размисъл. Само дето аз нямам много време и не съм твърде постоянен... Но надниквам:)) Добре Дошла!

Чудесен разказ!Много ме натъжи, но......подобен случай ме раздели с майка ми!Преди 2 месеца почина , така и не ми прости...........Поздрави!:)

Blagodarya!

Бих казала ,че тази майка е доста объркана и не е наясно дали изобщо обича децата си.
Децата се обичат без условия. В отношенията с тях няма "АКО". Не се взема ничия страна. И двете деца за една майка са еднакво скъпи.
Аз имам две деца. В ситуация като тази, ще се съобразя с мнението на всяко, ще приема грешките и начина му на живот, ще се опитвам да им помагам , а не да ги отдалечавам от себе си. Искал , не искал да помогне на брат си....какво значение има? Това е негово право- правото на избор на поведение. Мога да споделя моето виждане по въпроса, да го посъветвам. Но как ще реши да постъпи...не е моя работа. Всяко от децата е личност , има своята съдба. И ще я следва. Каквато и да е тя.
Поздрави. Постингът Ви буди размисли, интересна тема.