Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2009 08:20 - Каменно цвете
Автор: romanov Категория: Изкуство   
Прочетен: 8754 Коментари: 46 Гласове:
23

Последна промяна: 09.12.2009 21:52





Тагове:   цвете,   дядо,


Гласувай:
23



Следващ постинг
Предишен постинг

1. victoriavselena - добро утро,
29.09.2009 08:25
желая ти прекрасен ден.
цитирай
2. djgator - Браво..
29.09.2009 08:31
Страхотен разказ, натъжи ме до болка, но е толкова реалистично, че нямаше как да не ме развълнува!!
Благодаря ти!
цитирай
3. mamas - ***
29.09.2009 08:36
Обяснимо е защо някои хора не искат да се сбогуват по обичайния начин с починалите си близки...
Поздрави!
цитирай
4. romanov - Добро и на теб! Лек да е денят ти!
29.09.2009 08:43
victoriavselena написа:
желая ти прекрасен ден.

цитирай
5. romanov - Добро утро! Поздрави за теб!
29.09.2009 08:44
djgator написа:
Страхотен разказ, натъжи ме до болка, но е толкова реалистично, че нямаше как да не ме развълнува!!
Благодаря ти!

цитирай
6. romanov - Добро утро, мамас!
29.09.2009 08:45
mamas написа:
Обяснимо е защо някои хора не искат да се сбогуват по обичайния начин с починалите си близки...
Поздрави!

цитирай
7. mariani - Добро утро :)
29.09.2009 08:47
Поздравления за усмихнат ден!
цитирай
8. romanov - И на теб добро утро:))
29.09.2009 08:49
mariani написа:
Поздравления за усмихнат ден!


И хубав ден!
цитирай
9. cecka1504 - Но има незабравими спомени...
29.09.2009 08:51
Но има незабравими спомени...
цитирай
10. romanov - Да!
29.09.2009 08:53
cecka1504 написа:
Но има незабравими спомени...


Спомените живеят!
цитирай
11. cecka1504 - За предпочитане - само хубавите :)
29.09.2009 08:55
За предпочитане - само хубавите :)
цитирай
12. ckarlet - Добро утро и от мен, Romanov!
29.09.2009 08:55
Твоят разказ отново ме върна в спомените ми за моите дядо и баба, които са помагали в отглеждането ми. Моето детство беше прекрасно! Имах същият дядо, като твоя герой, и толкова много ме обичаше, може би защото бях на неговото име или пък, защото бях буйна и това му харесваше... Всичко, което си описал, е и в моите скъпи спомени. Благодаря ти за преживяното от прочита! Прекрасно пишеш и се радвам, че тази сутрин отново ми достави удоволствието да прочета нещо хубаво от теб!
Хубав ден от мен!
цитирай
13. romanov - След мъртвец остават хубавите, или...нищо.
29.09.2009 08:57
cecka1504 написа:
За предпочитане - само хубавите :)

цитирай
14. romanov - Добро и от мен:) Удоволствието е мое!
29.09.2009 08:58
ckarlet написа:
Твоят разказ отново ме върна в спомените ми за моите дядо и баба, които са помагали в отглеждането ми. Моето детство беше прекрасно! Имах същият дядо, като твоя герой, и толкова много ме обичаше, може би защото бях на неговото име или пък, защото бях буйна и това му харесваше... Всичко, което си описал, е и в моите скъпи спомени. Благодаря ти за преживяното от прочита! Прекрасно пишеш и се радвам, че тази сутрин отново ми достави удоволствието да прочета нещо хубаво от теб!
Хубав ден от мен!

цитирай
15. cecka1504 - Така казват...
29.09.2009 09:05
Така казват...
цитирай
16. inel379 - Добро утро!
29.09.2009 09:08
Радвам се, че си тук!
Разчувства ме на ранина, но ми стана топло отвътре!
Обичта прави тези спомени много силни.
Нямам усещането за сбогуване. Напротив. Имам чувството, чу духовното ми общуване продължава. Мислено водя разговори, които ми дават сигурност. Но живият контакт определено ми липсва!
Благодаря ти!
цитирай
17. romanov - Добро и на теб:) Радвам се, че си тук!
29.09.2009 09:17
inel379 написа:
Радвам се, че си тук!
Разчувства ме на ранина, но ми стана топло отвътре!
Обичта прави тези спомени много силни.
Нямам усещането за сбогуване. Напротив. Имам чувството, чу духовното ми общуване продължава. Мислено водя разговори, които ми дават сигурност. Но живият контакт определено ми липсва!
Благодаря ти!

цитирай
18. romanov - Така е...:)
29.09.2009 09:19
cecka1504 написа:
Така казват...

цитирай
19. hel - Добро утро!
29.09.2009 09:33
Когато изпращахме майка ми за последното й жилище, големият ми син каза: това не е моята баба...
Благодаря за разказа!
цитирай
20. dorichela - Романов,
29.09.2009 09:39
много емоционално...
цитирай
21. romanov - Така е, не ни се иска да вярваме...
29.09.2009 09:48
hel написа:
Когато изпращахме майка ми за последното й жилище, големият ми син каза: това не е моята баба...
Благодаря за разказа!

цитирай
22. doriana - Много мило съчинение! Но ти май за ...
29.09.2009 09:56
Много мило съчинение!
Но ти май за твоя дядо си разказвал...
Поздрави!
:)
цитирай
23. romanov - Е, няма как да е друго, темата е такава...
29.09.2009 09:59
dorichela написа:
много емоционално...

цитирай
24. romanov - Добро утро, така е, за моя дядо е. Но всички имаме дядовци, нали?
29.09.2009 10:00
doriana написа:
Много мило съчинение!
Но ти май за твоя дядо си разказвал...
Поздрави!
:)

цитирай
25. анонимен - Материята е жалка без Човека!
29.09.2009 10:37
И нищо не заменя общуването с човек!
Спорен ден!
цитирай
26. izlagazia - за моя дядо
29.09.2009 10:38
интресно, вчера си мислех за него. Моят дядо. Единствения който видя истинското в мен, видя неща, които никой друг не разбра. Той вярваше в мен. Почуствах се малка. Домъчня ми. Но няма да се излагаме я?!
цитирай
27. romanov - Истина е, но не виждам защо да не почитаме тия, които до скоро са били част от нас..?
29.09.2009 11:01
tit написа:
И нищо не заменя общуването с човек!
Спорен ден!

цитирай
28. romanov - Дори и да пророним сълза, не е срамно!
29.09.2009 11:07
izlagazia написа:
интресно, вчера си мислех за него. Моят дядо. Единствения който видя истинското в мен, видя неща, които никой друг не разбра. Той вярваше в мен. Почуствах се малка. Домъчня ми. Но няма да се излагаме я?!

цитирай
29. анонимен - Лошо няма!
29.09.2009 11:09
Но по-скоро милост за живите, ми беше наум!Защото колкото и да ровим пръстта и да страдаме после, онези, които са били част от нас можем да видим само в съня!Ако сънуваме!
Или - когато отидем при тях, може би!:))
цитирай
30. romanov - Да, извини ме, не те разбрах правилно:)
29.09.2009 11:17
tit написа:
Но по-скоро милост за живите, ми беше наум!Защото колкото и да ровим пръстта и да страдаме после, онези, които са били част от нас можем да видим само в съня!Ако сънуваме!
Или - когато отидем при тях, може би!:))

цитирай
31. kass - romanov
29.09.2009 11:33
Голям талант си Романов, браво, много ми хареса...
Поздравления...
цитирай
32. romanov - касс, благодаря ти! За истината не е необходим талант:)
29.09.2009 11:34
kass написа:
Голям талант си Романов, браво, много ми хареса...
Поздравления...

цитирай
33. smile999 - Натъжих се, но е върнах в хубавите ...
29.09.2009 11:44
Натъжих се, но е върнах в хубавите спомени.
Чудесен си!;):)
цитирай
34. romanov - Здравей усмивке:) Благодаря ти:)
29.09.2009 11:48
smile999 написа:
Натъжих се, но е върнах в хубавите спомени.
Чудесен си!;):)

цитирай
35. vselena777 - аз пък не се натъжих :))))
29.09.2009 12:20
не знам защо - не съм коравосърдечна......те винаги ще са заедно....той винаги ще й е упора, ще й дарява усмивки....
цитирай
36. minavam - Добро е.
29.09.2009 12:24
Добро е.
цитирай
37. min11hetep - Добър да бъде денят ти, Romanov! :)
29.09.2009 12:31
Аз помня
онзи чуден миг,
във който
ти се появи -
в ръцете
каменното цвете
по-живо бе
от билка
и от ласката,
с която
го държеше...
Поставих
го във ваза - не! -
сърцето
да го пази
за дните ми,
когато
с усмивка
ще ми топлиш
пак душата.
цитирай
38. injir - Идва момент, когато сме принудени ...
29.09.2009 14:34
Идва момент, когато сме принудени да приемем смъртта на близките. Такъв е редът. Всичко има начало и край. Но остават спомените. Преживените. С тях помъдряваш.
цитирай
39. romanov - В паметта й, да:)
29.09.2009 14:37
vselena777 написа:
не знам защо - не съм коравосърдечна......те винаги ще са заедно....той винаги ще й е упора, ще й дарява усмивки....

цитирай
40. romanov - Още едно неписано правило, срещу което, за съжаление не можем да се противим
29.09.2009 14:39
injir написа:
Идва момент, когато сме принудени да приемем смъртта на близките. Такъв е редът. Всичко има начало и край. Но остават спомените. Преживените. С тях помъдряваш.

цитирай
41. romanov - Добър ден и благодаря:)
29.09.2009 14:40
min11hetep написа:
Аз помня
онзи чуден миг,
във който
ти се появи -
в ръцете
каменното цвете
по-живо бе
от билка
и от ласката,
с която
го държеше...
Поставих
го във ваза - не! -
сърцето
да го пази
за дните ми,
когато
с усмивка
ще ми топлиш
пак душата.

цитирай
42. romanov - Здравей и добре дошла, Минавам:)
29.09.2009 14:41
minavam написа:
Добро е.

цитирай
43. romanov - Благодаря ти!
29.09.2009 14:59
mirandolina написа:
...за първи път се "сблъсках" със Смъртта осъзнато, беше, когато почина дядо ми. Връзката ни не беше толкова силна, но разказа ме развълнува.
Благодаря ти !

цитирай
44. vselena777 - в мислите, душата и сърцето й също
29.09.2009 15:20
а и дано да го усеща като присъствие
цитирай
45. miaa - Много е трудно да превъзмогнем мъката от загубата на близък човек..
30.09.2009 10:54
Никога не можем да запълним празнотата му... но всяко нещо в природата не е случайно. Хората около нас ..също. Те са нашият критерий, нашата подкрепа..Винаги съм си мислила, че хората, които обичаме и ги няма на този свят, не могат да си отидат завинаги..Нашите сетива не са способни да уловят енергията и светлината им.. ,но те са там някъде в Безкрая и винаги ще ни помагат. Те са вечни..Много ми се иска да е така.... Благодаря ти, Романов за хубавите мигове, които ми даряваш.
цитирай
46. romanov - Аз обърках постовете, но ти благодаря!:))
30.09.2009 21:48
miaa написа:
Никога не можем да запълним празнотата му... но всяко нещо в природата не е случайно. Хората около нас ..също. Те са нашият критерий, нашата подкрепа..Винаги съм си мислила, че хората, които обичаме и ги няма на този свят, не могат да си отидат завинаги..Нашите сетива не са способни да уловят енергията и светлината им.. ,но те са там някъде в Безкрая и винаги ще ни помагат. Те са вечни..Много ми се иска да е така.... Благодаря ти, Романов за хубавите мигове, които ми даряваш.

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930