Превратностите на съдбата.Днес си НЯКОЙ ,а утре НИКОЙ.
Тема стара колкото света,но поднесена по един превъзходен начин.Слънчев ден ти пожелавам!~

Ironiqta na sadbata ponqkoga e udivitelna. Mesti ni kato figrki na dama, ostava samo da se zapitame, az car li bqh ili peshka? Zashtot sega e patova igrata...

Тривиално, до болка познато,изтъркано,нормално българско ежедневие, в което сами сме си герои...

Колелото се върти.....

Усмихнат ден, Дори!

Когато на върха си,
не забравяй
повратностите на съдбата
(или във живота) -
тъй често случва се
(понякога
или с някого)
смяната на ролите...
Но всички
равни пред Отца си сме -
и в мислите,
и в чувствата,
в делата си...
Дали "повратностите"
ни не са
последствията
за героите...

;) :):):)

има нещо вярно, че ние май го въртим... Усмихнат и на теб!!! :):):):):):)

Затова - да се радваме на красивите мигове и да ги изживяваме пълноценно. Тук и Сега.
Поздрави!

А може би просто й се искаше да изчезне в миналото си.
Това, от което идваше
Тъжно!

От капитан на кораб, в подножието на живота.
Контейнерите.
Гротескно бих казал.

9. min11hetep -
11:53
Когато на върха си,
не забравяй
повратностите на съдбата
(или във живота) -
тъй често случва се
(понякога
или с някого)
смяната на ролите...
Поздрав!

Човек никога не знае какво може да му поднесе живота...
Хубава вечер от мен!!!

Поздрав!

..пуши на стълбите,..в опит да смеси в едно служебна лоялност и порок.
Май да отказваме цигарите пропагандираш?!
Хаха!

този номер. Какво да ти кажа, голяма излагация е за целия свят. Много се изложиха банкерите, а след тях и другите управници. Но това значи, че има път и от кашоните към банката. Нали така :)

Поздралвения, но това е все едно да агитирам алкохолик във въздържание;))
но пък интересна мисъл:)

Хубава и от мен!

Голяма излагация...:)))

За мен нищо случано няма! Браво за разказа!

(y)

Категорично те разбрах!

както каза ЗАБАВНАТА в пети коментар ... Разтърсващо! ... много ми хареса , браво на автора

както каза ЗАБАВНАТА в пети коментар ... Разтърсващо! ... много ми хареса , браво на автора

Тя може би ги е носела в извивката на властно отметнатата си глава...Догадки :)))

една фраза ме наведе над въпроса - защо, кога и как е станала такав а- дали го заслужава - ако се е държала лошо с хората...

"отметнала властно назад глава."........

не ми стана никак тъжно за нея......колкото и странно да е.......може би точно заради това....

много те харесвам като писател, ще ми простиш малко критика. В стремежа към синтетичност си събрал цял кармичен кръг в една много кратка форма. Този контраст - между миналото и настоящето на една жена го виждам в рамките на няколко години /малък период/. Мисля, че прекалено си го сбил, а може би имаш предвид разстояние от поне 20 години. Аз докато четях разказа, си помислих, че контрастът ще е между два различни персонажа с някаква прилика във външността - пак можеха да се извадят същите изводи. Наистина така е много по-силно, но аз повече вярвам в оптимистичния вариант. Тази жена, така великолепно описана "Застанала на изящните си нозе, стиснала с ръка парапета, като капитан на кораб порещ бурни води, със заиграл се в смолисточерните й къдрици ветрец" - тази жена аз вярвам, че няма да се предаде. Това не е моята приказка, да знаеш. В каквато приказка вярва човек, това се случва!
Извини ме, че се меся в нещата ти!
С много симпатия,
ениге

Радвам се, че коментираш, умело го правиш, уважавам това!.
Никъде не съм казал, че се е предала:)
Напротив, и в нещастието си, тя остава вярна на себе си. Умее да се държи достойно, показва го.
Независимо какво й е погодил живота. Достойна за уважение е; до последно я описвам така, както съм я създал като образ:)
..." Захабената красота на лицето й, смолисточерните коси с игривият вятър в тях, деловите, премерени движения на тялото и оня поглед, който помнех зареян в далечината, като на капитан водещ кораб през бурни води.
Отметна глава по един толкова познат начин и издуха въображаем дим към небето. През устни и ноздри. "
Дори пообрулена от времето и живота!
П.П. Никъде не се споменава период от време:)
Оставил съм отворени тези детайли, на въображението на читателя.

С най - добри чувста, поздрав!

Знаеш ли какво ми напомни тови разказ?
Един разказ на Роже Вадим. Разказва за една своя разходка в Сен Тропе. Спомня си за Бриджит Бардо.Спомня си за слуки от миналото им, като става ясно, че времето на разказа е, когато Бриджит е навършила вече 50 години. Разказва носталгично, с възхищение и любов за някогашната Бриджит.
Разказът завършва горе-долу така:
"Преди да си тръгна видях на плажа момиче в гръб. Стройна, с джинси, с дълга руса коса. Помислих си, че това би могла да бъде Бриджит преди 20/25/ годими. Момичето се обърна. Беше Бриджит."

Помислих си, че това е "моят" разказ.

Иначе мисля, е човек може да запази достойнството си при всякакъв имотен, социален и професионален статус. Дори с "професията" на клошар, човек може да съхрани онази най-вътрешна и най-жилава сърцевина у себе си.
И тук си прав!
Приятна вечер!

мисля, че тя все още носи в себе си достойнството си, тя е горда и силна и продължава независимо от обстоятелствата, не се предава...

най-вътрешната и най-жилава сърцевина.....
Но пък аз си мисля/както е коментар 37/, че по някакъв начин само е предизвикала тази ситуация...с поведението си.., но това пък не е основното в разказа, де...

Помня и аз Б.Бърдо! Велика! Но, аз продължавам да я помня на 25 :)))
Нищо чудно, нали?:)

Айде да спиш, утре си на даскало!
Р
:)))))

ти се уля с тва даскало 15-ти е във вторник

е умна жена. На 38 г. прекрати една успешна, но малко повърхностна/от гледна точка на видимото и невидимите ценности/ кариера. Захвана се с общозначими каузи, касаещи хуманността и точно по тази причина беше оплюта и охулена. Но ББ на 25 е онзи символ, който помнят всички.
Да можеше физическото тяло и акълът да се развиват паралелно!
Сигурно може - духът й е бил абсолютно"в час" и той и е диктувал "какво" и "докога".

22:42 - Знаеш ли какво ми напомни тови ра...

от: enige За постинг: Случайности
Знаеш ли какво ми напомни тови разказ?
Един разказ на Роже Вадим. Разказва за една своя разходка в Сен Тропе. Спомня си за Бриджит Бардо.Спомня си за слуки от миналото им, като става ясно, че времето на разказа е, когато Бриджит е навършила вече 50 години. Разказва носталгично, с възхищение и любов за някогашната Бриджит.
Разказът завършва горе-долу така:
"Преди да си тръгна видях на плажа момиче в гръб. Стройна, с джинси, с дълга руса коса. Помислих си, че това би могла да бъде Бриджит преди 20/25/ годими. Момичето се обърна. Беше Бриджит."

Помислих си, че това е "моят" разказ.

Иначе мисля, е човек може да запази достойнството си при всякакъв имотен, социален и професионален статус. Дори с "професията" на клошар, човек може да съхрани онази най-вътрешна и най-жилава сърцевина у себе си.
И тук си прав!
Приятна вечер!

Хубава седмица ви желая;)))

Добро утро и хубава седмица и на теб! :):):)
И благодаря за втория отговор! :):):):):):):):)

Всеки от нас има своите моменти на падение и възход, Всеки от нас може да се препъне и да падне, но важното е да станем и гордо да продължим напред.Животът ни е предизвикателство..изкуство е да го изживеем ..Благодаря ти за силният разказ.

Но...намесата ни не е без значение...
Винаги има възможност за ново начало!