Разказът е на

http://rumenromanov.blogspot.com/2009/09/blog-post_5670.html

Истини...

една лъжа повтаряна много пъти се превръща в истина.
чудно ми е, ако повтаряме истините какво ще стане...
Може пък и наистина светът да стане по-добро място

Прозрял си същността на бабите и любовта им към внуците.
Светът е добро място за живеене,Романов!Зависи от хората,които го правят!
А снимката на момиченцето е страхотна-ангелче с розови крилца!Това е истината-ДЕЦАТА!

Един ден внучката ще стане баба и ще се сети за своята..., за тези бързи срещи..., ще пожелае да стане отново онова момиче от преди години, за да изслуша целия разказ на баба си, за да я прегърне и задържи по-дълго до себе си...и ще се приготви за срещата със своят/а внук/чка.

Поздрав за мъдрите драсканици!

Винаги замисляш читателя с житейски истини.
А децата са най-чистото в този живот!
И от мен сърдечни поздрави за мъдрите драсканици!:)

Поздрави. Рдавам се, че се отбиваш:)

Какво да кажа...иска ми се нещо да кажа, нещо силно, естествено, истинско и заслепително, а не ми хрумва нищо! Май си изчерпил това, което аз исках да кажа?
:)
...................................

Ти достатъчно казваш, и аз чета:)
И така го казваш, че май ще ме откажеш да пиша и само ще чета:)
Поздрав!

А, не така!
Това хич не си мисли, че се отказва лесно! То като дрогата или като гледането в огледалото....Пък и да ти кажа, ще загубим ако спреш да пишеш...
;)

Житейски кръговрат. На мене не ми става тъжно. Защо да се връщаш там, където вече си бил, когато можеш да откриеш нещо друго - различно и ново като изживяване.

Благодаря ти, това е един по различен поглед на нещата.