всички имаме в живота си такива мигове,мимолетни случки необременени от минало,може би затова специални-заради първичните усещания,които пораждат...Чудесно беше да го прочета...И-добро утро :)))

се развива действието на този разказ!Започвайки на фона на романтичния дъжд, който винаги носи особената атмосфера на приобщаване, проблема с гумата и се стигне до треперещото младо тяло на нуждаещото се от закрила момиче...
Редовете се нижат истински и драматични, потапям се в чувствата на автора и му вярвам!
Винаги съм се замислял, затова-колко пълнота носи в съзнанието ни слабостта на женския пол!Физически слабите жени ни карат да изтръгваме от себе си онези енергии, които правят любовта смисъл на живота ни!Да си спомним хубавата Елена-заради жена е пламнала една война, която винаги ще остане като символ на силата на жената идваща от нейната "крехка слабост"!!!
Разказа разпалва мъжките фантазии-кой не би искал да срещне любовта когато пътува - а и тя да е нежна, спонтанна и завладяваща?
Едно свито на кълбо момиче, потреперващо от хладния дъжда и от неизвестното, може да ни донесе чувството, което ни кара да пеем, пишем или рисуваме-онова дълбоко заложено в нас чувство на тъжен копнеж, че ще се случи нещо, което вече някъде и с някого се е случвало...
Харесах и помечтах-Благодаря!

дори и вече назад,пак е част от нас,а и от него все пак сме се озовали в настоящето,а един ден,много скоро настоящето ни вече ще е минало...Така че нека си имаме всичко и да си го помним-наше си е,нали :)

И бяха беладжии на времето си:) А пък "МАЗ" имаше само едно парно инак си беше под всякаква критика:) Благодаря че ми припомни тези времена!

Поздрав!

Романов, много добре си се представил, моето момче!
Страхотен разказ! Ама то е излишно да го казвам, нали? Ти си знаеш...
;)

Благодаря:))

"Физически слабите жени ни карат да изтръгваме от себе си онези енергии, които правят любовта смисъл на живота ни." - е, това значи ли, че ние, дето не сме грацилни и префинени въобще не изтръгваме тия чувства у вас?!
Бравос!
Писна ми да съм силната половина, мама му! Все слабичките и беззащитните получават по-хубавото парче от света!!!!!!

"doriana - нали знаеш, че не ти вярвам, казваш го, щото ме обичаш:)))"
Айсе сега, глупости!!!
Наистина е страхотен!
:)

"Престани да биеш мъжете,плащаш сметките, ходиш на работа, шеташ и готвиш, бъди слаба жена , може и да стане работата':))"
Аз не бия мъжете, бе, човек!!!! Отде това заключение?!?!
Хах!
Освен това ако спра да плащам сметките и да се грижа, току виж са ме изгонили от къщи за безгрижие...То и това не си е работа!
Значи, викаш - да ставам социален паразит (слабачка) и да почвам да се умилквам?

Ами трябва да избереш - една нощ в операта или в маза:)) Как да те вози тебе човек в камиона, като знае колко ангажиран човек си:)) И т.н...:))))

Така ме увлече с тази дъждовна мелодия, че забравих, че съм на работа :) Поздравления имаш от мен и успешен ден!

Хехехехехееееееееееееее!!!!

Много ми хареса и на мен разказа! Героят ти има една черта, която би ме накарала да забележа един мъж, а тя е сдържаността, която е проявил, въпреки похотливите си мисли, породили се от младата дама. С това, а и с мъжкарското си поведение да я предпази от младите момчета, ми стана много симпатичен. Сигурна съм, че и момичето е оценило всичко това, което е направил шофьорът за нея. А може би, след тази случка е имало и друга среща:)
Хубав и усмихнат ден от мен, Romanov!

за малко да ме кръстят Юлия :))
пък тати беше шофьор...

Поздрав!

само че нещо ме нацелваш ;)

само че,... от една друга Юлия...

От време на време си се губя, ама хубавото е, че успявам да се намеря ;)
А ти не спирай да разказваш :)

са чудото, което събужда с по-голяма сила вдъхновеното ни отношение към живота!
Хубаво е, че ги има!
Юлия и Юли...в неочаквано юлско приключение!:)

[quote=inel379]са чудото, което събужда с по-голяма сила вдъхновеното ни отношение към живота!
Хубаво е, че ги има!
Юлия и Юли...в неочаквано юлско приключение!...в края на лятото, по-скоро, в началото на есента:)))

велик си в изказа си бе....нямам думи просто,
без дъх отново ме остави,
със нас какво ти направи,
тъй сладко думите редиш,
че медал можеш да си закачиш..

а и накрая както си се подписал...величествено направо...таак пресъздаваш образи, чувства, ситуации, пейзажи, че все едно си там...неповторим

Ах, тези мъже! Все искат жените да им бъдат любовници , а не - приятелки.

Ей такъв разказ чаках, откакто те чета.
Наслада за душата!
(Връщам се да го прочета пак, преди да ми е свършила обедната почивка.)

Хора като теб правят света по-добър, по-чист, с повече надежда !!!

Докосваш и раздвижваш атмосферата...

човек пък да не те похвали..хихихих
ти не си глезан, така че няма страшно това да се случи....

чакаме още....

мога само да се усмихна.. нищо няма да ти кажа :)

не всички мъже сме забравили какво е да имаш чест и достойнство и да се нахвърляме като "триглави лами" на честните булки :) Да живее Романов, възпял образа на истинския мъж, бил той и шофьор.

Поздрави!

:)

още заз-ове и тирове....а какво стана с ЛУзарт - скоро ще се възвръща ли на екрана и щес тигн липоне до 3-тия етаж, издигайки се а дано до 13-тия :)))

Но харесах природната картина, която описваш след дъжда...

Размечтах се нещо...

Брат ми, който почина преди 3 години, се казваше Румен Иванов,...
/ сега остава да имаш и фамилия Станев!/

Прочетох и други твои неща - пишеш увлекателно!

аз съм под прикритие....иначе съм на 63 години , ама...се правя на 26 :))) разкри ме почти

Щастлив е твоят герой, че умее да изживява пълноценно емоциите и миговете, които му предоставя съдбата. Това са вълшебни епизоди от живота ни. Те ни правят, по- добри и по- успешни.Прекрасен оптимистичен край! Поздрави за красивото ти слово,Романов.

Отива ти,
отива ти смехът,
разлистващ се
в очите ми -
дъждовни капки.
И мислите горят
в оазисите на нощта
от погледа ти -
питащо-невярващ:
"Липсвах ли
в живота ти?" -
и можеш ли спаси
душа-камбана
онемяла... ;)