Постинг
27.04.2010 09:54 -
Пърхат гълъби
И той като мен хлапе, но не беше от нашата гимназия. Изглеждаше по - голям с година, най - много две. Среден на ръст, слабичък и жилав, нищо особено, ако не се брои погледът му. Пронизващ, студен. Ножовете в него дебнеха затаени в сивото на зениците му. Спаси ме от банда улични хулигани в последния момент, преди да ми откраднат велосипеда. Все едно изникна измежду плочките на тротоара и застана между нас. Не каза и дума. Само ги изгледа свирепо. Стори ми се, че Лудия Анчо се задуши, защото се хвана за гърдите, закашля се и хрипове разтърсиха почти двуметровото му тяло. С плюене и охкане се свлече на земята. Останалите трима побягнаха.
Тръгнахме си заедно и докато аз се удивлявах на неподозираният респект, който нападателите ми изпитваха към него, той с нескрито възхищение, съвсем по детски гледаше велосипеда ми. Почувствах се неудобно, все пак го спаси от кражба.
- Искаш ли едно кръгче? - предложих, а тайно в себе си се молех да каже "не"
Кимна с глава, а сивото в очите му изпърха, като сит гълъб.
- Но не отивай надалеч.
Кимна отново и го прекрачи:
- Няма, само до светофарите и се връшам.
Врътна брадичка и посочи неопределено. Щеше ми се да е до този, най -близкият. Истината бе, че не разбрах. Завъртя педали и се смеси с уличното движение. За кратко зърнах жълтия му потник миг преди да се скрие зад ъгъла, най - далечния, който можеше да се види наоколо. Не се върна.
След три дни ме спря същата банда на улицата. Лудия Анчо бе свил дългунести колене в неудобна поза върху колелото. Моето. Погледна ме в очите. В неговите весело изпърхаха гълъби. Сиви. Същите като на брат му. Разбрах. Измамен бях. Вече се чудех, как да кажа на баща си, когато на следващата заран изневиделица, по негов си навик, изникна пред мен:
- Извинявай, наложи се да отсътвам внезапно и няколко дни ме нямаше. Но не се безпокй за колелото, в сигурни ръце е.
Изпревари въпроса ми и посочи зад мен. Лудия тикаше возилото ми. Спря при нас:
- Ето, трябваше да ти го донеса още онзи ден, но започнах стаж като готвач и ме скъсват от бачкане...
Дори не го и изслушах, толкова бях благодарен. И сивите гълъби останаха на моята улица дълго, след като си бяха заминали братята. На тръгване, Лудия се обърна към мен:
- И се обаждай, ако някой те закача!
След няколко дни минах покрай същото барче. На масичките вън бяха седнали няколко момчета в анцузи, но не ми пукаше. Познавах братята. Единият от тях се изпречи пред колелото ми и хвана кормилото.
- Хей, това колело твое ли е?
- Я се разкарай от тук, че ако кажа на Лудия Анчо...
- На кого? - момчетата се разсмяха, а едно от тях извика към вътрешноста на заведението:
- Ангеле! Ей, Ангеле!
След минута Лудия се показа, облечен в захабена престилка, с навити до лактите ръкави:
- Пичове, по - бързо казвайте, че днес шефът нещо е бесен .
Единият, едър нехранимайко, кимна с глава към мен, посочи ме:
- Тоя тук да не би да ти е приятел?
Анчо бегло ме погледна, усмивка разпъна месестите му устни:
- Кой, тоя ли? За пръв път го виждам.
* * *
Румен Романов
Тръгнахме си заедно и докато аз се удивлявах на неподозираният респект, който нападателите ми изпитваха към него, той с нескрито възхищение, съвсем по детски гледаше велосипеда ми. Почувствах се неудобно, все пак го спаси от кражба.
- Искаш ли едно кръгче? - предложих, а тайно в себе си се молех да каже "не"
Кимна с глава, а сивото в очите му изпърха, като сит гълъб.
- Но не отивай надалеч.
Кимна отново и го прекрачи:
- Няма, само до светофарите и се връшам.
Врътна брадичка и посочи неопределено. Щеше ми се да е до този, най -близкият. Истината бе, че не разбрах. Завъртя педали и се смеси с уличното движение. За кратко зърнах жълтия му потник миг преди да се скрие зад ъгъла, най - далечния, който можеше да се види наоколо. Не се върна.
След три дни ме спря същата банда на улицата. Лудия Анчо бе свил дългунести колене в неудобна поза върху колелото. Моето. Погледна ме в очите. В неговите весело изпърхаха гълъби. Сиви. Същите като на брат му. Разбрах. Измамен бях. Вече се чудех, как да кажа на баща си, когато на следващата заран изневиделица, по негов си навик, изникна пред мен:
- Извинявай, наложи се да отсътвам внезапно и няколко дни ме нямаше. Но не се безпокй за колелото, в сигурни ръце е.
Изпревари въпроса ми и посочи зад мен. Лудия тикаше возилото ми. Спря при нас:
- Ето, трябваше да ти го донеса още онзи ден, но започнах стаж като готвач и ме скъсват от бачкане...
Дори не го и изслушах, толкова бях благодарен. И сивите гълъби останаха на моята улица дълго, след като си бяха заминали братята. На тръгване, Лудия се обърна към мен:
- И се обаждай, ако някой те закача!
След няколко дни минах покрай същото барче. На масичките вън бяха седнали няколко момчета в анцузи, но не ми пукаше. Познавах братята. Единият от тях се изпречи пред колелото ми и хвана кормилото.
- Хей, това колело твое ли е?
- Я се разкарай от тук, че ако кажа на Лудия Анчо...
- На кого? - момчетата се разсмяха, а едно от тях извика към вътрешноста на заведението:
- Ангеле! Ей, Ангеле!
След минута Лудия се показа, облечен в захабена престилка, с навити до лактите ръкави:
- Пичове, по - бързо казвайте, че днес шефът нещо е бесен .
Единият, едър нехранимайко, кимна с глава към мен, посочи ме:
- Тоя тук да не би да ти е приятел?
Анчо бегло ме погледна, усмивка разпъна месестите му устни:
- Кой, тоя ли? За пръв път го виждам.
* * *
Румен Романов
Привет, Романов! Хубав разказ! Дано надявайки се някой да ни помогне не постъпи като Анчо...
Поздрави и хубав ден желая!
цитирайПоздрави и хубав ден желая!
2.
sunny2 -
Романов, благодаря за разказа!
27.04.2010 10:31
27.04.2010 10:31
Хубаво е, че те има, Романов. Определено. Крайно време беше да се появи в тази объркана литература един българин с всичкия си. С глава на раменете, искам да кажа. Изправен като свещ! Знаеш тоста ми: "Кой ни мрази, под нас да лази!" Спорен ден, приятелю!
цитирайckarlet написа:
Привет, Романов! Хубав разказ! Дано надявайки се някой да ни помогне не постъпи като Анчо...
Поздрави и хубав ден желая!
Поздрави и хубав ден желая!
sunny2 написа:
Хубаво е, че те има, Романов. Определено. Крайно време беше да се появи в тази объркана литература един българин с всичкия си. С глава на раменете, искам да кажа. Изправен като свещ! Знаеш тоста ми: "Кой ни мрази, под нас да лази!" Спорен ден, приятелю!
Добър си, приятелю... Поздрави!
цитирайКой? Романов ли? Усмихва ме, до като го чета ;)
Хубав ден!
цитирайХубав ден!
Спомените ли си записваш? Давай, хубаво излиза!
;)
цитирай;)
veninski написа:
Добър си, приятелю... Поздрави!
mariani написа:
Кой? Романов ли? Усмихва ме, до като го чета ;)
Хубав ден!
Хубав ден!
10.
romanov -
doriana де ойкаш:)) помислих, че ми взе колелото и имигрира в Канада:))
27.04.2010 12:24
27.04.2010 12:24
doriana написа:
Спомените ли си записваш? Давай, хубаво излиза!
;)
;)
E, понякога птиците отлитат...
цитирайтая работа напомня една стара приказка - де го чукаш, де се пука...Изненада си беше, ама в живота доста често си е реалност...нали всичко е възможно и може да се очаква всичко от всеки. Румене и заради изненадите те чета, успяваш да направиш по-пъстър деня :))))
цитирай
13.
doriana -
10. romanov - doriana де ойкаш:)) помислих, че ми взе колелото и имигрира в Канада:))
27.04.2010 12:40
27.04.2010 12:40
Ами! Къде ти, с домашните членове няма начин ! След 10 години кат им порастнат достатъчно крилцата и фръкнат в западна посока, може и аз да яхна велосипеда, знам ли?!
Губя се аз, по друмища и пътища, че и мойта работа не е лесна!
:))))))
цитирайГубя се аз, по друмища и пътища, че и мойта работа не е лесна!
:))))))
14.
romanov -
injir, нужно ми е било време да разбера, че първо кацат някъде, после че отлитат...
27.04.2010 12:56
27.04.2010 12:56
injir написа:
E, понякога птиците отлитат...
15.
romanov -
hope17, ако разбера къде си спираш колелото, ах, само да разбера....:)))
27.04.2010 12:57
27.04.2010 12:57
hope17 написа:
тая работа напомня една стара приказка - де го чукаш, де се пука...Изненада си беше, ама в живота доста често си е реалност...нали всичко е възможно и може да се очаква всичко от всеки. Румене и заради изненадите те чета, успяваш да направиш по-пъстър деня :))))
16.
romanov -
doriana, ай не плаши децата и ти:) Мое пък и да не фръкнат:) И защо пък точно в западна?:)
27.04.2010 12:59
27.04.2010 12:59
doriana написа:
Ами! Къде ти, с домашните членове няма начин ! След 10 години кат им порастнат достатъчно крилцата и фръкнат в западна посока, може и аз да яхна велосипеда, знам ли?!
Губя се аз, по друмища и пътища, че и мойта работа не е лесна!
:))))))
Губя се аз, по друмища и пътища, че и мойта работа не е лесна!
:))))))
е заключено отдавна в една любима стая...нарича се - детство -за жалост и аз няма как да вляза пак там...виж колата е в гаража :)))))
цитирай да ми тафаш колелото :))))
много хубаво!
цитираймного хубаво!
hope17 написа:
е заключено отдавна в една любима стая...нарича се - детство -за жалост и аз няма как да вляза пак там...виж колата е в гаража :)))))
... Как една мечта сме заменили с друга. Сега ако можех да яхна пка онова колело, майната му и на Ачо и на другите... То пък и те сега не карат велосипеди, а и колите им са по - лъскави:)))
20.
romanov -
Ех, bapha:)) Няколко вече набелязах, за твоето ще си помисля, все пак и ти си вадил паяци и майски бръмбари от дупките някога:)) Нали не си играл на дама?:))
27.04.2010 13:21
27.04.2010 13:21
bapha написа:
да ми тафаш колелото :))))
много хубаво!
много хубаво!
казваш - майната им на другите :) велосипеди...коли...най-важното е да сме щастливи, желая ти го от сърце...другото е пепел и суета...Я да видя колко се усмихваш :)
цитирайhope17 написа:
казваш - майната им на другите :) велосипеди...коли...най-важното е да сме щастливи, желая ти го от сърце...другото е пепел и суета...Я да видя колко се усмихваш :)
Поздравления, romanov!:)))
цитирайда е подготвен човек и за неочакваното!
Поздравления за разказа,а и за предишните,които прочетох с интерес!
цитирайПоздравления за разказа,а и за предишните,които прочетох с интерес!
Животът е една огромна сцена и всеки сам избира ролята, която ще играе..
Истина, която те прави тъжен и реален.Блестящо, Романов!Художник на неподозираните обрати! " Не е луд, този,който яде от баницата, а този, който му я дава безотговорно и наивно:))))))))
Слънчев, усмихнат ден:))))
цитирайИстина, която те прави тъжен и реален.Блестящо, Романов!Художник на неподозираните обрати! " Не е луд, този,който яде от баницата, а този, който му я дава безотговорно и наивно:))))))))
Слънчев, усмихнат ден:))))
erato7 написа:
Поздравления, romanov!:)))
scarlety написа:
да е подготвен човек и за неочакваното!
Поздравления за разказа,а и за предишните,които прочетох с интерес!
Поздравления за разказа,а и за предишните,които прочетох с интерес!
miaa написа:
Животът е една огромна сцена и всеки сам избира ролята, която ще играе..
Истина, която те прави тъжен и реален.Блестящо, Романов!Художник на неподозираните обрати! " Не е луд, този,който яде от баницата, а този, който му я дава безотговорно и наивно:))))))))
Слънчев, усмихнат ден:))))
Истина, която те прави тъжен и реален.Блестящо, Романов!Художник на неподозираните обрати! " Не е луд, този,който яде от баницата, а този, който му я дава безотговорно и наивно:))))))))
Слънчев, усмихнат ден:))))
и през тва съм минал :)))
ама кво не прави човек за идната салувка :)))))
ама тихути, данмъ издадеш :))
цитирайама кво не прави човек за идната салувка :)))))
ама тихути, данмъ издадеш :))
bapha написа:
и през тва съм минал :)))
ама кво не прави човек за идната салувка :)))))
ама тихути, данмъ издадеш :))
ама кво не прави човек за идната салувка :)))))
ама тихути, данмъ издадеш :))
пак си го измайсторил... Ти разказваш за колело и за разни лоши момчета, а аз си мисля как малкият още тогава се е нахъсил да тренира я бокс, я някое карате...
И изглежда тайничко си вмъкнал някоя невидима положителна емоция, защото цял ден в душата ми пърха едно такова хубаво-гълъбово-сиво-перушинено-пухкаво-нежно нещичко... ;)
цитирайИ изглежда тайничко си вмъкнал някоя невидима положителна емоция, защото цял ден в душата ми пърха едно такова хубаво-гълъбово-сиво-перушинено-пухкаво-нежно нещичко... ;)
lotos16 написа:
пак си го измайсторил... Ти разказваш за колело и за разни лоши момчета, а аз си мисля как малкият още тогава се е нахъсил да тренира я бокс, я някое карате...
И изглежда тайничко си вмъкнал някоя невидима положителна емоция, защото цял ден в душата ми пърха едно такова хубаво-гълъбово-сиво-перушинено-пухкаво-нежно нещичко... ;)
И изглежда тайничко си вмъкнал някоя невидима положителна емоция, защото цял ден в душата ми пърха едно такова хубаво-гълъбово-сиво-перушинено-пухкаво-нежно нещичко... ;)
Ако някой ти вземе нещо насила, дори и да ти го върне, никога не можеш да разчиташ на приятелството му. Трудно научаваме това, дали защото сме доверчиви или защото сме глупави, не зная. Но даже само едно изключение да има, си е заслужавало.
Поздрав!
цитирайПоздрав!
monaliza121 написа:
Ако някой ти вземе нещо насила, дори и да ти го върне, никога не можеш да разчиташ на приятелството му. Трудно научаваме това, дали защото сме доверчиви или защото сме глупави, не зная. Но даже само едно изключение да има, си е заслужавало.
Поздрав!
Поздрав!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. http://blagab.blogspot.com/проза, поезия, изкуство
2. http://liternet.bg/
3. http://www.slovo.bg/
4. http://litclub.bg/
5. СтърШелЪ
6. Балкани
7. Фантастика
8. kulturni-novini
9. Кино
10. От всичко
11. Народна библиотека
12. друго
13. Театър
14. Моят блог с НЕПУБЛИКУВАНИ РАЗКАЗИ
15. http://literaturensviat.com/
16. http://xenos-bushcraft.com/blog/
2. http://liternet.bg/
3. http://www.slovo.bg/
4. http://litclub.bg/
5. СтърШелЪ
6. Балкани
7. Фантастика
8. kulturni-novini
9. Кино
10. От всичко
11. Народна библиотека
12. друго
13. Театър
14. Моят блог с НЕПУБЛИКУВАНИ РАЗКАЗИ
15. http://literaturensviat.com/
16. http://xenos-bushcraft.com/blog/
