Супер си!
Хвърляй мастило
по всяко белило!:)))

Като, че ли някой ме накара да отворя блога ти, знаех, че нещо ново си написал.
И за реванш пиши със замах, на бяло поле
в синьо, красиво със стремеж за съвършенство,
това се предлага, налага със слава
за успеха се иска и смисъл красноречив.
Прекрасно е стихотворението ти. Успешен ден.

внимавай от гумата ;)

Точки и тирета - това си е цяла Морзова азбука. Не е важен езика, важно е посланието ти да отиде до предназначение.

Нанизвай мъниста
от думи, от мисли,
в душата събрани -
блестящи гердани...
Без страх от тирето!
Тирето, което
не само разделя,
"насича, пресича" -
то предполага
още мъниста...
(както и многоточието)
...

ще цапаме :)

читател
и почитател...

В измислянето
скрита е промяната.
Желанието
да се сбъднеш
идва със мечтите.
Остава после
да превърнеш
във реалност
капките мастило.

Поздрав и хиляди слънчеви усмивки! :):):)

"...Затуй се замислям,
преди да нахвърлям мъниста
от капки мастило."

Ех, бре, Романов, ех бре, човече,
не се излагай, влизай в час вече!
Нали сме и ние с техно-кОлтура,
мастило няма, има клавиатура! :)))

Ех, бре, Романов, ех бре, човече,
не се излагай, влизай в час вече!
Нали сме и ние с техно-кОлтура,
мастило няма, има клавиатура!

Затуй го променям последният стих:
хвърлям бобчета
щом е клавиатура,
значи - копчета
:)))

mnogo to4ki pak ni tire stava...

Тирето е възможност за информация - пояснение!
Кой би се отказал от подобно допълнение!:)
Поздрав!