Любовта за жалост, колкото и да е красива, не е вечна...

Слънчев лъч
в перото се заплете,
пробуден
в трелите на любовта.
Пред гълъбите бели -
извор чистота -
душата ми в захлас,
притихнала замря.
Последен дъх,
перо остана
сиротно
върху счупен коловоз.
Дали
все още може
красотата да спасява
живота
от човешката ни злост...

"ИЗглеждаха като две,малки бели думички......
.........Две думички с толкова ясен смисъл......."
Изключително красиво и невероятно...-а кои прекъсва любовта..???Ние-хората,не птиците...Както писах скоро,самите ние сме си врагове, и което е по-лошо,не ценим красотата и любовта,а незнаино защо сме решили,че да рушим и унищожаваме е по-добре,отколкото да съграждаме и обичаме...Искрени поздравления от мен :)

Радвам се, че денят ми започва с усмивка!

винаги се усмихвам,когато има любов,каквото и да е неиното продължение...,нали в това е смисъла!Романов,дано с усмивка и да завърши този ден,пожелавам го и на теб...:)

"...цяла вечност би могъл да слуша арията на живота, химнът, в чест на небесното светило, посланието за любов към всички същества на планетата.
"
Еднотакова същество е произвело изстрел сложил край на любовта!
Жалко!

но е жестоко някой отвън да й сложи точка.
И този някой не се знае дали е заченат в любов.

Жалко е наситина, ако любовта ще
е си отиде, нека да не е принудително!

обаче колко от децата се зачеват така и колко - случайно и по съвсем прозаичен начин?
Дълга тема е, трудна, да не разваляме с нея тази за любовта. :)

Колкото и да не са, имат родители, ако не -има държава, общество. Ние, всички сме тези, които не трябва да си затваряме очите пред явните несправедливости, нали това е цвета на нацията ни, бъдещето ни?
Да, дълъг ще е разговора, подобре, да замълчим-всеки знае истината...

Така красиво и нежно си описал една любов между гълъби! Твоето описание за любовта, и ако съществуваше такава и при нас, в тази форма, би стоплила всяко забързано и хладно ежедневие, би се събрала цялата красота и щастие на този свят. Описал си всичко, което кара нас хората да вярваме, че сме достатъчно силни, за да задържим своите мечти и да се борим за своите надежди. И всичко е като в живота….. в началото прекрасно, светло и щастливо...даже и слънцето се е усмихвало. Но не съществува нещо, което да трае вечно...защото един ден всичко стига до своя край, който превзема всеки дъх с тъмните си ръце и не оставя нищо освен…. една голяма празнота! Така и тук бе убита една красива любов…
Прекрасен разказ, въпреки много тъжния край!
Художник си с думите, Romanov!!! Поздрави от мен!

когато станеш свидетел на нещо подобно, ще те заболи.

за прекраснитото описание на любовта. А голямата любов е винаги с трагичен край - иначе защо ще се възпява.

И аз наблюдавах два такива гълъба. При тях връхлетя друг мъжкар, разгони любовника и остана при нея бесен. А тя се сви в ъгъла и се държеше гузно и виновно.
Неща от живота!

не всички, а тези които нямат любов в сърцата си, тези които от малки са допуснали лошотията да влезе там.

Аз искам да направя един паралел между любовта на хората и тази на животните, в случая на пернатите. . "Мъжкарят се разливаше от ласки – гукаше, шумеше, разперваше като параван криле и почукваше с клюн женската, която свенливо, но с достойнство посрещаше предизвикателствата му. Върху несигурната, мръсна, боядисана в черно парапетена линия, се любеха два бели гълъба. " Последната е несравнима, по отношение на чистотата и искреността, на всеотдайността...А при хората, като че ли е останало само съвкуплението,удоволствието, продължението на рода, т.е ние сме "производни на любовта"
Къде отидоха чувствата и отговорността ни?
В забвението. Благодаря ти, радвам се, че съществуваш. Поклон пред таланата ти.

след като прочетох - едно любимо стихотворение:

ГЪЛЪБИ
На пощенския гълъб женската
днес неочаквано умря.
Аз я поставих вкочанена
върху студената земя.

А мъжкия се вдигна в ятото,
над облаците полетя
и силно свиреха крилата му,
окъпани от утринта.

След туй се сви в една пролука,
обзет от своята тъга,
за мъртвата с копнеж загука
и цяла седмица гука.

Аз го разбирам. Туй е онзи
инстинкт всевластен за живот,
инстинкт за ласки и възторзи,
за щастие, за мир, за плод.

И с нас се случва тъй – и ние
оставаме така сами.
Само не можем да летиме
и много дълго ни боли.
Александър Геров

зверове и жовотни от хората......В природата се убува, за да оцелееш или си в заплаха, а хората убиват дори и себеподобните си за УДОВОЛСТВИЕ - а се мислим за най-висшия и интелегентен животински вид - надарен с разум - ЗАЩО

Благодаря много!

по-добри и към себе си и хората около нас - тези които обичаме и дори към тези, които ен познаваме - какво ни коства.... аколко много може да направи една усмивка или един малък жест :)))

то е невинно подражание на възрастните. Детето (човека изобщо) не разбира, което не познава.

това е вие еволюция и революция за самия човек...:)))

Заболя ме!
Това означава, че е написан перфектно този разказ!

Има неща над които се замисляме късно.............

Така е !Хубава вечер!:)

НИЩО НОВО НЯМА ДА КАЖА-ПРЕКРАСЕН СИ

Съвсем като в живота и на хората.
Поздрави!

Prosto e velikolepno prepletena istina za jivota,za libovta...
Umee6 go.Radvam ti se.

http://www.youtube.com/watch?v=CsqnG-w3zIk

За първи път влизам в поста ви.Изумена съм.Умеете.Наистина умеете....красива история за трагична любов

" Притвори очи – цял ден можеше да слуша това. Не! Не цял ден; цяла вечност би могъл да слуша арията на живота, химнът, в чест на небесното светило, посланието за любов към всички същества на планетата."
Любовта в природата няма начало и край.
Във всеки човек тя просто трябва да се събуди. Колкото по-рано се случи това, толкова повече красота ще има в живота му. Едно дете може да бъде духовно осакатено не по своя вина, а защото необходимата външна намеса за ориентацията му липсва или не е достатъчна.
Пораженията нараняват, но не всеки...Това показва, че не само децата имат дефицити...
Поздрав!