Ако посегнеш на приятеля си...

караш ме да се размислям за много неща,за това например,как намеренията и очакванията се разминават,и за трудните избори,които правим понякога!Благодаря ти за ежедневните ми минутки за изкуство!Желая ти прекрасен ден :)))

Приятелството, наред с любовта е едно от най-ценните неща!

съвсем друго е да го застреляш!
Обичам кучетата! Още тъгувам за моята любима кучка, сгазена от кола преди 10 години. Следващото куче, си умря от старост...
Ако кучето е болно, приемам слагане край на мъките му, но когато е старо...Нима убиваме старите хора?

Това е едно ловно куче. Не е домашен любимец. За него животът се състои в нагона да гони, преследва, убива. Не е способно на друго, това може и това прави.
Години минават, остарява, става тежест за самото себе си. Остави стопанина му.
То е нещастно, защото не може да живее пълноценно. Животът му е - лова!
Не можем да го оставим да си иде - като захвърлен, ненужен парцал в някое ъгълче на двора.
И инжекция - колкото и хуманно да звучи, също не му приляга!
То е ловно, то е борец, то е хищникът, който няма да понесе позора от "екзекуцията" с инжекция в някакъв болничен кабинет, като крава или прасе.
То иска своя край - точно такъв, какъвто е и дошъл - сред природата, от дулото на пушката, пред която е преследвало цял живот.
Стопанинът е тоя, който трябва да вземе трудното решение.
Затова и му дава още един шанс, макар да е наясно, че с времето не можем да се надбягваме.
Затова и не улучва от първият път - защото това му коства много!
Затова и умира - без кучето, без приятеля му просто няма живот за него!
Това бяха подбудите ми - мой приятел си застреля гончето, точно така, за да си иде с достойнство.
Как би желал да си иде един воин, krotalka?
На бойното поле или в болничната стая, с подлога под задника?

ne e prejivql qwno razdqlata

Много мъжка постъпка на ловджията. И много тъжна. Ако можеше някак ей така всичко дето си отива да го забравяме на мига и да не не тежи...
Но няма как...

Тежко е решението, което е взел, именно и затова сърцето му не е издържало...Достойна смърт или живот без достойнство...
Не те критикувам! Просто тоя аспект ми беше убягнал...Вината е моя!!!!

Важно е между приятели!Изборът е тежък, но в случая правилен!
Благодаря ти!

труден избор....какво да правим със старите хора ли...баба ми е сега през зимата у нас и ми казва, защо ли съм натоя свят сега - на кого, за какво ...

само съм ви в тежест и е с цяла торба лекарства - инфаркт, после инсулт... но з асъвет или нещо друго...та и казвам, бабо както ти за мен си се грижила сега и аз за теб така.... а всички сме толкова забързани изнервени.не обръщаме внимание.....

а когато скъпо з атеб същество се мъчи - в случая като кучето/така и като някой неизлечимо болен или просто без 2-ри шанс от живота човек/ , по-добре ли е да го гледаш как страда, как го боли, как очите му ти казват........нека се отърва вече....

Сачми хвърчат от твоя разказ, прострелват мислите ми. Отново много силен разказ, провокиращ размисли:
* За достойнството - как да го запазим - своето и чуждото - в озлобения свят около нас?
* За евтаназията - за или против? Защо ли се втурваме и даваме мило и драго, за да удължим живота на безнадеждно болния, но така само увеличаваме мъките му. И въпреки, че съзнаваме че страда, искаме да диша, да знаем, че е жив, но го искаме заради себе си.
Твоят герой плаща за решението с живота си, но това е една достойна смърт. А животът продължава...

от твоята писалка тов аизписано направо се изчервявам

И поучителна, винаги се замислям, след написаното от теб!
Благодаря!

Аз не бих могла да го убия.. в никакъв случай...
Той е имал планове да спаси кучето си от мъката, но явно и някой отгоре е имал планове за него...

а по-добре ли ще ти е като виждаш някой да с емъчи....:(((


а за случайното ...тамън да се вържа и ...то било за изчервяването - хихихи

Не я споделям тази философия.
Не я споделям и тази на Дончо Цончев за шанса на
животното пред мушката.
Споделям Буров:
„На Елин Пелин ние, българите, сме му благодарни само за един негов разказ - „Старият вол". Защото това е разказ-символ на българската душа, на българската почит към труженика, към вола, който ни е бил другар и ни е хранил. Елин Пелин може да не напише вече нищо.”

Д.Цончев също.
Романов също. Аз, вие - също.
Това е просто разказ, написан е, всеки интерпретира.
И това е.Поздрав!

Това е то живота! Раздялата на стопанина с домашния любимец винаги е тъжна.
Уникално е!
Поздрави!

Много тъжен, но както винаги хубав разказ!

Не коментирам така ли трябва или иначе. Друго развитие на нещата би било вече друг разказ.
Поздравления!

А тези двамата явно имат силна връзка. Писано им е било да са заедно и в живота и в смъртта. Много философски край.

По-бързо от куршума дори!
Какъв убийствен залог за приятелство...
Поздрав за разказа!

От вчера го чета и препрочитам този разказ, и се чудя какво да ти напиша!Трудна работа!
Като разказ е перфектен, без съмнение.А за ситуацията...всеки си я решава по своему.
Моята болонка беше на 17 години с инсулт.Моите мъже ме издебнаха, когато бях на работа, заведоха я в клиниката и там я приспаха.Вече повече от година не мога да им простя това.И сигурно никога няма да го направя.Всеки има правото да си изживее живота, пък бил той и мъка.
Аз така мисля.Никой няма право да отнема чужд живот!

Здравей Романов, интересни са взаимоотношенията между животните и хората. От една година имам куче , голдънче. Обичливи, предани, дисциплинирани. Това, което липсва при нас хората. И не защото не могат да говорят. Аз смятам, че по-важното е да се вършат дела, отколкото да се приказва много и да няма покритие.Природа е неповторима Има върху какво да се замислим ние хората ..Трогателен разказ. Напълно достойна смърт и за двамата. Поклон пред таланта ти.Успешен ден.

между другото, разбрах, от разказът, и не само, че животните са по-преданни от хората.

баб веднъж кат си говорихме ми каза - любовта, баба е грижа.......

има доста истина и смисъл в нея...

няма по-големи зверове и диващи от човеците, нарекли себе си интелигентни същества - разумни ...

Taka e трябвало да си заминат - заедно-двамата бойни другари.
Много силен разказ на човек, който обича и разбира кучетата.
Приемането на смъртта от страна на кучето пронизва сърцето на стария ловец.
А някъде животът блика и припка, добил собствен смисъл, не част от хранителната верига на куче и ловец. Свободен, извън обектива и цевите.

Какво да ти напиша тук, не знам -
мълчи и моливът прекършен.
Приятелю, без теб съм сам -
животът ми самичък свърши...