Това не ми звучи да е от сегашния ти брутален период, сигурно е по-старо произведение!
Много си е хубаво, обаче! Като го прочетох се замислих дали съм имала и аз миг, когато съм се замисляла за недовършената си работа на земята и тая, дето имам да деля с Господ...
Радвам се, че те познавам, Романов!
;)

Аз съм Мина :) Благодаря за разказа! :)
Tолкова много си казал, че няма какво да коментирам в него, освен може би само с две думи - "дълбоко и истинно".
Хубав ден и много усмивки! :):):)

Разказът ми хареса...припомних си: "За Бог винаги има време. И не е нужно да се оглеждаме за него. Достатъчно е да го носим в сърцата си. Така навсякъде ще е с нас и няма да се чувстваме изоставени.". Не разбрах обаче от къде идва "охлюви небесни"? ;)

Един ден, като трябва да си направя равносметката, определено ще се сетя за твоя разказ... Засега съм нямала "приключение", което да ме накара да видя живота си на лента.. Или поне не така обстойно... Винаги всичко застива за миг и после нещото се случва....
Прекрасен разказ, Романов. А и е добре понякога да ползваме резервния парашут, ако не.... Ще си вършим недовършените дела на земята дълго време :)

Без да Ви знам "периодите" - този ми допадна много!!!
:-)))))

"Нещата от живота" с Мишел Пиколи, ако си го гледал, горе долу, същите преживявания, само че при катастрофа.. И аз съм имала подобно преживяване, когато щях да се удавя, но ме спасиха..
А скоковете с парашут, са действително страшнички, добре съм запозната от разказите на мой близък, парашутист, който винаги излитал от самолета, като лястовичка - с разперени в страни ръце, за да се изфука, но ми призна, че самото падане, преди да се отвори парашута е един малък ужас и точно като на лента преминават нещата от живота - свършени и несвършени...
Много добре си го написал..
Поздравления! :))

, а в мечтателното и далновидно безумство.На всеки от нас ни се е искало да направим нещо значимо, в живота си, постъпка, която да ни кара да се чувстваме горди и силни. Да почувстваме, адреналина който изпълва кръвта ни , да почувстваме, че сме живи....Има хора, които рискуват и не се страхуват да живеят открито и честно, без фалш и лецимерие...Когато преживееш кошмарите и страданията , които преобръщат живота ти на 180 градуса, се замисляш за ценностите и за смисъла на живота. Благодаря ти , Романов за съдържателния разказ.

za bog vinagi ima vreme...dostat4no e da go nosim v sarcata si..... strahotno...mnogo hubavo pi6e6 ..nqmam dumi..pozdravqvam te..

вълнуващо и напрегнато, чудесен разказвач си Романов, благодаря за тази история, чудесна философия и невероятен стил. Поздравления...

а това е страхотно - засегнатите теми - Бог - има ли го, винаги ли е с нас или ние ли сме с него. Героят ти най-накрая е усетил свободата като чувство, усещане, летене....без да се съобразява с никого и нищо, размисли над важните неща и хора в живота ни - едн аравносметка и пълно щастие - срещата с Мина....косите и усмивката й . Толкова много теми за сегнати в този прекрасен разказ....Благоадря ти отново

Стремежът на човек да полети и инак вродената му мудност и инертност, беззащитност във въздуха..Това е:)

Сигурно на всеки се случва от време на време да направи развносметка на делата си. Благодаря, че ме четохте:))

Радвам се, че ти хареса:)

Благодаря, че почете тук:)

Радвам се, че ти хареса:)

Радвам се, че ти е харесал и, че си тук:))

И аз ти благодаря, че има търпение да четеш докрая:)))

тозипът бе по-кратък...и искаш май да ми намекне'/или натвърдиш/,че съм нетърпелива ли..хихихих- да , понякога съм такава......

Никой не се сърди:)))

не е само до наборчетата, а и до характера и човека, но и понякога и от наборчетата

или не ти пука за какво пишеш? Хареса ми но е малко непривично за тебе...

трябва повечето разкази и произведения да са в един стил, жанр- човек трябва да е разнообразен, по-този начин той се развива....

Не мисля, че имам кой знае какъв ярко изразен стил, та да му изменям. И грешиш, ако не ми пукаше от нещо, нямаше да пиша и споделям с други..:)

Аз пък мисля, че трябва да се пише за това, което те вълнува:))

да напиша - демек ад не са в един стил...., което потвърждава остатъка от изречението ми :)))

Знаех си, че си ми заложила капан някъде;))

и се хвана - прочетиостатъка от изречението - РАЗНООБРАЗЕН

Кой грижи за вашия парашут?
преведено от интернет
Шарл Пломев бил пилот от войните войски. След многократни полети при воените действия, неговия самолет бил улучен от ракета. За негов късмет, той успял да се измъкне от горящия самолет, да отвори парашута си и да се приземи. Но попаднал в плен на врага. След 6 години в плен. Успял да се върне в родината си и от тогава е лектор. За този период от живота си казва, че си е извадил един голям извод.
Един ден, когато си седял със съпругата си в ресторант, до него се приближил един човек и го попитал " Ти ли си Пломев, който е бил пилот и при тази и тази акция, самолетът му бе улучен и той бе попаднал в плен."
"Да, отвърнал очуден бившия пилот, а ти откъде ме познаваш?"
"Аз бях този, който сгъваше твоя парашут". Пловем, бил удивен и поискал да покани човекът да обядва с тях. Но той отказал "Важното е, че парашутът се е задействал навреме"
"Разбира се, ако не беше така, нямаше да разговарям сега с теб".
Същата нощ, Пломев, не успял да заспи от размисли . Представил си как е изглеждал същия този човек в униформа и как той го е отминавал всеки път без дори да го поздрави.Разбира се, той бил пилот, а същия този човек прост войник. Пломев си представил как същия този човек сгъва голямото парче плат върху дълга дървена маса, с точни и прецизни движения и как с всяка сгъвка държи в ръцете си съдбата на хора, които изобщо не познава.
След тази среща, по време на лекция Пломев винаги питал публиката си: "Познавате ли човека, който се грижи за вашия парашут? Всеки от нас има нужда от някой, който да се грижи за парашута му във всяко едно отношение- материално, духовно и емоционално.И знайте, че дори и да не подозирате, винаги има някой, който се грижи за да преживеем деня, за да ни помогне в трудните моменти. Понякога, заети в ежедневието си забравяме да кажем простите – добро утро, моля,благодаря, да се усмихнем, да похвалим, да кажем добра дума, дори само за да достави удоволствие на някого."
Спрете се и помислете – кой се грижи за вашият парашут.

Благодаря за коментара!

много поучителн разказ

винаги има резервен вариант, когато :
"На земята имам недовършена работа. За Бог винаги има време. И не е нужно да се оглеждаме за него. Достатъчно е да го носим в сърцата си. Така навсякъде ще е с нас и няма да се чувстваме изоставени."

Поздрав !

Ще ти го кажа в лични, пиле!
;)

Поздрав!

Да зема ли биричка:)

румба.....лятна ваканция съм :)))

вие се запихте.....тцтцтцтцтцтцт

черпиш, а.....поне ме закарай до нас :(

и разказана така, че не ти дава да се откъснеш до финалното изречение.
Поздрави!

Толкова е кратък...като миг е!
Прегръдки за автора!

Благодаря и хубав ден:)

Всички можем да бъдем и охлюви, и птици /условно/.
Една осъществена мечта отваря парашута за друга.:) Дали ще изберем да скочим, си е въпрос на личен избор. Някои си остават в позицията на охлюви цял живот.. Други, въпреки страха и колебанието, избират да рискуват. Като героя на разказа, който е типаж. Такова е моето усещане. Той търси в екстремното изживяване освобождение. Чрез него се стреми да разкъса веригите на своите ограничения. Преодолявайки се, в пиковия момент, за мигове само като на кинолента се явяват акцентите от цялото му минало. Най-важните, онези, заради които изобщо си е заслужавало да живее. Тогава светкавично проблясват в съзнанието му и отговорите - причина за предприетия риск /съзнателно или подсъзнателно/. С този скок в неизвестното той открива истината за себе си и постига пълното си осъществяване като човек. Постига самоуважение.
Красив е полета. Така е почувстван и предаден. Затова и преживяването е невероятно, а мисъл за страх и смърт няма. Те остават в самолета.:) Но, за да продължи живота и може би да последва друг полет...е нужно безаварийно приземяване.:)
Някои не успяват. Това не значи обаче, че ние не трябва да опитаме.:)
Благодаря за полета!:)))

А аз благодаря, че ме четеш. Благодаря и за обстойният коментар!
:)))

- Лястовиците отлетяха, съседе Топалов...
- И охлюви катерят стени, съседке.
- Извинете, но пак олука от север поддава.
- Поправих южния. Как се катерите, прочее. немам представа. И защо на покрива нощувате, тоже, прочее...