Румен Романов - проза :: Много ли съм грозна?

Ще чета по-късно, че дълъг разказът, а тичам за работа.
Лек ден!

Днес направо ме разби! Но ще го чета още веднъж, много сериозни проблеми си засегнал.
Дълбоко, философско, на моменти граничещите с безумие разсъждения на героя ти, човек, който бяга от травма в детството си, превърнал я в всеобща трагедия..
Много е силно!

Поздравления!!!!!!!!!!!!!!!!!!

ето какво веднага се настани в ума ми,една неопровержима истина,която ти безпогрешно си описал-силата да вземат трудни решения е на страната на жените!!!По някакъв неведом и за нас начин пренебрегваме страха,ако изобщо се появи,и правим неща необясними иначе!Жените понасят винаги и последствията от грешките си,каквото и да им струва това...изобщо добре си съпоставил силата на женския дух и метаморфозата на един мъж,колебанията през които минава,вината вътре в него...и прозрението накрая...А в края на коридора просто има нещо ново,което не познаваме,ограничени от очевидните реалности и човешкото тяло,но едва ли няма продължение...едва ли...Здравей,Романов...много мислещо започна понеделник :)))

Понякога, когато чета твоите силни неща (като това тук), ми се иска да те набия задето често взе да прахосваш таланта си с повърхностните разказчета.
Дори да изключа смъртта, с която много автори обичат да прекаляват (аз също, що да се лъжем) ТОВА тук, Румене, е изключително добро.
Браво.
Без ирония и повърхностното "баце" ти го казвам.
Браво!

Стигнах до половината и понедлнишкото ежедневие си иска своето.
По-късно.

Твоите разкази не си позволявам да коментирам...
Просто всеки път се наслаждавам и ги препрочитам, и всеки път ги виждам по различен начин...Благодаря ти за тази провокация и хубав ден!
Поздрави!

И аз така набързо по диагонал минах през разказа, ще чета бавно после, все пак в работно време няма как да му отдам цялото си внимание. Разнежващо начало...

Падна ли ми в ръчичките! Сега ще си позволя критика...
:)
Много рядко го правя, бих казала дори изобщо не си го позволявам, но ето - импулс. Увлече ме яко в началото, дори си зарязах работата, а после ме "изпусна". Обемът не е проблем за мен, проблем е преминаването от фаза във фаза. Прескочих определени пасажи дори...
Мисля, трябва да го сгъстиш. Емоционално и фразеологично. Като си хванал за гушата, не давай да си поемаме дъх. Както си правил неведнъж.
И добро утро, разбира се!
Рейни

ninariz написа:

Ще чета по-късно, че дълъг разказът, а тичам за работа.
Лек ден!

анонимен написа:

Днес направо ме разби! Но ще го чета още веднъж, много сериозни проблеми си засегнал.
Дълбоко, философско, на моменти граничещите с безумие разсъждения на героя ти, човек, който бяга от травма в детството си, превърнал я в всеобща трагедия..
Много е силно!

irka66 написа:

Поздравления!!!!!!!!!!!!!!!!!!

hope17 написа:

ето какво веднага се настани в ума ми,една неопровержима истина,която ти безпогрешно си описал-силата да вземат трудни решения е на страната на жените!!!По някакъв неведом и за нас начин пренебрегваме страха,ако изобщо се появи,и правим неща необясними иначе!Жените понасят винаги и последствията от грешките си,каквото и да им струва това...изобщо добре си съпоставил силата на женския дух и метаморфозата на един мъж,колебанията през които минава,вината вътре в него...и прозрението накрая...А в края на коридора просто има нещо ново,което не познаваме,ограничени от очевидните реалности и човешкото тяло,но едва ли няма продължение...едва ли...Здравей,Романов...много мислещо започна понеделник :)))

minavam написа:

Понякога, когато чета твоите силни неща (като това тук), ми се иска да те набия задето често взе да прахосваш таланта си с повърхностните разказчета.
Дори да изключа смъртта, с която много автори обичат да прекаляват (аз също, що да се лъжем) ТОВА тук, Румене, е изключително добро.
Браво.
Без ирония и повърхностното "баце" ти го казвам.
Браво!

И футболистите не играят постоянно на ръба на възможностите:) А може и да съм бил "контузен" него ден, на повърхностни изяви..Или пък ти?:))

lubopitstvo написа:

Стигнах до половината и понедлнишкото ежедневие си иска своето.
По-късно.

totoni написа:

Твоите разкази не си позволявам да коментирам...
Просто всеки път се наслаждавам и ги препрочитам, и всеки път ги виждам по различен начин...Благодаря ти за тази провокация и хубав ден!
Поздрави!

lotos16 написа:

И аз така набързо по диагонал минах през разказа, ще чета бавно после, все пак в работно време няма как да му отдам цялото си внимание. Разнежващо начало...

daringrain написа:

Падна ли ми в ръчичките! Сега ще си позволя критика...
:)
Много рядко го правя, бих казала дори изобщо не си го позволявам, но ето - импулс. Увлече ме яко в началото, дори си зарязах работата, а после ме "изпусна". Обемът не е проблем за мен, проблем е преминаването от фаза във фаза. Прескочих определени пасажи дори...
Мисля, трябва да го сгъстиш. Емоционално и фразеологично. Като си хванал за гушата, не давай да си поемаме дъх. Както си правил неведнъж.
И добро утро, разбира се!
Рейни

..а недочетеното, нека остане такова. Явно си търсила финала:)
И мен често ми се е искало филмът бързо да покаже финала, ама някак си - да не свършва още;)

romanov написа:

minavam написа:

Понякога, когато чета твоите силни неща (като това тук), ми се иска да те набия задето често взе да прахосваш таланта си с повърхностните разказчета.
Дори да изключа смъртта, с която много автори обичат да прекаляват (аз също, що да се лъжем) ТОВА тук, Румене, е изключително добро.
Браво.
Без ирония и повърхностното "баце" ти го казвам.
Браво!

И футболистите не играят постоянно на ръба на възможностите:) А може и да съм бил "контузен" него ден, на повърхностни изяви..Или пък ти?:))

По-добре да не пишеш всеки ден, но да пишеш добре, така мисля. Това тук е добро, и то много.
Но ти го знаеш))))

minavam написа:

romanov написа:

minavam написа:

Понякога, когато чета твоите силни неща (като това тук), ми се иска да те набия задето често взе да прахосваш таланта си с повърхностните разказчета.
Дори да изключа смъртта, с която много автори обичат да прекаляват (аз също, що да се лъжем) ТОВА тук, Румене, е изключително добро.
Браво.
Без ирония и повърхностното "баце" ти го казвам.
Браво!

И футболистите не играят постоянно на ръба на възможностите:) А може и да съм бил "контузен" него ден, на повърхностни изяви..Или пък ти?:))

По-добре да не пишеш всеки ден, но да пишеш добре, така мисля. Това тук е добро, и то много.
Но ти го знаеш))))

Истината е, че аз не мога без да пиша постоянно. МОже би е добре да не публикувам всеки ден, това искаше да кажеш вероятно?
И да отбирам само най-силните неща, за блог.бг?
Разбирам! Но как да стане, като само моята оценка(самооценка) явно не е достатъчна за да разбера, кое е най-най!? Затова и търся мнението на читателите. А понякога и мен не ми харесват неща на всепризнати майстори, разбира се, но няма как да разберат, а и едва ли им пука за мен:)
И тогава си казвам, че или не ги чета, или ги чета отново, докато намеря нещо, което явно не съм допрочел, разбрал...
Може би, ако тук имаше модератор - прозаик, на който му пукаше какво се публикува, щеше да отсява плявата...
Мен не ме бива в това:)))
Ако искаш, мога да ти ги пращам предварително, преди публикация?
:)

romanov написа:

minavam написа:

romanov написа:

minavam написа:

Понякога, когато чета твоите силни неща (като това тук), ми се иска да те набия задето често взе да прахосваш таланта си с повърхностните разказчета.
Дори да изключа смъртта, с която много автори обичат да прекаляват (аз също, що да се лъжем) ТОВА тук, Румене, е изключително добро.
Браво.
Без ирония и повърхностното "баце" ти го казвам.
Браво!

И футболистите не играят постоянно на ръба на възможностите:) А може и да съм бил "контузен" него ден, на повърхностни изяви..Или пък ти?:))

По-добре да не пишеш всеки ден, но да пишеш добре, така мисля. Това тук е добро, и то много.
Но ти го знаеш))))

Истината е, че аз не мога без да пиша постоянно. МОже би е добре да не публикувам всеки ден, това искаше да кажеш вероятно?
И да отбирам само най-силните неща, за блог.бг?
Разбирам! Но как да стане, като само моята оценка(самооценка) явно не е достатъчна за да разбера, кое е най-най!? Затова и търся мнението на читателите. А понякога и мен не ми харесват неща на всепризнати майстори, разбира се, но няма как да разберат, а и едва ли им пука за мен:)
И тогава си казвам, че или не ги чета, или ги чета отново, докато намеря нещо, което явно не съм допрочел, разбрал...
Може би, ако тук имаше модератор - прозаик, на който му пукаше какво се публикува, щеше да отсява плявата...
Мен не ме бива в това:)))
Ако искаш, мога да ти ги пращам предварително, преди публикация?
:)

Нали търсиш мнението на читателите? Е, като твой читател ти казвам че това тук е много добро и силно, сори че не ти угодих с мнението си))))

minavam написа:

romanov написа:

minavam написа:

romanov написа:

minavam написа:

Понякога, когато чета твоите силни неща (като това тук), ми се иска да те набия задето често взе да прахосваш таланта си с повърхностните разказчета.
Дори да изключа смъртта, с която много автори обичат да прекаляват (аз също, що да се лъжем) ТОВА тук, Румене, е изключително добро.
Браво.
Без ирония и повърхностното "баце" ти го казвам.
Браво!

И футболистите не играят постоянно на ръба на възможностите:) А може и да съм бил "контузен" него ден, на повърхностни изяви..Или пък ти?:))

По-добре да не пишеш всеки ден, но да пишеш добре, така мисля. Това тук е добро, и то много.
Но ти го знаеш))))

Истината е, че аз не мога без да пиша постоянно. МОже би е добре да не публикувам всеки ден, това искаше да кажеш вероятно?
И да отбирам само най-силните неща, за блог.бг?
Разбирам! Но как да стане, като само моята оценка(самооценка) явно не е достатъчна за да разбера, кое е най-най!? Затова и търся мнението на читателите. А понякога и мен не ми харесват неща на всепризнати майстори, разбира се, но няма как да разберат, а и едва ли им пука за мен:)
И тогава си казвам, че или не ги чета, или ги чета отново, докато намеря нещо, което явно не съм допрочел, разбрал...
Може би, ако тук имаше модератор - прозаик, на който му пукаше какво се публикува, щеше да отсява плявата...
Мен не ме бива в това:)))
Ако искаш, мога да ти ги пращам предварително, преди публикация?
:)

Нали търсиш мнението на читателите? Е, като твой читател ти казвам че това тук е много добро и силно, сори че не ти угодих с мнението си))))

Благодаря ти, благодаря! И не се сърдя, не го прави и ти! В спора се ражда истината:) Поздрав за лек ден!

Романов, аз не се сърдя, ти пък! Аз го препрочитам. рядко ми се случва.

minavam написа:

Романов, аз не се сърдя, ти пък! Аз го препрочитам. рядко ми се случва.

Наблегнал си на философското струва ми се, по-малко драматизъм като действие, но не е екшън филм в крайна сметка. Накрая бях на път да ревна.

rean написа:

Наблегнал си на философското струва ми се, по-малко драматизъм като действие, но не е екшън филм в крайна сметка. Накрая бях на път да ревна.

Така или иначе, казвам каквото мисля.
Поздрав!

мигове, заблудата че животът е безкраен и винаги има време да поправим стореното. Само и този път, само и днес... Няма връщане, няма!!!

Препрочетох го, хареса ми още повече. Копи-пейстнах си го, като те издават на хартиен носител и си навириш носа да ти се плезя безмълвно:-)))

romanov написа:

rean написа:

Наблегнал си на философското струва ми се, по-малко драматизъм като действие, но не е екшън филм в крайна сметка. Накрая бях на път да ревна.

Така или иначе, казвам каквото мисля.
Поздрав!

tili написа:

мигове, заблудата че животът е безкраен и винаги има време да поправим стореното. Само и този път, само и днес... Няма връщане, няма!!!

"..., като те издават на хартиен носител и си навириш носа"

rean написа:

romanov написа:

rean написа:

Наблегнал си на философското струва ми се, по-малко драматизъм като действие, но не е екшън филм в крайна сметка. Накрая бях на път да ревна.

Така или иначе, казвам каквото мисля.
Поздрав!

Поздрав и - пошегувах се:))

"- Сега ме целуни…Ела, не хапя…Много ли съм грозна такава…Сигурно съм страшна…
-- Прекрасна си! Не трепери, тук съм, ето. Топля те! Мая…"

Ако имаше как да не го прочета това...
Благодаря!

ninariz написа:

"- Сега ме целуни…Ела, не хапя…Много ли съм грозна такава…Сигурно съм страшна…
-- Прекрасна си! Не трепери, тук съм, ето. Топля те! Мая…"

Ако имаше как да не го прочета това...
Благодаря!

ninariz написа:

"- Сега ме целуни…Ела, не хапя…Много ли съм грозна такава…Сигурно съм страшна…
-- Прекрасна си! Не трепери, тук съм, ето. Топля те! Мая…"

Ако имаше как да не го прочета това...
Благодаря!

И така много ми приседна, много!!! Това исках да кажа, много силно, несправедливо, ужасяващо. Баси живота!!!

rean написа:

ninariz написа:

"- Сега ме целуни…Ела, не хапя…Много ли съм грозна такава…Сигурно съм страшна…
-- Прекрасна си! Не трепери, тук съм, ето. Топля те! Мая…"

Ако имаше как да не го прочета това...
Благодаря!

ninariz написа:

И така много ми приседна, много!!! Това исках да кажа, много силно, несправедливо, ужасяващо. Баси живота!!!

Как ще оценим хубавите мигове, ако не живеем на пълни обороти и със сърце.
Няма идеални хора,или ако ги има.. те не са между нас. Скучни са с праволинейният си подход, с безконечните си призиви и лозунги.
А колко по- човешко е да сбъркаш, да не се отчайваш и да опиташ отново за да прозреш, че не бива да пропускаме това, за което сме създадени...
Можем да избягаме от омагьосания кръг на тази бясна надпревара с времето. Важното е да почувстваме животът си и да го пазим защото е дар Божи. Аз съм невъзможна оптимистка, и след като сме рожби на тази Земя, трябва да вземем с пълни шепи от живота това , което ни се полага.Благодаря ти.

miaa написа:

Как ще оценим хубавите мигове, ако не живеем на пълни обороти и със сърце.
Няма идеални хора,или ако ги има.. те не са между нас. Скучни са с праволинейният си подход, с безконечните си призиви и лозунги.
А колко по- човешко е да сбъркаш, да не се отчайваш и да опиташ отново за да прозреш, че не бива да пропускаме това, за което сме създадени...
Можем да избягаме от омагьосания кръг на тази бясна надпревара с времето. Важното е да почувстваме животът си и да го пазим защото е дар Божи. Аз съм невъзможна оптимистка, и след като сме рожби на тази Земя, трябва да вземем с пълни шепи от живота това , което ни се полага.Благодаря ти.

Странен е животът. Все ни изненадва. И с хубаво. И с лошо. Какво ли още Съдбата ни е приготвила? Очаквам с нетърпение.

injir написа:

Странен е животът. Все ни изненадва. И с хубаво. И с лошо. Какво ли още Съдбата ни е приготвила? Очаквам с нетърпение.

Благодаря, че наминаваш:)

За твоята любов съм тук -
за тая, в която не повярвах -
докато изнизваш се
в ръцете ми без звук
и пак ме галиш -
тръпнеща и вярна.
И воин със целувка ми дари -
това си ти, това си ти -
най-ценното
в живота ми - измама.
Щом можеш
ти да ми простиш,
пред теб на колене
ти обещавам
... да порасна!
;) :):):)

min11hetep написа:

За твоята любов съм тук -
за тая, в която не повярвах -
докато изнизваш се
в ръцете ми без звук
и пак ме галиш -
тръпнеща и вярна.
И воин със целувка ми дари -
това си ти, това си ти -
най-ценното
в живота ми - измама.
Щом можеш
ти да ми простиш,
пред теб на колене
ти обещавам
... да порасна!
;) :):):)

И се връщам да чета пак. Толкова е многопланово, а в същото време толкова много си синтезирал, че всяка дума има тежест, смисъл, внушение.
(От този разказ и роман може за излезе.)

просто не мога да коментирам, хубаво и разтърсващо е.
Чета те вечер на спокойствие, защото не става набързо с разказите ти. И препрочитам.

lotos16 написа:

И се връщам да чета пак. Толкова е многопланово, а в същото време толкова много си синтезирал, че всяка дума има тежест, смисъл, внушение.
(От този разказ и роман може за излезе.)

animo написа:

просто не мога да коментирам, хубаво и разтърсващо е.
Чета те вечер на спокойствие, защото не става набързо с разказите ти. И препрочитам.

Шегичка!
Благодаря, че намираш търпение да стигаш до края:)
Един днес го прочете за 2 мин, ама той бил "специален" четял 10 000 думи за 3 мин:)))

Романов, това е твоят стил. Даже и на ломската гара да сме, пак ще е интересен разказ.
Спомням си, че в един друг сайт не исках да те чета, защото все ми ставаше тъжно. Ама не си спомням с кой разказ ме зариби към творчеството си. И сега дали ще имам време да се подготвя за препитването!? :)))))

lotos16 написа:

Романов, това е твоят стил. Даже и на ломската гара да сме, пак ще е интересен разказ.
Спомням си, че в един друг сайт не исках да те чета, защото все ми ставаше тъжно. Ама не си спомням с кой разказ ме зариби към творчеството си. И сега дали ще имам време да се подготвя за препитването!? :)))))

в края е интересното, как да го пропусна ... :) Затова вечер, спокойничко, без разсейване ...

Интересни хора те навестяват - като шампионът в четенето. :)))

animo написа:

в края е интересното, как да го пропусна ... :) Затова вечер, спокойничко, без разсейване ...

Интересни хора те навестяват - като шампионът в четенето. :)))

Истинско, отвратително-истинско по дяволите! Реализъм лъха от всяка една дума, дълбоко познание на психологията и душевноста, на "реда" в държавицата" ни, на дребните душици, мижитурките, страхливците, измета. Разбирам защо пишеше предимно за такива, преди се дразнех но с всеки изминат ден се убеждавам колко си прав! Но само твоето перо няма да е достаъчно да се отървем от недъзите си, нито още сто такива. Все пак поздравление за гражданската позиция, за силата ти, за моралния ти дух!
Пиши, Романов! Поклон и ти благодаря!

анонимен написа:

Истинско, отвратително-истинско по дяволите! Реализъм лъха от всяка една дума, дълбоко познание на психологията и душевноста, на "реда" в държавицата" ни, на дребните душици, мижитурките, страхливците, измета. Разбирам защо пишеше предимно за такива, преди се дразнех но с всеки изминат ден се убеждавам колко си прав! Но само твоето перо няма да е достаъчно да се отървем от недъзите си, нито още сто такива. Все пак поздравление за гражданската позиция, за силата ти, за моралния ти дух!
Пиши, Романов! Поклон и ти благодаря!

Един живот .... живян заедно-поотделно паралелно...
Отдавна не бях плакала..:(((
Вярно е това - внимавай, какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне...
Поздрави!

basst написа:

Един живот .... живян заедно-поотделно паралелно...
Отдавна не бях плакала..:(((
Вярно е това - внимавай, какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне...
Поздрави!

Много силно. Много.

bemberski написа:

Много силно. Много.

Много и силни. Като камъни по активирало се свлачище. И нито една не е излишна. Героят ти е трупал, трупал в себе си, още от детството. И сега се е отприщил бентът.
Не е дълъг разказът. Съответства на фабулата. Цял един живот преминава като отделни картини и всяка има своето място, коя да пропуснеш...

Поздравления!

mamas написа:

Много и силни. Като камъни по активирало се свлачище. И нито една не е излишна. Героят ти е трупал, трупал в себе си, още от детството. И сега се е отприщил бентът.
Не е дълъг разказът. Съответства на фабулата. Цял един живот преминава като отделни картини и всяка има своето място, коя да пропуснеш...

Поздравления!

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30