И нека Бог отсъди вината им!
                                   

ne trqbva6e da go 4eta sega,a utre...kogato se subudq..
sega 6te mislq....

"..Законът е безсилен против страстите човешки.."
А и тази ревност какво ли не е причинявала...
Но най-тежкото наказание е наказанието на съвестта, което е до края на живота, Romanov!
Браво! Много ми хареса!

Точно,както си го написал,така е...,вината е истинския съд за човека,не оставя хората никога да забравят,така или иначе живеем със спомени!Не винаги са бели,не винаги мислим за Бог и за това,че там ще плащаме всички дългове...какво да се прави-страсти човешки...а неведоми са пътищата Божи!Уникално описваш бита и природата,както и метаморфозите на човешката душа...Със сигурност още ще го чета...Поздрави от мен и страхотен ден!Благодаря,Романов :)))

Наказанието за такъв убиец е да ЖИВЕЕ. Нека с всяко вдишване на глътка въздух усеща болка, че е погубил най-красивото нещо в живота си: ЛЮБОВТА.
Всъщност незнам дали са способни да изпитват болка? В разказа ти добре си описал страданието след стореното непоправимо зло.Наистина НЕПОПРАВИМО.
Лек ден, Романов!

Добро утро...Страшно, тъжно..сякаш вината докосва..
Поздравявам те, макар, че ми стана горчиво...

Поздрав за разказа!

Ох, това да стоиш и да вардиш някой да е твой...не е работа.
Няма герой,който да харесах, а ти както винаги си на ти с перото.
Лек ден,Разказвачо!

алегоризирането на природата, разработен замисъл, думи-послания, които в кратки изречения, преобръщат цял един човешки живот.A u уникален стил, на който не изневеряваш. Както винаги, за мен беше удоволствие да прочета. Благодаря, Романов!

Не може, той и не бяга от него - всички безсънни нощи, болката от спомена, но истински виновен ли е за смъртта й?
И нужно ли е възмездие за Димо Миланов?

и най-страшните истории!
Поздрав за разказа:)

Снегът наистина не може да скрие вината, но и аз се замислям той ли е наистина виновникът за Сия...
Хубаво и ...жестоко!

Настръхнах.

Но взех да свиквам с тематиката в прозата ти и се наслаждавам! Езиковия колор в началото ми направи добро впечатление също:)
Благодаря!

разказа е много хубав, ама стига викай студа де :) Гледай какво хубаво слънчице е навън. Дано да имаш време да отидеш до Дунав, да седнеш на някое слънчево място с бира в ръка и да гледаш румънските тополи :) Това топличко време спомага за развитие на топли страсти и усмивки :)

Невероятно пресъздаваш, мислите, емоциите, постъпките на персонажите ти.
Напълно в твой стил оставяш отворен финалът.
Благодаря ти, за хубавите и стойностни преживявания, Романов.
Този разказ ме накара да се замисля върху понятието, какво представлява чувството ми за вина?
То бремето ли е, което грози животът ни, когато сме направили нещо забранено или , когато сме потъпкали някоя норма, която са ни внушавали?
Или когато не сме извършили нещо, което правят всички други, а обратно нещо, което минава за лошо, противообществено и може би егоистично?
Възпитанието ни е налажило на нашите чувства много табута.Ако ги нарушим страдаме от чувство за вина. То ни кара да заемаме защитна позиция.
Ограничава свободата ни на действие, прави ни несигурни. Чувстваме се виновни пред хората, които са се вживели в ролята на наши възпитатели или пазители на общоприетите норми..
Когато ни се случи нещо много лошо, тогава си казваме с отчаяние,че искаме да правим добри дела, като всеки порядъчен човек, но не ни достигат сили за да успеем. Твърде слаби сме. Погрешна позиция и твърде болезнен процес.
Сега мога да си сложа ръка на сърцето и без болка да призная,че човек трябва да приема разочарованията, като част от живота.Така ще надмогваме себе си.И най- важното да проявяваме разбирания към другия, дори, когато сме наранени и ние трудно в определена житейска ситуация. Ето такива мисли предизвикаха хубавият ти разказ,Приятелю.Радвам се, че можеш с лекота и разбиране да се докоснеш до нас. Щастие и успехи.

:)) Е, хладнее малко, ама всъщност е приятно есенно. :)

Чудесно е!
Благодарско ;)

Аре сега... това, че не коментирам всеки път, не означава, че не идвам ;)
Наздраве!

:) Хе, ама аз първо бях написал, че въпреки хладнеенето навън е приятно пролетно-есенно, но после го оставих само есенно. :))

особено, когато е неоснователна. Когато обаче има основания, тя не може да върне любовта, за това е излишна, трябва да се замислим как да запазим чувствата на човека до нас, а не да го обвиняваме за това, че те са си отишли. Няма никаква полза от обвинения, а чувството че притежаваш някой е много измамно, човек трябва да се бори за любовта си и да не я приема като статуково.

Сънувах....виелици...и странни гласове..

Не съм изненадана. Поздрави!

как само ги измисляш, завързваш и развързваш тези сюжети... Благодаря за вълнението !!!

после гласове....Един глас зовеше моето име...
и аз тичах ..борех се с преспи,виелица ..но беше тъмно...страшно...

:)))Не съм изненадана от това, че е разтърсващо, не съм и очаквала друго.
Ако имаш предвид самото съдържание - винаги ме изненадваш. С различна тематика, неочаквани финали...и т.н.
Поздрави!

Хм!

Не винаги виновниците Господ ги наказва веднага.
Така е и в истинския живот, така е и в разказите ти!
Поздрави Разказвачо!

Поздравления и от мен за хубавия разказ!
Б.

До като четях, паралелно в главата ми изникнаха спомените от два романа - "Престъпление и наказание" на Достоевски и "Снаха" от Караславов... Все едно си ги събрал в едно...
Прекрасно! Благодаря!
Лека вече от мен :)

Пишеш прекрасно.
Голяма моя грешка е, че не влизам често тук.
Поздрави!

много добре написано
:)

Описанията ти са като живи картини, толкова силно е внушението им, че образите сами изникват в съзнанието!
Ревността е чувството, породено от страха да не загубиш любимия, да не бъде накърнено достойнството ти, а може би и чувство за собственост. Няма човек, който да не ревнува. Страшното става, когато ревността се превърне в болезнена мания. Тогава страдат и двамата - и ревнуващия, и ревнувания. Понякога има и необратими последици - смъртта на младите жени като резултат от изблика на ревност, съчетан с нелепостта на случая.
Добре, че Господ накрая се смили над героя ти и го освободи от мъките на вината.